Р Е Ш Е Н И Е
№……..…/…………..
Гр. София, 18.04.2018г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря АЛИНА ТОДОРОВА и при участието на прокурора…..като разгледа т.д.№
1954 по описа за 2017г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 386 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Р.И.“ ЕООД поддържа, че притежава МПС с ДК № *******, марка „Инфинити“, модел КУ 70, което е застраховано при ответника по полица № 0306Х01692294/04.12.2015г. по застраховка Пълно автокаско. Твърди, че на 12.07.2016г. е настъпило ПТП между горепосочения автомобил и МПС „Ауди“, модел А6, така както е описано в протокол за ПТП № 1342292, като застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП и силно увреденото МПС с репатриращ автомобил е преместено в оторизиран сервиз на официалния представител на „Инфинити“ за Б., като е заведена и преписка по щета. Ищецът твърди, че е налице тотална щета, като застрахователят не му е платил обезщетение, дори и при отправената нотариална покана. Предвид горното претендира осъждането на ответника първоначално по исковата молба да му заплати сумата от 25 001 лв. – застрахователно обезщетение и сумата от 835,03 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2016г. до датата на исковата молба, ведно с направените разноски. По молба на ищеца в открито съдебно заседание на 10.10.2017г. е допуснато изменение на исковете чрез увеличаването им, като искът за главница съгласно увеличението е за сумата от 55 946,15 лв., а искът за лихва за сумата от 1868,60 лв. В хода на съдебното производство ищецът поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител – адв. Д. като претендира уважаването им и присъждане на разноски.
Ответникът „З.И А.Д.„А.“ АД оспорва иска като неоснователен и недоказан по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 20.03.2017г., както и в хода на съдебното производство чрез процесуалния си представител – юриск.Д.. Оспорва наличието на покрит застрахователен риск, като се позовава на чл.14.8 от Общите условия, а именно, че не се покриват щети при заблуда на застрахователя чрез представяне на неверни данни за МПС или застрахователното събитие, като твърди, че описаното в уведомлението и протокола за ПТП не отговаря на действителността. Счита, че е налице изключен риск по чл. 14.6 от ОУ, а именно опит да се инсценира застрахователно събитие, като ударът е настъпил при други обстоятелства и не с описания автомобил Ауди А6. Твърди неизпълнение на съществени задължения на ищеца по т.58.1 и 58.2 от ОУ, а при условията на евентуалност, че е налице основание за редукция на застрахователното обезщетение с 60% поради неизпълнение на задължението за регистриране незабавно на събитието и излагане на всички обстоятелства, свързани с него. Оспорва механизма на ПТП, настъпилите увреждания и наличието на застрахователно правоотношение по процесната полица, както и размера на обезщетението. Заявено е искане по чл. 192 от ГПК, искане аз СТЕ, като е заявено и оспорване на протокола за ПТП и привличане на трето лице-помагач.
Третото лице –помагач – З.К.О.– клон Б., ЕИК********, конституирано с разпореждане от 21.03.2017г. на ОС – Пловдив преди изпращане на делото по подсъдност на СГС, оспорва исковата претенция чрез процесуалните си представители – юриск. П. и юриск. К..
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не
се спори, че процесният лек автомобил
Инфинити, рег. № ******КР е застрахован в ЗАД „А.” АД със застраховка
АВТОКАСКО, видно от застрахователна полица № 0306X0169294/04.12.2015г. за срок
от една година - от 04.12.2015г. до 03.12.2016г. за сумата от 95800,00лв.
По делото е представен Протокол за ПТП №1342292 от
12.07.2016г. издаден от ОДП гр. Бургас, от който е видно, че на 12.07.2016г. на
път IV 6009, километър 7+700; в който е отразен следния механизъм на
ПТП, а именно: водачът на лек автомобил Ауди А6, рег. № ******който
се движи с несъобразена скорост спрямо релефа на местността, блъска авариралия в
банкета вдясно лек автомобил Инфинити с рег.№ ******, който е обозначен със
светлоотразителен триъгълник. В протокола за ПТП са отразени като видими щети
по лек автомобил Ауди А6, рег. № ******- предна броня, преден капак, предно
обзорно стъкло, калник десен, стъкло предна десна врата, дясно огледало, а видимите
щети по лек автомобил Инфинити с рег.№ ****** - задна броня, 2 бр. стопове,
заден капак, задно стъкло, 2бр. задни калници, заден мост.
На стр. 10 и следващите от делото ответникът е
представил преписката по щетата, която е образувана при него на 13.07.2016г. по
уведомление -декларация, в която се
съдържат опис –заключения на щетите, уведомление, снимков материал, както и
разменената между страните кореспонденция. В уведомлението за щетата е
посочено, че лицето спрял на пътя за
смяна на задна лява гума и по време на смяната автомобил Ауди го ударил отзад,
при което автомобилът отскочил 10-20 метра.
С отговора на ответника на стр. 39 и следващите от
делото са представени Общите условия за застраховка на МПС / Каско/, по които в
раздел ІV Изключени рискове е включена разпоредбата на чл. 14.8, съгласно която
застрахователят не покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, причинени, от или вследствие на заблуда на застрахователя чрез
предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното
събитие. В т.14.6 пък е посочено, че не се покриват щети при инсценирано
застрахователно събитие или опит да се инсценира такова. В раздел ХІІ от
представените Общи условия, озаглавен „Права и задължения на застрахования при
настъпване на застрахователно събитие“, в т. 58, т.1 е уговорено, че при
настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да регистрира
незабавно пред компетентните държавни органи събитието в деня на настъпването
му или узнаването за него, а по т.2 – да уведоми писмено застрахователя като
изложи всички обстоятелства за настъпване на събитието и размера на нанесените
щети, които са му известни в описаните срокове и ред.
На стр. 147 и следващите от делото е представена
изисканата по реда на чл. 192 от ГПК преписка от З.Е. АД по щета № **********
от 14.07.2016г. за щета по л.а. Ауди А 6, който съобразно отразеното в
протокола за ПТП е другия участник в инцидента. В тази преписка се съдържа също
екземпляр от протокола за ПТП. В същата се съдържа уведомление-сигнал от З. „Е.“ АД до РП – Бургас, в което се
сочи, че при преглед на предоставен оригинален жълт екземпляр на изготвения
протокол било установено, че има разлика в начина на попълването му, като част
от съдържанието е от химизирания първи екземпляр, а останалата била попълнена
директно с химикал върху протокола. Сочи се също така, че имало несъответствия
при описването на щетите, като в единия екземпляр дясно огледало е описано в
левия край на протокола, а на другия екземпляр – в десния край на протокола.
Налице са данни, че се води преписка по ДП, като многократно е отправено
запитване както от съда, така и по издадено СУ на страните, но материали във
връзка със същото не са предоставени, а е отговорено, че се извършва техническа
експертиза на процесния протокол за ПТП и не може да бъде предоставен съгласно
писмата на стр.195 и 197 от делото.
По делото е изслушано заключение на автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице Ж.Е., което се кредитира от съда като
дадено обективно, безпристрастно и компетентно и от което се установява, че за
да определи действителната пазарна стойност на застрахования автомобил към
датата на ПТП - 12.07.2016г., експертът е извършил справка в общодостъпни
източници на хартиен носител за м.07.2016г. относно оферти за цени на употребявани
автомобили Инфинити, при която установил, че автомобил като процесния не се
предлага, т.е. метода на пазарните аналози е неприложим. Предвид горното
експертът е възприел метода на овехтяване, като е съобразил, че към датата на
застрахователното събитие, процесният лек автомобил е бил със срок на
експлоатация: 1 година 4 месеца и 22 дни. След изчисления по таблиците,
експертът дава заключение, че средната пазарна стойност на процесния автомобил,
определена към 12.07.2016г. по метода на дисконтиране, като базовата цена е от
неконтролируемия български пазар, възлиза на сумата от 86071,00 лв. В таблица
на стр.4 и 5 от заключението вещото лице е описало подробно установените при
огледа на автомобила щети, като е посочило, че е бил предвиден допълнителен
оглед след подготовка (разглобяване), какъвто няма данни да е извършаван.
