№ 105
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
в присъствието на прокурора и М. Д. М.
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100101237 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Л. В. В., с
ЕГН:********** и адрес: гр. Гоце Делчев, област Благоевград, ул. *******, срещу
Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с която е
предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с който се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство №
32863М-73/2018г. по описа на ГДНП, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда
по НОХД № 562/2019г. по описа на СпНС, 17 състав, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 07.07.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни и деловодни разноски.
Ищецът твърди, че досъдебно производство № 32863М-73/2018г. по описа на ГДНП е
започнало с Постановление на Специализираната прокуратура по пр. пр. № 385/2018г. от 16.
03. 2018г., за това, че на неустановена дата в началото на 2016 г. на територията на Р.
България била образувана и действала до неустановена дата до края на2017 г. ОПГ по см. на
чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение от неустановен брой лица с цел да
вършат съгласувано в страната престъпления против спорта по Глава VIIIa, раздел IV от НК,
за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години - престъпление по
чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 НК.
Срокът на разследване по ДП бил многократно удължаван, като са приложени част от
предложенията и постановленията.
С Постановление от 12.12.2018г. ищецът бил привлечен като обвиняем.
1
СпП приела, че били събрани достатъчно данни, че ищецът е извършил вменените му
престъпления, като на 05. 02. 2019г. бил изготвен обвинителен акт срещу ищеца и други две
лица. Той бил внесен от прокуратурата в Специализирания наказателен съд и въз основа на
него било образувано НОХД № 562/2019 г. по описа на същия съд, 17 състав.
С Разпореждане от 27. 03.2019г. о. с. з. по делото било насрочено за 04. 04. 2019г.,
след което билиа проведени още 17 съдебни заседания, съответно на датите: 14. 05. 2019 г.;
12. 06. 2019 г.; 16. 07. 2019 г.; 03. 10. 2019 г.; 12. 11. 2019 г.; 09. 12. 2019 г.; 24. 01. 2020 г.; 19.
02. 2020 г.; 10.06.2020 г.; 03. 07. 2020 г.; 17. 09. 2020 г.; 27. 01. 2021 г,; 10. 03. 2021 г.; 09. 06.
2021 г.; 14. 07. 2021 г.; 14. 09. 2021 г. и 27. 10.2021 г.
Първоинстанционният съд обаче постановил оправдателна присъда по отношение на
ищеца.
Недоволен от оправдаването ми, още на следващия ден /28. 10. 2021г./ представителят
на Специализираната прокуратура подал въззивен протест и поискал от Апелативния
специализиран съд първоинстанционната присъда да бъде отменена, да бъда признат за
виновен по повдигнатото ми обвинение и да бъде наложено съответното наказание на
подсъдимия.
След изготвяне на мотивите към първоинстанционния съдебен акт, на 13. 01. 2022 г.
Специализираната прокуратура подаде Допълнителен протест, с който отново поискал
първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна и необоснована и да бъда
признат за виновен, като ми бъде наложено наказание в размера, поискан от представителя
на държавното обвинение в хода на съдебните прения.
По така подадените от ответника протести било образувано ВНОХД № 23/2022г. по
описа на Апелативния специализиран съд, Трети въззивен състав, като с Определение № 37
от 16. 02. 2022 г. беше насрочено о. с. з. за 06. 04. 2022г. По въззивното дело били проведени
още седем съдебни заседания, съответно на датите: 06. 04. 2022 г.; 15. 06. 2022 г.; 30. 11. 2022
г.; 22. 03. 2023 г.; 17. 05. 2023 г.; 07. 06. 2023 г. и 22. 06. 2023 г.
С присъда от 22. 06. 2023г. Апелативният специализиран съд потвърдил
оправдателната присъда, като същата влязла в сила на 07. 07. 2023г.
Незаконното обвинение и продължителното наказателно преследване по процесното
наказателно производство причинили на ищеца изключително тежки болки и страдания.
Непоправимо бил уронен професионалният му авторитет на футболист и било засегнато
кариерното му развитие.
Преживял силен стрес, отрицателни емоции, душевни болки и страдания, стигнах до
психически срив. От известен и уважаван професионален футболист се превърнал в
задлъжнял към банки и родители аутсайдер. Заради наказателния процес коренно се
променил и стилът му на живот. Станал по-затворен, нарушил се двигателният му режим,
което се оказало фатално за професионалната му кариера.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата молба като нередовна. При условия на евентуалност ответникът оспорва
2
исковете по основание и размер, като иска отхвърлянето им като неоснователни.
Ответникът твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални
вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Няма доказателства за
съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на Прокуратурата на
Република България. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 100 000
лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия
стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази
на ЕСПЧ/.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда
на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
В процесния случай съдът намира, че e предявен иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ, който е допустим, поради което и следва да се произнесе по съществото на
делото.
По основателността:
Не се спори по делото, а видно от приетите писмени и гласни доказателства, че
досъдебно производство № 3286 ЗМ-73/2018г. по описа на ГД“НП“ е започнало с
Постановление на Специализираната прокуратура по пр. пр. № 385/2018г. от 16. 03. 2018г.
/л.24 от делото/, за това, че на неустановена дата в началото на 2016г. на територията на Р.
България била образувана и действала до неустановена дата до края на 2017г. ОПГ по см. на
чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение от неустановен брой лица с цел да
вършат съгласувано в страната престъпления против спорта по Глава VIIIa, раздел IV от НК,
за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години - престъпление по
чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 НК.
Видно то приетите като доказателства постановления, находящи се на л.27, л.34, л.41
и лист 48 от делото, срокът на разследване по ДП бил многократно удължаван, като са
приложени и предложенията за това.
С Постановление на старши разследваш полицай към ГД“НП“ от 12.12.2018г.
ищецът бил привлечен като обвиняем./лист 50 и 51 от делото/.
На 31.12.2018г. ищецът бил разпитан в качеството му на обвиняем. /лист 52 от
делото/.
С постановление от 31.12.2018г. на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 1500лв.
На 25.02.2019г. Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
ищеца и други две лица. /л.56 от делото/. Той бил внесен от прокуратурата в
Специализирания наказателен съд и въз основа на него било образувано НОХД № 562/2019г.
по описа на същия съд, 17 състав.
С Разпореждане от 27. 03.2019г. о. с. з. по делото било насрочено за 04. 04. 2019г.,
след което били проведени още 17 съдебни заседания, съответно на датите: 14. 05. 2019 г.;
12. 06. 2019 г.; 16. 07. 2019 г.; 03. 10. 2019 г.; 12. 11. 2019 г.; 09. 12. 2019 г.; 24. 01. 2020 г.; 19.
3
02. 2020 г.; 10.06.2020 г.; 03. 07. 2020 г.; 17. 09. 2020 г.; 27. 01. 2021 г,; 10. 03. 2021 г.; 09. 06.
2021 г.; 14. 07. 2021 г.; 14. 09. 2021 г. и 27. 10.2021 г.
С присъда от 27.10.2019г. по нохд№5622019г. на СНС ищецът е бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.
На 28. 10. 2021г. Специализираната прокуратура подала въззивен протест и поискала
от Апелативния специализиран съд първоинстанционната присъда да бъде отменена, като
ищецът бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено
съответното наказание. /лист 169 и сл. от делото/.
След изготвяне на мотивите към първоинстанционния съдебен акт, на 13. 01. 2022г.
Специализираната прокуратура подала Допълнителен протест /лист 175 и сл. от делото/, с
който изложил допълнителни аргументи защо обжалваната първоинстанционна присъда
следва да бъде отменена.
По така подадените от ответника протести било образувано ВНОХД № 23/2022г. по
описа на Апелативния специализиран съд, Трети въззивен състав, като с Определение № 37
от 16. 02. 2022г. делото било насрочено о. с. з. за 06. 04. 2022г. По въззивното дело били
проведени още седем съдебни заседания, съответно на датите: 06. 04. 2022 г.; 15. 06. 2022 г.;
30. 11. 2022 г.; 22. 03. 2023 г.; 17. 05. 2023 г.; 07. 06. 2023 г. и 22. 06. 2023 г.
С присъда от 22. 06. 2023г. Апелативният специализиран съд потвърдил
оправдателната присъда, като същата влязла в сила спрямо ищеца на 07. 07. 2023г.
Наказателното производство за ищеца продължило от привличането му като
обвиняем на 12.12.2018г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 09.07.2023г., т.е
приблизително четири години и половина.
По делото са приети като писмени доказателства публикации в обществени медии
/лист 236-269 от делото/, от които са видни следните публикации:
„Спортал“: Заглавие: Удариха черното тото в България. повдигнаха обвинение на
двама БГ футболисти. Дисциплинарната комисия към Зоналната комисия на БФС - София
спря състезателните права па Л. В. В. и И..Г.Т.. Разследването е с участието на
Специализираната прокуратура и завърши с повдигане на обвинения...
„Блиц“: Заглавие: Набедените в черно тото изпаднали в тежки депресия!...
Футболистите на Банско Л. В. и И.Т., които бяха обвинени в манипулиране на мачове и
участие в черно тото са изпаднали в тежка депресия. Новината буквално ги сринала и те се
свили в себе си. отказвайки всякакви коментари и изявления.
„Топ преса“: Заглавие: Сензационен скандал! Футболист от Гоце Делчев под ножа на
прокуратурата за уредени мачове! БФС официални се похвали, че правата на Л. В. и И.Т. са
спрени от Дисциплинарната комисия на Столичния зонален съвет на централата.
„БГ Днес“: Под наша снимка е посочено, че В. и Топузов вземали най-много кинти ...
„Четвърта власт“: Заглавие: Футболистите от ФК „Банско“ Л. В. и И.Т., обвинени за
„черно тото", манипулирали мачове!
„Стандарт“ и „Стандарт нюз“: Заглавие: Двама ниши футболисти изгоряха за черно
тото. Подзаглавие: БФС спря правата на И.Т. и Л. В. от Банско.
В същия смисъл и по същото време са и публикациите в други обществени медии..
По делото са разпитани и двама свидетели: Г.И.А. и св.Е.С. А., с която ищеца
съжителства на съпружески начала от 16 години/. Видно от показанията и на двамата
свидетели процесното наказателно дело променило съществено живота на ищеца. Към
4
момента на образуване на делото през 2017г. ищецът бил активен футболист, като бил
записал да следва висше образование в НСА с треньорски профил. Идеята му била да
продължи е футбола, като предаде опита и знанията си. които безспорно той има като
футболист, на подрастващите деца и да се реализира в професионалния футбол като
треньор. Дори бил закупил терен, за да стартира изграждането на такава школа. Това място
се намира в гр. Гоце Делчев и е подходящо за създаването на такава школа. След образуване
на наказателното дело първо му спрели правата като футболист, а след това и всякаква
кариера, свързана с футбола. Ищецът дори спрял да играе футбол на площадката, на която се
събирали с приятели. Ищецът нямал никакви други придобити трудови квалификации и
навици, поради което и започнал да работи като общ работник в кравеферма за да печели
парични средства за издръжка на себе си и семейството си.
Видно от свидетелските показания наказателното производство се отразило тежко
върху психическото състояние на ищеца. Същият не можел да се занимава с футбол, като
разчитал за средства за издръжка на съпругата и приятелите си. Затворил се в себе си,
започнал лесно да се изнервя, не му се говорело, не му се правело нищо. Отношението на
съседи, познати и приятели към него също се променило. Чувал коментари и обсъждания по
въпросите, свързани с наказателното производство.
За да бъде основателен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ ищецът следва да докаже
елементите на следния фактически състав: незаконно обвинение в извършване на
престъпление, производството по което е прекратено, претърпени вреди, причинна връзка
между незаконното обвинение и вредите, както и размер на вредите. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г. отговорността по ЗОДОВ е
обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите.
В процесния случай безспорно е налице незаконно обвинение в извършване на
престъпление по Досъдебно производство № 3286 3М-73/2018г. по описа на ГД“НП“, по
което е налице влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 562/2019г. по описа на
СпНС, 17 състав.
Наказателното производство за ищеца продължило от привличането му като
обвиняем на 12.12.2018г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 09.07.2023г., т.е
приблизително четири години и половина.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е
нормално такива вреди да са търпени. С Решение №427/19.06.2020г. по гр.д.0273/2009г. на
ВКС, III г.о., е прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Налице е
човешка презумпция, че незаконното наказателното преследване създава страх от
неоснователно осъждане, засяга честта и достойнството, води до укор от близките и
ограничения в личния и обществен живот.
В процесния случай както от свидетелските показания, така и от писмените
доказателства е безспорно установено, че вследствие на незаконното обвинение ищецът е
претърпял неимуществени вреди, поради което и съдът намира, че искът е доказан по своето
5
основание.
Размерът на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Постоянната
съдебна практика приема, че при иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните
негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели,
професия, обществен отзвук и пр.
При съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази общият период, през който
ищецът е имал качеството на обвиняем (около четири години и половина), че спрямо ищеца
е имало повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление за участие в ОПГ с
користна цел да извлича облаги от уговаряне на резултата от спортни състезания. Съдът
съобрази, че спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
1500лв., която не е свързана с ограничаване свободата на придвижване. Съдът съобрази още
и възрастта на ищеца, както и че към датата на извършване на деянието същият е бил
активен професионален футболист, както и обстоятелството, че повдигането и
поддържането на обвинение естествено води до накърняване честта и доброто име на
личността, като последиците на това отзвучават дълго.
В съдебната фаза на наказателното производство са проведени множество съдебни
заседания, които са свързани с време, средства, стрес и множество притеснения за ищеца,
които характеризират производството като интензивно.
По първоинстанционното дело са проведени 18 съдебни заседания, на които ищецът
се е явявал- 04. 04. 2019г., 14. 05. 2019 г.; 12. 06. 2019 г.; 16. 07. 2019 г.; 03. 10. 2019 г.; 12. 11.
2019 г.; 09. 12. 2019 г.; 24. 01. 2020 г.; 19. 02. 2020 г.; 10.06.2020 г.; 03. 07. 2020г.; 17. 09. 2020
г.; 27. 01. 2021 г,; 10. 03. 2021 г.; 09. 06. 2021 г.; 14. 07. 2021 г.; 14. 09. 2021г. и 27. 10.2021 г.
По въззивното дело са проведени още седем съдебни заседания, на които ищецът се е
явявал: 06. 04. 2022 г.; 15. 06. 2022 г.; 30. 11. 2022 г.; 22. 03. 2023 г.; 17. 05. 2023 г.; 07. 06. 2023
г. и 22. 06. 2023 г.
Настоящият състав на съда намира, че в процесния случай в професионален план
наказателното производство се явява временна пречка, която е забавила с 4- 5 години
плановете на ищеца, свързани с треньорска кариера и футболна дейност. Това е важна
възраст за прехода на професионалния футболист към активна треньорска дейност, в която
същият би могъл да предаде познанията и опита си на млади спортисти. За този период
ищецът е търпял неимуществени вреди, свързани с пречки за професионалната си
6
реализация, които следва да бъдат компенсирани. Тази пречка обаче не е окончателна и
непоправима. След постановяването на оправдателната присъда не са налице пречки за
осъществяване на професионалните планове на ищеца, като наказателното производство не
е в причинна връзка с неосъществяването на плановете му за периода след постановяване
на оправдателна присъда.
Съдът намира, че в личен и социален план, ищецът е изпитвал обичайните
притеснения, страх, потиснатост, чувство за срам и неудобство от извършваните
процесуално следствени действия и наложената му мярка за процесуална принуда.
Предвид гореизложеното и като взе предвид чл.52 ЗЗД настоящият състав намира, че
сумата от 15 000,00лв. най- точно би репарирала претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесното незаконно обвинение.
За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 100 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За да отхвърли иска до пълния му претендиран размер съдът отчете следните факти и
обстоятелства:
1.Към началото на наказателното производство ищецът вече е бил на възраст 37- 38
години, която принципно се свързва с преустановяване на активна спортна дейност. Поради
това и наказателното производство не е довело до преустановяване на активната
състезателна кариера на ищеца. Наказателното производство се явява само временна пречка
за плановете на ищеца, свързани с треньорска кариера и футболна дейност, като след
постановяване на оправдателна присъда ищецът би могъл да ги реализира.
2.Действително спрямо ищеца е имало повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление за участие в ОПГ с користна цел да извлича облаги от уговаряне на резултата
от спортни състезания, но ищецът е бил признат за невиновен и от двете съдебни
инстанции, които са разглеждали наказателното дело срещу него.
3. Действително наказателното производство е имало отразяване в обществени медии,
но съдът намира, че същото е с ограничен обхват. От една страна медиите не са с
общонационално покритие, а от друга страна се касае до футболни срещи, които не касаят
високото професионално ниво на „А“ група. Касае за футболни отбори и срещи, които са с
регионален обхват и значение и от които се интересуват ограничен брой лица. Това
предопределя и занижен обществен интерес към медийното отразяване на наказателното
производство.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението за вреди от деликт се дължи от момента на
увреждането, тъй като това е най-ранният момент, към който то може да бъде определено.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 от ТР № 3/2005 г. по т..д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС и съдебната практика на ВКС ( виж Решение № 197 от 17.05.2011 г. по гр. д.
№ 1211/2010 г. на ВКС, III г.о., Решение № 437 от 02.07.2014 г. по гр. д. № 1020/2012 г. на
ВКС, ІV г.о. и Решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 6686/2015 г. на ВКС, ІV г.о.)
началният момент на забавата (съответно началния момент на дължимостта на мораторна
лихва) и началният момент на погасителната давност при незаконни актове на правозащитни
органи, изразили се в незаконно обвинение за извършено престъпление, възниква от влизане
в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, съответно от
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да присъди законна лихва върху
главницата, считано от 07.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
7
По разноските:
Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ, при частично уважаване на иска, съдът следва да осъди
ответника да заплати разноските по производството и да заплати на ищеца внесената
държавна такса.
Видно от договор за правна защита и съдействие с адв. М. и адв. В.ова /лист 300 от
делото/ ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. По
аргумент от чл.78, ал.1 ГПК при направените разноски следва да се вземе сумата от 1000лв.
за разноски за един адвокат. С оглед уважената част от иска на ищеца следва да се присъди
сумата от 150лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Л. В. В., с ЕГН:********** и адрес: гр. Гоце Делчев, област
Благоевград, ул. *******, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 15 000лв.,
представляваща обезщетение за незаконно повдигнато обвинение по Досъдебно
производство №3286 3М-73/2018г. по описа на ГД“НП“, по което е налице влязла в сила
оправдателна присъда по НОХД № 562/2019г. по описа на СпНС, 17 състав, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 07.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до пълния предявен размер на иска от 100 000
лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша №
2, да заплати на Л. В. В., с ЕГН:********** и адрес: гр. Гоце Делчев, област Благоевград,
ул. *******, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 160лв., представляваща
направени по делото разноски в съответствие с уважената част от иска, от които сумата от
10лв. за държавна такса и 150лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8