Р Е Ш Е Н И Е
28.07.2020 г. ДУПНИЦА
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО - V състав
Районен съд – Дупница
27 Юли 2020
на Година
СТРАХИЛ
ГОШЕВ
В публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от
А Н 502 2020
дело № по описа за
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и
следващите от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0332-000263 от 28.05.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР-гр. Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на В.К.И., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП.
НП е обжалвано в срок от И.. В жалбата се излагат подробни съображения за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител - адв. М.. Последният чрез представено от него писмено становище пледира за отмяна на НП като развива и допълнителни съображения в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата
страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, в писмено становище приложено към АНП оспорва жалбата като
неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установено следното:
На 15.01.2020 г. в 15:01 ч., жалбоподателят В.И. управлявал специален
товарен автомобил „Мерцедес 2628 ЛЛ 6х24“, с рег. № Е6699КХ, собственост на „Милица-72“
ЕООД, със седалище в гр. Благоевград, движейки се по ПП 1 Е-79, км. 348+400 м.,
в границите на с. Мурсалево, общ. Кочериново, с посока на движение към гр.
Благоевград. При ограничение на скоростта за населено място от
При установяване на скоростта полицейските служители Г. и А. изискали декларация от законния представител на дружеството собственик на МПС за лицето, което е управлявало автомобила в процесния ден. В същата като водач е посочен жалбоподателят. Въз основа на тези данни на 08.05.2020 г. е бил съставен АУАН от св. Г. в присъствието на св. А. и в отсъствие на жалбоподателя. По-късно на 18.05.2020 г. АУАН е подписан от нарушителя като му е връчен препис от същия.
На базата на така съставения АУАН е издадено процесното НП № 20-0332-000263 от 28.05.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР-гр. Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на В.К.И., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, веществено доказателство /клип № 9469/ и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените писмени доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Информацията в тях се потвърждава изцяло в показанията на свидетелите полицейски служители – актосъставителят Г., свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на АУАН А.. Съдът приема с доверие заявеното от двамата полицейски служители, тъй като показанията им макар и лаконични са ясни и последователни и двамата поддържат категорично отразеното в съставения АУАН. Казаното от всеки от тях не се опровергава от събраните писмени доказателства. Липсват данни за някакви предходни влошени техни взаимоотношения с жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд, като въззивна съдебна инстанция е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН не е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП не е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, макар и двата акта да са издадени от компетентни административни органи и при спазване на процесуалните правила за това. Същите не съдържат пълно и точно описание на извършеното нарушение във връзка със съставомерните обстоятелства, съгласно възприетата в АУАН и НП правна квалификация на нарушението и най-вече с оглед на приложената санкционна норма по чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП.
В НП е посочена единствено установената според АНО и вписана в АУАН скорост, с която е бил засечен да се движи автомобила, отчетена от техническото средство – 109 км/ч. Наред с това не е посочен размера на наказуемото превишение на скоростта при движение в населеното място, което е описано идентично в АУАН и НП, като ПП 1- Е-79, км. 348+400 м., с. Мурсалево, общ. Кочериново.
Съгласно текста на приложената
санкционна норма отговорността на водачите е диференцирана с оглед на
установеното наказуемо превишение, а
не според засечената максимално отчетена, чрез използване на техническо
средство скорост – чл. 186, ал.1, т. 6 „Водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:
6.
за превишаване над 50 km/h-с глоба
700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“
Именно такова описание на превишението се дължи,
както актосътавителят, така и АНО, като всеки от тях следва да посочи изрично
съставомерния факт на наказуемото превишение над допустимата за движение в
населено място максимална скорост от 50 км/ч, което именно превишение в случая се
санкционира мълчаливо с процесното НП, без да е обективирано в текста му от АНО.
Доколкото това не е сторено, съдът приема, че липсва пълно и точно описание на
нарушението, както в АУАН, така и НП, което е основание за отмяна на
атакуваното постановление.
Извън всичко това според съда е налице и още един сериозен порок относно съдържанието на АУАН и НП, допуснат при посочване на скоростта на МПС-то управлявано от жалбоподателя, изразяващ се в следното:
Навсякъде в АУАН и издаденото въз основа на него по-късно НП е отразена неправилно и единствено засечената максимална скорост – 109 км/ч, отчетена от използваното техническо средство – мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, радар с № 577, записала дата, час, място, регистрационен номер на МПС, засечената, наказуемата скорост и съответното наказуемо превишение в приложения като веществено доказателство по делото клип № 9581. Това е абсолютно некоректно с оглед на задължението на актосъставителя и на АНО да приспаднат именно от тази засечена скорост, в полза на нарушителя задължителния толеранс, съгласно Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, радар с № 577, в размер на 3 км./ч. (3% над 100 км/ч). Всичко това е налагало да му бъде повдигнато обвинение с АУАН за съответно управление с наказуема скорост, видно от клипа – 106 км/ч и да бъде в последствие акуратно санкциониран, както се посочи по горе за наказуемото, съгласно чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП превишение от 56 км/ч. Цялата тази информация е била изведена достъпно от техническото средство в заснетия и приложен по делото клип № 9581, с който и актосъставителя и АНО са разполагали. Тази неяснота на обвинението е била пренесена и мултиплицирана от АНО в съставеното от него НП, поради което и последното е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Отделно в НП не е посочена и посоката на движение на процесния специален товарен автомобил, която видно от описаното в АУАН е била към гр. Благоевград. Това е особено важно с оглед доказателствената стойност на служебно изискания и представен от АНО Протокол по чл. 10 от Наредбата от 15.01.2020 г. – лист 27 от делото. В съдържанието на същия е изрично посочено, че свидетелите Г. и А. са осъществявали контрол в посочения пътен участък /ПП-1 Е-79, км. 348+400 м., с. Мурсалево/, но единствено в едната посока, тази към гр. Благоевград. Липсата на указана посока на движение без съмнение нарушава правото на защита на жалбоподателя, досежно оспорване на представения протокол и констатациите от фактическа страна на АНО.
По същество, на база ангажираните от страните и събраните служебно от съда доказателства, настоящият съдебен състав приема, че нарушението не е доказано в необходимата степен по категоричен и несъмнен начин. От нито едно от събраните доказателства не се установява, че именно посочената в АУАН и НП засечена с цитираното техническо средство скорост от 109 км/ч е била точната и обективно реализирана при преминаването на автомобила в този ден и час скорост на движение на същия през посочения пътен участък попадащ в границите на населеното място с. Мурсалево, общ. Кочериново. Напротив от Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, радар с № 577 се установява еднозначно и непротиворечиво, че е допустима грешка при измерване на скоростта от 3 км/ч, респективно 3 % при скорост над 100 км/ч, каквато се твърди, че е била процесната. От друга страна в писмената информация отразена на създадения във връзка с измерването на скоростта клип № 9581 се установява насрещно, че скоростта на процесния специален автомобил след отчитане на фабрично заложената допустима грешка е не 109 км/ ч, а 106 км/ч. Поради това и с оглед липсата на други доказателства, съдът приема, че по делото не е установена безспорно посочената в АУАН и НП скорост, с която е извършено наказуемото според АНО превишение по чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП, представляващо нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП. Недоказаността на описаното в АУАН и НП нарушение е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0332-000263 от 28.05.2020 г., издадено от началник група към
ОДМВР-гр. Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на В.К.И., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 750 лева и „лишаване от
право да управлява МПС”, за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДВП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: