Р Е Ш Е
Н И Е
№ 349
град Велико Търново, 24.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на десети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 305/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Делото е
образувано след като с Решение № 7703 от 22.05.2019 г. на Върховен административен
съд по адм. д. № 2402/2019 г. е обезсилено Решение № 17 от 23.01.2019 г. по
адм. д. № 802/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Производството
е започнало по жалба на „Агро Афтентик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Стара планина“ № 42, представлявано от М.М.Н., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ЗНПАМ/ № 10286 от 01.10.2018 г., издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП. Жалбоподателят излага доводи, че ЗНПАМ не съдържа
задължителните реквизити на чл. 57 от Закона за административните нарушения и
наказания, както и не са представени доказателства за компетентността на
органа, наложил ПАМ. Излага доводи, че дъщерята на собственичката е направила
опит да издаде касова бележка, но не е успяла. Сочи, че не е налице разлика в
касовата наличност, тъй като клиентите заявявали поръчките си и ги предплащали,
а касов бон се издавал след като клиентите получат продуктите си по-късно и ги
одобрят. Според жалбоподателя вида и размера на наказанието, описано в
заповедта е неясно и не отговаря на изискванията на закона. Развити са доводи и
за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, тъй като магазинът представлявал квартално
магазинче – бивш гараж, което няма висока посещаемост, намира се на
второстепенна улица и клиентите му не са платежоспособни. По тези мотиви се
иска от съда да отмени процесната заповед. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът по
жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като е безспорно
установено извършеното от търговеца нарушение, а самата заповед съдържа мотиви
по отношение на срока, за който е определено запечатването. Претендира
присъждане на ***ско възнаграждение в размер на 200 лв.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.09.2018 г. в 12,00
ч. инспектори по приходите при ЦУ на НАП, ГДФК, са извършили проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за плодове и
зеленчуци, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Панайот Цвикев“ № 12,
стопанисван и експлоатиран от „Агро Афтентик“ ЕООД, ЕИК *********. При
проверката е установено, че при извършена контролна покупка на 1,04 кг. червени
чушки на стойност 2,30 лв., заплатени в брой от инспектор Н.К.Т., не е издаден
фискален бон от наличното в обекта и въведено в
експлоатация касово устройство, нито от кочана с касови бележки. Плащането е
прието от Г.Н.Н., дъщеря на управителя на фирмата, пълнолетна към момента на
извършване на проверката, която не е била в трудовоправни отношения с
дружеството, а е помагала безвъзмездно. При проверката е установено също така,
че в касата е налице касова наличност в размер на 478,14 лв., а е разчетена
касова наличност от фискалното устройство в размер на 148,42 лв. или е налице
разлика от 329,72 лв. между наличните парични средства в касата и тези,
маркирани във ФУ. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за
извършена проверка сер. АА № 0363131/22.09.2018 г.
При тази
фактическа обстановка е издадена процесната ЗНПАМ № 10286 от 01.10.2018 г. от началник
отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която поради установените
нарушения на чл. 25, ал. 1 вр. ал. 3 и чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т
1, б. „а“ от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския
обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул.
„Панайот Цвикев“ № 12, стопанисван и експлоатиран от „Агро Афтентик“ ЕООД, ЕИК
********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като запечатването да
се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта. Със заповедта също
така е указано на дружеството да отстрани наличните в обекта и прилежащите му
складове стоки в срок до определената дата на запечатване. Заповедта е връчена
на „Агро Афтентик“ ЕООД на 16.10.2018 г., а жалбата срещу нея е подадена на 26.10.2018
г.
В хода на производството са приети като доказателства материалите от административната преписка, както и допълнително представените от ответника актове за установяване на административни нарушения и доказателства за компетентността на издателя на оспорената заповед. По искане на жалбоподателя са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Г.Н.Н. и Е.Г.И.. Св. Н.заявява, че майка й я е помолила да я замести за малко в магазина, като й е забранила да извършва продажби. Въпреки това тя е продала 1 кг. чушки, за да не връща клиентите, като е натиснала на апарата, но не е успяла да изкара касов бон. В касата имало пари, които били за предплатена стока, като клиентите доплащали и се издавало касов бон след като дойдат да си вземат стоката. Св. И.заявява, че е видяла Г.да прави нещо на фискалното устройство, като клиентите си поръчват по-големи количества и оставят капаро за тази стока, а стоката се оставя навън, и когато клиентът дойде и си одобри стоката, тогава плаща за нея.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна,
предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2016 г. изп. директор на
НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.
186 от ЗДДС. От представените от ответника доказателства е видно, че са
създадени 5 отдела „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„ФК“ в ЦУ на НАП с изнесено работно място в петте ТД на НАП. Следователно
заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган, като в
този смисъл по идентичен казус е и Решение № 4855 от 02.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 15270/2018 г.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата
съдържа подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на
акта, включително и съдържанието на Протокола за извършена проверка сер. АА № 0363131/22.10.2018
г. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на
търговския обект и забраната за достъп до него. В случая се касае за прилагане
на принудителна административна мярка, а не за налагане на наказание, поради
което разпоредбите на ЗАНН са неприложими. Съдът не установява допуснати в хода
на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Не
се констатират и допуснати нарушения при извършване на проверката в обекта на
жалбоподателя, включително и по отношение на компетентността на проверяващите
органи по приходите. Правомощията на
длъжностните лица - инспектори в отдел "Оперативни дейности" –
Велико Търново в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП са разписани в разпоредбата на чл. 12,
ал. 2 от ДОПК, в която освен изрично задължение и права като служителите,
осъществяващи фискален контрол, са им предоставени правомощията по ал. 1 на
същата разпоредба на чл. 12 от ДОПК, в който чл. 12, ал. 1, т. 1 е посочено, че
органите по приходите при спазване на разпоредбите на този кодекс извършват
проверки и ревизии. Гореизложеното обосновава материалната компетентност на
лицата, извършили проверката. Относно териториалната им компетентност
приложение намира разпоредбата на ал. 6 на чл. 12 от ДОПК, че правомощията им
се осъществяват на територията на цялата страна независимо от компетентността
по чл. 8 от ДОПК. Законодателят е предвидил такава правна уредба, за да
постигне целта за която е създадена дирекция "Фискален контрол", а
именно мобилност, ефективност и бързина, с оглед спазването на данъчното
законодателство.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните
стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или
от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането, а според чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.
От цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или
касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана
за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на
мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при
определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В настоящия случай и
предвид доказателствата по делото органите по приходите чрез съставения по
време на проверката протокол са установили нарушение на разпоредбитe на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3,
ал. 1 от Наредбата вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на чл. 33, ал. 1 във вр. с чл.
3, ал. 1 от Наредбата. Видно от данните по делото, при
извършената проверка на 22.09.2018 г. в търговския обект е установено, че при
извършена контролна покупка на 1,04 кг. червени чушки на стойност от 2,30 лв.,
жалбоподателят не е издал фискален бон от инсталираното и работещо в обекта ФУ,
нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки при плащането на стоката,
както и е налице разлика в размер на 329,72 лв. между касовата наличност и
отчетените средства. За констатираните нарушения са съставени съответните АУАН,
представени по делото, като непосочването им в заповедта не представлява
процесуално нарушение, препятстващо защитата на жалбоподателя. Протоколът от
проверката, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е
достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Събраните в хода на
административното производството доказателства не са оборени в хода на
съдебното производство, като неиздаването на касовата бележка се потвърждава и
от показанията на св. Г. Н..
Не води до обратния извод
и обстоятелството, че лицето Г.Н.Н., която е приела плащането на сумата от 2,30
лева, не е била служител на дружеството. От доказателствата по делото, вкл. от
показанията на двамата свидетели се установява безспорно, че проверката е
извършена в обект на „Агро Афтентик“ ЕООД, а сумата е платена на Г.Н., която е
била единственото лице, намиращо се в търговския обект и приемащо плащанията от
името на дружеството. При тези факти е без значение дали самото дружество е
назначило лицето на трудов договор и липсата на трудов договор не обосновава
незаконосъобразност на оспорената ПАМ. Задължението за регистриране и отчитане
на продажбите е на търговеца, а не на лицата, работещи по трудово правоотношение
с него, като няма представени по делото доказателства, лицето да е
осъществявало дейност в свой интерес. Приложима е и
нормата на чл. 30, ал. 2, изр. второ от Търговския закон, предвиждаща, че когато търговският
помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смята овластен да
извършва сделките, които обикновено се извършват там.
Недоказани са
възраженията на жалбоподателя, свързани с установената разлика между
фактическата и отчетената касова наличност, че в случая ставало въпрос за
предоставено капаро от клиенти. От страна на жалбоподателя, както и от
свидетелите, не са посочени конкретни клиенти и суми, за да се приеме, че
установената разлика изцяло или отчасти има характер на капарирани суми. Не са
представени и писмени доказателства за тези твърдения, а е логично търговецът
да има някаква отчетност за конкретните поръчки, клиенти и суми. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност,
които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за
цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от
извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка
една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. В случая от представения дневен фискален
отчет е видно, че не са отчитани никакви служебно въведени суми. Следователно
въпросната касова разлика, освен че представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредбата /което само по себе си не е основание за издаване на процесната
ЗНПАМ/, е косвено доказателство за наличието и на други неотчетени продажби.
При тези факти са
налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. С оглед мястото на извършването на продажбата и характера
й - продажба на дребно, за жалбоподателят е било задължително да издаде
фискален бон предвид императивното задължение, посочено в разпоредбата на
чл.25, ал.1, т. 1 от Наредбата във
връзка с чл.3, ал.1 от нея. Това задължение се поражда в момента на
получаването на плащането във връзка с отделна продажба. Както бе посочено, след като е констатирано нарушение на
реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС действа в
условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да
наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не /така
напр. Решение № 10323 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8979/2015 г., Решение
№ 11983 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16784/2013 г., Решение № 5861 от
29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2540/2014 г. и мн. други/.
Ирелевантно е дали
са съставени АУАН /а такива всъщност са налице/ и е издадено наказателно
постановление за установените нарушения. Налагането на принудителните
административни мерки по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“
и чл. 187 от ЗДДС не е обвързано с издаване на наказателно постановление за
нарушението и се прилага независимо от ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството.
Административнонаказателното производство няма отношение към налагането на ПАМ,
доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след
установено по съответния ред при проверка от органите по приходите
административно нарушение – така и Решение № 3929 от 27.03.2018
г. на ВАС по адм. д. № 1948/2018 г., Решение № 3269 от 6.03.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 13459/2018 г., Решение № 11628 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. №
2569/2018 г., Решение № 7602 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13313/2017 г.,
Решение № 8760 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2698/2018 г. и др.
Единствената
преценка, която притежава административният орган е тази по отношение на срока
на принудителната административна мярка, която преценка е била направена от
този орган с оглед на вида на извършеното нарушение. Изрично в заповедта за
прилагане на ПАМ административният орган е изложил мотиви, с които обосновава 14-дневния
срок. Видно от самата заповед, за мотивиране на четиринадесетдневния срок са
съобразени вида и обема на упражняваната в обекта търговска дейност, както и
важния държавен интерес, който се охранява. Анализирани са капацитетът,
посещаемостта, стоките, които предлага магазина, местоположението и вида на
търговския обект, работното време. Направено е заключение, че е налице
възможност за реализиране на значителни обороти, а оттам и приходи за
задълженото лице. Неотразяването на продажби/плащания и неиздаването на
фискален касов бон накърнява съществено държавния интерес и фискалната
политика, като причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не
позволява да бъдат проследени извършените в обекта продажби, което води до
неправилно определяне на реализираната печалба. Налице е висока степен на
обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на
установеното нарушение във времето. Конкретните нарушения касаят отчетността,
което води до укриване на приходи. Спазването на стриктна финансова и бюджетна
дисциплина е важно условие за защита на обществения интерес и правилното
функциониране на държавата, а в случая се касае за две нарушения от сходен
характер. Изложеното опровергава оплакването за липса на мотиви като в случая
са съобразени конкретните специфики на обекта и въобще търговският му
потенциал. С неиздаването на изискуемата по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС фискална
касова бележка за извършена в търговския обект продажба, при всички положения е
нарушена фискалната политика на държавата. Не следва да се подценява
обстоятелството, че констатираните нарушения са две, като принципно
неиздаването на касови бележки води до укриване на приходи и съответно разлика
в отчетената и фактическата наличност. Същевременно, размерът на фактическата
наличност е три пъти по-голям от отчетените парични постъпления, което говори
за системност и постоянство в неспазването на реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба. Мотивиран и фактически обоснован от конкретните
обективни данни е изводът, че е извършено нарушение и нарушителят може да
извърши друго такова. Изложеното е показател за трайно отклонение от спазване на
данъчното законодателство и обосновава нуждата от прилагането на ПАМ като при
отчитане на индивидуалните специфики на търговския обект и населеното място,
определеният срок от 14 дни при допустими до 30 дни се явява съразмерен. Продължителността се обосновава още и
от значимостта на охраняваното обществено отношение. Съдът приема, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и
забрана за достъп до него за същия срок по чл. 187, ал. 1 от ЗДД отговаря на
тежестта на нарушението и е съобразен с целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН за
налагане на ПАМ, поради което е законосъобразен и съобразен с принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК и целта на закона. Негативните последици от
налагането на ПАМ върху жалбоподателя са резултат от собственото му поведение,
изразяващо се в неиздаването на фискален бон за извършена продажба, като
установеното несъответствие между фактическата и отчетената парична наличност,
индикира за системност на това поведение.
На последно място,
заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от изложените
мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в
конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на
дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за
законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда
налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителна
административна мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане
именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й
дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т.е. съществува
възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на
документ за извършено плащане. В случая издадената заповед цели именно това с
оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите
и определяне размера на публичните задължения.
Предвид изложените
съображения, съдът намира, че с оспореният индивидуален административен акт
правилно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на „Агро Афтентик“
ЕООД и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.
При този изход на
спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на ***ско
възнаграждение. Съгласно чл.
186, ал. 4 от ЗДДС обжалването на акта за налагане на
принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се
определят на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Агро Афтентик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Стара планина“ № 42, представлявано от М.М.Н., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 10286 от 01.10.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. ОСЪЖДА „Агро Афтентик“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Стара
планина“ № 42 да заплати на Национална агенция за приходите гр. София разноски
по делото в размер на 100 лв. /сто лева/ |
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: