Р Е Ш Е Н И Е
№ ____
Гр. София, 26.02.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Румяна Аврамова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.
дело № 2378 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 от ГПК.
С решение № 538857 от 19.11.2018 г.
по гр. дело № 22557/2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 126 състав, съдът е
признал за установено на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че „ЗАД ОЗК - З.” АД, ЕИК ******дължи на ЗД „Е.” АД, ЕИК ******следните суми: 3 161,92 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка Опел с peг. № *****,
настъпили вследствие на застрахователно събитие от 06.02.2017 г., и разходи за
определянето му, заедно със законната лихва от 31.01.2018 г. до погасяване на
задължението и 176,89 лева, представляваща мораторна лихва за периода 14.07.2017
г. - 30.01.2018 г., като е отхвърлил
иска за установяване на регресно вземане за разликата до пълния предявен размер
от 3 254,05 лева и иска за установяване на вземане за мораторна лихва за
разликата до пълния предявен размер от 182,95 лева и за 31.01.2018 г.
Със
същото решение „ЗАД ОЗК - З.”АД, ЕИК ******е осъдено да заплати на ЗД „Е.” АД,
ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 466,44 лева - разноски в исковото
и заповедното производство, а ЗД „Е.” АД, ЕИК ******е осъдено да заплати на
„ЗАД ОЗК - З.”АД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 8,00 лева -
разноски в исковото и заповедното производство.
Недоволен от така постановеното
решение е останал ответникът „ЗАД ОЗК - З.”АД,
който го обжалва в ЧАСТТА, с която са уважени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 411, изр. 2 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД при твърдения, че решението
е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със задължителната
практика на ВКС. По-конкретно поддържа, че не е доказано наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, исковете
не били доказани по размер, като се твърди и съпричиняване от страна на водача
на МПС с марка Опел, модел Корса. По-нататък заявява, че механизма на ПТП не е
в причинно-следствена връзка с обезщетените увреждания, както и че размера на
претенцията значително надвишава реалния размер на вредите. Искането към
въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявените искове, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение.
Претендира разноски и юрк. възнаграждение.
Въззиваемата страна – ЗД „Е.” АД, оспорва въззивната жалба в писмен отговор
от 13.02.2019 г. По-конкретно поддържа, че решението е правилно и
законосъобразно, а възражението за съпричиняване на ответното дружество е
останало недоказано, съобразно приетите по делото от първоинстанционния съд
доказателства. Искането към въззивната инстанция е решението да се потвърди.
Претендира разноски и юрк. възнаграждение.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите
на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС.
Предявеният иск е установителен с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 411, изр. 2 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за признаване за установено вземането на ЗД „Е.” АД по издадената срещу „ЗАД
ОЗК - З.”АД заповед за изпълнение за сума в размер на 3 254,05 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение
за вреди на лек автомобил с рег.№ *****, настъпили вследствие на
застрахователно събитие от 06.02.2017 г. и разноски за определянето му, ведно
със законна лихва от 31.01.2018 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
182,95 лв. за периода от 14.07.2017 г. до 31.01.2018 г. и 118,74 лв. разноски
по делото.
Производството се развива след постъпване на
възражение против заповедта за изпълнение, издадена в полза ЗД „Е.” АД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца
е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява
процесуално допустимо.
Съгласно чл. 411 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало
неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Самият застрахован
разполага срещу прекия причинител на вредата с иск по чл. 45 ЗЗД.
Ангажирането
на отговорността по чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с
установяването на следните кумулативни предпоставки: да е сключен договор за имуществено
З. между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на
МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие,
за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
С определение от 15.06.2018 г. на СРС, 126 с-в са
признати за безспорни следните обстоятелства: че на 06.02.2017 г. на път ІІІ-864
е реализирано ПТП между МПС марка Опел с peг. № ***** и МПС марка БМВ с peг. № *****,
застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, което
представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 6 268,55 лева и е сторил
разходи за определянето му в размер на 15 лева, както и че ответникът е платил
на ищеца сумата 3 029,50 лева в погашение на регресния дълг.
С протоколно определение от 27.09.2018 г. на СРС, 126
с-в за безспорно е обявено и обстоятелството, че към момента на настъпване на
процесното събитие МПС марка Опел с peг. № ***** е било застраховано при ищеца
по имуществена застраховка „Каско“.
От изслушаната пред първоинстанционния съд САТЕ се установява механизма на ПТП, а
именно, че на 06.02.2017 г. около 09:00 часа, водачът на лек автомобил „БМВ”, с
рег.№ ***** предприема маневра за
включване в движението на път III-864, км. 1+900 от района на бензиностанция
„Петрол”, вследствие на което не пропуска и реализира ПТП с движещия се по път
III-864, лек автомобил „Опел Корса”, с рег.№ *****. От така представения
механизъм на ПТП, вещото лице посочва, че щетите по лек автомобил „Опел Корса”,
с рег.№ ***** се намират в пряка и
причинно - следствена връзка с настъпилото на 06.02.2017 г. ПТП. Установено
е още, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Опел
Корса”, с рег.№ *****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП
е 6 176,42 лв., от които ответника е платил сума в размер на 3 029,50 лв.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Л.А.Х./водач
на застрахования при ответника автомобил/ се установява, че на 06.02.2017 г.
като водач на МПС марка БМВ с peг. № ***** предприел маневра за включване в
движението на път III-864 от района на бензиностанция „Петрол“ в к.к. Пампорово
и не пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил марка Опел с peг.
№ ***** и реализирал ПТП с него. Предвид изложеното настоящият съдебен състав
намира, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при ответника
автомобил Х., който е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като в тази
връзка възражението на ответника за съпричиняване на процесното ПТП остава
недоказано.
Спорния въпрос по делото е за размера на дължимото на
ищеца регресно обезщетение, претендирано въз основа на настъпила суброгация по
чл. 411 от КЗ.
При съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната
стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действително, деликтната отговорност е насочена към
обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в
състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не
следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части. Ето
защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта,
като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
Съгласно неоспореното от страните
заключение на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Опел
Корса“ с peг. № *****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП
е 6 176,42 лева. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като
обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена
след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд,
на който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и
алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага
съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва
да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП,
тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд. Сумата от 15 лева, претендирана
като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната
щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 6
191,42 лева.
Доколкото платеното от ищеца обезщетение
в размер на 6 268,55 лева е в по-висок размер от установения дължим такъв –
6 191,42 лева и с оглед направеното частично плащане по регресната
претенция от страна на ответника в размер на 3 029,50 лв., правилно
първостепенния съд е уважил иска за сумата от 3 161,92 лева, като е
отхвърлил иска за пълния му претендиран размер от 3 254,05 лв., като
неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Гореописаното задължение на ответното дружество няма
определен падеж за изпълнение, поради което за поставянето на длъжника в забава
е необходима покана, съгласно нормата на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. От друга страна чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ предвижда, че застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" следва да изпълни задължението
си по предявената претенция в тридесетдневен срок от представяне от страна на
застрахователя по имуществената застраховка на всички относими към конкретния
случай доказателства. Следователно изпълнението от страна на ищеца на
задължението му по чл.
412, ал. 1 КЗ има характер
на покана за плащане, като застрахователят
по застраховка "Гражданска отговорност" изпада в забава след изтичане
на тридесет дни, считано от получаване на поканата. От представената
покана, съдържаща входящ номер на ответника се установява, че същата е
отправена и получена от ответника на 13.06.2017 г., т.е. считано от 14.07.2017
г. ответното дружество е изпаднало в забава.
Поради изложеното
настоящият състав намира, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 176,89
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.07.2017 г. до 30.01.2018
г. върху сумата от 3 161,92 лв.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100
лв. – юрк. възнаграждение.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 538857 от 19.11.2018
г. по гр.д. № 22557/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 126 състав, вкл. в частта
за разноските.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - З.”АД, ЕИК ******да
заплати на „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК ******сумата 100 лева - юрк.
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.