№ 3211
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100504736 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.10.2019 г. по гр.дело № 69552/18 г., СРС, ІI ГО, 73 с-в
е отхвърлил предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** за
установяване че ответниците З. С. К.а, ЕГН **********, М. Б. К., ЕГН
********** и Т. Б. К.а, ЕГН **********, и тримата на адрес: гр.София,
ж.к.“**** му дължат разделно - по 1/3, от следните суми: на осн. чл.150 ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 61,92 лв., претендирана като цена за доставена топлинна
енергия за апартамент в гр.София, ж.к.**** за периода май 2014 - януари
2015 г., ведно със законната лихва, считано от 22.3.2018г. до плащането на
главницата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД - 14,11 лв., претендирана като
обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
за периода 17.12.2015 - 14.3.2018г. Осъдил е на основание чл.78, ал.З от ГПК
ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. **** да заплати на ответниците З. С. К.а, ЕГН **********, М. Б.
К., ЕГН ********** и Т. Б. К.а, ЕГН **********, и тримата на адрес:
гр.София, ж.к.“****, сумата от 200 лв. за направените по делото разноски,
1
съразмерно на отхвърлените части от исковете. С решение от 08.10.2021 г. по
гр.д. № 69552/18 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС, ІI ГО, 73 с-в е
изменил решението в частта на разноските, като е осъдил ищеца да заплати на
ответниците разноски по делото в размер на 600 лв.
Решението от 30.10.2019 г. е обжалвано с въззивна жалба от ищеца
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, представлявано от Изпълнителния директор, чрез пълномощника
юрисконсулт И.М. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът
неправилно е приел, че са погасени по давност всички дължими суми за
процесния период м.05.2014 г.-м.12.2014 г., обективирани в Обща фактура от
31.10.2015 г. В раздел VII от ОУ-„Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ/ в т.ч. и ответниците/ са длъжни да
заплащат дължимите суми по издадените фактури за ТЕ, а именно 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на издаването. Съдът не е съобразил обстоятелството, че
сумите по ОФ от 31.10.2015 г. стават изискуеми съответно на 17.12.2015 г.
Видно от депозираното по делото заявление за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК,
същото е депозирано на 22.03.2018 г., в срок, като с депозирането му,
давността е прекъсната.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважена въззиванта жалба.
Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите/ответници З. С. К.а, ЕГН **********, М. Б. К., ЕГН
********** и Т. Б. К.а, ЕГН **********, и тримата на адрес: гр.София,
ж.к.“****, чрез пълномощника по делото адвокат В. К., със съдебен адрес:
гр.София, район „Слатина“, бул. „****, офис 106 оспорват въззивната жалба.
Претендират разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
2
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
Единственият довод във въззивната жалба касае приложението на
погасителната давност, поради което СГС дължи произнасяне по него.
Настоящата инстанция приема,че ответниците като собственици и по
силата на наследствено правоприемство на починалия на 08.11.2018 г. Б. К. са
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията
след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г. Те са явява потребители на топлинна
енергия за битови нужди по силата на закона и съответно страна по договорно
правоотношение с ищцовото дружество за продажбата й, съгласно
цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1
ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, отменена, но действаща през процесния период..
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в
случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер
на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски
3
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то
това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги
е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който
месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени
с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС ,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите
условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б.”в” ЗЗД. Следователно и вземанията на „Т.С.“ ЕАД към
потребителите за заплащане на цената на използваната за битови нужди
топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл.111, б.“в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в
който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД.
Издаването на обща фактура не променя падежа на общото задължение и то
не се дължи от датата на издаване на общата фактура респ. от изтичане на 30-
дневен срок от публикуването й/чл.33, ал.2 от ОУ/. Съгласно чл. 32, ал. 2 от
Общите условия от 2014 г., които са приложими за процесния период, тази
обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период,
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните
сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане
на сумите за връщане на потребителя. Изводът е, че падежът на месечните
задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава същият,
4
посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ /в 30-дневен срок от датата на
публикуването им/, като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата
от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за
ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия
период задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или
ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че
фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период
надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за, дялово
разпределение.
В конкретния случай, погасени по давност са всички месечни вземания
на ищеца, падежирали повече от три години назад, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, т.е. преди 22.02.2015 г., като заявлението е подадено на 22.03.2018 г.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-02/3.02.2014г. на
ДКЕВР, в клаузата на чл. 33, ал. 1 от която е предвидено, че стават изискуеми
в 30-дневен срок от датата на публикуване на данни за дължимите суми на
интернет страницата на продавача, т.е. в определен срок след отправяне на
покана за плащане, обективирана чрез изискуемата публикация. Течението на
давността за тези вземания съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД е започнало от момента
на тяхното възникване с изтичане на съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия.
Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че ищецът не е ангажирал
доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните
задължения на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД
Претенцията е за главница за периода м.05.2014 г.-м.12.2014 г., ведно
със законната лихва от 22.03.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 17.01.2015 г. до 14.03.2018 г., като и предвид
гореизложеното, сумите са изцяло погасени по давност.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следа
да заплати на въззиваемите направените от тях разноски за въззивната
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер общо на 600 лв.
5
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.10.2019 г. по гр.дело № 69552/2018 г. на
СРС, ІI ГО, 73 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, представлявано от Изпълнителния директор, чрез
пълномощника юрисконсулт И.М. да заплати на З. С. К.а, ЕГН **********,
М. Б. К., ЕГН ********** и Т. Б. К.а, ЕГН **********, и тримата на адрес:
гр.София, ж.к.“****, чрез пълномощника по делото адвокат В. К., със
съдебен адрес: гр.София, район „Слатина“, бул. „****, офис 106 направените
разноски за въззивната инстанция в размер общо на 600 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.С.“
ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6