Р Е Ш Е Н И Е
№ 48 10.10.2014 год. гр.Чирпан
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Чирпански
районен съд, трети състав
На 18.09.2014 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: АТАНАС ДИНКОВ
Секретар: Д.В.
сложи за разглеждане докладваното от районен съдия Атанас Динков гр.дело номер № 205 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
иск с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от Гражданско
процесуалния кодекс (ГПК).
В исковата молба (ИМ) се твърди, че на 20.02.2014 год.
ищцовото дружество ЕВН България Електроснабдяване ЕАД (ЕВН), ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление **, чрез юрисконсулт ** подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд
Чирпан за вземанията си към ответника по настоящото дело Д.Б.Д., ЕГН:**********,***,
възлизащи на сума в общ размер от 1384.43 лева. По образуваното ч.гр.д. №
102/2014 год. по описа на ЧРС била издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът подал възражение в срок. Поради това за ищцовото дружество възникнал
правен интерес да подаде настоящата искова молба в срока по чл.415, ал.2 от ГПК. В ИМ се излагат подробни съображения за дължимостта на вземанията на
ищцовото дружество. От съда се иска да бъде установено със сила на присъдено
нещо съществуването на вземанията на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД към Д.Б.Д.,
за сумата от 1170.29 лева, представляващи стойността на предоставени мрежови
услуги за периода от 01.07.2011 год. до 01.01.2013 год., сумата от 214.14 лева,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 11.08.2011
год. до 19.02.2014 год., законната лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
20.02.2014 год. до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по ч.гр.д.№ 102/2014 год. по описа на ЧРС разноски в общ размер от 127.69 лева.
Претендират се направените по делото разноски, а именно държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д.Б.Д., чрез адв.Г.Ж. ***, в който се навеждат възражения срещу предявеният иск и се моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
От
събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК, съдът приема за
установено следното:
По приложеното ч.гр.д.№ 102/2014 год. по описа на ЧРС, в полза
на ищеца е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Срещу заповедта е било
подадено от ответника възражение по чл.414 от ГПК, в резултат на което и в
срока по чл.415 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск по чл.422 от ГПК.
Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.
Страните не спорят, че ищецът е краен снабдител на
електроенергия съгласно чл.98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) и осъществява
дейността си въз основа на Общи условия, обвързващи потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, които условия са били утвърдени с Решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 год. и влезли в сила на 27.06.2008 год. след първото
им публикуване на сайта на дружеството.
Тук е мястото да се посочи, че при служебно извършена
справка от съда в интернет, изписаният в ИМ сайт за общи условия -
http://evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp не отговаря при търсене и не отваря Общи
условия, което обуславя извода, че търсенето на публичните Общи условия на
сайта на дружеството е организирано по начин, който да бъде труднодостъпен за
абонатите.
Не се спори също така, че ответникът е придобил
описаните в ИМ обекти на 20.03.2009 год. от публична продан на държавен
публичен изпълнител, обективирана в приложеното Постановление за възлагане на
недвижим имот № 49563/2002/069878/20.03.2009 год. 002470-25-06/20.03.2009 год.
вписано в том ІІІ, № в тома 15/31.03.2009 год. вх.№ 2281, пар.7505 на Служба по
вписванията гр.Чирпан.
По делото не се спори, че чл.7, т.1 от общите условия на ЕВН
вменява задължение за ищцовото дружество за снабдяване с ел.енергия и
предоставяне на мрежови услуги на следните обекти на ответника - обект с ИТН
2012470 и обект с ИТН 20124711, находящи се в с.Оризово, представляващи фурна.
Между страните не се спори, че съгласно
чл.11, ал.1 от Общите условия, ответникът Б. се е задължил да заплаща всички
свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия и ползването на мрежови
услуги.
От представените по делото - Констативни протоколи №№ 54624,
54625 от 02.01.2013 год. се установява, че на посочената дата в обектите на
ответника - обект с ИТН 2012470 и обект с ИТН 20124711, находящи се в с.Оризово
и представляващи фурна е било констатирано изключено ел.захранване и откраднати
измервателна група и табло на електромер.
Изложеното от фактическа страна се установи от са
приобщените като писмени доказателства по делото - ч.гр.д.№102/2014 год. по
описа на ЧРС, Констативни протоколи №№ 54624, 54625, Справка от „Служба ИКАР”,
както и Постановление за възлагане на недвижим имот №
49563/2002/069878/20.03.2009 год. 002470-25-06/20.03.2009 год. вписано в том
ІІІ, № в тома 15/31.03.2009 год. вх.№ 2281, пар.7505 на Служба по вписванията
гр.Чирпан.
По делото беше изслушано вещо лице и прието заключение на
съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), в което е даден отговор на въпросите - По какъв начин
технически се преустановява достъпът до електроразпределителната мрежа на даден
обект; Присъединен ли е бил през процесния период обектът на ответника към
разпределителната мрежа, до кога е бил присъединен, както и кога и по какъв
начин е преустановен достъпът до процесния обект до разпределителната мрежа.
Изслушани бяха свидетелите **, относно това кога и по какви
причини е било преустановено захранването с електрически ток към главното табло
на обекта.
Релевантните за спора факти и обстоятелства, съдържащи се в писмените
доказателства, експертното заключение и показанията на свидетелите ще бъдат
обсъдени по-долу в изложението.
Съгласно разпределената доказателствена тежест в доклада по
делото ищецът следваше да докаже при пълно главно доказване дължимостта на
исканите суми от ответника, включително основанието и размерът на вземането си,
а ответникът да докаже твърденията, от които извлича изгодни за себе си правни
последици.
По своята същност делото е за неизпълнение на парични задължения.
Между страните не се спори, че съгласно чл.25, ал.1 от Правилата за търговия с
ел.енергия (обн.ДВ, бр.64/17.08.2010 год.) потребителите, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, следва да
заплащат на крайния снабдител всички мрежови услуги, вкл. и цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, утвърдена с решение на ДКЕВР. Спорът е относно
това дали следва потребителят да заплаща стойността на предоставени мрежови
услуги (такса за достъп до електроразпределителната мрежа) в случаите, когато
не е потребявал ел.енергия, или следва да заплаща тази стойност, само когато
има данни за реална консумация. В този смисъл ответникът счита, че през
процесния период обектът му не е получавал услуги от ЕВН, за които да дължи
заплащане. Ищецът навежда в ИМ, че действително до 29.06.2011 год. цената за
достъп се е изчислявала на базата на консумирана ел.енергия, но след тази дата
с Решение № Ц-22/29.06.2011 г. на ДКЕВР, считано от 01.07.2011 год. е била
утвърдена нова цена за такса достъп до мрежата, като същата вече се изчислявала
на базата на предоставената до обекта на потребителя мощност, независимо дали
същият е консумирал ел.енергия или не е консумирал такава.
Съдът счита доводите на ищеца за неоснователни. Както бе
отбелязано по-горе, безспорно е в случая, че ищецът като краен снабдител с ел.
енергия осъществява дейността си при публично известни Общи условия, утвърдени
с решение на ДКЕВР, в сила от 27.06.2008 год. като дейността на предприятието е
строго регламентирана с разпоредбите на Закона за енергетиката и на Правилата
за търговия с ел. енергия, утвърдени с решение на ДКЕВР и публикувани в ДВ
бр.64/17.08.2010 год. В правомощията на регулатора е да приема решения, с които
да утвърждава цените на услугите, предоставяни от ЕРП, вкл. и на допълнителните
услуги, като това в случая е било направено с цитираното от ищеца Решение №
Ц-22/29.06.2011 год. на ДКЕВР. С тези свои решения регулаторът не може да
променя условията, при които се дължат определените цени за допълнителни
услуги, разписани в ОУ и в Правилата за търговия с ел. енергия, а може само да
определя техният размер. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от Правилата за
търговия с ел.енергия, утвърдени с решение на ДКЕВР и публикувани в ДВ
бр.64/17.08.2010 год. мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа
енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на
измерване, по утвърдените от ДКЕВР цени. Следователно необходимо условие за заплащане
на тези мрежови услуги е да е използвана ел. енергия през съответния период, а
стойността им се определя с решение на ДКЕВР.
Съдът счита в
конкретният случай, че основанието на твърдените от ищеца парични задължения е
възникнало за ответника не от момента на откритите партиди на негово име, а от
момента на влизане в сила на Решение № Ц-22/29.06.2011 год. на ДКЕВР, а именно
от 01.07.2011 год. По делото не се спори, че до този момент ответникът е имал
открити партиди, но до главното му табло не е бил подаван ел.ток, което се
установи от приетите като писмени доказателства констативни протоколи №№ 54624
и 54625/02.01.2013 год., от показанията на тримата свидетели и от заключението
на СТЕ в която се сочи, че захранването на главното табло на обекта е било
преустановено през 2005 год., т.е. четири години преди закупуването на обекта от
ответника. В заключението на СТЕ е посочено също така, че изключването на
захранването е станало от оперативната касета на границата на собствеността на
ответника, като до края на м.юни 2001 год. нормативната уредба не е позволявала
при преустановена ел.захранване (или липса на консумирана ел.енергия), да се
начислява цена за достъп на обекта на ответника до електроразпределителната
мрежа на ЕВН ЕР. От тези съображения следва изводът, че датата за заплащане на
достъп до електроразпределителната мрежа не е била предварително уговорена
между страните. Този извод влече задължението по чл.84, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за ЕВН да покани задълженото лице да изпълни
задължението си, каквито покани не се представиха пред съда. Това обуславя
извода, че е не е било възможно ответникът да узнае за възникнало задължение
или неговата изискуемост, след като не е получавал ел.енергия и не е
предполагал наличие на евентуално задължение за достъп. Такова уведомяване не
се доказа по делото.
На следващо място, ищецът не доказа и валидно сключена
сделка за достъп до електроразпределителната мрежа. В Общите условия на ищеца
липсва уредба, относно цените за мрежови услуги, като компоненти на крайната
цена на електрическата енергия, следователно по този въпрос в отношенията на
страните действие имат законовите норми.
Разпоредбата на чл.97 от ЗЕ урежда, че сделките с
електрическа енергия между крайните снабдители и битовите и небитовите крайни
клиенти се сключват по регулирани цени.
Съгласно чл.91, ал.2 от ЗЕ, сделките с електрическа енергия
се извършват при спазване на Правилата за търговия с електрическа енергия, като
редът, условията и съотношението в заплащането на цените на електрическа
енергията от ползвателите на съответните мрежи се определят, именно с Правилата
за търговия с електрическа енергия.
Както беше посочено по-горе в чл.25, ал.1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, приети от ДКЕВР през 2010 год. (ДВ
бр.64/17.08.2010 год.) и действали през процесния период от 01.07.2011 год. до
01.01.2013 год. е било въведено задължение за потребителите, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, да заплащат
на крайния снабдител всички мрежови услуги, включително и цена за достъп до
разпределителната мрежа, която цена е утвърдена с решение на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от същите Правила,
мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия, съгласно
показанията на средствата за търговско измерване в местата за измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3, по утвърдените от ДКЕВР цени.
Тълкуването на посочените норми налага извод, че
потребителите на електрическа енергия дължат на крайния снабдител и цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, но дължимостта на тази цена е пряко
обвързана с използваната електрическа енергия. Дължимостта на цената за
достъп е пряко обвързана от спазването на изискването да е налице консумирана
от потребителя електрическа енергия, която да е измерена именно в местата,
установени в правилата или уговорени от страните по сделката за продажба на
електроенергия. Освен, че е ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това
разрешение има и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено
значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на
електрическа енергия. Цената за достъп до и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за
търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни
разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на
цената на електрическата енергия, потреблението на електрическа енергия от
клиента се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
По изложените съображения предявеният установителен иск с
правна квалификация чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този изход от спора, ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответника, направените съдебни и деловодни разноски по делото
в
размер на 330 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска предявен от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление **, чрез юрисконсулт ** за признаване за установено със сила на присъдено нещо вземането му срещу ответника Д.Б.Д., ЕГН:**********,***, за сумата от 1170.29 лева, представляващи стойността на предоставени мрежови услуги за периода от 01.07.2011 год. до 01.01.2013 год., сумата от 214.14 лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 11.08.2011 год. до 19.02.2014 год., законната лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение в съда – 20.02.2014 год. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по ч.гр.д.№ 102/2014 год. по описа на ЧРС разноски в общ размер от 127.69 лева.
ОСЪЖДА ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление **,
да заплати на Д.Б.Д., ЕГН:**********,*** направените по делото съдебни и
деловодни разноски в размер на 330 лева, възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: