Решение по дело №480/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Д., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, със съдебен адрес в [населено място], [улица], чрез адвокат А. А., АК – [населено място] против решение № 3/31.01.2025 г., постановено по АНД № 493/2024 г. по описа на Районен съд Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-4635-000492/10.10.2024 г. на началник РУ Приморско при ОДМВР – Бургас, с което на касатора за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.

Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че не е бил спиран за проверка докато управлява мотоциклета, а при проверката е бил на разстояние от 60 м от МПС, което е било паркирано и без ключове. Заявява, че не му е бил връчен талон за медицинско изследване, както и че липсват доказателства за отказ същия да бъде получен. Счита, че представения екземпляр на акта е нечетлив, което го поставя в невъзможност да разбере какво нарушение му се вменява във вина. Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа жалбата. Иска отмяна на оспореното решение.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява. Депозира становище, с което оспорва жалбата. Иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Царево е потвърдил НП № 24-4635-000492/10.10.2024 г. на началник РУ Приморско при ОД на МВР – Бургас, с което на Л. Д. Д., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от същия закон е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от същия закон е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева. За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: на 15.09.2024 г. около 01:20 часа, в [населено място] на [улица]с посока на движение към [улица], като водач на мотоциклет [Марка], модел „ВТХ 1800 Ц“, с рег. № СН 11 91 К, в 01:45 часа отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. 7510 с фабричен номер ARLP-0248, както и не представя свидетелство за управление на МПС (СУМПС). Посочено е, че на лицето е издаден талон за медицинско изследване с номер 131862 и 6 броя стикери с номер [рег. номер].

Въззивният съд преценил, че не са налице съществени нарушения при издаването на АУАН и съставеното въз основа на него НП, както и че нарушенията са безспорно установени, с оглед на което потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Касационната инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства районният съд (РС) е установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е приел за доказан факта на управление от страна на касатора на мотоциклета.

От приетите по делото гласни и писмени доказателства, се установява че Л. Д. е управлявал автомобила на посочените в АУАН и НП дата и място. Правилно РС е кредитирал показанията на полицейските служители, които са последователни, логични, безпротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства по делото. В случая по несъмнен начин е доказано, че Д. е управлявал процесния мотоциклет и именно в това качество му е извършена законосъобразно проверка, независимо, че е бил слязъл от мотоциклета в момента, когато са му изискани документите и са предприети действия да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. 7510.

За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа за установяване и отказа на който и да е от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение.

В настоящият случай безспорно е установено по делото, че касаторът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, съответно е отказал да подпише и получи издадения му талон за медицинско изследване. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел. От представения по делото талон за медицинско изследване се установява, че Д. е отказал както да подпише, така и да получи талона за медицинско изследване, което е удостоверено с подписа на свидетеля В. Т. С., с посочено ЕГН и адрес. Предвид изложеното неоснователни са възраженията на касатора в тази насока.

Съдът не споделя и възражението, изложено в касационната жалбата, че АУАН, който е връчен на касатора, е нечетлив. Видно от представения по делото екземпляр на АУАН, същият е напълно четлив и не поставя в невъзможност касатора да разбере какво нарушение му се вменява във вина, какви са неговите обективни и субективни признаци, дали правилно са описани фактическите обстоятелства, констатирани от контролните органи и каква е правната квалификация на нарушението.

Въз основа на установеното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, законосъобразно е издадено процесното наказателно постановление, с което на касатора са наложени предвидените от законодателя две кумулативни наказания, в указания от нормата фиксиран размер.

Същото се отнася и за определеното административно наказание за извършеното нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ във фиксирания от закона размер от 10 лева. Предвид определения абсолютен размер, същия не подлежи на промяна. Тези наказания са справедливи и съответни на извършеното нарушение, тъй като са определени в рамките на закона.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 3/31.01.2025 г., постановено по АНД № 493/2024 г. по описа на Районен съд Царево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.