Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                          20.10.2020 г.                                       град К.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

К. районен съд                                       II граждански състав

На осми октомври                                                   Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                              

 

Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                     

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия  Г. гражданско дело № 1195 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е образувано по предявени искове за увеличаване размера на издръжката с правно основание чл.150 от Семейния кодекс СК/, като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК.

 

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника имали отношения на фактическо съпружеско съжителство. Родители били на малолетното дете А.М.М., роден на *** г. Отдавна с ответника били разделени, като синът им А. винаги е живял при нея. Тя се грижела за неговото отглеждане и възпитание, като осигурявала всичко необходимо за нормалното израстване, възпитание и образование на детето. Синът им бил редовен ученик в клас на училище „Е.", гр. К.

Заявява, че имала още едно малолетно дете – С.Б.К., родено на *** г., което също живеело при нея.

Ответникът М.М. бил осъден да заплаща на сина им А. издръжка в размер на 100 лв. месечно, съгласно одобрена спогодба помежду им в производството по гр.д. № 2337/2013 г. от 03.12.2013 г. по описа на Районен съд  – К.. 

Сочи, че оттогава размерът на дължимата издръжка не бил променян и отдавна е по-нисък дори от нормативно определения за страната минимален размер на месечна издръжка за дете. Ответникът не заплащал редовно дори и така присъдената сума по месечна издръжка.

Твърди, че А.М. растял нормално, учел се и се развивал добре, но при изключително тежки икономически условия, като за нормалното му отглеждане били необходими повече средства, които тя невинаги успявала да осигури. Самата тя в момента работела и получавала заплата в размер на 600,00 лв. на месец.

Заявява, че ответникът работел като водач на товарен автомобил и извършвал международни превози. Той не бил задължен за издръжка към други лица, а доходите от трудовата му дейност позволявали заплащане и на по-висок размер на месечна издръжка за сина им А..

Моли съда да постановите решение, с което да осъди ответника М.Я.М. да заплаща на сина им А.М.М. месечна издръжка в изменен, актуален размер от 250,00 лева, считано от момента на предявяване на иска до настъпването на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка месечна вноска по издръжката.  Претендира присъждането на разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК  не е постъпил писмен отговор от ответника. За съдебно заседание ответникът М.Я.М. е редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

Видно от представеното като доказателство удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №. на Община К., ответникът М.Я.М. е баща на детето А.М.М. и следователно е сред кръга на лицата,  дължащи издръжка /лист 4 от делото/.

 

По делото е представено удостоверение №.  издадено от директора на Средно училище „Е.“ – К., от което се установява, че А.М.М. е записан като ученик за учебната година  2019г./2020г. в  клас.

 

Представено е удостоверение изх.№ - издадено от „Арсенал“ АД – К.. От същото се установява, че ищцата Ф. А. К. е получила за периода юни  2019г. до май 2020г. брутен доход в размер на 7 518.69 лева, съответно нетен доход в размер на 5 714.29 лева.

 

От представената по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние се установява, че ищцата  е получава доходи по трудово правоотношение. Не получава доходи от свободни професии, от наеми и хонорари и други.  Посочено е, че ищцата притежава лек автомобил С. „К.“ и 1 дка. земеделска земя в землището но град К.

 

Представено е и удостоверение от 12.08.2020г. издадено от ТД П., от което се установява, че ответника М.Я.М. работи по трудово правоотношение с работодател „С.“ ЕООД – П.

 

От приложеното гр.д.№2337/2013г. по описа на Районен съд – К. се установява, че с протоколно определение от 03.12.2013г., постановено по същото дело, съдът е одобрил между страните спогодба, по силата на която ответникът М.Я.М. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното дете  А.М.М., чрез неговата майка и законен представител Ф. Адемова К., в размер на 100 лева, считано от 08.10.2013г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване.

 

От представения по делото социален доклад  се установява, че основни грижи за детето А. полага майка му като при отглеждането и възпитанието на детето може да разчита на настоящия си партньор от когото ражда друго дете С. Посочено е, че жилището, в което живее ищцата заедно с двете си деца представлява къща на един етаж, находяща се в село Ш., състояща се от три стаи, баня и тоалетна. От доклада се установява още, че ищцата работи в „А.“ АД на длъжност „***“ и получава месечно възнаграждение в размер на 630 лева. При отглеждането на децата майката разчита на съжителя си и баща на второто й дете, който работи в чужбина и ежемесечно изпраща финансови средства за задоволяване потребностите на двете деца. В доклада е посочено, че след раздялата между страните по делото през 2013г. майката на детето и нейният съжител полагат непосредствените грижи по възпитанието и отглеждането на А.. А. е на 11 години и е ученик в шести клас в СОУ „А.“ – К., като за изминалата учебна година успеха му в училище е  около 5.00. В заключителната част на социалния доклад е посочено, че А. се отглежда в семейна среда като нуждите на детето са нараснали и е необходимо присъдената издръжка  да бъде съобразена с това. В доклада е посочено, че е направен неуспешен опит за осъществяване на контакт и среща с М.Я.М., като по данни на майката бащата не се интересува от сина си и не го търси.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което е дължи. Съгласно ал.2 на горецитираната разпоредба, размерът на минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към момента за страната е 610 лева /ПМС №350/19.12.2019г./, т.е. размерът на минималната месечна издръжка на едно дете е 152.50 лева.

 

Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се за обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на такава. За да уважи иска по чл. 150 от СК, трябва да е налице трайно, съществено изменение на нуждите на издържания, или на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна ще е налице при следните предпоставки: увеличаване нуждите на ищеца, т.е. предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника и еднократно увеличаване на нуждите на ищеца и увеличаване възможностите на ответника.

           

Издръжката, която понастоящем дължи ответникът, в резултат на изтеклия период от време, повече от шест години, е не само несъразмерна на нуждите на порасналото дете, но несъобразена с нормативно определените размери. Това обуславя необходимост от определяне на нов, по висок размер на издръжката. Съдът намира, че нуждите на детето безспорно са нараснали с нарастване на възрастта му и изменение на икономическата обстановка в страната.

Следва да  се има предвид, че при определяне на издръжката дължима понастоящем детето е било на 5 години.  Към момента детето е на 11 години и е ученик в СОУ „А.“ – К.. Безспорно за изтеклия период от време нуждите на детето от храна, дрехи, обувки  и т.н., и учебни пособия са нараснали.

 

При определяне на размера на издръжката се вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите на лицето, което има право на издръжка. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или който искат да поддържат. Претендираната издръжка  от 250 лева месечно за детето А. надхвърлят средствата, които са необходими за съществуването му и нормалното му развитие, като установеното от съдебната практика принципно положение е, че не следва да се присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката /ППВС № 5/1970 г, т. 4/.

 

При определяне размера на издръжката дължима от ответника на непълнолетното му дете, съдът взе предвид, че ответника работи по трудово правоотношение ката международен шофьор и  получаваните от него трудови доходи надвишават размера на средномесечните  доходи за Република Б. От друга страна по делото  няма доказателства  за семейното положение на ответника и имотното му  състояние.

 

Съдът, счита че за задоволяване на основните нужди на детето А. от издръжка, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и възпитание, ответникът следва да поеме изплащането на ежемесечна издръжка в размер на 180 лева, а останалата част от сумата, следва да се поеме от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Над размерите от 180 лева до претендираните  250 лева предявеният иск за издръжка следва да бъде отхвърлен като, неоснователен. В случай, че са налице някакви изключителни нужди на детето, разходите за тези нужди не могат да бъдат причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на основание чл. 143, ал. 4 от СК. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства, че са налице изключителни нужди на детето, които следва да бъдат покривани от добавка  определена от съда извън определения размер на издръжката.

 

Съдът намира, че във възможностите на лицето, което я дължи е да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 180 лева на непълнолетното си дете. Основанието за този извод е обстоятелството,  че ответника работи по трудово правоотношение като ***. 

 

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.150 от СК  за изменяне размера на присъдената издръжка е основателен и следва да бъде уважен  в размер на 180 лева, считано от датата на предявяване на иска – 19.06.2020 г. до настъпване на законни основания за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

 

Върху увеличения размера на издръжката ответникът дължи държавна такса в размер на 115.20 лева, която сума следва да бъде осъден да заплати на Районен съд – К. съразмерно на увеличения размер на издръжката.

 

В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 22.10.2020г., от която дата тече и срокът за обжалването му /чл. 315, ал. 2 ГПК/.

 

Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.

 

Воден от горните  мотиви, съдът 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ИЗМЕНЯВА  размера на издръжката определена със спогодба от 03.12.2013г, постановена по гр.дело№2337/2013г. по описа на Районен съд – К., като:

 

ОСЪЖДА М.Я.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на малолетното си дете А.М.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ф.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** ежемесечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 19.06.2020 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане, като отхвърля  предявения иск за присъждане на издръжка в останалата част, над сумата от 180 лева месечно до претендираните 250 лева месечно, като неоснователен.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК  издръжката ще се заплаща по банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: *** „О.“ АД, с титуляр Ф.А.К..

 

ОСЪЖДА М.Я.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 115.20 лева, представляваща половината от дължимата държавна такса, изчислена върху увеличения размер на издръжката.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – С., от обявената съобразно чл.315 ал.2 от ГПК дата 22.10.2020г.

 

 

 

                                                                 

 

                                          Районен съдия :