№ 363
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Стефан Илиев
Величка Цанова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000600785 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.327 НПК,като е образувано по въззивен протест вх.
№4084 /24.04.2024 година,допълнен надлежно,подаден от прокурор при Софийска окръжна
прокуратура ,против присъда №21/18.04.2024 година,постановена по нохд №164/2022
година по описа на Окръжен съд гр.София.
С цитираната присъда №21/18.04.2024 година съдът е признал подсъдимият И. Т.,роден
на ********** година в гр.***,Република Турция,с адрес в Република Турция,гр.***,
община ***,кв.“***“,ул.“*“№ *,с персонален номер **********,с турски паспорт №
U2******6,турски гражданин,с основно образование,неосъждан,работил като шофьор в
„Логиторк Ложистик Хизметлери Ич Be”,Република Турция за невиновен в това,че на
14.10.2021 година на Митнически пункт Калотина ,област Софийска е направил опит да
пренесе през границата на страната на Република България с Република Сърбия,без
знанието и разрешението на митниците,с товарна композиция, състояща се от влекач марка
„Ман“,peг. № 34 ******** и ремарке „Тирсан“,peг.№ ********, стоки за търговски цели в
големи размери-6000 броя кутии,съдържащи общо 42 000 броя/опаковки/ лекарствен
продукт „Kamagra Oral Jelly“ на обща стойност 107 520 лева,поради което на основание
чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.242 ал.1,б.“Д“ вр.чл.18 ал.1 НK.
На основание чл.242 ал.7 НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на
престъпление- 6000 броя кутии,съдържащи общо 42 000 броя /опаковки/ лекарствен продукт
1
„Kamagra Oral Jelly“ на обща стойност 107 520 лева.
Във въззивния протест се твърди,че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и
необоснован,като е постановен при неточна оценка на събрани и проверени по делото
доказателствени източници.Твърди,че доказателствения обем напълно подкрепя описаното в
обстоятелствената част на обвинителния акт,а посоченото от държавното обвинение
„….обосновава правните изводи за виновното поведение на подсъдимия И. Т.“.Сочи се,че
фактическата обстановка е безспорно установена,като се акцентира,че„….Окръжен съд
София е приел за безспорно установено,че управлявайки товарната композиция подсъдимия
И. Т. е предприел преминаване през държавната граница на Р.България и навлизане на
територията на Р.Сърбия във връзка с осъществения транзитен превоз на стоки за
Р.Германия.В този момент в управляваната от подсъдимия товарна композиция…..са се
намирали инкриминираните вещи,предназначени за търговски цели,за което не са били
уведомени служителите на митницата и за тези стоки подсъдимия Т. не е уведомил
митническите служители“…..
Твърди се необоснованост на решаващия правен извод на съда да признае за невинен
подс. Т.,че упражняваната фактическа власт върху стоките,предмет на престъпление от
страна на подсъдимия „….не може да бъде правно квалифицирана като владение или
държане,защото като институти на вещното право и владеенето и държането предполагат
наличието на субективния елемент намерение,респективно намерение да се държи за
другиго.Като проявни форми на съзнанието и психиката на индивида,и тяхното наличие е
обусловено от съществуването на конкретно представи,относно фактите и
обстоятелствата,по отношение на които са насочени“.
Оспорва се извода на първия съд,че не е доказано подс.Т. да е имал съзнание и да е
знаел,че в управлявания от него товарен автомобил са поставени укрити стоки,предмет на
престъпление „контрабанда“.
Прави се анализ на мотивите на решаващия съд,касателно собствеността на товарния
автомобил /на дружество „Лагиторк Ложистик Хизметлери Ич Ве“,а не на подсъдимото
лице/,заеманата длъжност „шофьор“ от подсъдимия И. Т.,възможността да се укрият по
описания начин инкриминираните вещи,констатациите,относно метално въже и пломба на
изпращащо митническо учреждение,поведението на подс.И. Т. по време на митническата
проверка на товарния автомобил.
На тази основа се оспорва правния извод на първия съд,касателно приетото от
субективна страна за деянието и отношението на подсъдимият И. Т. /за съзнаване
обществено опасния характер на деянието и предвиждането на общественоопасни
последици/ към вредоносния резултат.
Във въззивния протест представителят на държавното обвинение сочи несъгласие с
„…..извода на решаващия съд за това,че И. Т. не е съзнавал обществено опасния характер на
деянието и не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици…“,като го
намира за неправилен.
2
В подкрепа на твърденията си представителя на държавното обвинение сочи,че съдът е
сторил анализ на поведението на Т.„….единствено към момента и по време на извършване
на митническата проверка,но не е подложил на анализ последващо поведение на вече
обвиняемия И. Т.,когато той е предприел целенасочени действия,с които е предприел бягство
по водосточната тръба от втория етаж на сградата на ТД Митница София,използвайки
претекст да посети тоалетната“,а впоследствие се е укрил.Намира се,че това поведение на
подс.Т. демонстрира познанието му за обществено опасния характер на извършеното от
него.Твърди се,че професията на И. Т. като шофьор предполага да е натрупал „..значителен
опит и добро познаване на реда за преминаване на граница и задълженията за деклариране
на стоки и вещи…“.
Направено е искане на основание чл.334,т.2 и чл.336 ал.1,т.2 НПК присъдата на
Окръжен съд гр.София да бъде отменена и бъде постановена нова,с която подсъдимото лице
бъде признато за виновно и осъдено по повдигнатото му обвинение.
Доказателствени искания не са правени.
Пред въззивния съд представителят на САП е поддържал подадения въззивен протест по
изложените в него съображения.Намира,че събраните по делото гласни доказателствени
средства /показанията на свидетелите И. и Т./,писмените доказателства и назначената
експертиза установяват еднозначно „..както съставомерността,така и авторството на
деянието по отношение на подсъдимия“.Оспорва се отново начина,по който решаващият съд
е анализирал доказателствения обем,като се твърди едностранчивост и непълнота на
мотивите,дали основание съдът да постанови съдебен акт по реда на чл.304 НПК.Поддържа
доводите,изложени във въззивния протест,касателно поведението на подсъдимия Т. след
задържането му,което според държавното обвинение убедително доказва неговата
представа,отнесена към престъпното деяние и предмета на престъпление,респ.,неговата
виновност.
Поддържа искане по реда на чл.334,т.2 НПК и чл.336 ал.1,т.2 НПК присъдата на
Окръжен съд гр.София да бъде отменена и бъде постановена нова,с която подсъдимият Т.
бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение,като му се наложи
минимално наказание или присъдата да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Пред въззивния съд служебният защитник на подсъдимия Т.,адв.Св.Г. от САК,е
поддържал искане да се потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.
Оспорва подаденият въззивен протест.
Намира,че първият съд убедително е мотивирал фактическите си и правни изводи,като
обосновано е намерил,че подс. И. Т.“…не е имал знанието и намерението да пренесе през
граница инкриминираните вещи“.Намира,че именно на тази основа подсъдимият,който е бил
„наемен работник към дружеството“ е имал „нормално“ поведение към момента на
извършваната митническа проверка.
Претендира потвърждаване на атакувания съдебен акт.
3
Подсъдимият И. Т. не се явява пред въззивния съд
По отношение на него въззивното съдебно производство се е развило по реда на чл.269
ал.3 ,т.4, б.“б“ НПК,вж.отговор от страна на компетентните турски власти и пред първия съд.
Подсъдимият И. Т. не се явил и при първоинстанционното разглеждане на делото,като
производството пред първия съд се е развило при условията на чл.269 ал.3,т.4,б.”б” НПК.
Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивния протест,заявеното от
представителят на САП пред въззивния съд,становището на защитата на подсъдимия Т. и
като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл.313 НПК и чл.314 от
НПК,приема,че въззивният протест е процесуално допустим,но преценен по същество е
неоснователен.
Съображенията на съда са следните:
В хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд фактическата
обстановка е изяснена в нейната пълнота.Изпълнявайки задълженията си по чл.12,чл.13 и
чл.14 НПК и първия и въззивния съд са осигурили възможност на страните да докажат
твърденията си в наказателния процес,като първия съд е изградил вътрешното си убеждение
въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства,в
съответствие с изискванията на Закона.На основа на оценката на доказателствения обем в
общността му въззивният съд приема,че основните релевантни факти по см.на чл.102 НПК
са установени еднозначно и категорично.Възприетите от първоинстанционния съд
релевантни факти и обстоятелства и изяснената чрез оценката им в съвкупност фактическа
обстановка се споделя изцяло от настоящият съдебен състав.Настоящият въззивен състав не
установява нови фактически положения,различни от установените от първостепенния
съд.Следва веднага да се посочи ,че въззивният съд се съгласява изцяло с начина на оценка
на установените от първостепенния съд доказателства.Приема,че в принципа си не са
нарушени онези правила на Закона,регламентиращи дейността на съда по
събиране,проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства.Преповтаряне
в тази насока не се налага. Доколкото обаче приетите за установени факти от
първостепенния съд са поставени в основата на изведените решаващи негови правни изводи
за вината,респ.невинност на подсъдимия И. Т.,правна квалификация на деянието и
приложимата правна норма,то те следва да се подчертаят в принципа си отново.Посочи се и
по-горе,че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд фактическата обстановка
е изяснена в пълнота.Доказателственият обем по делото е попълнен по надлежен
процесуален ред с възможните за събиране и проверка доказателствени източници ,което
гарантира тяхната процесуална годност и доказателствена удостоверителност.
Безспорно в решението на въззивния съд следва да бъде изложена възприетата от него
фактическа обстановка,но ако тази фактическа обстановка е идентична с приетата от първия
съд,то „..въззивния съд може да възпроизведе приетото от проверявания съд-
Р№73/20.07.2020 г.по н.д.166/2020 год. на ВКС,3-то н.о.Съгласно Р№43/16.12.2021 г. по н.д.
№1032/2020 год. на ВКС,1-во н.о.„…в случаите,когато въззивната инстанция споделя
напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен акт,не е задължена да
4
ги преповтори“.Такива доводи са изложени в Р№181/2012 г. по н.д.№486/2012 г. на ВКС,1-
во н.о.,Р№343/06.12.2012 година по н.д.№960/2012 година,1-во н.о. и в Р№372/01.10.2012
година по н.д.№1158/2012 година на ВКС.
Собствена оценка на фактите е сторена и от въззивния съд,като изричното им подробно
преповтаряне не се налага.Както се сочи изрично в цитираното по-горе Р№372/01.10.2012
година по н.д.№ 1158/2012 година на ВКС,когато съдът се е съгласил с доказателствения
анализ на първия съд,не се налага въззивният съд отново подробно да обсъжда
доказателствата по делото.И това е така,доколкото първият съд е дал ясни отговори на
поставените пред него възражения и въпроси /същите въпроси се поставят на обсъждане и
пред въззивния съд като възражения/,относно събраните и проверени доказателствени
източници.Въззивният съд,обаче дължи винаги собствен анализ и оценка на събраните
доказателства дори,когато приема изцяло приетите от първия съд факти.
В мотивите си,л.238,5-ти абзац-л.240,2-ри абзац съставът на първия съд е описал ясно и
последователно фактите,релевантни за установяване предмета на доказване по делото по
см.на чл.102 НПК,а след това в съответствие с изискването на чл.305 ал.3 НПК ги е обсъдил
в съвкупността им и поотделно.
Чрез събрани,надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие факти
се установява,следното:
Подсъдимият И. Т. е роден на ********** година в гр.***,Република Турция,с адрес в
Република Турция,гр.***,община ***,кв.“***“,ул.“*“№ *,има персонален номер
**********,с турски паспорт №U2******6,турски гражданин е,с основно образование, не е
осъждан.Към инкриминирания период е работил като шофьор в дружество „Логиторк
Ложистик Хизметлери Ич Be”,Република Турция.
На 14.10.2021 година на трасе „Изходящи товарни автомобили” на Митнически пункт
Калотина,свидетелят В. И. изпълнявал служебните си задължения като дежурен митнически
инспектор. Около 21,40 ч. на трасето, за излизане от Република България към Република
Сърбия, пристигнала товарна композиция,състояща се от влекач марка „Ман“,peг.№ 34
******** и ремарке „Тирсан“,peг.№41********,управлявана от И. Т..Собственик на
полуремаркето бил „Логиторк Ложистик Хизметлери Ич Be”,Република Турция.В това
дружество подсъдимият Т. заемал длъжност “шофьор“.При пристигането си на изходящо
трасе подс.Т. представил на св.В. И. документите,придружаващи превоза /транзитна
митническа декларация TR1 с номер 21TR34130002674267,четири броя ЧМР с №,№
00890,00892,00888 и 00887,и фактури/.В предоставените за проверка документи/преведени
на български език с определение,вж.л.194 от делото,на първия съд,вж.л.л.57-69 от ДП и
л.л.199-228 от делото/ било вписано,че с товарния автомобил се превозват 3 колета ПВЦ
дограма,5 колета кутии за хамбургери и кутии за дюнер бокс, 19 колета саксии,33 колета с
авточасти.В декларацията като превозвач на стоката е посочено „Логиторк Ложистик
Хизметлери Ич Be”,Република Турция,а отправното митническо учреждение е Митническа
дирекция „Муратбей“,гр.Истанбул.За извършения контрол от отправното митническо
учреждение е поставена 1 брой пломба с номер IST08830409 и е отбелязан маршрута на
5
товарния автомобил /транзитно преминаване през територията на Република България с
крайна дестинация ФР Германия/.
След проверка на документите свидетелят И. разпоредил на товарната композиция да се
извърши рентгенова проверка.Тази рентгенова проверка била извършена от св.И. Т.,
митнически служител,като в процеса на проверката св.Т. констатирал в предната част на
товарното помещение необичайни по форма и плътност обекти.На основа възникнало
съмнение за несъответствие на товара с отразеното в декларацията свидетелите Т. и И.
проверили въжето,което опасва външната страна на товарното помещение и поставената
върху него пломба.Не констатирали нарушения нито по металното въже,нито
наранявания,нарушения или несъответствие на поставената пломба номер IST08830409 от
отправната Митническа дирекция „Муратбей“ ,гр. Истанбул.Въпреки липсата на нарушения
по металното въже и поставената пломба от отправното митническо
учреждение,митническите служители И. и Т. разпоредили на товарния автомобил да се
извърши щателна митническа проверка в гараж на трасе „Изходящи товарни
автомобили”.Там свидетелите-митнически служители Т. и И. премахнали пломбата на
товарното ремарке.При извършената щателна митническа проверка възприели в предна
вътрешна част на ремаркето,върху колети с ПВЦ-дограма,двадесет броя кафяви
кашони,запечатани с тиксо.върху залепените с тиксо кашони липсвали поставени
етикети.Разтворили на място няколко кашона,като установили,че в тях се съдържат кутии с
надпис „Kamagra Oral Jelly“.
На зададени въпроси от свидетелите към И. Т.,последният обяснил,че няма представа за
тази стока.Посочил,че не знае каква е,и че друг я е натоварил.
На 15.10.2021 година бил извършен оглед на описаната по-горе товарна композиция
/влекач марка „Ман“,№34******** и ремарке „Тирсан“ с № ********/.При извършването на
огледа били установени и иззети 20 броя кашони,съдържащи по 6 броя фабрично запечатани
картонени кутии с надписи „Kamagra Oral Jelly“.Всяка от описаните картонени кутии
съдържала отделно по 50 броя фабрично запечатани картонени кутии със същия надпис,в
които се установили по 7/седем/ пакетчета с надпис „Kamagra Oral Jelly“,съдържащи
гелообразно вещество.
За извършения оглед бил съставен надлежен протокол/л.л.16-25 ДП/,в който всяка
находка била описана подробно.
В хода на досъдебното производство установените при огледа обекти били експертно
изследвани.Назначена и изпълнена е физико-химична експертиза №33/09.12.2021 година,вж.
л.л.81-93 ДП,изготвена от експерт З. и приета от първия съд,вж.л.186 от делото.Експертното
заключение категорично установява,че иззетите представителни проби от обекти №1-20
/гелообразно вещество в 7 броя сашета с надпис „Kamagra Oral Jelly“/, съдържат активен
компонент „силденафил“,съответстващ на посочения активен компонент върху
опаковките.Първият съд изрично,на основа заключението на експерта е посочил,че
„Обектите са представени под формата на дози-сашета,опаковани в идентични на вид
фабрични потребителски опаковки-картонени кутии, съдържащи данни за наименование и
6
съдържание,както и листовка за употреба“.
По реда на чл.144 и сл. НПК е назначена и изпълнена от експерт Р.Ш. /л.96-л.98 ДП/
съдебно-икономическа експертиза,установила,че към 14.10.2021 година общата паричната
стойност на 6000 броя кутии с фабричен надпис „Kamagra Oral Jelly“,съдържащи по седем
броя опаковки с лекарствен препарат,активен компонент „силденафил“,е 107 520 лева.
Цялостната фактическа обстановка по делото се установява чрез събрани и проверени в
хода на проведено от решаващия съд съдебно следствие гласни доказателствени средства-
показания на свидетелите В. А. И.,л.187 и сл.от делото,на И. И. Т.,л.191 от делото,от
писмените доказателства и писмените доказателствени средства,включително протокол за
оглед на местопроизшествието,констативен протокол/л.30 ДП/,от транзитна митническа
декларация,4 броя ЧМР,фактури в превод от турски език на български език,протоколи за
доброволно предаване,вж.л.л.70-72 ДП,ксероксно копие на турски паспорт на подсъдимия
Ил. Т.,л.108-110 ДП,свидетелство за съдимост на подсъдимия Т.,както и чрез изпълнените по
делото физико-химична експертиза №33/09.12.2021 година и съдебно- икономическата
експертиза,приети от съда,от приобщените към наказателното делото веществени
доказателства /6000 бр.кутии,съдържащи общо 42 000 бр.опаковки лекарствен продукт
„Kamagra Oral Jelly“ ,всички относими към предмета на доказване по реда на чл.102 НПК.
При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд намира за неоснователни
възраженията във въззивния протест,поддържани и от представителя на държавното
обвинение,че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован,доколкото е
постановен при неточна оценка на събрани и проверени по делото доказателствени
източници.
Такова възражение сочи на неточна критика на мотивите на решаващия съд.
За да изгради вътрешното си убеждение съдът е анализирал няколко отделни групи
доказателствени източници-от една страна показанията на свидетелите И. и Т.,от втора-
съставените по делото писмени доказателствени средства,от трета-писмените доказателства
по делото и приобщените веществени доказателства,като внимателно е ценил и изготвените
по делото експертни заключения.
Със споделени от въззивния съд аргументи решаващият съд е кредитирал изцяло
показанията на свидетелите Т. и И.,които коректно са оценени като добросъвестни,логично-
обусловени,непротиворечиви с останалия доказателствен обем и последователни,съответни
в съдържателната им удостоверителност с писмените доказателства и доказателствени
средства,наред с установените веществени доказателства.Настоящият въззивен състав не
намира за необходимо да преразказва в пълнота или да прецитира в по-голям обем от
необходимото заявеното от всеки от разпитаните по делото свидетели.Това е сторено от
решаващия съд,а с начина му на разсъждение по фактите и оценката им настоящата
инстанция се съгласява изцяло.Следва да се акцентира,обаче,че първият съд изрично е
посочил защо кредитира тези гласни доказателствени средства,подчертал е липсата на
каквото и да е основание да приеме„….съмнение в тяхната безпристрастност,
незаинтересованост и обективност при излагане на фактите от значение за делото“. При
7
оценка на доказателствената им достоверност първият съд е отчел и това,че при съобщеното
от тях по релевантните факти,имащи съществено значение за изясняване предмета на
доказване не е констатирано„…никакво съществено вътрешно противоречие…..не
констатира и такова противоречие….с останалия доказателствен материал по
делото“.Убедително са обяснени констатираните от съда дребни детайлни неточности,като е
посочено,че тези „известни колебания в показанията им от двете фази на процеса, касаещи
конкретни подробности от случилото се…..не води до цялостното им дискредитиране и
може да се обясни с избледняването на спомена,с отдалечаването във времето от участието в
събитието до даване на сведения за него пред съда“. Безспорно първият съд е провел
изключително подробен разпит на тези свидетели в хода на проведеното съдебно
следствие,бил е активен в изясняване обективната истина по делото и изясняване на
релевантните факти и обстоятелства,като свидетелите И. и Т. подробно са обяснили
мотивите и причините да се пристъпи към извършената щателна митническа проверка на
товарната композиция,управлявана от И. Т.,оценката,която са сторили на представените от
подсъдимия документи,касателно вид и количеството на превозваната стока,установените
при рентгеновото изследване плътности и установените при щателната митническа проверка
недекларирани стоки и мястото на откриването им в товарното ремарке.Особено важни за
правилното решаване на наказателно-правния спор са показанията на св.Т. и св.И., касателно
поведението на подсъдимото лице преди и по време на митническата проверка във всичките
и фази.Свидетелят И.,л.190 от делото,в разпита си пред първия съд е заявил,че у
подсъдимия не е забелязал нервност или припряност,като сочи“..шофьорът беше около нас.
Разговаряхме с него и го питахме дали има нещо за което трябва да ни каже.Той каза,че няма
нищо и не знае нищо“.По никакъв начин не е отбелязано притеснение от предстоящата
проверка у подс.Т..В такава насока са и показанията на св.Т.,вж.л.193 от делото,който сочи
,че подсъдимият е бил спокоен и е отворил камиона-„Да видях го.Седеше си
спокойно,отвори камиона,това е негова работа“.Двамата свидетели съобават
факти,потвърдени чрез писмени доказателства,касателно товара на
автоомпозицията,маршрут,вид и местооткриване на инкриминираните стоки,състояние на
опасващо товарната композиция метално въже и състоянието на поставената пломба от
отправното митническо учреждение в Р.Турция.Всички тези обстоятелства са отразени
внимателно в мотивите на първия съд „…В показанията на митническите
служители,свидетелите И. и Т.,не се съдържа информация поведението на подсъдимия преди
и по време на извършване на самата митническа проверка да се е отклонявало от
нормалното и адекватно,да е бил притеснен или неспокоен,а напротив-при откриването на
недекларираната стока същият е обяснил,че не знае каква е тази стока,и че друг я е сложил
при товаренето…….. При това положение,от поведението на подсъдимият преди и по време
на митническата проверка,както и от впечатленията на самите митнически служители,не
може да се направи извод,че подсъдимият е знаел за поставените в управлявания от него
товарен автомобил, стоки“.
Наред с внимателният анализ на тези гладни доказателствени средства,сторен от първия
8
съд,настоящият съд намира,че заявеното от тези свидетели по фактите намира
последователно потвърждение в отразеното в писменото доказателствено средство-огледен
протокол,в който са отразени инкриминираните вещи-двадесет кашона,съдържащи 6000
кутии с надпис „Kamagra 100 mg. Oral Jelly”,всяка с по 7 опаковки.В този протокол е
отразено мястото и начина,по който са установени инкриминираните стоки /в предна част на
ремаркето,поставени зад алуминиеви профили/.Заявеното от свидетелите Т. и И. напълно
съответства на установените и приобщени по делото веществени доказателства и
приложените/в превод,разпореден от съда/ писмени доказателства,съпътстващи
товара.Доказателствената съвкупност е проверена и чрез способ по реда на чл.144 и сл НПК-
чрез изготвени по делото физикохимичната експертиза №33/09.12.2021 година,вж.л.л.81-93
ДП,изготвена от експерт З.,приета от първия съд,вж.л.186 от делото,касателно вида и
количеството на инкриминираните вещи/стоки/.
Първият съд,както това е сторил въззивния съд кредитира като достоверни
фактите,отразени в прочетените и приети от решаващия съд по реда на чл.283 НПК
протоколи и други документи-писмени доказателствени средства и писмени
доказателства.Въззивният съд,акто това е сторил и първият съд намира,че липсват
доказателствени източници,които да им се противопоставят,да ги оборват и/или
опровергават.
Коректно е обсъдена и кредитирана изпълнената по делото от експерт Р.Ш. съдебно-
икономическа експертиза,установила,че към 14.10.2021 година общата паричната стойност
на 6000 броя кутии с фабричен надпис „Kamagra Oral Jelly“,съдържащи по седем броя
опаковки с лекарствен препарат,активен компонент „силденафил“,е 107 520 лева.
Въззивният съд категорично намира,че липсва превратно тълкуване на
доказателствените източници и на никое от тях не е вложено от първия съд
съдържание,каквото не притежават,като процеса на формиране на вътрешното убеждение
по фактите от страна на първия съд е ясно проследимо и аргументирано.
Правилно и аргументирано първият съд е посочил и приел,че оценени поотделно и във
взаимната им връзка доказателствените източници не сочат по несъмнен и категоричен
начин И. Т. да е осъществил всички признаци от състава на престъпление,описани в чл.242
ал.1, б.”д”вр.чл.18 ал.1 НК.Налице са достатъчни по обем,процесуална годност и качество
доказателства и доказателствени средства,които обосноват от обективна страна
доказателствен извод за фактите,подлежащи на доказване по см.на чл.102 НПК,очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт.Те обаче не сочат категорично от субективна
страна подсъдимия И. Т. като извършител на престъплението,за което му е повдигнато
обвинение и е предаден на съд.
Въззивният съд намира,както е приел и първият съд,че по делото се установява
единствено наличие на обективни съставомерни признаци на това престъпление.Няма спор
между страните по делото,че на 14.10.2021 година И. Т.,заемащ към инкриминирания период
длъжност „шофьор“ в „Логиторк Ложистик Хизметлери Ич Be”,Република Турция е
управлявал през територията на Р.България товарна композиция,състояща се от влекач марка
9
„Ман“,peг. № 34 ******** и ремарке „Тирсан“,peг.№ ********,като е превозвал товар с
отбелязване по съпровождащи документи /четири броя ЧМР с №,№ 00890,00892,00888 и
00887,и фактури/-3 колета ПВЦ дограма,5 колета кутии за хамбургери и кутии за дюнер
бокс, 19 колета саксии,33 колета с авточасти,с отправно митническо учреждение
Митническа дирекция „Муратбей“,гр.Истанбул. Безспорно на посочената дата и час е
пристигнал на трасе“Изходящи товарни автомобили“ за напускане територията на
Република България и навлизане в територията на Република Сърбия.Изложените по-горе
факти,приети за безспорно установени от въззивния съд,а и от първия съд,еднозначно
установяват,че е представил на митническите служители И. и Т. документи,в които не са
описани инкриминираните вещи,но в момента на преминаване през границата на страна,в
товарния автомобил са се намирали инкриминираните стоки за търговски цели/с оглед
количеството им/.За това,че в товарното помещение се намират инкриминирани и невписани
в съпровождащите товара официални документи не са уведомени митническите служители
И. и Т..Обективно пренасянето на инкриминираните стоки е извършено без знание и
разрешение на митниците.Правилно първият съд в мотивите си е посочил,че от една страна
не е получено съответно разрешение на митниците за правомерното извозване на
инкриминираните стоки от територията на страната,а от друга тези стоки са предназначени
за търговски цели,с оглед количеството им.Коректно в мотивите на първия съд е коментиран
и установения от обективна страна критерии “големи размери“,в съответствие с разписаното
в ТР№1/1998 година на ОСНК на ВКС.
Неоснователно е възражението на държавното обвинение,поддържано като оплакване
във въззивния протест,че доводите на първия съд,касателно упражняваната фактическа
власт от подсъдимия върху инкриминираните стоки,не е оценена законосъобразно от първия
съд.
Решаващият съд еднозначно е посочил,че при преминаване през граничния пункт и при
митническата проверка подсъдимият И. Т. не е уведомил митническите служители за
инкриминираните вещи,открити при извършената ЩМП,но обосновано е посочено,че „……
той обективно не е могъл и да ги уведоми,защото не е знаел за наличието на тези стоки“. В
подкрепа на правните си изводи,касателно субективната страна и авторството на
деянието,първият съд обосновано е посочил разбирането си,че състава на престъпление по
чл.242 ал.1,б.”д”вр.чл.18 ал.1 НК „…визира пренасяне през границата на страната,без
знанието и разрешението на митниците,на стоки за търговски цели в големи
размери.Пренасянето без надлежно разрешение на такива стоки през границата на страната
се извършва при упражняване от дееца на фактическа власт върху тях /държане/“.Насетне
обосновано е посочено,че подсъдимият е осъществил фактическа власт върху товарна
композиция-влекач м.„Ман“,№34 ******** и ремарке „Тирсан“,№ ******** и така е
установил фактическа власт върху инкриминираните 42 000 броя опаковки,но „…
упражняваната в случая фактическа власт върху процесните стоки от страна на подсъдимия
не може да бъде правно квалифицирана като владеене или държане,защото като институти
на вещното право и владеенето и държането безспорно предполагат наличието на
10
субективния елемент-намерение,а именно при владението - намерение да се свои, да се
държи като своя, а при държането - намерение вещта да се държи за другиго.Намерението и
волеизявлението са проявни форми на съзнанието и психиката на индивида,и тяхното
наличие безспорно е обусловено от съществуването на конкретни представи, относно
фактите и обстоятелствата,по отношение на които те са насочени“.
Анализирайки по този начин обективно установеното по фактите,касателно
престъпление от този вид,правилно е прието от решаващия съд,че по делото не е установено
И. Т.“… да е имал в съзнанието си конкретни представи,че в управлявания от него товарен
автомобил,в багажното отделение на същия /ремаркето/,са били поставени и укрити
процесните по вид и количество стоки…..“.Въззивният съд споделя напърво доводите в тази
насока на решаващия съд ,като приема от собствена оценка на фактите,че подсъдимият Т. не
е знаел за укритите в товарното помещение на управляваната от него композиция
инкриминирани стоки.Такъв извод категорично се основава както на заявеното от
свидетелите И. и Т. за състоянието и поведението на подсъдимия към момента на
проверката,така и от безспорно ненарушените и поставени от отправното митническо
учреждение-Митническа дирекция „Муратбей“,гр.Истанбул метално опасващо товара
въже,и поставена плобма.
Неприемайки наличие на доказателства по делото,които пряко да установят
съпричастността на подсъдимия И. Т. в извършване на престъплението и негово пряко
отношение към инкриминираните стоки,първият съд е подчертал за пореден път в мотивите
си,че „…..този автомобил не е собственост на подсъдимия,а е собственост на турското
дружество „Логиторк Ложистик Хизметлери Ич Be”,в което дружество подсъдимия работел
като шофьор“.Изпълнявал е свои трудови задължения,превозвал е запечатан надлежно
товар,до който той не е имал достъп /и липсват следи да е правен опит да се достъпи
превозвания товар след запечатване от отправното митническо учреждение/.Представил е за
митническа проверка документи,които надлежно са му дадени от спедитора,относими към /3
колета ПВЦ дограма, 5 колета кутии за хамбургери и кутии за дюнер бокс,19 колета
саксии,33 колета с авточасти/.Тези документи,съпровождащи товара /транзитна митническа
декларация TR1,№21TR34130002674267 и четири ЧМР №,№ 00890, 00892, 00888, 00887/
отразяват като превозвач /спедитор/ на стоката „Логиторк Ложистик Хизметлери Ич
Be”,Република Турция,както и отправно митническо учреждение -Митническа дирекция
Муратбей ,гр.Истанбул.Тези документи,при наличие на ненарушени метално опасващо въже
и ненарушена митническа пломба номер IST08830409,поставена от Митническа дирекция
Муратбей ,гр.Истанбул сочат,че е сторен надлежен контрол при натоварване и отправяне на
стоката по определения транзитен маршрут до крайния получател.
Не се установява при предаване на товарния автомобил след организирането по товарене
и проверка от отправното митническо учреждение на подсъдимия Т. да е съобщено за
натоварените инкримивирани вещи,неописани в съпровождащите товара документи.
Не е установено подс.Т. да е знаел за натоварените инкриминирани вещи,неописани в
съпровождащите товара документи и фактури.Да се твърди противното,както държи да се
11
приеме държавното обвинение,означава да се приемат за установени факти на основа на
спекулиране и предположение.
По повод сторените възражения от страна на държавното обвинение по приетите за
установени от първия съд факти,включително за липса на относимо криминално поведение
от страна на подс. Т. към инкриминираните стоки,следва да се подчертаят доводите на
първия съд за възможна интервенция от страна на подсъдимия и укриване на
недекларираните стоки „…в товарния автомобил от страна на подсъдимия в промеждутъка
от време,считано от момента,в който му е предоставен автомобила до момента на
пристигането му на Митнически пункт-Калотина. Въззивният съд също намира липса на
каквито и да са доказателства,сочещи възможност подсъдимия да е интервенирал върху
товарното помещение,металното опасващо товара въже и поставената митническа
пломба.Подробни доводи в тази насока се изложиха по-горе и преповтаряне не се
налага.Изцяло се споделя решаващия извод на първия съд,че „….не се установява да са
били налице….такива условия и обстоятелства във времето,в което подсъдимия е имал
фактическа власт върху товарния автомобил до пристигането му на МП-Калотина“.
Като е приел,че действайки по описания по-горе начин подсъдимия Т. от субективна
страна не е осъществил признаци на състава на престъпление,описани в чл.242 ал.1,б.“д“
вр.чл.18 ал.1 НК ,първият съд е сторил законосъобразен правен извод.
При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивния съд намира за неоснователно оспорването
на обосноваността и законосъобразността на правния извод на първия съд,че не е доказано
подс.Т. да е имал съзнание и да е знаел,че в управлявания от него товарен автомобил са
поставени укрити стоки,предмет на престъпление „контрабанда“.Както правилно е посочил
първият съд „Установените по делото факти и обстоятелства в тяхната съвкупност не могат
да обусловят еднозначен,безспорен и несъмнен правен извод,че подсъдимият е знаел за
превозваните в товарния автомобил стоки за търговски цели в големи размери.Наведените
от прокурора в тази насока доводи,че И. Т. е съпричастен към опита да се пренесат
процесните стоки през границата на страната без надлежно разрешение от митниците и,че е
знаел за тяхното укриване в автомобила,се явяват само едни предположения,които не са
доказани по несъмнен начин“,а присъда /чл.303 ал.1 НПК/не може да почива на
предположения,като „съдът признава подсъдимия за виновен,когато обвинението е доказано
по несъмнен начин“,чл.303 ал.2 НПК.
Верен е обобщаващият извод на първия съд,че не е доказана субективната страна на
състава на престъплението „контрабанда“.Вярно е,от една страна,че обективно са налице
данни превозвана стока фактически да е налична и да не е декларирана при преминаване на
товарна композиция през границата на страната без знанието и разрешение на митниците,но
от друга страна не е установено еднозначно това да е сторено със знанието и волята на
подсъдимото лице.Не са налице данни да е налице съзнателно укриване на
инкриминираните стоки пред митническите органи от страна на подс.Т..
При внимателния анализ на фактите,относими към формиране на вътрешно убеждение
на въззивния съд по наличие и/или отсъствие на елементи,свързани със субективната страна
12
на деянието,от съществено значение е да се оцени факта,че подсъдимия е избягал по време
на провеждан с него разпит след повдигане на обвинение в извършване на
престъпление.Въззивният съд намира,както това е сторил и решаващият съд,че този факт
сам по себе си не е достатъчен,за да обоснове убедително наличие на субективна страна за
извършване на престъпно деяние.Доводите на представителя на държавното
обвинение,изложени във въззивния протест,че подсъдимият Ил. Т. е избягал,защото е
виновен и е съзнавал противоправността на поведението си, поддържани и пред настоящият
съд,не се споделят като обосновани.Не може аргументирано да се приеме,че подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на такова деяние,както и че е предвиждал
настъпването на неговите общественоопасни последици,и ги е искал,доколкото не се
установява той да е имал знание за обективните факти на престъпление от този
вид.Коректно първият съд е посочил в мотивите си,че„Съзнаването на общественоопасния
характер на деянието и предвиждането на неговите общественоопасни последици се
изразява в наличие на съответни представи на дееца,относно всички обстоятелства,визирани
от обективните признаци на съответния престъпен състав,както и в наличието на представи
относно общественоопасния характер на деянието и неговите последици,т.е.умишленото
извършване на престъпление винаги предполага наличието на две категории представи в
съзнанието на дееца. Едната,относно обстоятелствата, визирани от обективните признаци на
съответния престъпен състав,а другата, относно общественоопасния характер на деянието и
неговите последици“.
Втората предпоставка,свързана със субективната страна на деянието,не е налична.
Както обосновано сочи в мотивите си първият съд „Поведението на подсъдимия И. Т.
по време на самата митническа проверка на товарния автомобил….не може да обуслови
извод,че той е знаел за укритите /недекларирани/ стоки в този автомобил“.Не са налични
доказателства,на които да се основава извод,че подсъдимият И. Т. е имал конкретни знания
и представи за обективно установените обстоятелства по делото,свързани с превозвания
недеклариран товар, /стоки/.Не може да се приеме,че е имал съзнание за това,че в
предоставения му за управление товарен автомобил има укрити и непосочени в
митническата декларация стоки,които да са предмет на престъпление “контрабанда“.не може
да се приеме,че чрез съзнателни действия на установеното време и място е направил опит да
пренесе инкриминираните стоки през границата на страната без знание и разрешение на
митниците.Още по-неубедително и изцяло основано на предположение ще бъде приемането
за установено на факта,че инкриминираните стоки са в големи размери,с оглед тяхната
стойност.
На основа на всичко изложено по-горе,при условията на чл.339 ал.2 НПК,въззивният
съд обобщаващо намира за неоснователно стореното оплакване във въззивния протест,че
неправилно първият съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт по реда на чл.304 НПК
за подсъдимия Т.. Процесуални нарушения по см.на ТР №2/2002 година на ВКС на РБ в
хода на проведеното наказателно производство не се установяват от въззивния съд при
извършената цялостна служебна проверка.Не се констатират основания за отмяната на
13
постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първостепенния съд.
Законосъобразно първият съд се е произнесъл по веществените доказателства по делото
и сторените разноски.
Водим от горното,на основание чл.334,т.6 и чл.338 НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна присъда №21/18.04.2024 година,постановена по
нохд №164/2022 година по описа на Окръжен съд гр.София.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15 дн.срок от
съобщението,че е изготвено по реда и начина,указани в чл.350 ал.2 и сл.от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14