08.11.2022г., гр. Хасково
Административен
съд – Хасково, на осми ноември две хиляди и двадесет и втора година,
в закрито заседание в следния състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия
Димитрова и.адм. дело № 471 по
описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал.1
от ГПК вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба вх. № 6699 от 06.10.2022г. на процесуален
представител на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“- София, ответник по и. адм. дело № 471/2022г. по описа на АдмС-Хасково. С молбата се иска допълване
на постановеният, приключващ
производството съдебен акт, в частта на
разноските, като се присъдят в полза на ГДИН разноски представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Насрещната страна - М.М.М., в
указаният от съда срок, не ангажира мотивирано становище по основателността на молбата.
Окръжна прокуратура, гр. Хасково в указаният от съда срок не ангажира
становище по молбата.
Съдът като взе предвид доводите в молбата и наличните по делото
доказателства намира следното:
И.адм.дело № 471/2022г. по описа на
АдмС-Хасково е образувано по искова молба на М.М.М. насочена против ГД“ИН“,
гр.София.Предмет на разглеждане в производството са били предявени искове с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС,
вр. с чл.3 от ЗИНЗС срещу Главна
дирекция„Изпълнение на наказанията“ гр. София, с които се иска ответника да бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетения за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие
на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД“ИН“ - София,
представляващи нарушения на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, поради поставянето му в неблагоприятни
условия при задържането му в Следствен арест Хасково, а именно : 1.за периода от 02.01.2017г. до
28.01.2017г. обезщетение в размер на
1000 лева, ведно с дължимата лихва от датата на завеждане на исковата молба; 2.за
периода от 07.02.2022г.-26.03.2022г. обезщетение в размер на 9000 лева, ведно с
дължимата лихва от датата на завеждане на исковата молба и 3.за периода
26.03.2022г.-07.05.2022г. обезщетение в
размер на 1000 лева, ведно с дължимата лихва от датата на завеждане на исковата
молба.
В проведеното по делото о.с.з. на 27.09.2022г., ищеца е заявил оттегляне на
исковата молба, поради което с определение № 746/27.09.2022г. същата е оставена от съда без разглеждане, като е
прекратено производството по делото.
Определението е съобщено на ответната страна на 04.10.2022г.
В срока за обжалване - на 06.10.2022г.,
по делото е постъпила молба вх. № 6699 от ГД“ИН“, чрез процесуален представител, с
правно основание чл. 248, ал.1, от ГПК вр. с чл.144 от АПК.
При извършената проверка за допустимост и основателност на
молбата, съдът намира следното:
Съгласно чл. 248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени
постановеното решение, в частта му за разноските.
Нормата е приложима и в случаите когато
производството по делото е приключило с определение за прекратяване.
Искането за изменение на постановеният по и.адм. дело № 471/2022г. съдебен акт, в частта за разноските, е направено
своевременно - в срока за обжалване на определението за прекратяване на
производството и изхожда от надлежна
страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
По мнение на настоящия съдебен състав в случая не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответника, изразяващи се в юрк. възнаграждение.
Съгласно нормата на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло,
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се
заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.
В ал.3 на същата разпоредба е предвидено, че когато искът се уважи изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
Отговорността на ищеца за разноски, по чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС следователно се свежда само до разноски в самото производство. Разноските по
производството, по аргумент от чл. 75
и чл.
76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е.
разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. С оглед цитираните текстове на ГПК и нормата на чл.
286, ал. 3 и ал. 2 от ЗИНЗС тълкувани в тяхната взаимовръзка, следва извода,
че отговорността на ищеца за разноски при прекратяване на производството поради
оттегляне на исковата молба се ограничава само до разноските по производството,
които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на
чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, се явяват специални по отношение на общите
разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с
чл. 144 АПК и чл. 143 АПК, а и на тези по чл.10 от ЗОДОВ. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника
при оттегляне на исковата молба означава, че
такова не се дължи. В
този смисъл и сформираната трайна практика на административните съдилища.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“-
София, за
допълване на Определение №
746/27.09.2022г. постановено по и.адм.дело № 471/2022г., в частта на разноските,
като се присъдят в полза на ГД“ИН“ разноски представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване с частна
жалба пред Административен съд - Хасково,
в 7 - дневен срок от съобщаването му .
Определението
да се съобщи на страните.
Съдия: