Решение по дело №810/2018 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 16.08.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет  и девети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 810 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 11-0000784 от 09.07.2018г. на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Ловеч, на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.415 ал.1 от КТ на „***” ЕООД с ЕИК *** със седалище град Ловеч, представлявано от В.Н.К. с ЕГН **********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда във вр. с чл.244 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „***” ЕООД с ЕИК *** със седалище град Ловеч, представлявано от В. Н.К., който го обжалва в срок и моли да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди, че констатациите, отразени в АУАН и издаденото в последствие не съответстват на действителната фактическа обстановка, поради което счита, че наложеното наказание е неоснователно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Не се явява и упълномощения адвокат Д.С., която в предходно съдебно заседание с писмена молба е представило писмени доказателства и е изложила становище по същество, като излага, че с оглед представения Договор за преаренда на земеделска земя, към 04.06.2018 година жалбоподателят не е експлоатирал обекта на проверката и съответно не се явява в качеството си на работодател по смисъла на КТ, поради което моли НП да бъде отменено.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват от юрисконсулт А.Д., който счита, че жалбата е изцяло неоснователна. Твърди, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички императивни разпоредби на ЗАНН. По същество приема, че извършването на нарушението е безспорно доказано от всички писмени и гласни доказателства, събрани по делото. Съгласно свидетелските показания, заварените на работа лица в черешовата градина са заявили лично пред контролните органи, че работят за „***” ЕООД, село А.. В подкрепа на свидетелските показания на двамата инспектори се явяват представените писмени декларации от заварените на работа в деня на проверката лица. В тази връзка, счита, че е без значение представения по делото, заедно с  писмената молба от процесуалния представител на жалбоподателя договор за преаренда, тъй като съгласно трудовото законодателство, без значение е от кого се стопанисва или арендова дадена земеделска земя, от значение е за кого работят заварените в обекта лица, т.е. договорът не доказва по никакъв начин, че заварените на работа лица в черешовата градина са били работници на лицето Никола В.нов Н., който е преарендовал земята. Напротив, по делото има достатъчно писмени и гласни доказателства, според които заварените на работа лица в черешовата градина са били работници именно на „***” ЕООД . В тази връзкаприема за неоснователни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, като същите по никакъв начин не доказвали липсата на извършеното нарушение, описано в НП, поради което моли съда да потвърди НП изцяло.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.И.П. и Ц.И.Ц., както и от становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 07.06.2018 година свидетелката К.И.П. в присъствието на свидетеля Ц.И.Ц. съставила Акт № 11-0000784 за установяване на административно нарушение на „***” ЕООД с ЕИК *** със седалище град Ловеч, представлявано от В. Н.К., в качеството му на работодател, за това, че на 04.06.2018г. е извършена проверка на обект „Черешова градина“ в землището на с.А., местността „Ямата“, експлоатирано от „***” ЕООД. При проверката е извършен оглед по работни места, при който е установено, че на обекта не е осигурена аптечка за оказване на първа помощ.

Същото нарушение е констатирано и при извършената на 21.06.2017г. проверка, като за отстраняването му е дадено задължително предписание №3 с протокол изх.№ ПР1722990/30.06.2017г., връчен на 30.06.2017г. Предписанието е със задължителен срок 10.07.2017г. Предвид гореизложеното е установено, че „***“ ЕООД, с.А., в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е изпълнило в задължителния срок до 10.07.2017г. задължително предписание №3, дадено с протокол изх.№ ПР1722990/30.06.2017г. на Д „ИТ“ Ловеч, а именно в частта, в която дружеството се задължава да осигури на обекта аптечка за оказване на първа помощ, с което е нарушило чл.415 ал.1 от Кодекса на труда във вр. с чл.244 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. АУАН е връчен на представляващият дружеството В.К., който не е написал възражения. Въз основа на така съставения акт е било издадено атакуваното НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че описаните в АУАН фактически констатации съответстват на действителното положение и от тях се установява, че и при двете проверки на обекта не е била осигурена аптечка за оказване на първа помощ.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира допуснато нарушение на процесуалните правила по налагане на административно наказание.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, се установява, че на 30.06.2017г. на жалбоподателя е било връчено задължително предписание №3 от протокол изх. №ПР1722990 от 30.06.2017 г. на Д“ИТ“ Ловеч, като същото е влязло в сила на 14.07.2017г. Предписанието е със задължителен срок на изпълнение 10.07.2017 г. Установява се още, че с така посоченото в акта деяние на 11.07.2017 г. „***” ЕООД, с. А. е осъществило фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда във вр. с чл.244 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а в случая процесния АУАН е бил съставен на 07.06.2018 г.  В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че след като с протокол изх. №ПР1722990 от 30.06.2017 г. на Д“ИТ“ Ловеч на жалбоподателя е било дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение – 10.07.2017г., контролния орган е следвало да извърши проверката непосредствено след изтичане срока на предписанието, а не едва след почти 12 месеца. С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е постановено, че сроковете за образуване на административно наказателно производство по чл.34 от ЗАНН са давностни. По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект /административнонаказващия орган/ създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. В случая началният момент за констатиране на нарушението и за изчисляване на давността по чл.34 ал.1 от ЗАНН е 11.07.2017 г., тъй като от тази дата наказващият орган е могъл да констатира нарушението и неговия нарушител. Тримесечният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН е изтекъл на 11.10.2017г., а процесния АУАН е съставен на 07.06.2018 г., тоест след почти 12 месеца, следователно АУАН се явява издаден след изтичане на тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, като за това нарушение е била погасена правната възможност на наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на касационните инстанции. Съдът приема, че краткия тримесечен срок от откриване на нарушителя по чл.34 ал.1 от ЗАНН е изтекъл и възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е погасена по давност.

Допуснатото процесуално нарушение по своя правен характер е съществено и неотстранимо по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, поради което и издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

   

Р   Е   Ш   И :

 

    ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0000784 от 09.07.2018г. на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Ловеч, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.415 ал.1 от КТ на „***” ЕООД с ЕИК *** със седалище град Л., представлявано от В.Н.К. с ЕГН **********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда във вр. с чл.244 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :