№ 70
гр. Разград , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500086 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 58 от 12.02.2021г. по гр.д № 1757/2020 г. по описа на РС
- Разград, съдът е постановил следното:
ПРИЕМА за установено, по отношение на Р. М. С., ЕГН **********,
действаща чрез нейната майка и законен представител К. А. М., ЕГН
********** и С. М. С., ЕГН **********, всички с адрес гр. Цар Колоян, ул.
Черно море № 17А, че М. С. М., ЕГН **********, адрес гр.Цар Калоян ул.
Места № 5, не дължи сумата в общ размер на 5832,11лв. /пет хиляди
осемстотин тридесет и два лева и единадесет стотинки/ по
изпълнително дело №20203330400109 по описа на ДСИ при РС Разград,
представляваща задължение за издръжка по изпълнително дело, за периода
01.06.2019г. до 01.09.2020г., която е присъдена с решение по гр.д.№
419/2019г. на РРС.
ОСЪЖДА Р. М. С., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и
законен представител К. А. М., ЕГН ********** и С. М. С., ЕГН **********,
всички с адрес гр. Цар Колоян, ул. Черно море № 17А да заплатят на М. С.
М., ЕГН **********, адрес гр.Цар Калоян ул. Места № 5, сумата от 504лв.
/петстотин и четири лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. М. С., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и
1
законен представител К. А. М., ЕГН ********** и С. М. С., ЕГН **********,
всички с адрес гр. Цар Колоян, ул. Черно море № 17А да заплатят по сметка
на РРС сумата 233,28лв./двеста тридесет и три лева и двадесет и осем
стотинки/ за държавна такса.
Недоволен от това решение, са останали жалбоподателите Р. М. С.
/към датата на предявяване на иска – малолетна, а към настоящия момент
непълнолетна/, действаща лично и със съгласието на своята майка К. А. М. и
С. М. С., които го обжалват, чрез пълномощника си адвокат П.Х. от АК -
Разград. Намират решението за неправилно, незаконосъобразно постановено
при съществени процесуални нарушения. Ето защо, се моли решението да
бъде отменено и исковите претенции бъдат отхвърлени. Излагат подробни
съображения.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - М. С. М.,
чрез пълномощника си адвокат И.Г. И. от АК – Разград, депозира отговор на
жалбата. Намира жалбата за допустима, но неоснователна и моли решение да
бъде потвърдено. Излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивниците не се явяват. Явява се пълномощникът им адвокат П.Х. от АК –
Разград, който поддържа жалбата и излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемата страна не се явява. Явява се пълномощникът адвокат И.Г. И. от
АК – Разград, която поддържа отговора жалбата, излага подробни
съображения и претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
срещу акт подлежащ на въззивен контрол, поради което е допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства от първата съдебна инстанция, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на
въззиваемия:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Разгледано по същество атакуваното съдебно решение е правилно. Тъй като
въззивният съд възприема изцяло фактическите и правни изводи в
обжалваното решение, по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
2
същото, които стават част от логическите съждения и на въззивната съдебна
инстанция.
Решението следва да се потвърди изцяло по следните съображения:
Първоинстанционният съди е бил сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК.
Съобразно релевираните във въззивната жалба правни доводи
правният спор пред въззивната инстанция се съсредоточава по отношение на
обстоятелството дължи ли се парична издръжка за посочения в исковата
молба период.
С определение по гр.д. № 419/2019г. на РРС в сила 16.05.2019г., на
осн. чл. 234 ГПК, е одобрена спогодба между М. С. М. и К. А. М., с която
родителските права по отношение на децата Р. М. С. и Селим Мехмед С. са
предоставени на майката К.М., като бащата се задължил да заплаща издръжка
на непълнолетния си син С.С. със съгласието на неговата майка в размер на
140лв., на детето Р.С., чрез майката в размер на 140 лв. считано от
01.06.2019г. /л. 8-9 РС/.
С пощенски запис от 05.07.2019г. ищецът превел сумата 280лв. за
издръжка на децата /л. 8-9 РС/.
С молба до ДСИ от 21.08.2020г. от К.М. е било образувано изп. дело
№ 20203330400109 по описана ДСИ при РС Разград съгласно издаден
изпълнителен лист по посоченото гражданско дело за задължението за
издръжка на децата.
С покана за доброволно изпълнение от 15.09.2020г. ищецът бил
уведомен за задължение в размер на 5894,61 лв. от които главница в размер
на 4760лв., 339,37лв лихви, 200лв. допълнителни разноски и 62,50лв.
разноски по изп. дело такси по чл.53 от Тарифата в размер на 532,74лв. /л. 20
РС/.
Прието е удостоверение от ОД на МВР Разград за задграничните
пътувания на Кадрие Адемова М., в което е отразено излизане от РБ през
ГКПП Малко Търново на 29.05.2019г. и влизане в РБ на 04.08.2020г. /л. 49
РС/. Т.е. същата през почти целия исков период 01.06.2019г. – 01.09.2020г.
е била извън пределите на РБ, което обстоятелство не се оспорва.
На 10.01.2020г. е сключен Договор № РД – Е113-03-30/10.01.2020г.
между С. М. С., действащ лично и със съгласието на баща си – ищеца и НЗОК
/л. 13-15/.
Видно от показанията на свидетелите М. С. К. и С.С.А., които съдът
кредитира като пълни, логични, последователни и съответстващи на събрания
3
доказателствен материал, е че за процесния период ищецът е полагал грижи
за децата, като същите са живеели при него, като майка им се намирала в
друга държава – Р Турция.
С оглед на установеното от фактическа страна и от двете съдебни
инстанции и на база конкретния спор между страните изведен по-горе, съдът
достига до следните правни изводи:
За да не се стигне до неоснователно обогатяване, длъжникът по
изпълнението може да оспори своето задължение, чрез специалния за това
иск по чл. 439, ал.1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, който се явява допустимо средство
за защита.
По възражението на жалбоподателите, че дори и да са осъществени
описаните в исковата молба действия на ищеца, то същият отново би
дължал процесната издръжка, въз основа на спогодбата, тъй като искът
му бил основателен единствено, ако докаже плащане на сумата или нейното
погасяване по давност, но не и издължаване на същата чрез полагане на
грижи.
Несъмнено и безспорно установено е, че през целия исков период, т. е.
след приключване на съдебното дирене в производството по посоченото дело
с оглед изискванията на чл. 439, ал. 2 от ГПК, децата са живяли при баща си -
ищеца и че последният им е осигурявал необходимите средства за издръжка.
По този начин ищецът е изпълнил задължението си за издръжка, и,
респективно, правото на децата да получават такава е погасено чрез
предоставянето й. Без значение за този извод е дали ищецът е имал правно
основание да упражнява родителските права, вкл. чрез постигнато
извънсъдебно споразумение, дали са били налице законна причина за
прекратяване или изменение на издръжката или друго обстоятелство, при
настъпването на което законът да предвижда освобождаване от задължението
за плащане на издръжка. Да се приеме противното, би означавало родителят
да престира два пъти по едно и също задължение. Така и Решение № 134 от
25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 90/2011 г., IV г. о., ГК и Решение № 935 от
6.IV.1966 г. по гр. д. № 658/66 г., II г. о.
По възражението на жалбоподателите, че показанията на
разпитаните по делото свидетели са недопустими, на осн. 164, ал.1, т. 4
ГПК.
Действително, налице е забраната за установяването на факта на
заплащане на издръжка, с гласни доказателства - така чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК,
понеже задължението за издръжка е установено в писмен акт - съдебна
спогодба по чл. 234 ГПК. Разпитаните свидетели обаче са дали показания не
относно факта на плащането на издръжката, а относно обстоятелството, че
през процесния период децата са живяли при баща си - ищеца и че
последният им е осигурявал необходимите средства за издръжка. Ето защо,
4
съдът намира това възражение за неоснователно.
С оглед на горните съображения, които изцяло се припокриват с
постановеното в проверявания първоинстанционен съдебен акт и на
основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК обжалваното решение трябва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство, въззиваемият има право на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 200 лв., за което е представен договор
за правна защита и съдействие имащ характера на разписка по смисъла на т.1
от ТР № 6/2013 по т.д. № 6 /2012 г. на ОСГК ВКС.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58 от 12.02.2021г. по гр.д № 1757/2020 г.
по описа на РС - Разград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 и чл. 81
ГПК:
Р. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. Цар Колоян, ул. Черно море №
17А, действаща лично и със съгласието на своята майка К. А. М., ЕГН
********** с адрес гр. Цар Колоян, ул. Черно море № 17А
и
С. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. Цар Колоян, ул. Черно море №
17А,
ДА ЗАПЛАТЯТ на М. С. М., ЕГН **********, адрес гр.Цар Калоян
ул. Места № 5, сумата от 200 лв. /двеста лева/ разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на
чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6