№ 122
гр. Д................, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д................, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20231510201135 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
В. М. В. с адрес: гр. Д................, ул. ,,..........“ № ..., с ЕГН ********** обжалва
Наказателно постановление № 23-5310-000670 от 30.08.2023г., издадено от Началник група
в ОДМВР К......, група КПДГПА К......, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.
...а, ал. 1 от ЗДвП.
Релевира оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление по съображения подробно изложени в жалбата, като моли
същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. С молба вх. № 11134/29.11.2023 г. процесуалният представител на въззиваемата
страна - юрисконсулт Б. оспорва подадената жалба, счита същата за неоснователна и моли за
потвърждаване на оспореното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Ако съдът счете, че жалбата е основателна и в случай, че жалбоподателят претендира
присъждане на разноски за адвокат над минималния размер съобразно Наредба №
1/09.07.2004 г., прави възражение за прекомерност и за присъждане на такова в минимален
размер, съобразно чл. 36 от ЗА.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2023 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение №
1010515 от Р. З. – мл. автоконтрольор при ОДМВР К......, група КПДГПА в присъствието на
1
свидетеля Л. П. и нарушителя В. В. за това, че на 11.08.2023 г. в 10:57 ч. на път 2-62 при
район ЗИО в посока Е-79 София управлява лек автомобил ,,...............“ с рег. № ..................,
като водачът не ползва обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила. Актът е
предявен на нарушителя, подписан от него без възражения, след което получил екземпляр от
същия. В срока по чл. 44 от ЗАНН В. е подал възражения срещу съставения му акт, в които
е посочил, че не знае къде се намира път К......-Д................-К............-С........... и не се е
намирал там. Заявява, че колана го е свалил в момента на спирането му, защото му пречил
да извади документите от задния джоб. Не написал възражения, защото на самата бланка
няма място и вече е написано ,,нямам възражения“. Отделно от това е бързал и не желаел да
влиза в спор с полицейския служител. Въз основа на съставения на В. АУАН е издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. ...а, ал. 1 от ЗДвП.
По делото са разпитани актосъставителя и свидетелите по установяване на
нарушението – Р. З., Л. П. и И. П., които безпротиворечиво установяват мястото на
извършване на нарушението, а именно на път 2-62 на разклон ЗИО за главен път Е-79, както
и авторството на същото в лицето на жалбоподателя, като при самото навлизане в завоя ясно
се вижда автомобила и дали водачът е с поставен колан или не. От показанията на свидетеля
П. се изяснява релевантното обстоятелство, че в АУАН вярно е отразен пътя ,,К...... –
Д................ – К............ – С...........“, който отговаря на път 2-62, където при район ЗИО и в
посока Е-79 е констатирано нарушението. Свидетелят П. в детайли изяснява мястото, на
което е бил позициониран патрулния автомобил, посоката на движение на процесния
автомобил, управляван от жалбоподателя, който при спирането му за проверка било
установено, че е без поставен обезопасителен колан.
По делото са приети като доказателства писмо изх. № 11-00-170/20.12.2023 г., видно
от което път II-62 ,,о.п. К......-о.п.Д................-К............“ е част от Републиканската пътна
мрежа на територията на област К...... с приложена към него справка от АПИ, ОПУ – К...... за
участъка от път II-62, преминаващ през урбанизираната територия на гр. Д.................
От заключението на съдебно-почеркова /графическа/ експертиза изготвена от вещото
лице В. С., назначена от съда поради оспорване от страна на жалбоподателя на подписа
положен в графа ,,наказващ орган“ в наказателното постановление, с твърдение, че не е
положен от А. З. Д., се установява, че подписът положен за ,,наказващ орган“ върху
оригинал на наказателно постановление № 23-5310-000670 от 30.08.2023 г. е изписан от А.
З. Д..
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени
доказателства, съдебно-почеркова /графическа/ експертиза събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя
2
Р. З. и свидетелите по установяване на нарушението и съставяне на акта Л. П. и И. П., които
са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник група в ОДМВР К......, група КПДГПА, който към дата
30.08.2023 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – младши автоконтрольор при ОДМВР-К......, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата
на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. Следва да се посочи, че не могат да бъдат
споделени възраженията на жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното
производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради
връчването на нечетлив препис от АУАН на нарушителя. Според разпоредбата на чл. 43, ал.
1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него
и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. На основание чл. 43,
ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта се връчва на нарушителя препис от него срещу
разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Тези изисквания в случая са
спазени. Актът е бил съставен и е бил предявен на същия, за да се запознае със
съдържанието му. Действително, представеният в съдебното производство индигиран
екземпляр е трудно четлив, но не е нечетлив и от него може да се установи съдържанието на
акта, а и няма съмнение, че на В. са известни фактите, съставляващи основание за
образуване на административнонаказателното производство и за налагане на санкцията,
доколкото му е предявен актът в оригинал и той се е запознал със съдържанието му,
надлежно удостоверено с подписа на свидетеля. При предявяване и връчване на акта, в
същия е отбелязано, че ,,няма възражения“. Впоследствие в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
В. е депозирал възражение, в което е заявил, че коланът го е свалил в момента в който е бил
спрян от полицейския служител. Съдът намира това възражение за недоказано предвид
непротиворечивите показания на тримата полицейски служители, че при проверката водачът
е бил без поставен колан. Независимо от това и на самостоятелно основание, това твърдение
на жалбоподателя се опровергава от последващо такова в пледоарията по същество, където
3
заявява, че полицаят изобщо не го е попитал защо е без поставен колан и какви са
причините.
Впоследствие след връчването на този, по твърдения на нарушителя нечетлив препис
от акта, той е подал жалба срещу него, в който е описал цялата фактическа обстановка. Ето
защо съдът приема, че не е ограничено правото на същия да узнае обстоятелствата,
съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и да организира защитата
си.
Разпоредбата на чл. ...а от ЗДвП, въвежда задължение за водачите и пътниците в
моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани, като в нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.
1 от ЗДвП е предвидена санкция в размер на 50 лева за лицата, които не изпълняват
задължението за използване на предпазен колан. Видно от кредитираните показания на
актосъставителя и двамата свидетели, на процесната дата и място жалбоподателят е
управлявал автомобил, като не е използвал обезопасителен колан, въпреки че автомобилът е
бил оборудван с такъв. Ползването на предпазния колан цели предпазването на самия водач
на МПС, както и лицата, които се возят в него. Тази забрана има пряка връзка с опазване
живота и здравето, както на водача и пътниците, така и на всички останали участници в
движението. Никакви причини от каквото и да е естество, не могат да са по-значими от
целта, която законът поставя, регламентирайки процесната забрана, а именно безопасно
движение по пътищата и опазване живота и здравето на участниците в движението. Поради
горепосоченото съдът намира, че при доказано извършване на нарушение, правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Наложеното
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбите на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП – ,,глоба“ в
размер на 50,00 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда
въпроса за намаляване му.
Жалбоподателят не успя да обори доказателствената сила на редовно съставения
АУАН относно констатираното нарушение по чл....а, ал. 1 от ЗДвП, по силата на която
правна норма е прието от законодателя, че водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключение
от това правило е предвидено в ал. 2 на същия член, в който е посочено, че: могат да не
използват обезопасителни колани: 1. бременните жени; 2. лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан; 3. водачите на таксиметрови
автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; 4. инструкторите -
при управление на автомобила с учебна цел. В настоящия случай не е било налице
изключението, посочено в ал. 2 на чл. ...а, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че се ползва от привилегированата разпоредба на чл. ...а, ал.
2 от ЗДвП тъй като имал нараняване на гърба, което не му позволявало да се пристяга през
някои дни при изострена болка. В случая липсват доказателства, че към момента на
управлението на МПС физическото състояние на водача е било такова, изключващо
4
ползването на обезопасителен колан. Същевременно, по време на проверката
жалбоподателят не е заявил за наличието на здравословна причина за непоставянето на
обезопасителен колан. Такива твърдения изобщо не са изложени и във възражението,
депозирано срещу акта. С подаването на жалбата пред съда, жалбоподателят за първи път
заявява, че има здравословен проблем, който го освобождава от задължението да носи
предпазен колан. Ако действително е налице такава причина, то същият е следвало да се
снабди със съответен медицински документ, който да представя при шофиране и проверка
от контролиращите органи.
Предвид гореизложените съображения, съдът ще потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Относно разноските за изготвената експертиза, то съгласно чл. 84 от ЗАНН,
доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и
възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда
по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. Според чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде
признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В тази връзка и след
като наказателното постановление се потвърждава, то жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС-Д................ сторените от бюджета на съда разноски за
изготвянето на съдебно-почеркова /графическа/ експертиза в размер на 500,00 лева,
заплатени на вещото лице В. С..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-5310-000670 от 30.08.2023г.,
издадено от Началник група в ОДМВР К......, група КПДГПА К......, с което на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на В. М. В. с адрес: гр. Д................, ул. ,,..........“ № ..., с ЕГН
********** е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 50,00 лв. за
нарушение на чл. ...а, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В. М. В. с адрес: гр. Д................, ул. ,,..........“ № ..., с ЕГН ********** да
заплати по сметка на Районен съд – Д................ сумата в размер на 500,00 лв.,
представляваща разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд - К......, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Д................: _______________________
5
6