РЕШЕНИЕ
№ 3718
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20241110145689 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Р. В. Д., ЕГН ********** и малолетната Б. Л. З., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Р. В. Д., с правна
квалификация чл. 4 от ЗЗДН – за защита от домашно насилие, срещу Л. П. З., ЕГН
**********.
В молбата се твърди, че първата молителка и ответникът са бивши съпрузи. От брака
си имат едно дете, малолетната Б.. Родителските права са присъдени на майката Р.. На
ответника е определен режим на лични контакти с детето. Молителят Р. излага твърдения за
оказан психически тормоз над детето Б. от бащата Л. като на 20.07.2024г. в телефонен
разговор при отказ на детето да ходи на море с баща си, ответникът нарекъл детето „мръсен
долен парцал“, а Р.-„тъпа курва“. Освен това заплашил Р., че ще я вкара в гробищата при
майка й. На 20.06.2024г. детето е при баща си и при игра на тенис на корт, изпускайки тенис
ракетата ответникът я обидил като й казал, че е долно мръсно говедо. На 28.07.2024г. Р. и Б.
са на море, за което ответникът е имал знание, но въпреки това е пристигнал пред
жилището, обитавано от молителките заедно с полицаи. На 08.07.2024г. Б. е била на
посещение при баща си, където е обиждана от него, че е невъзпитана и дебела, тъй като
изяла две порции суши.
Поддържа се, че с поведението си, ответникът е предизвикал у молителките силна
тревожност.
Ответникът, оспорва изнесените в молбата твърдения по отношение на актовете на
домашно насилие. Не оспорва, че с първата молителка е имал брак, а малолетната молителка
е негова дъщеря. Счита, че производството е“класически пример за злоупотреба със ЗЗДН“
от първата молителка във връзка с режима на виждане на неотглеждащия родител с детето
1
като целта е отчуждаването му.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът Л. П. З. на първата молителка Р. е бивш съпруг (чл. 3 т.1 от ЗЗДН) и е
баща на втората молителка Б. (чл. 3, т. 5 от ЗЗДН).
На 20.07.2024г. в телефонен разговор при отказ на детето да ходи на море с баща си,
ответникът нарекъл детето „мръсен долен парцал“, а Р.-„тъпа курва“. Освен това заплашил
Р., че ще я вкара в гробищата при майка й. На 20.06.2024г. детето е при баща си и при игра
на тенис на корт, изпускайки тенис ракетата ответникът я обидил като й казал, че е долно
мръсно говедо. На 28.07.2024г. Р. и Б. са на море, за което ответникът е имал знание, но
въпреки това е пристигнал пред жилището, обитавано от молителките заедно с полицаи. На
08.07.2024г. Б. е била на посещение при баща си, където е обиждана от него, че е
невъзпитана и дебела, тъй като изяла две порции суши.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
изложеното в молбата, свидетелските показания на разпитания по делото свидетел– В. Н.
П., която е близка на молителките и е в непрекъснат контакт с тях от близо година.
Свидетелката твърди, че отношенията с ответника са лоши като впечатленията й са от
споделеното от детето и Р.. Сочи, че един път е присъствала на техен скандал. Независимо,
че свидетелката не е пряк очевидец, съдът дава вяра на показанията й, тъй като има
непосредствено възприятие на споделеното от детето и неговото психично състояние.
Свидетелката възпроизвежда подробно посочените в молбата случаи на домашно насилие.
Очевидец е на случая и е възприела лично казаното от ответника, че ще вкара в гроба Р. при
майка й. Свидетелят В. Д. Д. няма преки впечатления, но е виждал детето разстроено след
телефонен разговор с детето. То е споделяло, бе бащата го обижда като му казва, че е
дебело. Свидетелят Н.Ц. М. сочи, че единствено е свидетел на семейно тържество с
присъствието на ответника и Б., за което се твърди, че детето е обиждано от баща си, че е
дебело, но свидетелят твърди, че не е видял такова нещо, нито пък е чул да има отправени
обиди от бащата към детето. Съдът не дава вяра на тези свидетелски показания, защото
сочи дата 06.07.2024г., а в молбата е посочена дата 08.07.2024г. Свидетелката Ц. Я. З.
твърди, че е присъствала на разговор между молителите и ответника във връзка с отказа на
детето да ходи на море с бащата, на който не е чула да се отправят обидни думи към
молителите. Предвид, че не сочи конкретно време, говори за две морета, не става ясно дали
има предвид дата 20.07.2024г. или друго време, поради което съдът не взема предвид
показанията на този свидетел.
По делото е извършена СПЕ, чието заключение сочи, че на процесните дати детето е
преживяло емоционално насилие. Детето е споделило пред ВЛ за страхове, породени от
известни й заплахи от бащата към майката. От изследванията си ВЛ е направило извод, че
детето има засегнат емоционален статус без данни за клинични изяви , но с наличие на
тревожност и натрупване на негативни преживявания, които биха моделирали в бъдещ
период паталогично оформяне на личностния модел, личностното функциониране и
поведение.
Съдът изключва от доказателствата по делото декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН на
л.5-7 от делото от дата 01.08.2024г., тъй като се доказа по безспорен начин, че подписът за
„декларатор“ не е поставен от Р. В. Д..
В закрито заседание на 06.08.2024г., с оглед данните в молбата, съдът е издал
заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН, като е наложил мярка по чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т.3 от ЗЗДН.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
2
По допустимостта на молбата за постановявне на мярка за защита по ЗЗДН
Молбата е подадена от лица по чл. 8, т. 1 и т.2 от ЗЗДН в преклузивния срок по чл.
10, ал. 1 ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата по чл. 4, ал. 1, вр. чл. 2 от ЗЗДН
Съдът намира,че така описаният акт на домашно насилие е осъществен и счита, че
обективираното от ответника поведение е недопустимо от гледна точка на нравствеността и
съвременните виждания за човешко общуване, съгласно, които противоречията, независимо
от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при противопоставяне на
аргументи, а не чрез агресивно и цинично поведение имащо за резултат психическо и
емоционално насилие. Това е така, тъй като употребата на такова насилие всякога е
недопустимо и не може да бъде толерирано по никакъв начин. При положение, че страните
по делото не се разбират и не могат да преодолеят съществуващите между тях
противоречия, същите би следвало да потърсят помощ от компетентните за това органи, но
не и да се опитват да налагат позициите си чрез принуда, независимо от нейното естество.
По вида на мярката за защита
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1
ЗЗДН).
Съдът намира, че спрямо ответника следва да бъде приложена посочената в чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т.6 от ЗЗДН мярка за защита, която ще създаде достатъчно гаранции за постР.лите
лица, че в бъдеще няма да бъдат отново обект на домашно насилие. Тази мярка съдът
определи и като взе предвид, че от извършените актове на домашно насилие не са настъпили
за молителките значителни вредни последици за живота и здравето им.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие –
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на постР.лите, тъй като предвидените в
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието,
а мярката по чл.5 ал.1 т.6 от ЗЗДН ще помогне на ответника да овладява емоциите си при
осъществяване на определения режим на виждане с детето и към неговата майка.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от молителите. С
оглед изхода от делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът дължи на молителите
направените от тях по делото разноски в размер на 800.00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение/възражението за прекомерност е основателно, делото не представлява
фактическа и правна сложност/ като до пълния размер от 1500 лева е неоснователно и 400
лева внесен депозит за СПЕ.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в общ размер на 50.00 лева (две
обективно съединени молби), на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Л. П. З., ЕГН
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА Л. П. З., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН по отношение на Р. В. Д., ЕГН ********** и
3
малолетната Б. Л. З., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.5 ал.1 т.6 от ЗЗДН Л. П. З., ЕГН ********** да посещава
специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие в Център за
индивидуални и фамилни психологични консултации на адрес : гр.София, ж.к. Хиподрума,
ул.Юнак, №24, ет.4, офис 1, тел.0878.396.499 и 0876.974.944.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Л. П. З., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата
заповед, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Л. П. З., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен
съд, държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/ лева на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Л. П. З., ЕГН **********, да заплати на Р. В. Д., ЕГН ********** и
малолетната Б. Л. З., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
Р. В. Д., направените от тях разноски за производството в размер на 1200.00 (хиляда и
двеста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7- дневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение, както и на Център за индивидуални и фамилни
психологични консултации на адрес : гр.София, ж.к. Хиподрума, ул.Юнак, №24, ет.4, офис 1.
УКАЗВА на страните, че издадената заповед за незабавна защита №274 от
06.08.2024г. по делото спира да се прилага от деня на постановяване на настоящото
решение, като ИЗДАДЕНАТА ДНЕС ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 17, ал. 3 ЗЗДН, независимо от обжалването .
Да се уведоми 04 РУ СДВР за решението на съда и за преустановяване на действието
на издадената Заповед за незабавна защита №274 от 06.08.2024г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4