№ 7379
гр. София , 19.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Частно
гражданско дело № 20211110141138 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу В. ГР. К. за суми, сред които и 165.60 лева -
обезщетение за уведомяване съгласно чл. 309а от ТЗ.
При подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за
наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли
заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл
определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019г.
В настоящия случай при извършване на преценката си във връзка с претенцията на
заявителя, Софийски районен съд намира на първо място, че противоречащо на закона е
искането за присъждане на „обезщетение за уведомяване“ в размер на 165.60 лева,
представляваща заплатена от заявителя нотариална такса за връчване. Разпоредбите на чл.
10 и чл. 10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във
връзка с договора. Изпращането и връчването на напомнителни писма или покани за
предсрочна изискуемост на кредита, както и използването на трети лица или
специализирани дружества за събиране на вземания не представляват допълнителни услуги,
които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По своята същност това
са действия, целящи осигуряване на изпълнението, включително и по принудителен път, на
задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат
1
на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането
на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита е
изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК.
На следващо място, настоящият състав приема, че начисляването на разноски
съгласно чл. 309а от ТЗ, противоречи на закона и добрите нрави. Изменението на ТЗ
/ДВ.бр.20/2013 год./ с въвеждане на чл. 309а е в изпълнение на Директива 2011/7/ЕС на
Европейския парламент и на съвета от 16.02.2011 год. относно борбата със забавяне на
плащането по търговски сделки /§12 от ДР на ЗИД на ТЗ, ДВ бр.20/28,02,2013 год./
Съгласно съображение 8 от Директивата „Обхватът на същата следва да се ограничи до
плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки. Директивата не следва
да урежда сделките, извършвани с потребителите, нито лихвите във връзка с други
видове плащания, например плащанията, извършвани по силата на законодателството за
чековете и полиците, или плащанията, извършвани в рамките на обезщетения за щети,
включително тези, извършвани от застрахователните компании...“. Ето защо и съобразно
приложното поле предвидено в чл. 1, т.2 от директивата, а именно да се прилага за всички
плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки и като съобрази дадените
определения в чл. 2, т.1 и т.3 от директивата за „търговска сделка“ и „предприятие“,
настоящия състав намира, че предвиденото обезщетение за разноски в чл. 309а от ТЗ е
неприложимо в хипотезата на сключен потребителски договор с физическо лице. В
разглежданата хипотеза безспорно длъжникът В.К. има качеството потребител при
сключване на процесния Договор за потребителски кредит, по смисъла на §13, т. 1 от ДР на
ЗЗП.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено в частта касаеща
претендираните от заявителя сторени от него разноски за изпращане на нотариална покана
под формата на обезщетение за уведомяване от 165.60 лева, както и за сумата над сумата от
121.73 лв. до пълния размер от 125.04 лв. за платена държавна такса и над сумата от 524.31
лв. до пълния дължим размер от 538.58 лв. за адвокатско възнаграждение, определено от
съда.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 26513/13.07.2021г. на [фирма], ЕИК [ЕИК] срещу В.
ГР. К., ЕГН ********** в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК за сумата от 165.60 лева – обезщетение за уведомяване
съгласно чл. 309а от ТЗ както и за сумата над 121.73 лева. до пълния размер от 125.04 лева
2
за платена държавна такса и над сумата от 524.31 лева до пълния дължим размер от 538.58
лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3