Мотиви към присъда от 01.07.2016г. по
н.о.х.д.№385 по описа на ОС-гр.*** за 2014г.
Срещу К.В.К. е повдигнато обвинение по чл.343, ал.4,
във в-ка с ал.3, пр.4 и 5, б.”б”, пр.1, във в-ка с ал.1, б.”б” и б.”в”, във
в-ка с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 22.08.2012г. на главен път „Е 87”, преди кръстовището за
кариера „Момчил” в посока гр.***, при управление на МПС-лек автомобил
„Фолксваген Туарег” с К№***, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.16,
ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта
на повече от едно лице-на П.Б. Р. и на Д.Г.Г., както и средна телесна повреда
на В.Н.Г., изразяваща се в счупване на лъчевата кост и на лакътната кост на
лявата предмишница, обусловили затруднение в движението на крайника за период
от около три-четири месеца.
С присъда от 18.07.2014г. по
н.о.х.д.№29/2014г. ОС-гр.*** е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал
по така повдигнатото обвинение. Присъдата е отменена с решение
№164/20.11.2014г. по в.н.о.х.д.№302/2014г. на АС-гр.***. На основание чл.335,
ал.2, във в-ка с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК делото е върнато в
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав към 25.11.2014г. Новообразуваното
н.о.х.д.№385/2014г. на ОС-гр.*** е разпределено на 01.12.2014г. По възражение
на ОП-гр.*** от 10.03.2015г. докладчикът по делото е депозирал отвод, като на
същата дата делото е разпределено на настоящия състав.
Поради предоставената от разпоредбата
на чл.271, ал.6, във в-ка с чл.255, ал.1 от НПК процесуална възможност, с
отчитане на забраната за конституиране на нови страни при повторно разглеждане
на делото, за насроченото съдебно заседание са уведомени пострадалите М. и Г.-представлявани
от адв.Я., И. и Р.-представлявани от адв.К. и адв.Д., пострадалите С. и Г..
Претенции за встъпване в процеса не са заявени. Съдебното следствие по делото се
проведе по реда на чл.373, ал.1, във в-ка с чл.372, ал.3 и чл.371, т.1 от НПК. Със
съгласието на защитата и по реда на чл.283 от НПК са прочетени и приобщени
протоколите за разпит на изрично посочени свидетели, привлечени като такива на
досъдебното производство.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение се поддържа от представителя на ОП-гр.***.
Подсъдимият и защитниците изцяло
оспорват фактическата и правната обосновка на обвинението. Пледира се К.К. да
бъде признат за невиновен и оправдан.
С оглед обема и продължителността на
воденото разследване, спецификата на използваните способи на доказване, тежките
противоречия в доказателствения материал и наведените от защитата твърдения за
допуснати процесуални нарушения, опорочаващи доказателствената стойност на приобщените
в хода на досъдебното производство материали, при изясняване на действителните
факти по делото съдът прие за необходимо да представи релевантните за процеса
събития в хронологичен ред. Този подход позволява
последователна обективна проверка и оценка на всяко от следствените действия,
законосъобразността на процедурата и формата, достоверността на резултатите и
съответствието с останалия доказателствен материал, респективно-основателността
на депозираните от защитата бележки и възражения:
След полунощ на 22.08.2012г. по околовръстния
път „Е 87”
от гр.*** към с.Оброчище, общ.***, се движел лек автомобил „Опел Вектра” с К№***,
в който пътували Д.Г. и неговият братовчед Пламен Р., упълномощен от собственика
на колата. Двамата се връщали от дома на разпитани по делото родственици, при
които била оставена малолетната племенница на Г..
По същото време в обратна посока се
движел лек автомобил „Фолксваген Туарег” с К№***, управляван от подсъдимия. На задната
седалка стояла тъщата-св.В.Г., както и дъщерята на К.-Л.К.. Двете не са били с
поставени предпазни колани. Автомобилът бил следван от „Тойота Рав 4”, карана от св.Л. А.-съпруга
на подсъдимия, която возела техния син. Семейството се връщало от гостуване в
гр.*** и пътувало към комплекс „***” между гр.*** и гр.Ка***, където били
настанени.
Малко преди кръстовището за кариера
„Момчил”, отмерено в посока гр.***, управляваният от подсъдимия автомобил и
насрещно движещият се ”Опел” се сблъскали почти челно. К. изнесъл св.Г. от
автомобила, след което със съпругата си установили, че дъщеря им също е пострадала
тежко. Около 00:20 часа подал сигнал за случилото се на „НС 112” и продължил да звъни на
познати за помощ.
Първи на местопроизшествието пристигнали свидетелите А.,
Д., К. и С.И.-служители на РУП-Албена и РУП-***, св. Х.И.-приятел на К., както
и линейка с медицински екип на ”ФСМП”-гр.***-свидетелите Т. и Е.. На място бил
изпратен и разследващ полицай от РУП-***, който започнал оглед в присъствието
на поемните лица Р.М. и Г.Г., с помощта на технически помощници-В.Н. от НТЛ и Е.Ж..
В показанията си от 27.08.2012г. по ДП,
приобщени по реда на чл.283, във в-ка с чл.371, т.1 от НПК, свидетелите А. и Д.
сочат, че около 00:20 часа на 22.08.2012г. получили разпореждане от оперативния
дежурен да посетят процесното местопроизшествие след сигнал за катастрофа. Пристигнали
с патрулния автомобил откъм Албена, свързали се с колегите си да спрат
движението в обратната посока и запазили местопроизшествието в заварения вид.
При проведения разговор подсъдимият заявил, че произшествието настъпило след
като втората кола навлязла в собствената му лента.
На местопроизшествието З.Е. прегледала първо В.Г.,
която била положена на земята до джипа, а след това и Л.К.. С оглед
установените травми на двете бил инжектиран обезболяващ медикамент, след което свидетелката
била повикана от полицейски служители, които първи открили пострадалите при
втория катастрофирал автомобил. На мястото фелдшерът Т. констатирал смъртта на Д.Г.,
а Пламен Р. бил транспортиран до ЦСМП-гр.***, където починал.
В показанията си от ДП, дадени на 05.09.2012г.,
приобщени на основание чл.281, ал.4, във в-ка с ал.1, т.1 от НПК, ведно с тези
по н.о.х.д.№29/2014г. на ДОС, твърде колебливо и двусмислено потвърдени
впоследствие при допълнителния разпит в съдебно заседание и при назначената
очна ставка, свидетелката твърди, че дочула разговор между полицейски служител
„К.”/вероятно св.К.К./ и подсъдимия, в който К. обяснявал, че катастрофата
настъпила след предприето от него навлизане в насрещната лента при изпреварване
на друг автомобил, но бил твърде объркан.
В показанията си от 13.09.2012г., приобщени по реда на
чл.283, във в-ка с чл.371, т.1 от НПК, К.К.-***, сочи, че въпросната вечер били
изпратени от оперативния дежурен в помощ на колегите си от Албена, спирайки
движението и в обратната посока. Свидетелят потвърждава, че е разговарял с К.
относно катастрофата, но е категоричен, че според твърденията на водача, в собствената
му лента навлязъл другия катастрофирал автомобил. Тези данни, показанията на А.
и Д., както и очевидната неувереност на Е., налагат въпросното твърдение на
свидетелката да не бъде кредитирано от съда.
В.Г. и Л.К. били откарани от линейка на КК”***” до
МБАЛ”СВ.Анна”-гр.*** и настанени за лечение. Междувременно свидетелят И. се
свързал по телефона с адвокатите Р.П. и М.Ш., които също пристигнали на място.
Самият подсъдим бил придружен от полицейски служител за кръвна проба в гр.***,
след което бил освободен от разследващия около 02:00 часа и се отправил към болницата, където била
настанена за лечение дъщеря му.
След приключване на огледа поемното лице Р.М.
репатрирал с камион-платформа катастрофиралите автомобили до базата на РУП-гр.***,
а местопроизшествието било разчистено от екип на пожарната/н.о.х.д.№29/2014г.
на ДОС, с.218, справка РС”ПБЗН”-гр.***/. Към съставения от разследващия огледен
протокол служителят на НТЛ е изготвил приложения фотоалбум, а втория технически
помощник-скица на местопроизшествието/ДП, т.1, с.9/.
Приложеният по делото протокол за оглед е основен
обект на критиките на защитата, част от които са напълно основателни:
За направление на огледа е приета посоката за движение
от гр.*** към с.Оброчище, но част от отбелязаните находки са фиксирани в
обратна посока;
Открити са множество петна, пръски и разливи от
течности, но не са иззети натривки, посредством които да се определи произход и
относимост към всяко от процесните превозните средства;
Отбелязаната Т-образна следа от простъргване не е
индивидуализирана в достатъчна степен, за да се преценят ъглите на линиите
спрямо надлъжната ос на пътя или дълбочината на сключените бразди;
Не са отразени множество следи, видими по снимките от
фотоалбума към огледния протокол, от които най-важни за процеса са петно от
течност с червеникав цвят и V-образните следи до Т-образното простъргване, следата
от блокирало колело, пресичаща осевата линия зад джипа, както и спирачните следи върху които същият
автомобил е установен при огледа. Тези находки са най-ясно видими в изискания
цифров носител с изображенията от фотоалбума.
Видно от цифровия носител, първата снимка за
денонощието е от 02:03 часа. Последната нощна снимка е от 04:49 часа, а между
11:29-11:33 часа са направени още пет. В тази връзка съдът прецени като крайно
несъстоятелни възраженията на защитата, че именно дневните изображения не
съставляват част от доказателствения материал. Определеният за целта технически
помощник е имал за задача да фиксира обстановката и следите на местопроизшествието,
а не провеждането на следственото действие оглед, дори ако за целта е трябвало
да изчака разсъмването, за да получи дневни кадри от участъка.
Друга част от възраженията са свързани с твърдяно
невярното отразяване на продължителността на осъщественото следствено действие.
В тази насока са особено съществени показанията на поемното лице М.,
дигиталните сигнатури на файловете с изображенията от фотоалбума и
представената справка от РС”ПБЗН”-гр.***. След като последните нощни снимки на трупа
на един от пострадалите са направени в 04:49 часа, пожарникарите са започнали
почистването на платното след репатрирането на джипа и са приключили в 05:30
часа, а по това време М. е следвало да се върне и да изтегли „Опела”, няма
никакво основание да се приеме, че огледът не е приключил окончателно в 06:00
часа, така, както е отразено в протокола и както е удостоверено с подписите на
разследващия, поемните лица и двамата технически помощници.
Приемайки съставения фотоалбум за неразделна част от протокола,
удостоверяващ извършването на огледа, настоящият състав счете за неоснователни и
възраженията на защитата относно доказателствената стойност на изображенията на
неописаните изрично находки. Независимо от това дали пропуските са резултат от
незнание, немърливост или субективна преценка за неотносимост, възложеното от
разследващия фотозаснемане на веществените доказателства е елемент от огледа
като способ на доказване, така, както елементи са съставения протокол и
изготвената скица. Независимо от пороците си, процесният огледен протокол и
приложенията към него формално съответстват на изискванията на чл.131 от НПК и следователно
съставляват годно доказателствено средство за осъществените действия, реда, по
които са извършени, както и за събраните доказателства.
В хода на започналото разследване, в показания от
08.09.2012г., приобщени по реда на чл.283, във в-ка с чл.371, т.1 от НПК,
поемното лице М. описва начина на извършване на огледа и потвърждава, че след
приключването е репатрирал двата автомобила. В същата насока са и показанията
на Г.Й.Г. от 19.10.2012г., прочетени на същото правно основание.
При химически анализ на взетите от К.К. и Д.Г. кръвни
проби не е установена употреба на алкохол. Резултатите са отразени в протокол
№1087/23.08.2012г. и
№165/05.09.2012г. /ДП, т.2, с.87 и
с.101/.
Съгласно приложената съдебномедицинска експертиза
№115/2012г. за аутопсия на труп /ДП,
т.2, с.66/ вследствие на произшествието Д.Г.Г. е претърпял черепно мозъчна
травма–фрактура на черепна основа, контузия на главния мозък, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, разкъсно контузна рана в ляво слепоочно и ляво
слепоочно-тилно, ожулвания по лицето, шията, предната повърхност раменете,
гръдна травма–счупване на множество ребра вляво, разкъсване на плевралните
листи и сърдечната торбичка, контузия и разкъсване на ляв бял дроб, наличие на
кръв в двете гръдни половини, кръвонасядане на органите на средостението,
счупване на тялото на първи гръден прешлен; коремна травма и травма на
крайниците–счупване на лява раменна кост, счупване на дясна и лява бедрена
кост, счупване на срамни кости двустранно, травматична ампутация на долен ляв
крайник на ниво подбедрица, разкъсни рани по бедрата, разкъсване на черния дроб
и слезката, наличие на кръв в коремната кухина. Причината за смъртта е тежката
гръднокоремна травма и травма на крайниците, довели до остра кръвозагуба. Защитено
в съдебно заседание, експертното заключение не се оспорва от страните.
Според съдебномедицинска експертиза №116/2012г. за
аутопсия на труп/ДП, т.2, с.77/ вследствие на произшествието П.Б.Р. е претърпял:
тъпа гръдна травма–разкъсване на стената на аортата, счупване на две ребра
вляво, разкъсване на ляв диафрагмален купол, контузия на двата бели дроба,
наличие на кръв в двете гръдни половини, кръвонасядане на органите на
средостението, разкъсване на сърдечната торбичка; коремна травма и травма на
крайниците–счупване на лява раменна кост, разкъсване на черния дроб и слезката,
наличие на кръв в коремната кухина; черепномозъчна травма–разкъсно-контузни
рани и ожулвания по лицето и кръвонасядане на меките черепни обвивки. Причина
за настъпването на смъртта е разкъсване на гръдната част на аортата, както и на
черния дроб и слезката, предизвикали остра кръвозагуба.
В съдебно заседание заключението се оспорва от
защитата като непълно поради твърдяна липса на отговори на всички отразени в
постановлението за възлагане въпроси. Наред с това се възразява, че е налице
декларативност в частта относно механизма на възникване на травмите.
Отхвърляйки направените възражения настоящият състав кредитира изцяло
представеното заключение. Видно от
постановлението за възлагане, въпросът относно това дали травмите са възникнали
едновременно или последователно е поначало некоректно поставен при наличните
изходни данни. Неадекватна е и задачата да се установи давността на смъртта на
лице, починало в здравно заведение-в ръцете на екип от спешна помощ. Що се
касае до рутинната за патоанатомията
формулировка „удар с или върху тъпи твърди повърхности”, очевидно е, че
за да прецизира допълнително експертът е следвало да гадае дали при рязкото
спиране на автомобила в момента на удара пострадалите са били захвърлени от
инерцията върху арматурното табло/волана/ и предното стъкло или са били
премазани към седалките си при деформирането цялата предница и таблото. Освен
това, мястото на откриването на телата и изводите от спецификите на
уврежданията са обследвани по друга експертиза. Видно от показанията на свидетелите
Б.Р., Д.Р. и М.С., около 20:30 часа на 21.08.2012г. Пламен Р. и Д.Г. са
тръгнали от дома им здрави и невредими. Същата вечер двамата са били посрещнати
в гр.*** от св.Ж.Р. и си тръгнали около 23:30 часа. След като са пропътували
разстоянието до мястото на катастрофата, то очевидно всички установени след
смъртта им увреждания са настъпили именно при и след сблъсъка.
Съгласно приложената СМЕ №150/2012г. по писмени
данни/ДП, т.2, с.107/ вследствие на
катастрофата В.Г. е претърпяла счупване на лъчевата кост на типично място и на
лакътната кост в средна трета на лявата предмишница, довели до затруднение
движението на крайника за период от около три-четири месеца. При защитата в
съдебно заседание заключението не се оспорва от страните.
На 24.08.2012г. е извършен оглед на процесния лек
автомобил „Опел Вектра” с К№***, оставен на съхранение в базата на РУП-гр.***.
На шофьорското място, в областта на педалите е открита джапанка за ляв крак, а
под пасажерската седалка в дясно-чифт други джапанки. Същите са иззети като
веществено доказателство. По случая е
изготвен фотоалбум/ДП, т.1, с.46/. Според показанията на Г.Г., приобщени по
реда на чл.283, във в-ка с чл.371, т.1
от НПК, единичната джапанка е принадлежала на сина му Д.Г.. Д.Р.-майка на
Пламен Р. сочи, че в деня на инцидента синът и е носел открития чифт бели
джапанки.
По делото е приложена АТЕ от 25.08.2012г. След лично
обследване на процесните „Фолксваген Туарег” с К№ *** и „Опел Вектра” с К№***/ДП,
т.2, с.2/ експертът е приел, че по кормилния механизъм, окачването на предния
мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на автомобилите не се
откриват повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха
могли да бъдат причина за неговото настъпване. Експертът не е имал за задача да
описва изрично всички установени материални последици от катастрофата, поради
което възраженията на защитата в тази насока са неоснователни. С отговорността
по чл.291 от НК вещото лице изрично и недвусмислено е посочило, че не
съществуват обективни признаци за съществували преди произшествието дефекти в
детайли и системи, които да са могли до предизвикат процесното събитие.
Изготвена е и оценъчна експертиза от 09.09.2012г./ДП,
т.2, с.29/, според която възстановяването на автомобилите, участвали в
процесното ПТП и бъдещата им експлоатация по предназначение е невъзможно.
Пазарната стойност на „Опел Вектра” към датата на произшествието е определена
на 620лв., а на „Фолксваген Туарег”-на 21 800лв.
Заключенията бяха приети от съда въпреки възраженията
на страните, свързани с искането за отвод на експерта, поради твърдяно негово
участие в процеса в друго процесуално качество, приравняване на неговите
действия по експертизите на процесуално-следствени такива/оглед и следствен
експеримент/ и вменяваното с това превишаване на експертните правомощия.
Искането на защитата за отвод на в.л.Е.Ж. по
конкретната и останалите приети в съдебно заседание експертизи, в които същият
участва, почива върху превратно тълкуване на закона и преднамерено изопачаване
на фактическите и правни аспекти в действия на експерта, в опит да се дискредитира
на формално основание поредицата от експертизи, изследващи мястото, причините, механизма
и реакциите на водачите при процесната катастрофа:
На първо място, поставените претенции не отчитат разпоредбата
на чл.148, ал.1, в частност-т.1, във в-ка с чл.29, ал.1, т.6 от НПК, приложима
и в случаите, когато експертът следва да работи с данни от скица на
местопроизшествието, която сам е изготвил като технически помощник на
разследващия. Фактът, че конкретната скица отразява находки, изрично описани в
огледния протокол и закрепени при фотозаснемането, нито дискредитира верността
на отразеното, нито съставлява основание за търсене на предубеденост и
заинтересованост у съставителя. Помощникът на огледа е работел под
непосредствения надзор и ръководство на разследващия, който в рамките на
правомощията си е приел скицата и изготвения фотоалбум за неразделна част от
съставения протокол. В същата насока са и съображенията на въззивната инстанция
при първото разглеждане на делото.
На следващо място, неправилно фактическата проверка на
процесните машинни детайли, механизми и системи, осъществено чрез физическо
обследване на целостта, състоянието и функционалността на елементите, се
отъждествява от защитата с процесуално-следствено действие/действие по
разследването/, индициращо превишаване на експертните правомощия. Касае се за
практическо прилагане на специални знания и технически умения, непритежавани от
водещите следствието и поради това налагащи същите да бъдат осъществени от
специалист. Доколкото степента на вложения от вещото лице субективизъм хипотетично
не подлежи на обективен контрол, законът изрично е предвидил, че за разлика от
протоколите за действията по разследването-оглед, обиск, претърсване, освидетелстване,
разпознаване и следствен експеримент са официални свидетелстващи документи,
ползващи се с материалната доказателствена сила по чл.131 от НПК, експертното
заключение, по силата на чл.154 от НПК, не е задължително и правилността на
същото подлежи на обща преценка. В тази връзка тезата на защитата налага
безпрецедентен и напълно неоправдан формализъм, изискващ неизменно лично и
обективно участие на водещ следствието при всяко събиране на релевантни за
процеса фактически данни. Приравняването на конкретните действия на експертите
на оглед, а при следващите експертизи и на самоволен следствен експеримент, в
същите параметри може да бъде отнесено и към аутопсиите с отделяне на тъканни,
кръвни или други проби, което очевидно е напълно несъстоятелно като теза. Наред
с това не се държи сметка, че всички експертизи са извършени след като на 22.08.2012г.
при огледа на местопроизшествието е съставен отделен раздел „Оглед на ППС”, а
на 24.08.2012г. е бил осъществен повторен оглед на процесния лек автомобил
„Опел Вектра”, оставен на съхранение в базата на РУП-гр.*** /ДП, т.1, с.46/.
В хода на започналото разследване срещу „Неизвестен
извършител”, при привличането им в качеството им на свидетели на 04.10.2012г. В.Г.
и Л. А. са се позовали на разпоредбата
на чл.121, ал.1 от НПК и са отказали да дадат показания. В случая следва да се
подчертае, че условията на посочената законова привилегия е била налице
единствено по отношение на съпругата на подсъдимия, но не и на неговата тъща.
Обсъдените по-горе АТЕ са последвани от комплексна
съдебно медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза от 10.11.2012г./ДП,
т.2, с.12, в.л.С., Ж., Д./. Преценявайки тежестта и вида на уврежданията на
двете пострадали лица, пътували в лекия автомобил „Опел Вектра”, както и
уврежданията по купето, експертите приемат, че на предната лява седалка,
управлявайки автомобила, е седял Д.Г., а на предната дясна седалка е пътувал
Пламен Райчев. Тежките съчетани травми, довели до смъртта на двамата
пострадали, са от увреждания, претърпени вътре в купето и са резултат от много
силен удар и притискане с или върху твърди, тъпи предмети, вследствие от
деформираните и разкъсани детайли. Това е предопределило тяхната тежест и
обширност и обуславя наличието на пряка причинно–следствена връзка между възникналото
ПТП и уврежданията, довели до смъртта на двамата пострадали. В съответствие с
изразеното експертно становище са и резултатите от извършения на 24.08.2012г.
оглед на процесния лек автомобил „Опел Вектра” с К№***, откритите на различни
места в купето джапанки от два различни чифта, както и показанията на Г.Г. и Д.Р.
относно това, с какво са били обути двете момчета преди произшествието.
Съгласно приложената по делото справка, Д.Г., който е управлявал автомобила е
бил неправоспособен.
В останалата си част експертното заключение по обсъжданата
комплексна експертиза от 10.11.2012г./ ДП, т.2, с.12, в.л.С., Ж., Д./ в
значителна степен съвпада с това по тройната АТЕ от 10.12.2012г./ДП, т.2, с.42,
в.л.И., С.Ж./. Приема се, че мястото на удара между двата автомобила е на около
310,70м. след Ор.1 по огледния протокол-по посока с.Оброчище, на 1,67м. от
десния край на лентата, в която се е движел „Опела”/ в първата експертиза
параметрите са съответно 310м. и 2м., като се борави с понятието „най-вероятно
място”/. Скоростта на „Опела” е
определена въз основа на открития при огледа скоростомер от автомобила. Тъй
като стрелката на уреда е счупена при сблъсъка малко над остта за закрепване,
експертите са очертали липсващия сегмент, получавайки показание 112км/ч.
Допълнително скоростите са изчислявани на основата на равенството на сумите от
количествата на движение на колите/маса по скорост/ преди и след удара. При
този подход, предвид липсата на данни за действителния ъгъл на съприкосновение
и предвид установеното място на удара, експертите са допуснали, че „Опелът” се
е движел успоредно на надлъжната пътна ос, а надлъжната ос на джипа е сключвал търсения
ъгъл „Х” с тази на пътя. Съпоставени са скорости при три модела, при които за
„Х” е зададена стойност съответно 5°, 5,5° и 6°. Единствено при средната от
трите величини скоростта на „Опела” е съвпаднала с така изведеното показание на
километража му, като скоростта на джипа в случая е определена на 96,76км/ч.
Прието е, че това съотношение в скоростите съответства на установените
механични деформации по колите. Въз основа на това се обобщава, че след
настъпилия в собствената му лента сблъсък, „Опелът” се е завъртял около
вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка, преобърнал се е странично
и придвижвайки се косо напречно на платното е застанал на лявата си страна-на
мястото на което е открит. В момента на удара радиаторът на джипа е бил пробит,
образувайки петното течност. При разрушено окачване на предно ляво колело и
пробиване на гумата, същото се е изместило назад и е блокирало. След удара
джипът е продължил по дъгообразна траектория до мястото, на което е заварен,
оставяйки по асфалта пръски течност и следа от триенето на блокираното колело.
В съдебно заседание представеното заключение бе
защитено изключително професионално и безапелационно, с подробни и мотивирани
отговори на поставените въпроси и направените възражения. Независимо от
възникналото основание да се приеме, че една от основополагащите находки-широко
обсъжданата по делото „Т”-образна следа от задиране, е различно ориентирана
спрямо равнината/надлъжната ос/ на пътното платно, експертите изрично
потвърждават, че в заключението им не биха настъпили съществени промени и при
втория обсъждан вариант. Това е и основанието експертизите да бъдат приети
въпреки негативното становище на защитата. Същевременно следва да се отбележи,
че при изготвянето на въпросните заключения не е бил наличен целият съществуващ
към момента доказателствен материал. Наред с това, макар и обоснована и
правилна, експертизата залага теоретичен
модел, в който движението на „Опела” е било успоредно на надлъжната пътна ос,
като за това са изложени отделни съображения. Този подход е основан на
изчисления, показващи, че при процесната скорост е било възможно завиване до
1.0°-1,5°, тъй като в противен случай „Опелът” е щял да загуби устойчивост. Не
се отрича и факта, че тези съображение са съответно относими към твъдяно навлизащия
в насрещната лента джип.
След първоначалния отказ да даде показания по случая, В.Г.
е била разпитана повторно на 14.12.2012г., след като към 13.09.2012г. К. се е
възползвал от привилегията по чл.212 от НПК и е отказал да свидетелства. В
съдебно заседание свидетелката описва изложеното по-горе пътуване. Сочи, че по
нейна преценка са се движили с около 70-85км/ч. с включени къси светлини,
когато фаровете внезапно осветили намиращ се в тяхната лента автомобил без
включени фарове, незабавно след което последвал сблъсък. След катастрофата била
извадена от колата от К. и положена на асфалта, а впоследствие пристигнали
линейките. До този момент местопроизшествието било осветявано единствено от фаровете
на техния автомобил/управляван от Л.А./ и „някакви хора с телефони”.
В хода на продължаващото разследване по ДП№254/2012г. на
РУП-гр.***, на 11.02.2013г. в АП-гр.*** под №2035/ДП, т.3, с.16/ е депозирана
молба от адв.Н., упълномощен от К.К., в която се съдържат и искания за
приобщаване към доказателствения материал на фотоснимки, твърдяно направени в
деня след процесното ПТП на процесния пътен участък. На 25.022013г. под
№211/2013г. е подадена жалба от адвокатите Г. и Найденов, защитници на К.,
съдържаща същото искане, искане за допускане в качеството на свидетел на К.Г., Р.П.
и Л.С.-свързани с представените фотоснимки, на Х.И. и М.Ш.-посетили
местопроизшествието непосредствено след инцидента, за преразпит на съпругата на К.-Л.А., както и
за назначаване експертиза относно състоянието на светлинната уредба на „Опела”
при произшествието, с оглед разполагаема „информация”, че автомобилът се е
движел без включени светлини/ДП, т.3, с.39/.
С постановление от 27.02.2013г. доказателствените
искания са препратени по компетентност на ОП-гр.***. С постановление от
01.03.2013г. на ОП-гр.*** е допуснат преразпит на Л.А. и в качеството на
свидетели са привлечени Р.П., Х.И. и М.Ш.. С постановление от 06.03.2013г. на
ОП-гр.*** са приобщени и посочените по-горе 32бр. фотоснимки към първата молба и
са допуснати до разпит лицата, свързани с изготвянето им. Копие на въпросният
фотоалбум, придружен от скици и ръкописни надписи е приобщен допълнително и с
протокол за доброволно предаване от 19.03.2013г./ДП, т.3, с.61/.
К.Г., Л.С., Р.П. и М.Ш. са допуснати до разпит на 11.03.2013г, Х.И.-на 19.03.2013г., като на същата дата е
разпитана повторно и Л. А..
Дадените в съдебно заседание показания на Л. А. са
напълно идентични с тези на майка и В.Г.. Свидетелката конкретизира единствено,
че следвала автомобила на съпруга си с включени къси светлини, скорост от около
80км/ч. и дистанция 80-90м. На прав пътен участък забелязала как стоповете на
„Туарега” внезапно светнали, колата спряла и от предницата се разхвърчали
отломки.
Х.И. сочи, че с подсъдимия са приятели. Към въпросната
дата летувал със семейството си в същия район, като гостувал със жена си и
децата си на рожден ден в к-с „***”. След полунощ му се обадил подсъдимия,
който споделил, че е катастрофирал и има нужда от помощ. И. оставил близките си
и незабавно потеглил към мястото, което вече било отцепено от полицейски
служители. След като разговарял с К. се обадил на техен общ познат-адвокат Р.П.
и го помолил да дойде на място. След това тръгнал след линейката,
транспортираща Л.К. до болницата в гр.***.
Р.П. сочи, че въпросната вечер също гостувал в к-с „***”.
Около 01:00 часа му се обадил И., съобщил му, че К. е катастрофирал и го
помолил да дойде на местопроизшествието, за да съдейства като адвокат. Заедно с
колегата си Ш. пристигнал на място, разговарял с подсъдимия, след което
останали до приключване на огледа в 03:00 часа. Свидетелят сочи, че бил
допуснат в изследваната зона, която не била осветена от външни източници.
Заедно с колегата си използвали светлината от мобилните си телефони, за да
съдействат на разследващите. Особено впечатление на свидетеля направила дъговидна
следа от задиране, дълга 8-9м. Единият край на същата се намирал под предницата
на джипа, след което преминавала през осевата линия и свършвала на лентата за
движение към гр.***. При предявяване на фотоалбума към протокола за оглед от
22.08.2012г. свидетелят не откри изображение, на което следата да се вижда, но
идентифицира същата във фотоалбума към протокола за доброволно предаване от
19.03.2013г. По повод фотоалбумите П.
описва и видимия на снимките разлив на течност под предницата на „Туарега”.
Свързва течността именно с колата, защото имало видим теч, а платното било
осеяно с пръски, концентрирани в лентата към с.Оброчище.
Свидетелят сочи, че си тръгнал от местопроизшествието
заедно с колегата си в 03:30 часа. Около 5:15 часа преминал през същия участък,
пътувайки към Летище-***, като забелязал, че местопроизшествието е измито, а
катастрофиралите коли са отнесени. Следващото посещение на местопроизшествието
било на 23.08.2012г. заедно с К.Г. и адв.М.Р., когато били направени снимките и
скицата към протокола за доброволно предаване от 19.03.2013г.
Пред съда М.Ш.
описва пристигането си на местопроизшествието и напускането му по
идентичен на П. начин. Подчертава, че огледът е воден при пълна тъмнина, като двете
фенерчетата на разследващите светели по-слабо от мобилните телефони, с които
помагали. Свидетелят описва и спирачните следи, върху които бил установен
джипа, отразени във фотоалбума, но не и в огледния протокол, въпреки, че
обърнал специално внимание на полицейските служители, както и следата от
задиране, описвана от Р.П.. Потвърждава, че на 23.08.2012г. отново е посетил
местопроизшествието заедно с К.Г., П. и адвокатите М. и Б.Р., когато били
изготвени снимките по протокола за доброволно предаване.
Л.С. сочи, че е съученик и приятел на К.К.. Два дена
след инцидента била създадена „организация” от приятелите на подсъдимия, като
свидетелят посетил мястото на катастрофата заедно с посочените по горе лица, осигурявайки
цифров фотоапарат, с който да фиксират следите в участъка. Освен направените
снимки към протокола за доброволно предаване, свидетелят участвал и в замерването
на разстояния. Данните следвало да бъдат отразени в скицата, която била
оформена от К.Г.. Допълнителни замервания били правени и в следващите дни.
К.Г. е съпруг на сестрата на подсъдимия. Инициативата
за огледа на местопроизшествието била негова и той организирал общите приятели
да огледат мястото и да заснемат следите. След съвместни измервания със С. и
допълнителни посещения на мястото изготвил и приложената към фотоалбума скица. Относно
вписванията „около” няма адекватно обяснение-фиксираните с рулетка разстояния
били отразени в сантиметри, а за останалите-с приближение, като „мащаб и
переспектива/н.о.х.д.№385/2014г, т.1, с.238/. Всички събрани материали предал
на К., но не помни кога точно е станало това.
Съгласно приложения протокол за доброволно предаване
от 19.03.2013г., материалите към него са предоставени от адв.Найденов, но от
името на Г. и С.. Двамата свидетели уточняват, че снимките са правени на
23.08.2012г., но не уточняват датата на изготвяне на скицата и легендата към
него.
Във връзка с новите за досъдебното производство
показания на свидетелите Г., А., И., П., Ш., С. и Г., както и предвид
материалите към протокола за доброволно предаване от 19.03.2013г., на
17.04.2013г. по делото е извършен повторен оглед на местопроизшествието в
присъствието на К., защитници, повереници и трима технически помощници. Към
огледния протокол са изготвени скица и фотоалбум/ДП, т.т.1, с.80/. Фиксирани са
спирачни следи и следи от простъргвания по асфалта, посочени на разследващия от
К. и неговия повереник.
На 27.04.2013г. е предприет втори оглед на процесния
автомобил „Опел Вектра” с К№***, при което са иззети и приобщени като
веществени доказателства крушки от осветителната система на колата.
Следственото действие е отразено в изготвения фотоалбум/ДП, т.1, с.79/.
При новите данни по делото е изготвена комплексна
експертиза от 10.05.2013г./ДП, т.2, с.118, в.л.И., С., Ж., С., Н./. Обследвани
са спирачните следи, отразени в протокола за оглед от 17.04.2013г., за които се
твърдяло, че са идентични с тези по фотоалбума към огледа от 22.08.2012г.
Установено е, че същите не съответстват на колесната база на „Опела” и
„Туарега” и следователно не може да са оставени от тях.
Прието е, че дългата следа от задиране по протокола от
втория оглед е възникнала при репатрирането на управлявания от К. автомобил,
като заключението е направено преди св.Р.М. да бъде разпитан повторно по
въпроса на 22.05.2013г.
След изследване на свалените от „Опела” крушки е
заключено, че към момента на удара стоп-светлините на колата са светели, с
определена вероятност са работели габаритите, а ако са били изправни, следва да
са работели и предните светлини. В останалата част си част резултатите от експертизата
са напълно идентични с тези по тройната АТЕ от 10.12.2012г./ДП, т.2, с.42, в.л.И.,
С.Ж./, в т.ч. относно мястото на удара и скоростите на автомобилите.
Депозираните от защитата възражения по представеното
експертно заключение са същите като тези по АТЕ от 10.12.2012г. Съответно
същите са и съображенията на настоящия състав относно приемането на тази
експертиза. Същевременно съдът изрично съобрази, че отново се касае за
теоретичен модел, в който е прието, че движението на „Опела” е било успоредно
на надлъжната пътна ос и поради това би бил правилен единствено в този случай.
На второ място следва да се подчертае, че при изготвяне на заключението
експертите са се основавали единствено и само на обективните находки по
огледите и изцяло са дерогирали показания на свидетелите Р.П., М.Ш., Л. А. и В.Г., в частност тезата на
подсъдимия. Това налага да се прецени изрично достоверността на всяка от доказателствените
съвкупности и съотношението и с останалия материал по делото.
Във връзка със спорната дълга следа от задиране
повторно е разпитан Р.М.-поемното лице по огледа от 22.08.2012г. Свидетелят
сочи, че първоначално бил извикан на местопроизшествието от полицейския
служител К.К., тъй като притежавал камион с платформа за репатриране на
автомобили. След приключване на огледа подходил със задната част на камиона към
задницата на „Туарега” и започнал да го изтегля с лебедката докато качи задните
гуми на платформата, след което я надигнал и потеглил напред за да постави
двете машини в една линия и да качи автомобила напълно. Веднага след
потеглянето, поради вдигнатата задница и претърпения челен сблъсък предницата
на джипа задрала в асфалта, оставайки следа от около десет метра. Същата
започвала от лентата за движение към с.Оброчище, преминавала през осевата линия
и свършвала в лентата за движение към гр.***. След изравняването на машините М.
донатоварил колата и я транспортирал до базата на РУП-гр.***, а след него
пожарникарите започнали да почистват пътя. Малко по-късно свидетелят се върнал,
за да натовари и пренесе катастрофиралия Опел.
В хода на ДП е изготвена и втора комплексна
медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза/ДП, т.2, с.138, в.л. Д.,
Ж., С./. Въз основа на констатациите по протокола за оглед на лекия автомобил
„Опел Вектра”, показанията на св.М.Т. и резултатите от аутопсиите експертите са
установили, че към настъпването на катастрофата водачът Д.Г. и пътуващият до
него Пламен Р. не са били поставили предпазните колани, с които автомобилът е
оборудван. Предвид силата на удара и тежестта на претърпените травматичните
увреждания е прието, че дори да са носили коланите, пострадалите биха
претърпели същите по тежест травми, несъвместими с живота. Така коригираното в
съдебно заседание заключение обуслови отхвърлянето на направените от защитата
възражения и мотивира настоящия състав да приеме изцяло експертизата.
Към приключване на досъдебното производство е
изготвена и петорна АТЕ/ДП.т.2, с.147, в.л.И., С., Ж., К., Т./ от 25.11.2013г.
В съдебно заседание, във връзка с поставените въпроси експертите установиха
несъответствия в използваните данни и изведените изводи, както и необходимостта
от преизчисления. Уважавайки възражението на защитата, съдебният състав прие,
че са налице основателни съмнения в правилността на заключението и същото не
беше прието, поради което и по инициатива на страните в съдебно заседание беше
назначена петорна автотехническа експертиза. На вещите лица се предостави целия
наличен по делото доказателствен материал, в т.ч. дадените пред съда обяснения
на подсъдимия, показанията на свидетелите на защитата и материалите към
протокола за доброволно предаване от 19.03.2013г.
Съгласно представеното заключение
пътният участък, предмет на огледите от 22.08.2012г и 17.04.2013г., както на
материалите към протокола за доброволно предаване от 19.03.2013г. е един и същ.
Отбелязва се съответното различие в находките, отразено в представеното към експертизата
приложение I, което описва в три различни
цвята откритите при всяко действие обективни данни.
По въпроса за състоянието на светлинната уредба на „Опела”
при катастрофата експертите изцяло са се присъединили към становището по комплексната
експертиза от 10.05.2013г./ДП, т.2, с.118/. Установено е, че нажежаемата жичка
на лампата за стоп-светлината е огъната, поради което е прието, че същата е
светела към момента на удара. Същият извод е направен и за задните габарити, а
на тази основа предположението, че предните е следвало също да светят ако са
били изправни. Подчертава се, че констатациите за спирачните светлини доказват,
че водачът на „Опела” е бил натиснал спирачния педал
преди удара.
Обследван е и въпросът с дълбоката дъговидна 10м.
следа от задиране, видима в материалите по протокола за доброволно предаване от
19.03.2013г., отчасти-в дневните снимки към първоначалния оглед, за която св.Р.М.
твърди, че е възникнала след първоначалния оглед-при изтеглянето на „Туарега” и
натоварването му върху репатриращия камион. Същите са изводите и по предхождащата тези показания комплексна
експертиза от 10.05.2013г./ДП, т.2, с.118/. За тази находка подсъдимият и
свидетелите П. и Ш. твърдят, че е съществувала към момента на първоначалния
оглед. В тази връзка експертите по последната АТЕ приемат, че е възможно
въпросната следа да е възникнала по начина описан от М..
Вещите лица са категорични, че
първоначалният контакт между катастрофиралите автомобили е бил между предната
лява част на „Туарега” и предната лява част на „Опела”, като ударът е бил
челен, прав, ексцентричен или леко кос. Формата на деформациите по колите е отговаряла
на ъгъл между надлъжните им оси не по-голям от 4°-5° в момента на първоначалния
контакт. Мястото на удара и скоростите преди сблъсъка са търсени чрез
механоматематично моделиране и компютърна симулация за два алтернативни варианта:
При
първия, мястото на удара е било в пътната лента на „Туарега” с покриваща ударна
площ 0,8м., средна точка на около 2.0м. от осевата линия и на около 313,4м. от
мерната линия на ориентира. Скоростта на К. е била 104км/ч, а на Г.-106км/ч., а
съгласно теорията на удара-106 срещу 109,3км/ч. Този вариант е базиран върху
спирачните следи, видими под джипа във фотоалбума към огледа от 22.08.2012г.,
но неописани в протокола, респективно-фиксирани във фотоалбума и скицата към
протокола за доброволно предаване от 19.03.2013г. Според показанията и
записванията на свидетеля К.Г., следите са оставени от превозно средство, чиято
колесна база съответства на тази на „Опела”. На второ място хипотезата се основава
на дълбоката дъговидна 10м. следа от задиране, видима в материалите по
протокола за доброволно предаване от 19.03.2013г., отчасти-дневните снимки към
първия оглед, за която св.Р.М. твърди, че е възникнала при изтеглянето на
„Туарега” и натоварването му върху репатриращия камион, а подсъдимия и свидетелите
П. и Ш. сочат, че е съществувала към момента на първоначалния оглед. На трето
място са четирите броя простъргвания, фиксирани при огледа на 17.04.2013г. и
означени в приложение I в син цвят с номера от три до шест. На четвърто-бледа
следа от гума, видима в материалите по протокола за доброволно предаване от
19.03.2013г., обозначена във виолетов цвят под №4 в приложение1. На следващо
място е намерената броня на „Опела” , а в определена степен връзка се прави и с
Т-образната следа по първия оглед и с петното червеникава течност на снимка от
фотоалбума към първия оглед, респ. файл
„IMG_3873.jpg” в дигиталния носител на същия албум. За този вариант
експертите подчертават, че категорично не кореспондира с двете следи от грайфер,
пресичащи осевата линия, които са отразени в материалите по протокола за доброволно предаване от 19.03.2013г., а в
приложение I носят №6 във виолетов цвят.
При втория, мястото е в лентата на „Опела”, с
покриваща ударна площ 0,8м., средна точка на около 2,7м. от осевата линия и на
около 312м. от мерната линия на ориентира. Скоростта на „Туарега” е била около
107км/ч., а на „Опела”-около 114км/ч. Съгласно теорията на удара скоростите
биха били съответно 107,1 срещу 113,7км/ч. Този вариант е базиран на
Т-образната следа, петното червеникава течност и двете следи от грайфер, но не
съответства на посочената дълга следа от задиране и на следите от спиране в
лентата на „Туарега”.
Експертите са изчислили, че максималната скорост, позволяваща
спиране в рамките на осветеното от къси светлини пространство за всеки от
процесните автомобили е възлизала на 58,94км/ч., а при дълги
светлини-126,29км/ч. И при двата предложени варианта е налице навлизане на един
от двата автомобила в насрещната лента за движение, а инцидентът е настъпил в
рамките на опасните зони и от техническа гледна точка е бил непредотвратим за
всеки от водачите.
Така представеното заключение е прието
от състава без да са налице бележки и възражения от страните.
Втората назначена в съдебно заседание
техническа експертиза съдържа фотограметрична и трасологична част. В рамките на
първата са обследвани предоставените на цифров носител изображения към
протокола за оглед от 22.08.2012г. и протокола за доброволно предаване от
19.03.2013г., а именно-файл „IMG_3921.jpg” от първия, както и файл „14.jpg” от втория. Поради факта, че се касае за перспективни снимки,
характеризиращи се с променлив мащаб и нелинейни деформации на образа в
различните части, същите не са позволявали непосредствени измервания и
изчисляването на мащабни съотношения, респ. получаване на коректни и точни
резултати за размерите на изобразените обекти, в т.ч. въпросните спирачни
следи. Това е наложило преобразуване на снимките от перспективни в планови
посредством способите, описани в т.1.2 на заключението. Опорното изображение за
пътния участък, на който е станало произшествието е получено чрез
фотограметрична обработка на 43бр. аерофотоснимки, получени с помощта на безпилотен
радиоуправляем дрон, след което е приведено в реален мащаб 1:1. В качеството на
опорни точки са избрани трайни топографски елементи запазени на терена и към
експертизата, като техните координати са определени посредством GPS-приемник.
Трансформирането на изображенията е осъществено със софтуерен пакет за
обработка и извличане на информация от растерни изображения, вследствие на
последователни приближения с използване на данни от измерените опорни точки и
от създаденото опорно изображение. За контрол на точността е извършено
наслагване на получените цифрови изображения-трансформираните и геореферирани в
реален мащаб снимки от двата изходни файла с опорното изображение на участъка
до максимално съвпадане на елементите от пътното платно-граници на асфалтовото
покритие, осова маркировка, пукнатини по асфалта, съществували към
произшествието и налични към обследването. При установяване на междуколесното
разстояние на спирачните следи е използван друг софтуерен продукт, позволяващ
извличане на геопространствени данни от разстерни изображения. Измервани са
разстоянието между центровете на спирачните следи в различни участъци,
дължината на следите и широчината на пътното платно в зоната. Усреднените
резултати са 133см. колея, 10,15м/12.95м-дължина на лява/дясна следа, 793,80см.
широчина на пътното платно. Доколкото при първия оглед е измерена широчина на
пътното платно е 800см. и с оглед установените усреднени стойности, процентната
грешка в измерената спрямо първоначално установената ширина възлиза на +/-0,75%.
От това следва, че достоверността на резултатите е 99,3%, т.е. междуколесната
база на превозното средство оставило спирачните следи е 133см. с точност
+/-0,9см.
Част от възраженията на защитата досежно заключението
са свързани с твърдяно несъобразяване с разпоредбите на Наредба №РД-02-20-16/05.08.2011г.
за планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и на
резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на
земната повърхност, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Този нормативен акт е издаден на
основание чл.15, ал.3 от Закона за геодезията и картографирането, раздел II,
„Държавни топографски карти”. По силата на §6 от Наредбата същата е
задължителна за всички ведомства, търговски дружества, институти и други, които
възлагат, изпълняват, контролират и приемат аероснимачни работи, свързани с
изработване, поддържане на държавни топографски карти; цифрови ортофотокарти и
ортофотопланове в мащаби 1: 25 000, 1: 10 000, 1: 5000 и 1: 2000 в цифров вид;
създаване и обновяване на цифрови данни на местността с различна насоченост;
кадастрални карти и специализирани карти; за сканиране и интерпретиране на
земната повърхност, както и за други цели, свързани с използване на материали
от аерозаснемането. Именно поради това настоящият състав прие, че посочения
нормативен режим е абсолютно неприложим към фактически осъщественото чрез дрон,
летящ на малка височина, заснемане на сегмент от пътен участък, целящ не създаване
на „карта”, а получаване на опорно изображение в реален/1:1/ мащаб.
Друга част от възраженията са свързани със
доказателствената стойност на използваната дневна снимка от фотоалбума към
огледния протокол от 22.08.2012г., както и с превишаване на експертните
правомощия, изразяващо се в извършване на действия по разследването. Както по
първия, така и по втория аспект настоящият състав изрази изрично становището си
по-горе в настоящото изложение, поради което намира претенциите за
неоснователни. Теоретично въпросният пътен участък би могъл да бъде предмет на
оглед, осъществен от състава, в присъствието на страните и съдебния секретар,
чрез привличане на технически помощници. На практика обаче, идентифицирането на
местопроизшествието, определянето на неговите граници, подборът на опорни точки
и поставянето на маркери, получаването на пространствени координати и целият
процес по събиране на релевантни факти биха зависели единствено и само от
помощниците, без реална възможност за участниците да контролират по какъвто и
да било начин предприеманите специализирани действия, отчитанията на приборите,
систематизирането и обобщаването на получената информация. Освен това
въпросният пътен участък вече е бил предмет на два последователни огледа, както
и на самостоятелно заснемане и описване от страна на група свидетели, водени от
защитата. В рамките на изрично установените по съществуващи и към момента
ориентири периметри на местопроизшествието, фотограметристът на практика е
подбрал четири трайни топографски елемента, запазени от датата на инцидента до
обследването, като е определил техните пространствени координати чрез
GPS-приемник. Цялата останала дейност е изразена във фотозаснемане и цифрова обработка
на изображенията чрез специализирани софтуерни алгоритми. Обективно не е налице
нито едно действие, годно да бъде определено като процесуално-следствено
такова.
Третата група възражения са свързани с твърдения за технологични
пропуски при боравене с камерата, извличането на пространствените координати и получаването
на опорни изображения. Оспорва се трансформирането на панорамните изображения в
планови, съвпадането при наслагването на двете групи, както и способа за извличане
на геопространствените данни от разстерни изображения. На практика претенциите
засягат реализирането на научно-технически потенциал, какъвто страните са съгласили,
че не притежават още при самото назначаване на експертизата, а в основата на
критиките е извънпроцесуално становище на неустановени лица, неносещи
съответната отговорност, ангажирани от защитниците. В тази връзка следва да се
отбележи, че въпреки така поставените бележки и изразяваното формално
несъгласие, вещото лице категорично и безусловно поддържа заключението, в т.ч.
относно параметрите на евентуално допуснатата грешка, използваните изходни
данни и годността на методологията за получаване на крайните изводи. При липса
на конкретни и безспорни основания за съмнения в правилността на представеното
заключение настоящият състав прие, че следва да кредитира същото изцяло и не се
налага повторен фотограметричен анализ на следите.
Втората част от експертизата касае трасологично обследване
на спирачните следи от материалите по протокола за доброволно предаване от
19.03.2013г., видими и в изображенията от фотоалбума към протокола за оглед на
местопроизшествието от 22.08.2012г. При изследване на фотоснимките е
установено, че следите са оставени от предната и задната гума на транспортно
средство, като каучуковите частици, отложени в областта на контурите са
оставени от предната гума, а задната е оставила най-силни наслоения в средната
част на находката. При увеличение на тази средна част се наблюдават четири
тъмни линейни полета по дължината на следата, а между тях три броя бели полета,
възникнали в резултат от наличието на канал в релефа на гумата, непозволяващ
съприкосновение с настилката. Експертът застъпва становището, че превозното
средство, което е оставило следите не е било в процес на завиване при
блокирането на колелата от спирачките, тъй като задна и предна гума са оставили
обща линейна следа с видими контури на каналите, което не би било налице в
обратния случай. Изображенията на гумите на „Опела” и на спирачните следи са
сравнявани по метода на наслагване и разделяне чрез мрежа. При първия вариант,
след обработка до превеждане на изображенията до еднаква ширина са констатирани
разлики в следата и ходовата част на автомобилната гума, в отстоянията и броя
на каналите. При втория подход след превеждане до размери позволяващи съвпадане
на каналите, са констатирани разлики в широчината на следата и ходовата част на
гумата, както и отново в броя на каналите. На тази база е прието, че процесните
трасологични следи не са били оставени от гумите на „Опела”.
Във връзка с евентуалната посока на движение на
превозното средство, оставило следите, експертът изхожда от факта, че външната,
близка до банкета следа е с дължина 12,90м, а вътрешната-10,10м., като двете са
под лек ъгъл спрямо осевата линия на пътя. Различните параметри указват закъсняло
сработване на спирачки отляво или от дясно. При движение към гр.*** следва да
са блокирали първо десните колела, а това би предизвикало увличане на
автомобила в посока към банкета-до блокиране и на левите колела. При движение в
обратна посока и съответно блокиране първо в ляво, увличането би било в ляво,
т.е. към банкета, а не съгласно констатациите. Това дава основание на експерта
да приеме като „вероятна” посока на движение от с.Оброчище към гр.***. Изводът
е идентичен с този по т.4.3 от комплексната експертиза от 10.05.2013г./ДП, т.2,
с.118/.
Възраженията на защитата, касаещи тези заключения на
трасолога съдържат единствено субективни оценки, негативни квалификации и
извадки от изявленията на в.л.К., направени в съдебно заседание по въпроси,
невключени във възложените му по експертиза задачи. В случая не е налице нито
едно конкретно оплакване, годно да постави под съмнение правилността на
представените изводи. Експертът изрично и изчерпателно е обяснил защо приема,
че следата е от успоредно стоящи предна и задна гума, след което е направил
елементарно и достъпно за всички сравнение между изображенията, доказващо обективното
несъответствие. Що се касае до степента на достоверност на втория извод, същата
подлежи на проверка при общата оценка на отделните доказателствени групи.
Видно от изложените в хронологичен ред резултати от реализираните
способи за доказване, по делото са оформени две противостоящи доказателствени
съвкупности:
От една страна са обективните находки отразени в
протокола за оглед от 22.08.2012г. и скицата към него, изображенията на находки
от фотоалбума към този оглед, невключени в протокола, констатациите по протоколите
за двата огледа на л.а-л „Опел”, заключенията по комплексна съдебно медицинска,
трасологическа и автотехническа експертиза от 10.11.2012г./ДП, т.2, с.12, в.л.С.,
Ж., Д./, тройната АТЕ от 10.12.2012г./ДП, т.2, с.42, в.л.И., С.Ж./, комплексната
експертиза от 10.05.2013г./ДП, т.2, с.118, в.л.И., С., Ж., С., Н./, второто
алтернативно заключение по петорната автотехническа експертиза от съдебно
заседание, както и заключението по последната техническа експертиза,
установяващи, че мястото на удара е в лентата за движение към с.Оброчище.
В противовес са обясненията на подсъдимия, показанията
на Л. А., В.Г., Х.И., М.Ш., Р.П., К.Г. и Л.С., материалите към протокола за
доброволно предаване от 19.03.2013г., констатации по огледа от 17.04.2013г.,
както и първата алтернатива по петорната автотехническа експертиза от съдебно
заседание, установяващи мястото на удара в попътната лента на „Туарега”.
Във връзка с достоверността на всяка от съвкупностите
съдът взе предвид следното:
Първият вариант на заключението по петорната АТЕ от
съдебно заседание е базиран върху обясненията на К. и показанията на А. и Г.
относно мястото на удара, спирачните следи, видими под джипа във фотоалбума към
огледа от 22.08.2012г., но неописани в протокола, респективно-фиксирани във
фотоалбума и скицата към протокола за доброволно предаване от 19.03.2013г.,
дълбоката дъговидна 10м. следа от задиране, видима единствено в материалите по
протокола за доброволно предаване от 19.03.2013г., четирите броя простъргвания,
фиксирани при огледа на 17.04.2013г. и означени в приложение I в син цвят с
номера от три до шест, бледа следа от гума, видима в материалите по протокола
за доброволно предаване от 19.03.2013г., обозначена във виолетов цвят под №4 в
приложение I, намерената броня на „Опела”, а в определена
степен връзка се прави и с Т-образната следа по първия оглед и с петното
червеникава течност на снимка от фотоалбума към първия оглед, респ. файл „IMG_3873.jpg” в дигиталния носител на същия албум.
От името на колегите си, в заседанието от 09.10.2015г./с.463/,
проф.К. заяви, че при изключване на спирачните следи и дъговидната следа от
задирането от изходните данни, в сила/поддържан от тях/ остава единствено
втория вариант на представеното заключение. В този аспект относимостта на
обективните находки към инцидента е пряко свързана с достоверността на гласните
доказателства, касаещи времето, начина на възникването и фиксирането на
находките:
Непосредствено след започване на разследването по
делото подсъдимият, съпругата му и нейната майка са отказали да дадат показания,
позовавайки се на привилегията по чл.121, ал.1 от НПК. Свидетелката Г. е дала
такива едва на 14.12.2012г., след като по делото са били разпитани всички
свидетели и е била изготвена поредицата от автотехнически, съдебномедицински и
комплексни експертизи. В тези показания, дадени и в съдебно заседание, за първи
път се твърди, че произшествието е настъпило в лентата за движение към гр.***,
както и че насрещно движещият се автомобил е бил без включени светлини. Заляга
и твърдението, че огледът е бил извършен в пълен мрак, чрез фенерчета и мобилни
телефони, т.е. било е обективно невъзможно да се действа професионално и с
необходимата обективност. Тези рефрени стават основен акцент и в дадените пред
съда обяснения на подсъдимия, в показанията на неговите близки приятели Р.П., М.Ш. и Х.И., както и в показанията на
съпругата Л. А..
Противоположни на тези твърдения са показанията на четиримата
полицейски служители А., Д., К. и И., отцепили района на катастрофата от двете противоположни
страни, показанията на поемното лице Р.М. и на фелдшера Е.. Въз основа на
предоставените от тях данни се установява, че при огледа са ползвани светлините
на служебните автомобили, както и прожектори. Районът на местопроизшествието е
бил отграничен и не са били допускани външни лица, в т.ч. такива/Ш. и П./,
които да газят сред останките, за да съдействат на разследващите със светлината
от мобилните си телефони и да дават съвети за пропуснати находки. Тези
показания са еднопосочни, непротиворечиви,подробни, логични и взаимно допълващи
се. Същите недвусмислено кореспондират с останалата част от доказателствения
материал, и не са налице основания за съмнения, както относно достоверността
им, така и досежно добросъвестността на свидетелите. Обвиненията за
предубеденост поради изпълняваната от полицаите служба или в материална
зависимост от полицейските поръчки към М. са несериозни и крайно неоснователни.
Към н.о.х.д.№29/2014г. на ДОС/с.218/ е приложена справка
от РС”ПБЗН”-гр.***, съгласно която автомобилът на пожарната е пристигнал на местопроизшествието
в 04:06 часа, екипът е разчиствал пътя до 05:30 часа и се е върнал в базата в
05:45 часа. При повторния разпит Р.М. е заявил, че измиването на пътното платно
е започнало след като е натоварил джипа в репатриращия автомобил, но преди да
извози „Опела”. Същевременно, видно от спецификациите на файловете с
изображения, заснети при огледа, част от снимките на трупа на един от
пострадалите са направени в 04:49 часа. Тези факти очевидно дискредитират
твърденията на П. и Ш., че огледът фактически е приключил в 03:00 часа, както и
показанията на първия, че при преминаването му през мястото в 05:15 часа местопроизшествието
било измито, а катастрофиралите автомобили отстранени.
От особено значение са твърденията на подсъдимия и на
свидетелите П. и Ш., че непосредствено след катастрофата, по време на огледа са
забелязали процесната дъговидна следа от задиране, фиксирана във фотоалбума към
протокола за доброволно предаване от 19.03.2013г. Въпросната находка е била
обследвана при комплексна експертиза от 10.05.2013г./ДП, т.2, с.118/, като експертите
са отхвърлили тази теза и са приели, че следата е възникнала при репатрирането
на джипа. Този извод е потвърден и при проведения на 22.05.2013г. повторен
разпит на Р.М., съответно проверен по назначената в съдебно заседание петорна
автотехническа експертиза. Видно от фотоалбума към първоначалния оглед, в т.ч.
цифровия носител към същия, направени са достатъчно детайлни нощни снимки на
участъка зад джипа, на които въпросната следа не се вижда, но за сметка на това
се появява на дневните снимки към първия оглед, поради което съдът прие за
достоверни в тази връзка показанията на свидетеля М..
Показателни са и обясненията на подсъдимия, както и
показанията на съпругата и тъщата, че автомобилът навлязъл в тяхната пътна
лента се е движел без включени светлини. На практика това предполага, че Г.,
който дори не е бил правоспособен водач, в продължение на километри се е движел
в пълен мрак, с над 100км/ч, при това, возейки със себе си собственика на колата,
описван от баща му като педант на тема техническо състояние на автомобила. Дори да се приеме, че при тази скорост водачът
е можел да се задържи в очертанията на пътя, възниква въпросът защо при видими
от километри светлини на приближаващия джип, Г. би навлязъл в насрещната лента,
задействайки спирачките едва в рамките
на десетки метра преди сблъсъка. Това са и основните съображения поради които
съдът кредитира изцяло заключението по комплексната експертиза от 10.05.2013г./ДП,
т.2, с.118/, потвърдено и от назначената в съдебно заседание петорна
автотехническа експертиза, отхвърляйки тезата на подсъдимия и двете свидетелки
като невярна и съставляваща преднамерен опит да се осуети наказателното
преследване.
Внимателен анализ изискват и показанията на Г. и С.,
по повод предоставените от тях материали. Така и не става ясно кой от тях какви
параметри на следите е измервал, защо след първоначално организираното
посещение с П., Ш. и адвокатите Б.Р. и М.Р.
са посещавали още няколко пъти местопроизшествието поотделно и какво е наложило
твърдяно измерени с рулетка размери да бъдат предшествани при изписването им от
предлога „около”, заличаващ възможността да се търси отговорност за неверни
данни/ДП, т.3, с.30-с.41/. Не е установено кога е съставена скицата и легендата
към нея, защо е изготвена от съпруга на сестрата на подсъдимия, а не от С.,
който е инженер и специалист по
техническо чертане, кога материалите са били предадени на К. и защо „съществени”
за разследването данни, твърдяно установени към 23.08.2012г. са предадени едва на
15.02.2013г., когато окончателно е отпаднала възможността същите да бъдат проверени
и фиксирани по нормалния-общ процесуален ред. Отговорът на този въпрос за
настоящия състав се съдържа в заключението по техническата експертиза,
назначена в съдебно заседание. Фотограметричният анализ по същата установява
параметри на процесните спирачни следи, различни от предадената скица, но
съвпадащи като колесна база с тези по протокола за оглед от 17.04.2013г.,
когато находките са били изрично посочени на разследващите лично от подсъдимия
и неговия защитник. Съществен е факта, че въпреки възможното и вероятно
частично заличаване с времето на спирачните следи, това би засегнало дължината
на същите, но не и разстоянието помежду им. Така установеното към 17.04.2013г. отстояние
на единия край на лявата спирачна следа на 1,14м от ОР2, респективно-на 1,41м.
от ОР2 в другия край, в скицата на „Г.-С.” приема параметрите „около 1м.” за
първата точка и „около 1,3м.” за втората точка, като ориентирът е десния край
на лентата за движение към гр.***/двете действия са ползвали различни посоки/. Съгласно
легендата към скицата като ориентир е използван и заварен маркер на асфалта, отбелязващ
290м. от разклона за Момчил, но освен нанесените върху милиметровата хартия спирачни
следи няма изрично записване за приетите надлъжни равнинни координати на
същите. Очевидно, че установената чрез последната експертиза грешка на Г. и С. за
колесната база е равна на допусканото от същите отклонение в отстоянията, а
това поставя и въпроса дали спирачните следи от фотоалбума по първия оглед, по
протокола за доброволно предаване и тези от 17.04.2013г. не са едни и същи. Същевременно
следва да се отбележи, че този въпрос става безпредметен при наличното към
техническата експертиза заключение на трасолога, установяващ, че въпросните
следи не може да са оставени от превозно средство с шарка на протекторите на
гумите като тези на „Опела”.
Предвид изложеното, съдът прие, че установените
семейни връзки и приятелски взаимоотношения между подсъдимия и посочената група
свидетели, констатираните неверни твърдения, проявената тенденциозност,
преднамереност и съгласуваност в позициите, категорично компрометира
достоверността на тази съвкупност от гласни доказателства и съставлява
достатъчно основание тези обяснения и показания да не бъдат кредитирани в коментираните
части. По съществен обаче е фактът, че по безспорен начин се установява
неотносимостта на спирачните следи и
дълбоката дъговидна следа от задиране към катастрофата, предмет на делото. Освен
това, същото се отнася и до четирите броя простъргвания, фиксирани при огледа
на 17.04.2013г. и означени в приложение I в син цвят с номера от три до шест. Няма спор, че същите са се намирали в
периметър попадащ в обхвата на фотозаснемането и на 22.08.2012г., и на това от
23.08.2012г. към протокола за доброволно предаване, но не се виждат на нито
една от направените снимки, респективно-не са отбелязани нито от разследващия,
нито от С. и Г.. Това е и основанието, поради което се налага изводът, че
въпросните следи са възникнали след „частния” оглед и също нямат касателство
към процесния инцидент. Допълнителна немаловажна подробност е и липсата на следи
от предполагаемото провлачване на задницата на над двутонния джип през банкета,
съгласно вариант 1 от петорната АТЕ от съдебно заседание/н.о.х.д.№385/2014г.,
т.2, с.411/, при условие, че се касае за участък от около
15м./н.о.х.д.№385/2014г, т.2, с.470, абз.3 и 4, К./. Така отпадането на
въпросните три обективни находки изцяло лишава от основание предложения първи
вариант от петорната експертиза, назначена в съдебно заседание, като в сила,
съгласно изявлението на експертите е единствено втората алтернатива.
Въпросният втори вариант доказва, че първоначалният
контакт между катастрофиралите автомобили е бил между предната лява част на
„Туарега” и предната лява част на „Опела”, като сблъсъкът е бил челен, прав,
ексцентричен или леко кос, при ъгъл между надлъжните оси не по-голям от 4°-5°.
Мястото на удара е в лентата на „Опела”, с покриваща ударна площ 0,8м., средна
точка на около 2,7м. от осевата линия/при +/-1/2 от 80см. крайна точка на
ударната площ е на 2,30м/ и на около 312м. от мерната линия на ориентира.
Скоростта на „Туарега” е била около 107км/ч., а на „Опела”-около 114км/ч., а съгласно
теорията на удара скоростите биха били съответно 107,10 срещу 113,7км/ч, т.е.
идентични. Заключението пряко кореспондира с обективните находки отразени в
протокола за оглед от 22.08.2012г. и скицата към него, изображенията на находки
от фотоалбума към този оглед, невключени в протокола/триъгълните следи край
Т-образната, петното от червеникава течност и следата от блокиралото колело,
видимо пресичаща осевата линия зад джипа/, констатациите по протоколите за
двата огледа на л.а-л „Опел”, заключенията по комплексна съдебно медицинска,
трасологическа и автотехническа експертиза от 10.11.2012г., тройната АТЕ от
10.12.2012г., комплексната експертиза от 10.05.2013г, както и на заключението
по последната техническа експертиза. Особено внимание заслужава сходното
определяне на параметрите на мястото на удара, извеждано в предходните
заключения като точка, отстояща на около 310,70м./310м./ след Ор.1 по огледния
протокол-по посока с.Оброчище, на 1,67м./2м. от десния край на лентата, в която
се е движел „Опела”. Сравнително еднакви са определяните от отделните експертни
екипи скорости преди сблъсъка, близки или равни за „Опела” с възстановимите
показания на открития скоростомер, както и изчисленията относно ъгъла на удара между
колите. Напълно идентичен е и възприетият механизмът на произшествието. По
неустановени причини движещият се към гр.*** джип е навлязъл в насрещната
лента, където към с.Оброчище се движел „Опелът”. Г. е задействал спирачките на
колата, но преди достигане на спирачното закъснение и блокиране на колелата,
което да остави спирачни следи, последвал удар между превозните средства. След сблъсъка,
предизвикал Т-образната следа, „Опелът” се е завъртял около вертикалната си ос-обратно
на часовниковата стрелка, преобърнал се е странично и придвижвайки се косо
напречно на платното е застанал на лявата си страна-на мястото на което е
открит. В момента на удара радиаторът на джипа е бил пробит, образувайки
петното течност/с.466, К./. При разрушено окачване на предно ляво колело и
пробиване на гумата, същото се е изместило назад и е блокирало. След удара
джипът е продължил по дъгообразна траектория до мястото, на което е заварен,
оставяйки по асфалта пръските течност, разлива под предницата и следата от
триенето на блокираното колело.
Съгласно неоспорваното от страните допълнение към
експертното заключение, максималната скорост, позволяваща спиране в рамките на
осветеното от къси светлини пространство за всеки от процесните автомобили е
възлизала на 58,94км/ч., а при дълги светлини-на 126,29км/ч. Опасната зона за
спиране на джипа при установената реална скорост от 107км/ч. е възлизала на
111,85м. , а времето необходимо, за да се спре-5,93 секунди, срещу 114/км/ч.,
123,65м. и 6,21 секунди при втория автомобил. В момента, в който „Туарегът” е
започнал да пресича разделителната линия, същият се е намирал на 61,14м. от
мястото на удара, а разстоянието е било изминато за 2,06 секунди. При
навлизането на джипа в собствената му лента „Опелът е отстоял от мястото на
удара на 65,14м., колите вече са се намирали в рамките на опасните зони и от
техническа гледна точка сблъсъкът е бил непредотвратим за всеки от водачите. В
този аспект нито режимът на светлините, нито скоростта на движение се намират в
причинно-следствена връзка с процесния резултат. От значение е единствено
осъщественото от К. безпричинно навлизане в насрещната лента в момент, в който
насрещно движещият се водач вече не е имал техническата възможност да
предотврати сблъсъка. Въпросната възможност не е обвързана и с констатираната
неправоспособност на пострадалия.
Така възприетата от настоящия съдебен състав
фактическа обстановка се гради върху показанията на полицейските служители А., Д.,
К. и С.И., участвали при запазване и отцепване на местопроизшествието и
присъствали при започване на огледа; показанията на фелдшерите Т. и Е. относно
обстановката на местопроизшествието и оказаната помощ, показанията на двете поемни
лица и преди всичко на М., който репатрирал катастрофиралите автомобили и
обяснява реалния произход на оспорваната следа от задиране, справка
РС”ПБЗН”-гр.*** относно действията на пожарникарския екип, констатациите по
протокола за оглед от 22.08.2012г., ведно с изготвената скица и съдържащия
изображения на допълнителните находки фотоалбум /ДП, т.1, с.9/, протоколите
№1087/23.08.2012г. и
№165/05.09.2012г. /ДП, т.2, с.87 и
с.101/ за химически анализ на взетите кръвни проби, заключението по съдебномедицинските
експертизи за аутопсии №115/2012г. и №116/2012г./ДП, т.2, с.66 и с.77/, констатациите
по огледа на лек автомобил „Опел Вектра” с К№***, показанията на Б.Р., Д.Р., М.С.,
Ж.Р. и Г.Г. относно тръгването на пострадалите и джапанките, носени от всеки от
тях, заключението по СМЕ №150/2012г. /ДП, т.2, с.107/ относно травмите на В.Г., заключенията по комплексната
съдебно медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза от
10.11.2012г./ДП, т.2, с.12, в.л.С., Ж., Д./ и тройната АТЕ от 10.12.2012г./ДП,
т.2, с.42, в.л.И., С.Ж./, материалите по протокола за доброволно предаване от
19.03.2013г./ДП, т.3, с.61/, констатациите по протокола от 17.04.2013г. за
повторен оглед на местопроизшествието с приложени скица и фотоалбум/ДП, т.т.1,
с.80/, констатациите по протокола от 27.04.2013г. за втори оглед на л.а.„Опел
Вектра”, при които са иззети и приобщени като веществени доказателства 4бр.
крушки, заключенията по комплексната експертиза от 10.05.2013г./ДП, т.2, с.118,
в.л.И., С., Ж., С., Н./, комплексната медицинска, трасологическа и
автотехническа експертиза/ДП, т.2, с.138, в.л. Д., Ж., С./, назначените в
съдебно заседание петорна автотехническа експертиза и техническата експертиза с
участието на фотограметрист и трасолог, приобщените по делото веществени
доказателства, в т.ч. цифровите носители на заснеманията по първоначалния оглед
и към протокола за доброволно предаване. С оглед изложените по-горе констатации
и съображения, показанията на свидетелите Ш. и П. бяха приети за напълно
недостоверни и отхвърлени. Показанията на С. и К.Г. са от значение за делото
доколкото в известна степен разясняват произхода на материалите към протокола
за доброволно предаване. Що се касае до обясненията на подсъдимия и тезите на
съпругата и тъщата, освен като защитна позиция и опит да се осуети
наказателното преследване, същите бяха кредитирани единствено в частта относно
посоката на пътуване, разпределението в автомобилите и действията на К. след
произшествието.
Относно правната квалификация на
извършеното:
На 22.08.2012г. на главен път „Е 87”, преди кръстовището за
кариера „Момчил” в посока гр.***, при управление на МПС-лек автомобил
„Фолксваген Туарег” с К№***, подсъдимият е нарушил правилата за движение по
пътищата-разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която на пътно платно с две пътни
ленти, осигуряващи двупосочно движение, на водача на
пътно превозно средство е забранено да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.
Нарушението е осъществено чрез внезапно безпричинно навлизане в лентата за
насрещно движение на пътуващия в срещуположна посока „Опел Вектра” с К№***, управляван от Д.Г.Г., който
въпреки задействането на спирачната система не е имал техническата възможност
да предотврати челния сблъсък, а способността за това не е обвързана с липсата
на правоспособност. Вследствие на катастрофата е настъпила смъртта на П.Б. Р. и
на Д.Г.Г., а свидетелката В.Н.Г. е претърпяла средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лъчевата кост и на лакътната кост на лявата
предмишница, обусловили затруднение в движението на крайника за период от около
три-четири месеца. Установено е, че неизползването на предпазните колани от
жертвите няма връзка с тежестта на претърпените, несъвместими с живота травми,
т.е. допуснатото от пострадалите нарушение не се намира в причинно-следствена
връзка с процесния резултат.
С оглед нормалното си психо-физическо
състояние, претендираното интелектуалното ниво, придобития житейски опит и стаж
като водач на МПС, предвид несложната пътна ситуация, избраната скорост на
движение, факта, че превозва възрастна жена и дете, неосигурени с
обезопасителните колани, както и установените елементарни правила за пътна
безопасност, подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди тежките последици
от действията си, предмет на настоящото производство. Въз основа на това настоящият
състав прие, че деянието е осъществено виновно, при форма на вината по чл.11,
ал.3, пр.1 от НК-„небрежност”.
Няма спор, че непосредствено след
катастрофата подсъдимият е изнесъл св.Г. от катастрофиралия автомобил, подал е
сигнал на „НС 112”,
звънял е за помощ на приятели, подсигурил пристигането на частно линейка и
заедно със съпругата си са опитвали да облекчат положението на ранената си
дъщеря. Неприемливо в случая е отношението му към жертвите в блъснатия от него
автомобил. Телата на Р. и Г. са били открити от полицейските служители, които
са пренасочили фелдшерите от първата линейка, оказващи помощ на Г. и Л.Катева,
към видимо по-тежко пострадалите лица. Едва след това св.Т. констатира смъртта
на Г., а Р. е транспортиран до болницата. Смъртта и на двамата е настъпила
вследствие на остра кръвозагуба от претърпените травми. Именно тези
обстоятелства не позволяват поведението на подсъдимия да се окачестви като
предприемане на всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите.
С оглед изложеното съдът намира за
доказано, че с процесното си деяние К.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.343, ал.4, във в-ка с ал.3, пр.4 и 5, б.”б”, пр.1, във
в-ка с ал.1, б.”б” и б.”в”, във в-ка с чл.342, ал.1 от НК. Не са налице
основание за приложението на привилегирования състав по чл.343а от НК.
Същевременно подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по първоначално
повдигнатото обвинение относно вменените нарушения по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, които да са в причинно-следствена връзка с процесния резултат.
Причини за извършване на
престъплението-с оглед събраните за личността данни следва да се приеме, че се
касае за изолирана инцидентна проява на небрежност с изключително тежки
последици.
Относно индивидуализирането на
санкциите:
Преценявайки обществената опасност на
извършеното като висока съдът взе предвид масовостта и трайната тенденция към
увеличаване на този род престъпления, както и техните изключително тежки резултати,
възрастта на двамата починали и последиците за техните семейства, както и наличието
на допълнителни несъставомерни последици-претърпените от детето на подсъдимия
травми. От друга страна, позитивните данни за личността на извършителя,
неговото семейно положение и постоянно занятие, както и инцидентния характер на
извършеното позволяват обществената опасност на дееца да бъде определена като
невисока.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на
предходни или последващи противообществени прояви, възрастта, семейното
положение и установената обществено-политическа ангажираност на подсъдимия. В
съчетание с горните съображения тези обстоятелства имат своята безспорна
тежест, но не могат да бъдат определени нито като многобройни, нито като
изключителни, за да обусловят извода, че и най-лекото установено от закона
наказание би се явило несъразмерно тежко. Ненавременната, брутална и
безсмислена смърт на двамата млади мъже и проявената небрежност очевидно са
несъвместими с подобна снизходителност.
Воден от изложените съображения досежно
обществената опасност на извършеното и дееца, предвид констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства и правилото по чл.2, ал.1 и ал.2 от НК, съдът
определи основното наказание значително под средния и малко над минималния
предел, налагайки на подсъдимия лишаване от свобода за срок от четири години.
Същото подлежащо на изпълнение по реда на чл.61, т.3, във в-ка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343г и чл.37,
ал.1, т.7 от НК кумулативно предвидената по-лека санкция се определи над
средния предел, а именно-лишаване от правоуправление за срок от шест години. По
делото не са представени данни за ПАМ и временно отнемане на свидетелството за
правоуправление до решаване на въпроса за отговорността, поради което не се
налага приспадане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият беше
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-гр.*** разноски в размер на 3486,50лв.
На К. следва да се възложат и разноските по н.о.х.д.№29/2014г. на ДОС, както и
направените в настоящото съдебно производство разходи, дължими по сметка на
ОС-гр.***.
Воден от изложените фактически констатации и правни
изводи съдът постанови присъдата си. Да се уведомят страните.
Председател: .