№ 48097
гр. София, 26.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110149253 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца ********, ЕГН
**********, с адрес ******** *** ******, чрез *******, вписано в регистър БУЛСТАТ
под № *******, фирмено дело № ********, ******, с адрес на упражняване на
дейността *********, представлявано от *******. – управител, срещу *********, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от *******,
обективно съединени установителни искове за прогласяване нищожността на Договор
за потребителски кредит № ******* поради противоречие със закона, а в условията на
евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.6. на раздел VI от
Договор за потребителски кредит № *******, предвиждаща заплащане на неустойка
при непредоставяне на поръчител, поради неравноправност на клаузата и поради
противоречие на същата със закона.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като в
същия срок е предявен и насрещен иск за осъждане на ******** да заплати на ищеца
по насрещния иск сумата от 1 795,00 лв., частичен иск от вземане в общ размер на
2000,00 лв., представляваща падежирала главница по Анекс към Договор за кредит
****** № ******* по Транш № *******, ведно със законната лихва върху сумата
считано от дата на подаване на насрещната искова молба 16.10.2024 г. до окончателно
изплащане.
Следва да се допуснат представените от страните писмени документи,
доколкото същите са относими към предмета на спора.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи
счетоводна справка, от която да са видни извършените плащания, както и Договор за
паричен заем, погасителен план и *****, които искания следва да се оставят без
уважение, доколкото представянето на справка за извършени плащания не е
необходимо с оглед предмета на делото и липсата на твърдения за плащане от страна
от ищеца, а останалите документи са представени с отговора на исковата молба.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира, че следва да остави без уважение, като не необходимо
за правилното решаване на спора.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи
пред ****** за снабдяване с информация за всички сключени договори между ищеца
1
и ответника, следва да бъде отхвърлено, тъй като информацията, с която иска да се
снабди ищецът е неотносима към предмета на спора и освен това ищецът може без
съдебно удостоверение да се снабди със същата.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от ответника *********,
насрещен осъдителен иск срещу ********, за заплащане на сумата от 1 795,00 лв.,
частичен иск от вземане в общ размер на 2000,00 лв., представляваща падежирала
главница по Анекс към Договор за кредит ****** № ******* по Транш № *******,
ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на насрещната
искова молба 16.10.2024 г. до окончателно изплащане.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца ******** за задължаване на
ответника ********* да представи счетоводна справка, от която да са видни
извършените плащания, както и Договор за паричен заем, погасителен план и *****.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца ******** за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца ******** за издаване на
съдебно удостоверение, което да му послужи пред ****** за снабдяване с информация
за всички сключени договори между ищеца и ответника.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.02.2025 г. от 10,30 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
12.02.2020 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит ****** №
*******. Сочи, че при подписване на договора не са предоставени изискуемите
документи съгласно чл. 10 ЗПК, като липсвало и посочване на сумата по договора,
ГЛП и други съществени елементи – същите били посочени в отделно приложение
към Договора. Излага, че съгласно чл. 6.3. на раздел VI към договора, най-късно до
следващия ден, кредитополучателят следва да представи обезпечение по кредита, като
били посочени ред неизпълними условия – в случай че потребителят осигури двама
поръчители, кредиторът можел по свое усмотрение да поиска повече от двама
поръчители; да е лице над 20 г., да има не по-малко от 5 г. трудов и осигурителен стаж
и редица други условия. В чл. 6.6. на раздел VI от договора било посочено, че в случай
че потребителят не предостави исканото обезпечение, то дължи неустойка в размер,
посочен в погасителния план. Твърди, че съгласно погасителния план следва да
2
заплати 16 вноски по 137,65 лв., като сумата била формирана по следния начин: 1 500
лв. главница, 101,12 лв. възнаградителна лихва и неустойка в размер на 601,28 лв.
Излага, че макар формално дадения срок за предоставяне на обезпечение, още със
сключването на договора, е начислена неустойка. Счита, че с уговорената неустойка се
заобикаля предвиденият максимален размер на ***** – чл. 19, ал. 4 ЗПК. Подробно
аргументира, че неустойката следва да бъде включена в *****, както и че същата
представлява скрита възнаградителна лихва. Аргументира, че предоставената
алтернатива за обезпечение – банкова гаранция в размер на всички дължими по
договора суми, е житейски немислима. Излага, че неустойката излиза извън
присъщите й функции, както и че противоречи на добрите нрави. Твърди, че е налице
заобикаляне и на чл. 33, ал. 1 ЗПК, който предвиждал, че при забава, кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.
Аргументира, че клаузата уреждаща неустойката е неравноправна. Отбелязва, че
непредоставяне на обещани обезпечения съгласно чл. 71 ЗЗД, дава основание да се
иска незабавно изпълнение на цялото задължение, в случая обаче ответникът променял
последиците от липса на обезпечение. Счита, че грешно посоченият размер на *****
представлява заблуждаваща търговска практика. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът сочи, че между
страните е сключен договор за кредит за сумата от 1 500 лв., като сумата била
предоставена на ищеца в брой на 12.02.2020 г. Излага твърдения, че на
кредитополучателя са предоставени всички изискуеми от закона документи. Сочи, че
размерът на ***** (с взетите предвид допускания) и ГЛП са ясно посочени в Договора.
Аргументира, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който да се
включва в *****, а обезщетение за неизпълнение. Подробно аргументира, че
договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания, както и че клаузите
предвиждащи предоставяне на обезпечение и начисляване на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, са индивидуално уговорени между страните. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 211 ГПК ответникът е предявил насрещен иск за осъждане на
********, да му заплати сумата от 1 795,00 лв., частичен иск от вземане в общ размер
на 2000,00 лв., представляваща падежирала главница по Анекс към Договор за кредит
****** № ******* по Транш № *******, ведно със законната лихва върху сумата
считано от дата на подаване на насрещната искова молба 16.10.2024 г. до окончателно
изплащане. Ищецът по насрещния иск излага, че на 23.06.2023 г. между страните е
сключен Анекс към Договор за кредит ****** № ******* по Транш № **********, по
силата на който предоставил на ответника в брой сумата от 2 000 лв., а
кредитополучателят се съгласил да погаси сумата с двадесет и четири 14-дневни
вноски при срок на погасяване от 24.06.2023 г. до 17.06.2024 г. В случай че Анексът
бъде обявен за недействителен сочи, че съгласно чл. 23 ЗПК на връщане подлежи
чистата стойност на кредита. Позовава се на съдебна практика според която при
предявен иск на договорно основание, в случай че бъде прогласена
недействителността на Договора, то кредитополучателят следва да бъде осъден да
върне чистата стойност на кредита. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.
Ответникът подробно излага, че доколкото в Договора не е посочен действителният
размер на *****, то същият е недействителен. Счита, че дължи връщане единствено на
чистата стойност.
3
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове, както следва: 1/ за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *******, с правно
основание с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 19 ЗПК; 2/ в условията
на евентуалност за прогласяване нищожността на чл. 6.6. на раздел VI от Договор за
потребителски кредит № *******, предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на поръчител с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146,
ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 2; чл.
10а, ал. 4; чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК; както и насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 23 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на
12.02.2020 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит ****** №
******* за сумата от 1 500 лв.; че част от съдържанието на договора е клауза
предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение; че между
страните на 23.06.2023 г. е сключен Анекс към Договор за кредит ****** № *******
по Транш № **********, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 2
000 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
сключването на посочения в исковата молба договор за кредит с твърдяното
съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на
същия на твърдяното основание, респ. на клаузата на чл. 6.6. на раздел VI от Договор
за потребителски кредит ****** № ******* на твърдяното основание.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
клаузата на чл. 6.6. на раздел VI от Договор за потребителски кредит ****** №
******* е индивидуално уговорена, както и че е равноправна.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да
докаже, че между страните е сключен Анекс към Договор за кредит ****** № *******
по Транш № **********, по силата на който е предоставил сумата в размер на 2000,00
лв.; че за ответника е възникнало задължението да върне кредита.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест
е да докаже, погасяване на задълженията.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
4
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. -
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5