Решение по дело №25842/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15617
Дата: 14 август 2024 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20231110125842
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15617
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110125842 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
134262/15.05.2023 г., с пощенско клеймо от 11.05.2023 г., уточнена с молба с
вх. № 39286/07.02.2024 г. от "И А М АД, ЕИК: ..........., със седалище и адрес
на управление: гр. София, гр. София, п.к. 1324, р- н „Люлин", ж.к. ...............
Факс: 927 73 52, адрес на електронна поща: *****@., представлявано от
Г Т Т и А В М срещу Д. К. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Костинброд, ул. ...... намиращ се в затвора – гр. Бурагс, с която е предявен
осъдителен иск с правна квалификация, както следва:
1. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 500 лева, представляваща имотна
вреда от извършено престъпление по чл.209 НК, собственост на
Дружеството в размер на 2500 лева ведно със законна лихва, считано от
датата на увреждането (15.05.2018 г.) до окончателното изплащане на
вземането.
В обстоятелствената част на исковата молба (ИМ), ищецът излага
доводи, че ОТВЕТНИКЪТ на 15.05.2018 г. в гр. София с цел да набави за себе
си имотна облага-парични средства, възбудил заблуждение у Й Ц Ц,
Организатор дейности в „И А М АД, че е друго лице, а именно И Д Д, като за
целта представил лична карта с № ..... на името на И Д Д и със собствената си
снимка, като заявил желанието си да получи кредит в размер на 2500,00 (две
хиляди и петстотин лв.), като в резултат което причинил имотна вреда на
1
Дружеството в размер на 2500 лв.
Твърди, че самият процес по отпускане на паричен заем започва с
контакт между потенциалния клиент и представителят на дружеството, който
осъществява контакт с клиентите. Кандидастването за кредит става чрез
попълване на онлайн формуляр, оформено като „Предложение за сключване
на договор за паричен заем" от негова страна. Предложението за сключване на
договор за паричен заем, представлява писмен документ по утвърден образец,
в който се попълва информацията предоставена от клиента като лични данни,
размер на исканата сума, срок на погасяване, както и данни на трето лице -
лице за контакт, което може да бъде роднина по права или съребрена линия,
съпруг/а, колега, и предоставя копие от личната си карта.
Сочи, че при одобрение на клиент за отпускане на парична сума
съответно представител на дружеството има задължението и отговорността да
представят на клиента договора за паричен заем и съпътстващите го
документи за подпис от негова страна и да му връчат заемната сума след
подписването. Задължение е да се предаде на клиента сумата за която е
одобрен, това е и сумата посочена в договора за паричен заем. Като разписка
за предаването на заемната сума служи самият договор за паричен заем. С
полагането на подпис от страна на клиента в графа „заемател" в договора за
паричен заем се установява и самото предаване на паричната сума, като по
този начин Д. К. Н. е усвоил сумата от 2 500 лв., като се е подписал с имената
на И Д Д.
Въз основа на гореизложеното било образувано досъдебно
производство, след което на база на събраните доказателства е внесен
обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу ответника Д. К. Н. и е
образувано НОХД № 20221110212914, 106 наказателен състав, Районен съд
София, за това, че за периода от 15.05.2018г — 04.06.2018г, в гр. София, при
условията на продължавано престъпление, като извършил 12 деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. С цел да набави за себе
си имотна облага- парични средства, възбудил заблуждение у различни
служители в кредитни институции, че е друго лице, а именно И Д Д, като
заявил желанието си да получи кредит в определен размер, в резултат на което
причинил на кредитните институции - „МК ЕООД; „И А М АД; „ТБАБ" ЕАД;
„НК" ООД; „ПКБ" ЕООД; АТФ АД: „И ФООД; „ М" АД: „4 Ф" ЕООД; „СК"
ООД - имотна вреда в общ размер от 23016,62 лв. Обвинителният акт
квалифицира извършените деяния като престъпление по чл.209, ал. 1, пр.1, вр.
чл. 26, ал.1 от НК.
Към момента на подаване на настоящата искова молба, НОХД №
12914/2022 г. пред наказателния съд делото е решено, като е произнесена
присъда на 20.02.2023 г, по силата на която ответникът е признат за виновен
2
за престъпление по чл.209, ал. 1, пт.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Ищецът излага и подробни правни аргументи как следва да се
квалифицира иска и какво претендира.
Посочва банкова сметка, на която да бъде платена сумата: IBAN:
BG20BPBI794..IC: BPBIBGSF, Банка Юробанк България АД, Титуляр: „Изи
Асет Мениджмънт“ АД
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът се явява лично в о.с.з., докаран от ОЗ Охрана. Изцяло
признава исковата претенция. Моли делото да свършва възможно най-бързо.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 24275/12.06.2024г., съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 61-65 от
делото).
С присъда по НОХД № 20221110212914, 106 наказателен състав,
Районен съд София, за това, ответникът е признат за виновен, че за периода
от 15.05.2018г — 04.06.2018г, в гр. София, при условията на продължавано
престъпление, като извършил 12 деяния, които осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
3
продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага-
парични средства, възбудил заблуждение у различни служители в
кредитни институции, че е друго лице, а именно И Д Д, като заявил
желанието си да получи кредит в определен размер, в резултат на което
причинил на кредитните институции - „МК ЕООД; „И А М АД; „ТБАБ" ЕАД;
„НК" ООД; „ПКБ" ЕООД; АТФ АД: „И ФООД; „ М" АД: „4 Ф" ЕООД; „СК"
ООД - имотна вреда в общ размер от 23016,62 лв. Обвинителният акт
квалифицира извършените деяния като престъпление по чл.209, ал. 1, пр.1, вр.
чл. 26, ал.1 от НК.
На 15.05.2018 г. ответникът, в гр. София, с цел да набави за себе си
имотна облага-парични средства, възбудил заблуждение у Й Ц Ц, Организатор
дейности в „И А М АД, че е друго лице, а именно И Д Д, като за целта
представил лична карта с № ..... на името на И Д Д и със собствената си
снимка, като заявил желанието си да получи кредит в размер на 2500,00 (две
хиляди и петстотин лв.), като в резултат което причинил имотна вреда на
Дружеството в размер на 2500 лв.
Не е спорно между страните, че ответникът е усвоил процесната сума в
размер на 2 500 лева.
Спорно остава дали ответникът е платил процесната сума на ищеца.
От така постановеното присъда съдът установи елементите по чл.300
ГПК – ответникът е извършил деянието (субект на деликта), самото
деянието на ответника (въвел в заблуждение служителя на ищеца, като се
представил за друго лице, като е усвоил сума по потребителски кредит.
Потребителският кредит е сключен от името на това друго лице като
кредитополучател, а фактически сумата получил ответникът, тъй като е въвел
в заблуждение, че е това е друго лице). Доказа се противоправния характер
(измама, доколкото е налице влязла в сила присъда). В процесния случай
вредата представлява липсата на връщане на главницата, която е получена
чрез престъпление, тъй като ответникът реално е получил сумата по договор
за кредит, а не е страна по договора. Вредата представлява заблуждението, че
ще се сключи договор за кредит, който да бъде върнат. Страната по договора
за кредит не е направила изявление, че иска да бъде сключен такъв договор.
Размерът на вредата е размерът на усвоената главница – реалната сума,
което ответникът е получил, представлявайки се, че е друго лице. Като правен
извод съдът достигна, че е налице причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на ответника и вредата. Вследствие на измамата,
ответникът е получил сумата по кредита която не е върната. Нещо повече, не
само не е върната, но договорът не е сключен, за да породи действие, а да се
усвои само главницата не като кредит, а като измама. Така измамата
представлява сключването на един привиден договор, от лице, които се
представлява за друго, за да усвои процесната сума не като заем, а като чиста
сума за себе си, която няма да се върне от реалния заемател и заемателя по
договора.
4
Ответникът не успя да обори презумпцията по чл.45, ал.2 ГПК, поради
което вината е налице.
При това положение, съдът направи извод, че е налице фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, поради което ищецът успя да докаже претенцията по
основание и размер.
Ето защо Д. К. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Костинброд, ул.
...... намиращ се в затвора – гр. Бургас следва да бъде осъден да заплати на
А М АД, ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, гр.
София, п.к. 1324, р- н „Люлин", ж.к. ............... Факс: 927 73 52, адрес на
електронна поща: *****@., сумата от 2 500 лева(две хиляди и
петстотин лева), представляваща имотна вреда от извършено престъпление
по чл.209 НК, собственост на Дружеството в размер на 2 500 лева, ведно със
законна лихва, считано от датата на увреждането (15.05.2018 г.) до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.45 ЗЗД.
По разноските
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски. Ищецът не
представлява списък с разноски. Не посочва какви суми иска да му бъдат
присъдени. При това положение съдът не може да се произнесе и не следва да
се присъждат разноски на ищеца.
На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищецът е освободен от такси по искове
за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в
сила присъда. Процесният случай е такъв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните
суми се присъждат в полза на съда.
В процесния случай делото е решено в полза на ищеца, който е
освободен от такси. Ето защо държавната такса следва да се присъди в полза
на бюджета на ВСС, но в тежест на ответника.
Ето защо Д. К. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Костинброд, ул.
...... намиращ се в затвора – гр. Бургас следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на ВСС по сметка на СРС, сумата от 100.00 лева (сто лева),
представляваща невнесена, но дължима държавна такса по гр. д. №
25842/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.6 вр. чл.83, ал.1, т.4
ГПК.
Следва да се укаже на ответника, че внасянето на държавна такса може
да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по по банкова
сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС
(IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане
в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на
каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови
такси.
5
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Костинброд,
ул. ...... намиращ се в затвора – гр. Бургас да заплати на "И А М АД, ЕИК:
..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, п.к. 1324,
р- н „Люлин", ж.к. ............... Факс: 927 73 52, адрес на електронна поща:
*****@., сумата от 2 500 лева (две хиляди и петстотин лева),
представляваща имотна вреда от извършено престъпление по чл.209 НК,
собственост на Дружеството в размер на 2 500 лева, ведно със законна лихва,
считано от датата на увреждането (15.05.2018 г.) до окончателното изплащане
на вземането, на основание чл.45 ЗЗД.
СУМАТА в размер на 2500.00 лева може да се плати по следната
банкова сметка: IBAN: BG20BPBI794..IC: BPBIBGSF, Банка Юробанк
България АД, Титуляр: „Изи Асет Мениджмънт“ АД
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Костинброд,
ул. ...... намиращ се в затвора – гр. Бургас да заплати в полза на бюджета на
ВСС по сметка на СРС, сумата от 100.00 лева (сто лева), представляваща
невнесена, но дължима държавна такса по гр. д. № 25842/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.6 вр. чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
УКАЗВА на Д. К. Н., че внасянето на държавна такса може да бъде
осъществено по един от следните начини: 1. банков път по по банкова сметка
за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG
78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в
касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и
чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, а на ответника чрез
началника на затвора в Бургас.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6