РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Плевен, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на тридесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500732 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК и чл. 503, ал. 2 и 3
от ГПК във връзка с чл. 502 от ГПК.
Образувано по жалба с вх. № 31021/03.09.2021 г. по описа на ЧСИ Т. К.,
подадена от Л. В. П. (съпруг недлъжник), против действията на ЧСИ Т. К.,
рег.№***, по изпълнително дело № ***, по изнасяне на публична продан на
недвижим имот, собственост на С. Д. П., представляващ: 1/2 идеална част от
апартамент № 19, находящ се в град П., ул.“Г. С.“, № *, вх.*, ет. *, ап. *,
ведно с прилежащото му избено помещение, както и ½-ра ид.ч. от гараж № *,
находящ се в град П., ул.“Г. С.“, № *, на етаж „*“ /***/.
В жалбата се излага, че жалбоподателката не е била уведомена за
изпълнителното дело, като не е била уведомявана нито от съпруга си или
дъщеря си. Излага твърдения, че на публична продан е изнесена ½-ра идеална
част от недвижимото имущество, което е в режим на СИО, но имотите,
предмет на проданта са закупени изцяло с нейни средства. Сочи, че е завела
гражданско дело за развод по чл. 49, ал.1 СК, и иск по чл. 23, ал.1 СК, като с
исковата молба е направила искане за спиране на изпълнителното
производство. Заявява, че след като се запознала с изпълнителното дело,
установила, че дължимата сума по изпълнителното дело била неправилно
изчислена. Посочва се още, че като собственик на ½ ид. ч. от апартамент
1
№*** и гараж № *, находящи се град П., ул.“Г.С.“, № * е поискала да бъде
извършена нова оценка на недвижимите имоти. Твърди, че е посочила на
съдебния изпълнител възможността да насочи изпълнението към лично
имущество на длъжника С.П.. Направено е искане за спиране на
изпълнението по изпълнително дело № ***, по описа на ЧСИ Т. К., по
изнасяне на публична продан на гореописаните недвижими имоти.
По делото е постъпил писмен отговор с вх. № 31654/09.09.2021 г. по
описа на ЧСИ Т. К., подаден от длъжника С. Д. П., в който се излагат
съображения за основателност на жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото са приложени мотивите
на ЧСИ Т. К., рег. № 815, в които се посочва, че съобщението за насрочване
на публична продан по изпълнителното дело е било редовно връчено по реда
на чл. 46, ал. и ал. 2 ГПК. Посочва се, че описът и пазарната оценка са били
насочени само срещу длъжника, не и срещу жалбоподателката. Оценката на
пазарната стойност на недвижимите имоти била изготвена от вещо лице,
съобщена на длъжника и неоспорена в срока по 485, ал.2 ГПК. Сочи се, че
предмет на публичната продан са само идеални части от недвижимите имоти,
собственост на С.П..
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Производството по изпълнително дело № ***, по описа на ЧСИ Т.
К. с рег. № 815, е образувано на 16.05.2018г., по молба на взискателя Ц.И. Б.
за възлагане на ЧСИ Т. К., да приведе в изпълнение изпълнителен лист по г.д.
№ 6395/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен, с който са осъдени Л. В.
П. и С. Д. П., солидарно да заплатят на Ц.И. Б. сумата от 4000 лв.,
представляваща неустойка по договор за наем, сумата от 970 лв. ,
представляваща разноски по делото, както и сума в размер на 500 лв. -
разноски за въззивната инстанция. По изпълнителното дело е присъединен,
като взискател „ЕКО АВД ГРУП“ ЕООД с ЕИК *** срещу длъжника С. Д. П.
за сума в размер на 41 035.45 лв. към 16.01.2020 г..
На 26.07.2021 г. Л. В. П. е уведомена за възможността имотите да бъдат
продадени, на основание чл. 500, ал.1 от ГПК, както и за възможността по чл.
505, ал. 1 от ГПК.
На 26.08.2021 г. съпругът недлъжникът Л. В. П. е подала искане за
спиране на публична продан, касаеща ½ ид. ч. от апартамент №*** и гараж
№***, находящи се град П., ул.“Г.С.“, № ***, което е оставена без уважение
от съдебния изпълнител с уведомление с изх. № 31743/30.08.2021 г. С частна
жалба от 03.09.2021 г. Л.В. обжалва отказът на ЧСИ Т. К. да спре публичната
2
продан по образуваното изпълнително дело.
С нарочно обявление съдебният изпълнител е насрочил публична
продан на недвижимите имоти, собственост на длъжника С. Д. П., а
именно: ½ ид. ч. от апартамент №*** и гараж №***, находящи се град П.,
ул.“Г.С.“, №*, за периода от 15.08.2021 г. до 16.09.2021 г. С отделни
протоколи за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на
купувач, взискателя по изпълнителното дело „ЕКО АВД ГРУП“ ЕООД с ЕИК
*** е обявен за купувач на апартамент №***, за сумата от 32 150 лв. и гараж
№***, за сумата от 4 150 лв, находящи се град П., ул.“Г.С.“, №*.
Окръжен съд Плевен, намира, че жалбата е подадена в едноседмичния
срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Жалбоподателката Л. В. П., в качеството си на съпруг недлъжник, е
процесуално легитимирана да обжалва изпълнителните действия на съдебния
изпълнител с твърдения за неспазване на разпоредбата на чл. 503, ал.3 ГПК,
вр. с чл. 435, ал. 2, т.6 ГПК.
Съгласно чл. 503, ал. 3 от ГПК, съпругът недлъжник може да оспорва
вземането на същите основания и по същия ред, както съпругът длъжник,
както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него.
А съгласно чл. 435, ал. 2, т.6 ГПК, длъжникът може да обжалва отказът на
съдебния изпълнител на спре изпълнителното дело.
По възражението, че жалбоподателката не е била уведомена за
изпълнителното дело, настоящият съдебен състав намира същото за
неоснователно, до колкото в материалите по изпълнителното дело (л-170) се
намира жалба, от Л.В., с която отново обжалва отказ на ЧСИ Т. К. за спиране
на публичната продан по образуваното изпълнително дело. До колкото
възражението, касаещо неуведомяването на жалбоподателката за насрочената
публична продан на недвижимите имоти, то настоящият съдебен състав
намира, че е спазена процедурата по връчване, предвидена в разпоредбата на
чл. 46, ал. 1 и 2 ГПК. Съобщението за публична продан е получено от лице –
съпруга длъжник, което живее на адреса и е изразило съгласие да приеме
съобщението, като се е задължило да го предаде на адресата. Отделно от това,
в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, неуведомяването на съпруга недлъжник
за насрочване на публичната продан не е предвидено, като основание за
обжалване.
По отношение на твърдението, че на публична продан е изнесена ½-ра
идеална част от недвижимото имущество в режим на СИО, но имотите,
предмет на проданта били закупени изцяло с лични средства на
жалбоподателката и в тази връзка са образувани гражданско дела за развод по
3
чл. 49, ал.1 СК, и по чл. 23, ал.1 СК. Настоящата съдебна инстанция намира
въведените основания за спиране на изпълнителното за неоснователни. По
делото не са постъпили никакви доказателства в насока, че са налице висящи
дела по описаните в частната жалба правни квалификации. До колкото е
предвидена възможност в самото производство по реда на чл. 389 ГПК, вр. с
чл. 397, ал.1, т.3 ГПК, да бъде искано спиране на изпълнителното дело, то
настоящият съдебен състав не е компетентен да спре делото на това
основание, тъй като не е предвидено в разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК, като
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че собственици на апартамент №*** и гараж №***, находящи се
град П., ул.“Г.С.“, №*, в режим на СИО, са съпрузите Л. В. П. (съпруг-
недлъжник) и С. Д. П. (длъжник). С оглед на това, съдебният изпълнител е
насочил изпълнение единствено върху собствената на длъжника ½ ид.ч. от
въпросните недвижими имоти, като в обявлението си е посочил, че от
15.08.2021 г. до 16.09.2021 г. ще се проведе публична продан на недвижимите
имоти, собственост на С.П.. С оглед на това се явява неоснователно
възражението на Л.П., за извършване на нова пазарна оценка на недвижимите
имоти, предмет на публичната продан, до колкото същата се явява трето лице
и не е засегната нейната ½ ид.ч. от имуществото. В този смисъл следва да се
спомене, че оценката на пазарната стойност на недвижимите имоти е била
изготвена от вещо лице, съобщена на длъжника и неоспорена в срока по 485,
ал.2 ГПК.
От представеното по делото от уведомление от съдебния изпълнител с
изх. №*** г., получено и подписано лично от частната жалбоподателка, се
установява, че на 31.08.2021 г. (т.е. преди датата на публичната продан) Л.П. е
уведомена от ЧСИ за възможността в 7-дневен срок да заяви желание за
изнасяне на публична продан на целия недвижим имот, на основание чл. 500
от ГПК, както и за възможността по чл. 505, ал. 1 от ГПК, а именно да внесе
по сметка на съдебния изпълнител равностойността на дела на съпруга
длъжник от общата вещ. С оглед на изложеното, неоснователно се явява и
възражението, че с действията си съдебният изпълнител е нарушил
разпоредбата на чл. 500, ал. 1 и 2 ГПК.
По възражението, че съдебният изпълнител е нарушил разпоредбата на
чл. 502, ал. 1 от ГПК, като не е уважил искането на длъжника и неговата
съпруга изпълнението да се насочи към имота собственост на длъжника С.П.,
съдът намира следното:
Принудителното изпълнение върху имущество, което е в режим на
съпружеска имуществена общност е допустимо, тъй като съгласно чл. 133 от
ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори.
Съгласно разпоредбата на чл. 503, ал. 1 от ГПК обаче, когато съдебният
4
изпълнител установи, че вещта върху която се насочва изпълнението е в
режим на съпружеска имуществена общност, той има задължението да
уведоми съпруга недлъжник, за да може последният да упражни своите
самостоятелни права, уредени в ГПК, едно от които е и правото му да посочи
имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението.
Целта на разпоредбата е първо изпълнението да се насочи към индивидуална
собственост на съпруга длъжник, като по този начин се избегне възможността
на публична продан да се изнесе идеална част от имот, който е в режим на
СИО, а при неудовлетвореност на вземането, т.е. когато сумите не са
достатъчни, да се пристъпи и към имуществото на съпрузите в режим на
СИО. Съдът намира, че в случая предпоставките на чл. 502, ал. 1 от ГПК не са
налице. На първо място, разпоредбата на чл. 502, ал. 1 от ГПК не задължава
съдебния изпълнител при всяко едно искане от страна на съпруга недлъжник
да спира изпълнението върху общата вещ и да насочва изпълнение срещу
имот, индивидуална собственост на длъжника, посочен от съпруга
недлъжник. Тази възможност е налице само ако от посоченото имущество
вземането може да се удовлетвори, а в случая, жалбоподателката в жалбата си
не е посочила конкретен имот върху който да бъде насочено изпълнението,
по изпълнителното дело. Следователно, самият законодател е предоставил
възможност на съпруга недлъжник да посочи друго имущество на своя
съпруг, но само при условие, че след неговото осребряване изпълнението
може да продължи върху вещта в режим на СИО, т.е. и след публичната
продан на индивидуалното имущество на длъжника, имотът в СИО да не е
единствено жилище на длъжника, което на основание чл. 444, т. 7 от ГПК да
представлява несеквестируема вещ (която следва да бъде съобразявана
служебно от съдебния изпълнител във всяко положение на изпълнителното
производство).
Отделно от това, в разпоредбата на 454 ГПК е предвидено, че съдебният
изпълнител спира изпълнението ако в деня, предхождащ проданта,
длъжникът внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него
изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния
изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. От доказателствата по делото не
се установява длъжникът да е внесъл съответната сума по сметка на ЧСИ Т.
К., което не води отново до основание за спиране на изпълнителното
производство.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 31021/03.09.2021 г. по
описа на ЧСИ Т. К., подадена от Л. В. П., срещу отказа на ЧСИ с изх. № ***
г., да спре принудителното изпълнение по изпълнително дело № ***, по
описа на ЧСИ Т. К..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6