МОТИВИ по
НЧХ дело № 30/2019 година по описа
на Районен съд гр. Лом
Обвинението е предявено
от С.М.К., ЕГН **********,***,
против Р.Б.М., ЕГН **********,***, за това, че
на 04.12.2018 год., около
14,30 часа, по шосето между с. Разград, обл. Монтана и гр.
Вълчедръм,
обл. Монтана, причинил
на С.М.К., ЕГН **********,***, разстройство
на здравето, неопасно за живота,
извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК – лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на контузия на дясна
колянна става с оток, рана и наличие
на кръв в засегнатите структури .
Приет е и предявения за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от тъжителя К.
срещу подсъдимия М. за
заплащане на сумата в размер на 5000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
както
и сумата от 300 лв. – имуществени вреди, представляващи разликата между
трудовото възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност, ведно със
законната лихва върху
главниците считано от датата
на увреждането - 04.12.2018г. до окончателното изплащане.
Претендират се и направените във връзка
с водене на делото разноски.
В съдебно заседание тъжителят К.,
лично и чрез пълномощника си адв. Н. А. – МАК, поддържа изцяло повдигнатото
обвинение срещу подсъдимите. Счита, че обвинението е доказано по безспорен и
несъмнен начин, като е установено от показанията на разпитаните свидетели,
както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза относно получените увреждания, срока на отшумяване на болките и
страданията, като в тази връзка моли предявения граждански иск да бъде уважен
изцяло. Моли да му се присъдят направените по делото разноски.
Подсъдимият Р.М., редовно призован при
отказ, не се явява, не се представлява, не дава обяснения и не изразява
становище по обвинението.
Съдът
след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
Р.Б.М. е роден
на *** г. в ******, живущ
***, българин, бълг. гражданин, с висше
образование, разведен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Свид.
Е.В.К. живее на семейни начала с тъжителя С.К.. Има още две сестри. Работи в
Български пощи, в ПС в с. Разград, обл. Монтана. Съпругата на подсъдимия също работела
там. Отношенията между четирите жени са влошени от лятото на 2017 год., когато
– на 03.07.2017 год., при инцидент между тях пострадал и 14 годишния син на
подсъдимия.
Подсъдимият
е стоматолог и практикува в гр. Вълчедръм, обл. Монтана. Женен, с три деца. До
инцидента негови пациенти били и семейството на тъжителя. За това се познават.
Тъжителят
работи в "Булсатком" като техник.
На
посочената в тъжбата дата – 04.12.2018 год., така, както е изложено в тъжбата, тъжителят
С. К. бил на работа. С колегата си, свид. П.Б. се придвижвали от с. Разград,
обл. Монтана към гр. Вълчедръм. Пътували със служебен автомобил. Управлявал
свид. Б., а тъжителят седял до него, на предна дясна седалка. В един момент,
около 14,30 часа, ги изпреварил автомобил,
след което започнал да намалява скоростта. Свид. П. Б. се опитал да го
изпревари, но автомобилът започнал да криволичи по шосето, после спрял по
средата на платното и рязко потеглил назад. Свид. П. Б. спрял. Оказало се, че
другият автомобил е управляван от подс. Р. М., който излязъл, взел някакъв
инструмент – лопата и се насочил към тъжителя и свид. П. Б.. И двамата били със
закопчани предпазни колани. Автомобилът бил нов и свид. Б. не успял да заключи
вратите навреме. Подсъдимият отворил вратата на тъжителя. Започнал да го ругае.
Обстановката станала напрегната. Свид. П. Б. откопчал своя предпазен колан, но
още преди да отвори шофьорската врата, подсъдимият нанесъл удар с юмрук в
областта на лицето на частния тъжител. След това му нанесъл с лопатата удар в
областта на коляното. Действията му били придружени със заплахи. Тъжителят
успял да си разкопчае предпазния колан и да излезе от автомобила. Свид. Б. също
успял да излезе от автомобила изастанал между двамата. Опитал се да успокои
подсъдимия, който започнал да заплашва и свидетеля, посегнал да го удари, но
успял да се овладее и се отдалечил. След няколко крачки се върнал, пак отправял
заплахи и накрая седнал в автомобила си и си заминал. Свид. П. Б. отбил авомобила
си плътно в дясно, където тъжителят му показал раната си в областта на
коляното. Обадил се на свид. Е.К. и на ЕЕН 112. Малко по-късно свид. Е.
Кръстева дошла и двамата с тъжителя отишли в полицейския участък, а след това и
в болницата. Раната кървяла. Лечението продължило около месец.
От
заключението на вещото лице д-р П.Г., прието в съдебното заседание, се
установява, че на тъжителя е била причинена контузия в областта на дясна
колянна става с оток, рана и наличие на кръв в засегнатите структури, което му
е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителният период се определя за около 2-3
седмици до месец, при липса на усложнения, за каквито няма данни в
представената медицинска документация. Вещото лице не може да бъде категорично
за механизма на причиняване на увреждането, доколкото в медицинските документи
раната не е описана достатъчно ясно. Липсата на категоричност обаче касае само
и единствено въпроса дали на пострадалия е бил нанесен удар с тъпата част или с
острата част на лопатата. Самото нараняване и характерът на увреждането са установени от вещото лице
по категоричен начин.
Доколкото
подсъдимият не се явява и не изразява становище по обвинението, съответно не
противопоставя защитна теза, съдът няма как да проверява такава. Единственото
си възражение, което обаче е без процесуална стойност той е въвел с обясненията
си, дадени в хода на приложената
преписка № 1605/2018 год. на ЛРП, образувана по жалба на тъжителя. Съдът не
може да ги коментира, но за прецизност следва да отбележи, че те не изграждат
алиби на подсъдимия, а напротив – потвърждават фактическата обстановка,
изложена в тъжбата.
От
приложените писмени доказателства – болничен лист, удостоверение за доходи и извлечение
от банковата сметка на тъжителя са установява, че той е би в отпуск поради
временна неработоспособност до 28.12.2018 год. Полученото за м. Декември, 2018 год. трудово възнаграждение
е било с около 770 лв. по-ниско от това за предходния месец. Изплатеното от НОИ
обезщетение е 550 лв.
От
показанията на свид. Е. К. се установява, че след инцидента първо оишли в
полицията. От там звъннали на личния лекар на тъжителя, но не успели да се
свържат с него и затова посетили Бърза помощ в гр. Вълчедръм, където раната
била промита. Сложили лепенки и казали да не се напряга кракът. Въпреки това се
наложило на следващия ден да издърпат събралата се кръв. После се наложило да
посети лекар отще 4-5 пъти. Придвижвал се трудно, особено при изкачване на стълби.
Изпитвал болки, които се усилвали вечер. Пиел обезполяващи. Постепенно болките
отшумели и се възстановил.
При така събраните доказателства, като
съпоставя безпротиворечивите свидетелски показания, както и експертното мнение
на вещото лице, съдът приема за доказано
по несъмнен начин от обективна и субективна страна, на 04.12.2018 год., около 14,30 часа,
по шосето между с. Разград, обл. Монтана и гр. Вълчедръм, обл.
Монтана, подсъдимият Р.Б.М. е причинил на частния тъжител С.М.К., разстройство
на здравето, неопасно за живота,
извън случаите по чл. 128
и чл. 129 НК – лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на контузия на дясна
колянна става с оток, рана и наличие
на кръв в засегнатите структури.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимият
е съзнавал обещественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване все пак той е
лекар и е бил абсолютно наясно с последиците от действията си.
С оглед на горното съдът призна за
виновен подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Съдът намери, че са налице условията
за приложение разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
От
приложената справка за съдимост е видно, че подсъдимият Р.Б.М. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII от НК.
За
извършеното престъпно деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация. От него няма причинени съставомерни
имуществени вреди.
С оглед на горното съдът освободи
подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание -
глоба в размер на 1000.00 лева.
Макар
и в минимален размер съдът намери, че наказанието ще изиграе своята
възпитателна и превантивна дейност спрямо него и обществото.
По предявения граждански иск:
Успешното ангажиране на отговорността за вреди от
непозволено увреждане изисква наличието на няколко кумулативни предпоставки – противоправно поведение /действие или бездействие/ с установено авторство; осъществено виновно; вреди и причинно-следствена връзка между тях.
По силата на чл.
45 и сл. ЗЗД
на обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това следва и от изричната
разпоредба на чл. 51, ал.
1 ЗЗД.
С оглед на това
не подлежат на обезщетяване вреди, които макар
и да имат връзка с поведението на ответника по
иск за обезвреда
по чл. 45 ЗЗД, не се явяват пряка и непосредствена последица на извършения от
него деликт.
С оглед изхода на делото в
наказателно-правната му част, съдът намери, че предявения от тъжителя срещу
подсъдимия граждански иск в размер на 5000.00 лева, представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди, е основателен и доказан по правното си
основание.
От в
резултат от извършеното от подсъдимия престъпление, се установи /заключението
на вещото лице д-р П. Г. и показанията на свид. Е. Кръстева/, че тъжителя е
претърпял болка и страдание, като същите са отшумели за около месец.
С оглед степента на претърпяната болка
и страдание и претърпяното неудобство от болките, съдът с оглед принципите на
справедливостта, намери, че гражданският иск за претърпените неимуществени
вреди е доказан и ще следва да бъде уважен до размер на 1000.00 лева, над който
размер слева да се отхвърли като недоказан.
Следва да се уважи – до размер от
218,24 лв. и предявеният иск за претърпени имуществени вреди в резултат от
престъплението. Това е сумата, представляваща разликата между полученото
обезщетение за временна неработоспособност и трудовото възнаграждение, което тъжителят би получил за същия период,
ако осъществяваше трудовата си дейност.
В останалата си част до пълния
предявен размер от 500.00 лева, за съответната разлика, гр.иск за имуществени
вреди ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Върху
тези суми следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на увреждането -
04.12.2018г. до окончателното изплащане.
Не
се установи от събраните по делото доказателства, от получената лека телесна
повреда да са настъпили допълнителни здравословни проблеми за тъжителя, нито
към момента той да продължава да търпи още болки и страдания.
Върху уважената част на гражданския
иск, съдът осъди подсъдимите да заплатят на държавата държавна такса в размер
на 50.00 лева.
С оглед изхода на делото съдът осъди
подсъдимия да заплатят на тъжителя и направените разноски за водене на делото
пред тази инстанция.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :