Р Е Ш Е Н И Е
№ 260049 / 11.10.2021г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н дело
номер..55...............по описа за...............2021................година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас , подадена чрез Изпълнителния му директор инж. Г.Т. против наказателно постановление № 16 от 08.02.2021 година на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район / БДЧР / с което на горепосочения жалбоподател за извършено от него административно нарушение на разпоредбата на чл. 53 ал.4 т.3 от Закона за водите на основание чл. 200 ал.1 т.27 от същия Закон за водите му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му административно наказание посочено по- горе , като същият в жалбата си оспорва , че е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено и съответното горепосочено административно наказание с горепосоченото наказателно постановление , като твърди , че не е извършил същото вменено му адм. нарушение и затова същото наказателно постановление се явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на материалния закон- Закона за водите и процесуалния закон – ЗАНН и моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован се явява негов процесуален представител , като заявява , че поддържа жалбата за цялостна отмяна на наказателното постановление и по този начин не взема друго респ. допълнително становище по жалбата .
За административнонаказващия орган редовно призован, се явява негов процесуален представител в съдебно заседание , като по този начин същият взема становище по така подадената срещу издаденото от него наказателно постановление жалба., като счита същата за неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление. Същото искане се заявява и с постъпилите писмени становища от същия адм. наказващ орган по делото .
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас / В и К гр. Бургас / наказателно постановление № 15 от 08.02.2021 година на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район / БДЧР / е издадено въз основа на АУАН № 145 – 000701 от 01.12.2020 година срещу ВиК ЕАД гр. Бургас който констатира за извършено от него административно нарушение в периода от 01.08.2020 г. – 31.08.2020 г. което се изразява в следното , че през същия период ВиК Бургас е надвишило разрешените в месечния му график за ползване на водите на язовир Камчия за м. август 2020 г. , който график е утвърден от МОСВ водни количества от 5 000 000 куб.м. за питейно- битово водоснабдяване на населени места на територията на област Бургас като е ползвало водни количества в размер на 6 069287 куб.м. , превишаващи разрешеното количество със 1 069 287 куб.м. с което е била нарушена разпоредбата на чл. 53 ал.4 т.3 от Закона за водите и за което на основание чл. 200 ал.1 т.27 от същия Закон за водите му е наложено адм. наказание –имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Не са спорни фактите по делото , което се и потвърждава от приложените по делото писмени доказателства , че жалбоподателят по делото , посочен по- горе ВиК ЕАД гр. Бургас е ВиК оператор и като такъв има правата да осъществява държавната политика в отрасъла водоснабдяване и канализация на територията на област Бургас. Като такъв оператор през процесния период на адм. нарушение 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г. , същият е титуляр на разрешително за водоползване № 038 от 20.05.2004 г. издадено му от Министъра на околната среда и водите / МОСВ / , което е изменено с Решение № 156 от 17.08.2010 г. на Министъра на околната среда и водите , а след горепосочения период в който адм. наказващия орган твърди , че жалбоподателят ВиК е извършил адм. нарушение , същото разрешително е продължено с Решение № 163 от 08.09.2020 г., което разрешително е за водовземане от повърхностен воден обект- язовир Камчия с цел питейно- битово водоснабдяване на населените места в общините Бургас, Сунгурларе , Карнобат, Айтос , Камено , Несебър , Поморие , Руен и Созопол , намиращи се в обл. Бургас. Видно от горепосочените разрешително и решения , е че същото е с начален срок на действие 20.05.2004 г. и с краен срок на действие до 20.05.2030 година. По този начин съдът приема , че през периода на 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г. когато се твърди , че жалбоподателят е извършил вмененото му адм. нарушение е действало горепосоченото разрешително № 0308 от 20.05.2004 г. и изменението му с първото решение № 156 от 17.08.2010 г., но не е действало решение № 163 от 08.09.2020 г. на МОСВ с което последният е изменил и продължил действието на същото горепосочено разрешително.
Видно от събраните по делото доказателства –гласните доказателства - показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели К.П. и Р.Х. , които се явяват констатиращи за извършеното от жалбоподателя деяние , е че същите свидетелстват , че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение което му се приписва със съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, но същото обстоятелство не се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства. Това е така тъй като видно от разпоредбата на чл. 53 ал.1 от Закона за водите е че начинът за използване на водите на комплексните и значими язовири по приложение № 1 от ЗВ се определя в годишни и месечни графици , които се утвърждават от Министъра на околната среда и водите и са неразделна част от съответното разрешително за водовземане , вкл. и за това издадено на ВиК Бургас. Същите по силата на чл. 53 ал.4 т.3 от ЗВ са неразделна част от издадените разрешителни за водоползване тъй като с тях се определят специфични условия затова водоползване спрямо титулярите им. Съгласно чл. 16 ал.1 от Наредбата за ползването на повърхностните води / отм. / , но която е действала към периода на твърдяното извършено адм. нарушение със същите месечни графици се определят месечните водни обеми , които не могат да се надвишават , освен в случаите на чл. 53 ал.5 от ЗВ. Сйъгласно утвърдения от МОСВ график за използване на водите от язовир Камчия за месец август 2020 година е определен общ разход от 8, 382 милиона куб. м. вода за всички водоползватели от които 3, 200 мил. куб. м. вода за питейно- битовото водоснабдяване на гр. Варна чрез оператора ВиК Варна , 5 мил. куб.м. вода за питейно- битовото водоснабдяване за гр. Бургас респ. чрез ВиК Бургас и 0, 022 млн. куб. м. за питейно- битово водоснабдяване на селата Мокрен и Пъдарево чрез ВиК Сливен.За спазването на горепосочените графици за използването на водите горепосочените регионални ВиК оператори респ. ВиК Варна , ВиК Бургас и ВиК Сливен провеждат собствен мониторинг ежемесечно , като подават резултатите от него на МОСВ и на съответната басейнова дирекция респ. на техните директори съгласно чл. 17 и сл. от Наредбата за ползването на повърхностните води / отм. / които се явяват контролиращи органи на основание чл. 19 ал.1 от същата наредба , като съответните директори на съответната басейнова дирекция съгласно чл. 19 ал.2 от същата наредба изпращат отчети за резултатите от ежемесечния контрол по изпълнение на месечните графици и я изпращат в МОСВ не по-късно от 10-о число на следващия месец на хартиен носител и на електронен адрес.По повод на такава задължителна проверка за отчета за месец август 2020 г. , на 08.10.2020 г. е извършена документална проверка по изпълнението на режимния график за водоползване за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г. на водите от язовир Камчия от ВиК Бургас, ВиК Варна и ВиК Сливен , като това количество е отчетено по монтираното на входа на МВЕЦ Камчия измервателно устройство – ултразвуков разходомер тип Flowsonic с фабр. № 515 /18 и 2 бр. сензори тип FS 003 , което измервателно устройство е сертифицирано от Българския институт по метрология , съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване които подлежат на метрологичен контрол , поради което същото отговаря на изискванията на чл. 194 а ал.1 от ЗВ , което измервателно средство е отчело общото количество вода от язовир Камчия в размер на 8 714 287 куб.м. за месец август 2020 г. . Количеството ползвана вода за област Варна е отчетено по измервателно устройство монтирано на РШ / разпределителна шахта / Аспарухово село Аспарухово община Дългопол обл. Варна което е от тип Flowsonic S /N 570 / 2019 което също е било надлежно сертифицирано , като подлежащо на метрологичен контрол тъй като също отговаряло на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване , които подлежат на метрологичен контрол което е отчело 2 628000 куб.м. вода за водоснабдяването на населените места в област Варна чрез ВиК оператора Варна , а отделно количеството ползвана вода за област Сливен чрез ВиК оператора Сливен е била измерено по измервателно устройство монтирано на разпределителна шахта / РШ / при село Чубра , Община Сунгурларе , обл. Бургас , като това устройство също е било надлежно сертифицирано като подлежащо на метрологичен контрол тъй като също отговаряло на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване , които подлежат на метрологичен контрол, като то е отчело 17000 куб.м. за водоснабдяването на няколко населени места в област Сливен. При така установеното чрез горепосочените измервателни устройства се е констатирало , че разликата между общо ползваните водни количества от Язовир Камчия за месец август 2020 г. и ползваните водни количества за водоснабдяване на населените места от областите Варна и Сливен чрез техните оператори ВиК Варна и ВиК Сливен е в размер на 6 069 287 ползвани куб.м. вода за питейно- битово водоснабдяване на населените места в област Бургас чрез техния оператор ВиК Бургас, като последният е нарушил разрешеният му обем на водовземане от 5 000000 куб.м. от МОСВ и по този начин е ползвал водни количества вода превишаващи същия му разрешен лимит с 1 069 287 куб.м. Затова и адм. наказващия орган Басейнова дирекция Черноморски район е приела това за нарушение на разпоредбата на чл. 53 ал.4 т.3 от ЗВ и с настоящото наказателно постановление е наложила на ВиК Бургас адм. наказание- имуществена санкция в размер на 2000 лв. Това е породило и правния интерес на ВиК Бургас да обжалва същото процесно наказателно постановление като твърди , че същото е издадено в нарушение на процесуалния закон – ЗАНН без да се посочва какви са точно нарушенията от страна на адм. наказващия орган на този процесуален закон , отделно същото дружество жалбоподател е посочило , че наказателното постановление е издадено в противоречие на материалния закон – ЗВ , като същото дружество показва и сочи конкретните нарушения на адм. наказващия орган в тази връзка- неправилното местоизмерване на количеството потребена вода за ВиК Варна което трябва да бъде на Главна разпределителна шахта Китка и при измервателен пункт Дъскотна , тъй като измерването на количеството водовзета за питейно- битови нужди вода при ГШ Аспарухово служи само за контролна съпоставка на измерваните водни количества за област Варна, както и че измерването на цялата водовзета вода от язовир Камчия следва да се осъществи по измервателните уреди на Пречиствателна станция за питейни води / ПСПВ / Камчия , а не чрез измервателното устройство на МВЕЦ Камчия както неправилно е сторил адм. наказващия орган и което последно измерватено устройство се явява компрометирано като неправилно монтирано съгласно инструкциите за монтаж от производителя му , а отделно и не може да измерва точно водата която се взема от язовира тъй като при определени периоди същата МВЕЦ не работи и не може да се ползват като достоверни същите монтирани на нея измервателни устройства. В изпълнение на тези твърдени от жалбоподателя нарушения на материалния закон посочени в жалбата му , съдът намира , че следва да разгледа същите , вземайки впредвид и назначената от съда в тази връзка по искане на дружеството жалбоподател съдебно – техническа експертиза.
Видно от приложеното горепосочено разрешително за водоползване № 0308 от 20.05.2004 г. на МОСВ което е изменено с решение № 256 от 17.08.2010 г. МОСВ което се отнася за ВиК Бургас , което разрешително е за водовземане от повърхностен воден обект- язовир Камчия с цел питейно- битово водоснабдяване на населените места в общините Бургас, Сунгурларе , Карнобат, Айтос , Камено , Несебър , Поморие , Руен и Созопол , намиращи се в обл. Бургас и което е действало в периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г.през който адм. наказващия орган твърди , че е извършено от жалбоподателя горепосоченото адм. нарушение / тука следва да се посочи че не следва да се взема впредвид и прилага решение № 163 на МОСВ от дата 08.09.2020 г. с което е продължен срока на горепосоченото разрешително тъй като е издадено след срока на същото твърдяно адм. нарушение / е посочено точно от органа издал същото разрешително- МОСВ , изменил го с решение № 256 от 17.08.2010 г. в раздел – условия на водовземането , че използвания воден обем се измерва с монтирани водомерни устройства на входа на пречиствателна станция Камчия и в началото на деривация Китка- Варна отговарящи на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване , които подлежат на метрологичен контрол. По този начин самият орган издал разрешителното – МОСВ е посочил точно местата на измерване на използвания воден обем от язовир Камчия за снабдяването на населението на населението на областите Бургас и Варна и респ. на снабдяването на същите от водните оператори ВиК Бургас и ВиК Варна , които съответстват на сегашните ППСВ Камчия и ГРШ Китка – Варна и в тези места , същите ВиК оператори е следвало да измерват количеството водовзета вода , включително и да пращат отчети – годишни такива и месечни от същите места за МОСВ и Басейнова дирекция Черноморски район гр. Варна. Други места за измерването на същите ползвани количества вода не са определени в други актове към момента към който адм. орган е твърдял, че жалбоподателят ВиК е извършил вмененото му адм. нарушение- периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г. . По този начин като е извършил измерване на други точки – в МВЕЦ Камчия и ГШ Аспарухово , адм. наказващия орган не е приложил правилно закона , респ. игнорирал е това разрешително , което не може да се вмени във вина на ВиК Бургас и същото не е било длъжно да измерва ползваните от него количества вода за питейно- битово водоснабдяване за населените места в област Бургас които то водоснабдява на сочените от адм. наказващия орган места . Нещо повече съдът намира , че посочените от адм. наказващия орган количества вода измерени по другите , респ последните места на измерване не бива да се вземат в предвид относно действително ползваните от същото ВиК дружество водни количества и затова съдът намира, че това дружество не е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 53 ал.4 т.3 от ЗВ.Нещо повече видно от заключението на вещото лице Д. по назначената по делото съдебно- техническа експертиза , което заключение като неоспорено от страните по делото , съдът е приел като абсолютно доказателство е че монтираните на сочените от адм. наказващия орган места на измерване при входа на МВЕЦ Камчия – измервателно устройство Flowsonic тип FS 103 със сер. № 515 / 18 г. макар и да е сертифицирано от Българския институт по метрология и отговарящо на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване , които подлежат на метрологичен контрол и като такова да отговаря на изискванията за тази цел по смисъла на чл. 194 а ал.1 от ЗВ , то същото устройство е монтирано на стоманено тръбно отклонение с диаметър 1800 мм. включено към довеждащия напорен стоманен тръбопровод с диаметър 2 400 мм. и по този начин при монтирането на същото устройство не са спазени изискванията на производителя за монтаж при тази схема – разширение- стеснение , тъй като не е спазено минималното разстояние от 27 м. изискващо се за монтаж на такъв стандартен ултразвуков сензор на прав участък срещу посоката на потока , а е монтирано на грешните 16 м. , т.е. с 6 метра по- малко от минимално нужните му такива за правилното му функциониране респ. измерване на обемните разходи на водите и обемното им количество в напорни тръбопроводи. Същото вещо лице категорично в заключението си по въпрос 1.7. посочва , че това – този неправилен монтаж на това измервателно устройство е причината и за грешното измерване на преминалото респ. водовзетото количество вода през МВЕЦ Камчия което е посочено като 8 714 287 куб. м. и това е и разликата между правилното измерено количество вода през ПСВП Камчия което е на стойност от 7 567 828 куб.м. вода измерено на вход ПСВП Камчия при закрити канали Паршал 1 и 2 и на изход от ПСВП Камчия чрез измервателни устройства - разходомери Mainstream AV – Flowmeter с идентификационни номера съответно С 0596, С 0597 и С 0958 , които не са вписани в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и са без оценено съответствие със съществените изисквания по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите , не отговарят на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване които подлежат та метрологичен контрол в изпълнение на разпоредбата на чл. 194 а ал.1 от Закона за водите, като затова и не са сертифицирани от Българския институт по метрология. При това положение на грешното измерване от страна на адм. наказващия орган на водовзетата от дружеството жалбоподател водни количества вода от язовир Камчия , то съдът не може да определи какво е количеството водовзета вода от същото дружество жалбоподател , тъй като както бе посочено по- горе измервателните устройства при ПСПВ Камчия не са сертифицирани от Българския институт по метрология , което е пък задължително изискване за тяхното ползване като такива в процесното разрешително за водоползване , то съдът не може да установи какви количества вода действително е водовзело респ. ползвало дружеството жалбоподател ВиК Бургас и дали е надвишило и с колко определените му в месечния му график за месец август 2020 година водни количество и затова съдът приема , че адм. наказващия орган не доказа по какъвто и достоверен начин това и затова съдът намира , че същото дружество жалбоподател не е извършило приписаното му адм. нарушение .
Следователно съдът установи , че има разминаване на установената фактическа обстановка потвърдена от показанията на горепосочените свидетели и приета от адм. наказващия орган и тази посочена и установена в горепосочените писмени доказателства.
Следователно въз основа на събраните по делото доказателства , не може да се установи, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно нарушение по Закона за водите , описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, тъй като се събраха достатъчно доказателства –писмени установяващи , че жалбоподателят не е извършител на процесното адм. нарушение . По този начин съдът намира , че АУАН и горепосоченото издадено въз основа на него наказателно постановление са издадени от адм. наказващия орган в нарушение на материалния закон- Закона за водите и съдържат пороци , които водят до тяхната незаконосъобразност , които са посочени от съда по- горе, които не може да бъдат санирани и затова процесното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Съдът намира , че не следва да разглежда останалите посочени от дружеството – жалбоподател основания за отмяна на процесното наказателно постановление , поради противоречие на същото с процесуалните правила по издаването му , тъй като не се установи в тази му твърдяна част настоящото процесно наказателно постановление да не е съобразено с процесуалните закони – в случая ЗАНН.
С оглед на отмяната на процесното наказателно постановление и поискване от страна на жалбоподателя на направените от него съдебни разноски по делото , съдът намира , че адм. наказващия орган дължи на жалбоподателят ВиК Бургас присъждането на направените от него съдебни разноски на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН . Претендират се от горепосоченото дружество заплащане на направените по настоящото дело съдебни разноски , които се изразяват само в направените от дружеството жалбоподател разноски за изготвяне на приетата като доказателство по настоящото дело съдебно- техническа експертиза , които разноски са дължими и в случая не са налице основания за тяхното намаляване поради прекомерност , тъй като не се отнасят за възнаграждение за адвокат или възнаграждение за юрисконсулт .Затова съдът намира, че Басейнова дирекция Черноморски район гр. Варна следва да бъде осъдена да заплати на горепосоченото дружество направени от него съдебни разноски по настоящото дело в размер на 1000 лв. , които са заплатени от същото дружество за изготвяне на съответната съдебно- техническа експертиза , прието по делото. .
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 15 от 08.02.2021 година на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район / БДЧР / издадено въз основа на АУАН № 145 – 000701 от 01.12.2020 година срещу Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас ж.к. Победа ул. Ген. Владимир Вазов № 3 представлявано от изпълнителния му директор Г.Й.Т. с което за адм. нарушение на разпоредбата на чл. 53 ал.4 т.3 от Закона за водите на основание чл. 200 ал.1 т.27 от същия Закон за водите му е наложено адм. наказание –имуществена санкция в размер на 2000 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция Черноморски район гр. Варна ул. Ал. Дякович № 33 да заплати на Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас ж.к. Победа ул. Ген. Владимир Вазов № 3 представлявано от изпълнителния му директор Г.Й.Т. сумата от 1000 лв. представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото а.н.д. № 55 / 2021 г..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: