РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330107173 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу Й. К.
С. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1623.18
лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна
и отведена канална вода за периода 29.08.2019 г. до 28.02.2022 г. за водоснабден имот,
находящ се в ***, както и сумата в размер на 92.06 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 31.10.2019 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.03.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3751/2022 г. по описа на ПРС. Претендират
се разноски.
В исковата молба ищецът твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги, като
собственик на водоснабдено жилище в ***. Твърди се, че в процесния период е начислявано
количество вода от два водомера № *** и № *** , като за част от периода количествата вода
са начислявани по остатъчните стойности по общия водомер, доколкото не е осигуряван
достъп до имота, а за друг период на база реален отчет при условията на отказан достъп.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените
искове. Оспорва да е потребител на услугите на ищеца за процесния имот за процесния
период. Оспорва да са му доставяли сочените услуги и в посоченото количество. Оспорва
приложените доказателства. Оспорва да не е осигуряван достъп до имота. Оспорва
методиката на изчисляване на количествата вода. Иска се отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
1
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимост:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 3751/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422
ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже, че между него и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът
има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на
собственик, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената
услуга за процесния период във водоснабден имот в *** в твърдяното количество, както и
твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази
връзка суми, както и наличие на предпоставките за начисляване на количествата вода по
Тарифа – липса на водомер. Ответникът следва да докаже, при установяване на горното от
ищеца, че е заплатил претендираната стойност
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“,
ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. Пловдив.
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на
оператора Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители –
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи
непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне
задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място
следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
По делото липсват доказателства, които да установяват, че ответникът е собственик
на водоснабдения имот за процесния период. Въпреки, че съдът изрично указал на ищеца, че
в негова доказателствена тежест е да установи качеството потребител на ответника на
предоставяните от ищеца услуги, ангажираните от ищцовото дружество доказателства не
установиха това обстоятелство.
От представената от Отдел „Местни данъци и такси“ към Община Пловдив,
информация /л.47/, се установява, че процесният имот е деклариран като собствен на А. В.
А. и Р. А. А.. Декларацията е подадена чрез пълномощник Т. А. С..
От представени по делото удостоверения за родствени връзка /л.40-44/ се установява,
че Т. С. е д. на А. А. и Р. А. и с. на ответника Й. С..
От така представените доказателства не се установява ответникът да има качеството
2
потребител на доставените от ищеца услуги. Нито се установява да е собственик на имота,
нито че има някакви вещни права по отношение на него.
По делото има данни, че имотът е собственост на трети лица за спора А. А. и Р. А.,
респективно на техните наследници, какъвто не е ответника.
Предвид изложеното не се установява първата предпоставка за уважаване на иска, а
именно ответникът да се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на закона и Общите
условия на оператора, поради което искът като недоказан ще се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на главния иск ще се отхвърли обусловения от него акцесорен
иск за обезщетение за забава.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, право на разноски се пораждат за ответника.
Същият доказа разноски в общ размер на 650 лева. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника своевременно, преди
приключване на устните състезания. Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
съобразно интереса по делото, предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 350.07 лева, в редакцията към датата на сключване на
договора за правна помощ. Съдът приема, че релевантно за определяне на интереса за
адвокатското възнаграждение по Наредбата е сборът на исковите претенция. В случая съдът
не приема, че е приложима разпоредбата на чл.2, ал.5 Наредбата, че за всеки иск се определя
отделно адвокатско възнаграждение, доколкото в случая претенциите произтичат от едно
правоотношение и са в защита на един интерес. Съгласно практиката на ВКС, която
настоящият състав споделя, обективирана в Определение № 533 от 30.10.2017 г. по ч.т.д.
№ 1649/2017 г., I ТО на ВКС и изброените в този съдебен акт други определения на ВКС, в
хипотеза на обективно съединени искове материалният интерес съвпада със сбора от цената
на отделните искове, като на база този сбор се определя адвокатското възнаграждение, както
в случая е направил съдът и както е определено адвокатското възнаграждение - на сбора на
интереса от всички отхвърлени искове, произтичащи от едно правоотношение.
Съдът приема като злоупотреба с права практиката по всеки един иск за вземания,
произтичащи от едно правоотношение – за главница и лихви, да се претендира отделно
адвокатско възнаграждение, позовавайки се на чл. 2, ал.5 от Наредбата, доколкото често се
случва, така изчислено адвокатското възнаграждение да е съществено в по-голям размер от
исковите суми, какъвто е и настоящия случай.
С оглед изложеното адвокатското възнаграждение на ответника ще бъде редуцирано
до минимума от 350.07 лева, които ще му бъдат присъдени за исковото производство.
В заповедното производство длъжникът е направил разноски в размер на 400 лева,
платено адвокатско възнаграждение, което съдът приема за прекомерно и ще се намали до
минимума от 50 лева, съгласно чл.6, т.5 от Наредбата, които ще се присъдят за заповедното
производство.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №
250 срещу Й. К. С., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове за
признаване за установено, че В. Р.М., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 1623.18 лева, представляваща
стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална
вода за периода 29.08.2019 г. до 28.02.2022 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и
сумата в размер на 92.06 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
31.10.2019 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 17.03.2022 г. до окончателното погасяване на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3751/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 ДА ЗАПЛАТИ НА Й. К.
С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 350.07 лева – разноски в исковото
производство и 50 лева – разноски по ч.гр.д. № 3751/2022 г. по описана ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4