Експертът сочи, че от представената проформа - фактура № 81031957 от
26.08.2016г. издадена от фирмения сервиз на марката - автосервиз „В.А.” ЕООД, е
видно, че стойността на ремонта на процесния автомобил би възлязал на сумата
84842,83 лв. с ДДС, което означава, че щетата на процесния автомобил е тотална.
Вещото лице е посочило, че след анализ на описаните увредени части
(изключително отзад), което показва, че са запазени двигател, скоростна кутия,
съединител, врати, преден капак предна броня, ел. инсталация, арматурно табло с
уреди, електроника , интериор и др., приема запазена част от процесния
автомобил в размер на 35%., поради което изчислява, че стойността на запазените части и детайли на процесния автомобил,
определена по средни пазарни цени възлиза на 30124,85 лв., а размерът на
дължимото обезщетение в случая при условията на тотална щета се определя като
действителната стойност на автомобила се намали със запазената част би възлязло
на сумата от 55946,15 лв. Вещото лице сочи, че ако катастрофиралият автомобил се предложи в
цялост на вторичния пазар, вероятно може да се реализира сума от около
30000,00лв. в зависимост от търсенето. По отношение на механизма на ПТП,
експертът извеждайки данните от отразеното в протокола за ПТП, сочи, че от
кодираната таблица в същия се разбира, че процесното ПТП е настъпило в тъмната
част от денонощието, при сухо асфалтово пътно платно с широчина от 7,51 до
10,50м. и предназначено за движение в двете посоки. Сочи, че лекият автомобил
Инфинити е бил насочен към село Изворище, като е бил спрял с левите колела
върху пътното платно, а десните - върху банкета и е бил обозначен със
светлоотразителен триъгълник. Въз основа на
данните експертът сочи следния механизъм на ПТП, а именно на 12.07.2016г. лек автомобил Инфинити с рег.№ ******
се е движил по път IV № ***между селата М. и Изворище, община Бургас. Поради
наложило се смяна на гума, водачът на лек автомобил Инфинити спрял с десните
гуми върху банкета и поставил светлоотразителен триъгълник. Движещият се зад
него лек автомобил Ауди А6, рег. Хе ******не е заобиколил отляво и със предна
част е нанесъл удар върху задната част на лек автомобил Инфинити. Следствие на
удара последният се е преместил напред и се е завъртял в посока обратна на
часовата стрелка, а лекият автомобил Ауди е преминал през крайпътната канавка и
се е спрял вдясно от пътното платно в нива. Експертът сочи, че така както е
представен механизма на настъпване на процесното ПТП, лекият автомобил Ауди с
предната част е ударил задната част на лек автомобил Инфинити и маркираните
щети от полицая в протокола за ПТП са в предна част, което показва съответствие
на щетите с механизма на удара. Според вещото лице описаните щети по лек
автомобил Инфинити в протокола за ПТП и в описа на застрахователя са
изключително в задната част и могат да бъдат получени при процесното ПТП. Вещото
лице е изготвило и допълнителна автотехническа експертиза с писмено заключение
от 18.09.2017г., в която след анализиране на преписката по щетата на другия
автомобил, е посочил, че видно от данните по преписката на „Е.“ щетите по л.а.
„Ауди“ с рег.№ ****, са изключително в предната част. Има и щети по страничните
части, но те са леки и е възможно да са получени след основния удар при
въртенето на автомобилите или от налични дървета и храсти. Предвид горното и
след анализиране на данните, експертът сочи, че не следва да се променя
механизма на настъпване на процесното ПТП. Вещото лице дава опис на щетите по
двата автомобила в отговор на шести въпрос, като сочи, че специалистите в „Е.“
били констатирали различия в изписването им и затова сезирали прокуратурата, но
независимо от начина на изписване, щетите, описани в двата екземпляра от
протокола за ПТП са едни и същи и те съответстват на приетия от експерта
механизъм на ПТП. В съдебно заседание при изслушването си вещото лице сочи, че
е изследвал приложения снимков материал и според него предната броня на лекия
автомобил „Ауди“ и предния капак са били в съприкосновение със задната част на
л.а.“Инфинити“ и по точно с увредените задна престилка, заден капак и калник.
Сочи, че бронята на л.а. „Ауди“ е по-висока, изнесена по-напред, а лекият
автомобил „Инфинити“ е по-мек в задната си част от предната на „Ауди“-то и е
напълно възможно да се получат уврежданията. Сочи, че ударът е отзад, косо, и с
направление напред и надясно, като боята е паднала в резултат на сгъването на
капака.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За
уважаване на предявената исковата претенция ищецът следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване на
застрахователно събитие и размера на следващото му се застрахователно
обезщетение, а ответникът – възраженията си, а именно твърденията за наличие на
основания за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. По делото е
безспорно, че за процесния автомобил „Инфинити“ между ищцовото дружество и
ответника е сключен договор за имуществена застраховка „Автокаско“, като
ответникът оспорва настъпването на ПТП по описания механизъм. По отношение на
настъпването на процесното ПТП не се спори и се установява от данните по
делото, че е съставен Протокол за ПТП
№1342292 от 12.07.2016г. издаден от ОДП гр. Бургас, който е отразено, че е
издаден от З. Х. Д., автоконтрольор, относно посетено на място ПТП. Установи се
от данните по делото, че между единият екземпляр от протокола на ПТП,
представен при ответника, и другия такъв, представен при застрахователя на
другия участващ в ПТП автомобил, има известни разлики, като същите не касаят
съдържанието на документа откъм описание на механизма на ПТП и вредите, а
единствено начина на изписване на същите, като в писмо на трето неучастващо в
делото лице, което е представило преписката се твърди, че върху представения
индигиран екземпляр от протокола има дописване с химикал. Горното не се
установи надлежно, тъй като въпреки многократното изискване на документа и
дадената възможност на ответника и третото лице да установят и представят
същия, такъв не е представен по делото и съдът не може да установи горното. Не
е налице и акт на компетентен орган, а именно прокурор или на съда, с който да
се установява по надлежен ред, че протоколът за ПТП е подправен документ. Не се
установи дори по делото, че твърдяното досъдебно производство, водено в гр.
Бургас, от което са изисквани документи, включително и чрез съдебно
удостоверение, е с такъв предмет. Предвид горното съдът намира, че по делото е
представен екземпляр от протокол за ПТП, който предвид удостоверяването на
обстоятелства от посетилия ПТП на място служител на ОДП – Бургас, има характер
на официален свидетелстващ документ, в който е описан и отразен механизъм на
ПТП, който не се опроверга от други ангажирани от страните доказателства.
Тежестта на оспорване на официалния удостоверителен документ, а именно
протокола за ПТП, отразяващ настъпването му и вредите е на оспорващата го
страна – ответника и третото лице-помагач в случая, а същите не ангажираха
доказателства, с които да се опровергае съдържанието му. От основното и
допълнителното заключение на вещото лице, изготвило автотехническа експертиза
по настоящото дело, което се кредитира от съда, се установи безспорно, че
щетите и по двата автомобила, с които експертът се е запознал, съответстват на
отразения в протокола механизъм на ПТП, като възраженията на третото лице са
неоснователни предвид дадените изрично обяснения в съдебно заседание. Експертът
категорично сочи, че независимо от начина на изписване, щетите, описани в двата
екземпляра от протокола за ПТП, са едни и същи и съответстват на механизъма на ПТП,
като и при изследване на приложения снимков материал се установява, че предната
броня на лекия автомобил „Ауди“ и предния капак са били в съприкосновение със
задната част на л.а.“Инфинити“ и по точно с увредените задна престилка, заден
капак и калник, като бронята на л.а. „Ауди“ е по-висока, изнесена по-напред, а
лекият автомобил „Инфинити“ е по-мек в задната си част от предната на „Ауди“-то
и е напълно възможно да се получат уврежданията. Експертът сочи, че ударът е
отзад, косо, и с направление напред и надясно, като боята е паднала в резултат
на сгъването на капака, а щетите по страничните части, които са леки, е
възможно да са получени след основния удар при въртенето на автомобилите или от
налични дървена и храсти. Следователно
съдът намира, че от данните по делото се установи, че процесният автомобил е
участвал в ПТП на 12.07.2016г., като са му нанесени установените щети,
включително и от оглед на експерти на ищеца, които са описани в опис заключение
от 13.07.2016г., представляващ част от преписката по щетата и допълнителни
описи от 15.08. и 19.08., като съгласно експертното заключение и проформа -
фактура № 81031957 от 26.08.2016г., издадена от фирмения сервиз на марката -
автосервиз „В.А.” ЕООД, стойността на ремонта на процесния автомобил би възлязла
на сумата 84 842,83 лв. с ДДС, а предвид приетата от експерта действителна
стойност на автомобила в размер на 86 071,00 лв., щетата е тотална. Съдът намира,
че не се установи от страна на ответника при пълно и главно доказване,
доколкото именно негова е доказателствената тежест и това му е указано с
доклада, че са налице посочените от него хипотези на изключени рискове по
приложимите Общи условия, а именно по чл. 14.8, съгласно която застрахователят
не покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени, от
или вследствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни
за застрахованото МПС или за застрахователното събитие или по т.14.6 пък е
посочено, че не се покриват щети при инсценирано застрахователно събитие или
опит да се инсценира такова. По делото не се установи, че е налице заблуда на
застрахователя или предоставяне на неверни данни, тъй като горното изисква да
се установи безспорно, че е налице документ с невярно съдържание и че същият е
използвал от застрахования пред застрахователя с цел въвеждане в заблуда, което
не се установява. Няма и доказателства, че има инсценирано застрахователно
събитие, тъй като макар да има данни за сочените различия в екземплярите на
протокола за ПТП, то щетите върху двата автомобила са надлежно установени от
експерти на застрахователите при описа им, т.е. очевидно е налице увреждане и
същото съответства като механизъм на описаното застрахователно събитие, което
се установява безспорно от неоспореното и неопровергано заключение на
изслушаната по делото автотехническа експертиза. По отношение на възражението
за несвоевременно уведомяване, което ответникът обосновава със задълженията по
Общите условия, а именно – чл.. 58, т.1, в която е уговорено, че при настъпване
на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да регистрира незабавно пред
компетентните държавни органи събитието в деня на настъпването му или
узнаването за него, а по т.2 – да уведоми писмено застрахователя като изложи
всички обстоятелства за настъпване на събитието и размера на нанесените щети,
които са му известни в описаните срокове и ред, то съдът намира, че от
доказателството за посещение на ПТП от длъжностно лице, което се съдържа в
протокола за ПТП, а именно още на 12.07.2016г. в 23,30ч. е присъствал посочения
автоконтрольор, е видно, че има уведомяване на съответните органи, а именно
тези на Пътна полиция за настъпилото застрахователно събитие. Уведомление до
застрахователя също е извършено надлежно, като преписката по щетата при него е
образувана именно въз основа на горното и то е от 13.07.2016г., непосредствено
след ПТП предвид късния час на настъпването му на 12.07.2016г., поради което не
може да се приеме, че липсва своевременно уведомяване на застрахователя, нито
пък той е бил възпрепятстван да установи щетите, тъй като първоначален опис на
същите е извършен от негов експерт още на 13.07.2016г., придружен със снимков
материал, който е част от застрахователната преписка, представена с отговора на
исковата молба, а именно ст. 62, 68 и др. от делото. Следва да се има предвид,
че дори и да беше установено по делото, че са неизпълнени горепосочените
задължения от застрахования, то за да е налице основание за отказ за изплащане
на обезщетение, следва да се установи пряка причинно - следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към
застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото, в
който смисъл има и изрично произнасяне на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, т.е.
задължителна практика за съдилищата, а именно: решение № 49/29.07.2013г. по
т.д.№840/2012г. на ВКС, І т.о. и др., а горното
не се установява от доказателствата по делото. Съгласно чл. 211 от КЗ / отм./, но възпроизведен в действащия КЗ, и практиката,
формирана по същата следва да намери приложение, застрахователят може да
откаже заплащане на застрахователно правоотношение при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или трето ползващо се лице или при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е предвидено в
закона или в застрахователния договор /т. 2/. Както изрично се посочва в
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение на ВКС № 2/20.05.2013г. по
т.д.№ 1031/2011, І т.о., „неизпълнение, което е значително с оглед интереса на
застрахователя” е налице когато обосновано може да се приеме, че при изпълнение
на задълженията на застрахования застрахователното събитие не би настъпило,
като наличието на този фактически състав включва вина, настъпване на застрахователно събитие и
причинна връзка между последното и неизпълнението, а тези обстоятелства не се установяват от данните по делото. Предвид
гореизложените доводи съдът намира, че по делото се установи, че е настъпило
ПТП, при което застрахования при ответника автомобил е увреден, като щетата е
тотална. По размера на обезщетението, съдът намира следното: При
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, както предвижда и отменения, и новия КЗ. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. В чл.76 от
представените Общи условия е уговорено, че при тотална загуба на МПС,
застрахователят може по своя преценка
да възстанови щетата чрез замяна на МПС с такова със същите характеристики, а
стойността на запазените детайли се определя по експертна оценка или оферта от
потенциален купувач на останките на увреденото МПС. Предвид горното и кредитирайки изцяло заключението
на вещото лице Ж.Е. относно стойността на запазените части, която според
експерта възлиза на 30124,85 лв.,
съдът намира, че размерът на дължимото обезщетение в случая при
условията на тотална щета следва да се определи като разликата между действителната
стойност на автомобила, намалена със стойността на запазените части и възлиза
на сумата от 55946,15 лв. Съдът намира, че тази сума е размера на следващото се
застрахователно обезщетение, поради което предявеният първоначално частичен иск
за сумата от 25 001 лв., а впоследствие увеличен за сумата от
55 946,15 лв. се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за
пълния предявен размер.
По претенцията
за лихва за забава върху обезщетението, съдът намира следното: И в КЗ, и в
приложимите Общи условия, чл. 82 от същите, е уговорено, че изплащането на
обезщетението става в срок до 15 дни след представяне на всички изискани от
застрахователя документи. С две писма съответно от 10.11.2016г. и от
24.11.2016г. застрахователят е уведомил ищеца, че отказва да изплати
застрахователно обезщетение по изложените мотиви. Съдът намира, че от данните
по делото не се установява да е налице хипотезата на чл. 84 от представените
Общи условия, съгласно която разпоредба застрахователят може да отложи
плащането на обезщетението, когато срещу застрахования по повод
застрахователното събитие, е в ход административно-наказателна, гражданска или
наказателно-правна процедура, от решаването на която зависи уреждането на
претенцията за получаване на обезщетение, докато същата не приключи. Визираното
в отговора и становището на третото лице-помагач досъдебно производство не се
води срещу застрахования, поради което приключването му не следва да е
основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение съгласно
горепосочената клауза. По отношение на заявеното в т.9 от отговора възражение
на ответника, че не е налице забава, тъй като застрахованият не е изпълнил
задълженията си по чл. 193, ал.3 от К за прекратяване на регистрацията на
процесното МПС, съдът намира, че относно дерегистрацията на процесното МПС и бракуването му е налице практика на
ВКС, а именно решение № 44 от 02.06.2015 г. на ВКС,
Търговска колегия, І т.о по т.д. № 775 по описа за 2014г. и др., като според отговора в него: "дължимостта на обезщетението по чл. 208, ал.
1 КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към
момент, предхождащ съдебното решение по иска, като въпреки че съгласно
чл. 193, ал. 3 КЗ предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за
тотална щета на МПС е представянето на доказателства за прекратяване на
регистрацията му, т.е. изпълнението на тази административната процедура
обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред.
Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно
производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето
пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на
забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата
(застрахователно обезщетение)". Следователно, макар неизпълнението на това
задължение да не оказва влияние върху дължимостта на сумата за главницата, то е
от значение за изпадането на ответника-застраховател в забава. Ищецът не е
установил изпълнение на това задължение и представяне на документите нито пред
застрахователя, нито в хода на съдебното производство, поради което съдът
намира, че този довод на ответника се явява основателен и с оглед горното не
може да се приеме, че е налице забава, която да е основание за начисляване на
законна лихва за период преди датата на подаване на исковата молба. Следва да
се отбележи за пълнота, че доклада по делото, обективиран в определението от
09.06.2017г. съдът изрично е указал на ищеца, че следва да установи както
изпадането на ответника в забава, така и размера на лихвата, а ищецът не е
ангажирал съответните доказателства в тази насока. Предвид горното съдът
намира, че претенцията за сумата от 1868,60лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2016г. до датата на
исковата молба – 12.01.2017г. се явява неоснователна и недоказана и следва да
бъде отхвърлена.
Разноски се претендират и от двете страни, като ищецът е направил такива
за експертиза в размер на 250 лв. /стр.95 от делото/, държавна такса в размер
на 1033,44 лв. / към ИМ/ и довнесена ДТ в размер на 1288 лв. / стр.109 от
делото/. За адвокатско възнаграждение на стр. 127 от делото е представен договор
за правна защита от 09.10.2017г., съгласно който на адвоката е заплатено при
подписване на договора сумата от 9800 лв. Ответникът е възразил за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, като съдът намира, че съобразно Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, размерът на следващия се хонорар за обща
цена на исковете в размер на 57 814,76 лв., определян по правилото - 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., възлиза на сумата от 2 264,44
лв., като са проведени по делото повече от две съдебни заседания и се следва за
всяко следващо сумата от 100 лв., т.е. следва адвокатският хонорар да е
2 564,44 лв. Предвид горното и като намира, че възражението на ответника е
основателно, тъй като уговорената сума от 9800 лв. нахвърля в пъти размера на
минималното адвокатско възнаграждение, а делото не е с фактическа или правна
сложност, съдът намира, че адвокатското възнаграждение на ищеца следва да се
намали до горепосочената сума. С оглед на горното общо направените от ищеца
разноски възлизат на сумата от 5135,88 лв. Разноските на ответника възлизат на
сумата от 250лв. – депозит за вещо лице и 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, или общо сумата от 400 лв. С оглед изхода на спора на ищеца се
следват разноски за уважения размер на претенциите, а на ответника – за
отхвърления, който е само 1868,60 лв. – лихва. Предвид горното на ищеца се следват
96,8% от направените разноски, а на ответника – 3,2% от разноските или
съответните суми възлизат на 4971,53 лв. за ищеца и 12,80 лв. –за ответника.
Предвид горното и по компенсация, съдът намира, че разноски се следват само на
ищеца в размер на разликата между горните две суми, която възлиза на 4958,73 лв.,
която следва да бъде присъдена на ищцовата страна. Съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК на третото лице –помагач не се присъждат разноски.
Воден от тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.И А.Д.„А.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ищеца „Р.И.“
ЕООД, ЕИК********, със съдебен адрес *** – адв. С.Д., сумата от 55 946,15
лв. / петдесет и пет хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и петнадесет
стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на
12.07.2016г. застрахователно събитие, при което е причинена тотална щета на
застрахования по полица №
0306X0169294/04.12.2015г. автомобил с ДК № *******, марка „Инфинити“,
модел КУ 70, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба – 12.01.2017г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78
от ГПК да заплати сумата от 4958,73 лв. / четири хиляди деветстотин петдесет и осем лева и седемдесет
и три стотинки/ - съдебно-деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
86 от ЗЗД, предявен от „Р.И.“ ЕООД, ЕИК********, със съдебен адрес *** – адв. С.Д.,
срещу „З.И А.Д.„А.“ АД, ЕИК ********,със седалище и адрес на управление ***, за
сумата от 1868,60 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2016г. до датата на исковата молба – 12.01.2017г.,
като неоснователен и недоказан.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „З.К.О.– клон Б.“ КЧТ, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***-***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: