№ 92
гр. гр.Несебър, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:П.М.Д.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от П.М.Д. Административно наказателно дело №
20212150201135 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д- 63д от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба, подадена от М. Т., ЕГН
********** със съдебен адрес: гр. С., ул. „Т.у.” № *, ет. *- адв. П. – М.М. Б.
срещу Наказателно постановление № 21- 0304- 001553 от 17.09.2021г.,
издадено от Иво Терзиев – Началник Сектор към ОД МВР Бургас, РУ
Несебър, с което на жалбоподателката на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174,
ал. 1 , т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/
месеца, за това, че на 20.08.2021г., около 04.10часа, в гр. Несебър, к.к.
„Слънчев бряг” , алея пред хотел „Барсело” в посока хотел „Перла”, като
водач на лек автомобил „М.“ с рег. № ******, управлявалa след употреба на
алкохол, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0189 –
1.05промила. Посоченото е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП.
Жалбоподателката М. Т. , недоволна от наложеното й наказание, го
обжалва. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се
твърди, че на посочената дата Т., като водач на лек автомобил, е спряна за
проверка от служители на РУ МВР Несебър. Наказаната била поканена да й
бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство, като
уредът отчел 1.05промила. Т. не била съгласна с резултата, но служителите на
МВР я били успокоили, че всичко е наред. Жалбоподателката твърди, че след
това не й било разяснено, че може да бъде тествана с доказателствен
анализатор или да даде кръвна проба за анализ. След това проверяващите
отнели СУМПС на водача, но и досега не й бил връчен АУАН и талон за
медицинско изследване. Не били спазени и изискванията на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН. На първо място не били записани трите имена на наказаната, като за
презиме на същата е посочено „Не”. Нарушено било изискването за пълно
1
описание на извършеното нарушение и мястото, на което е сторено. Не било
посочено къде водачът се води на отчет, държавата издала СУМПС. Не било
ясно дали била санкционирана жалбоподателката или друго лице, къде било
извършено нарушението, което засягало правото й на защита. Не бил
предявен и съставения АУАН, което също се явявало нарушение на закона.
Не била разяснена и възможността за изследване, както и последиците от
неявяване за медицинско изследване. Иска се цялостна отмяна на санкцията.
В хода на съдебното заседание жалбоподателят не се явява. Наказаната
М. Т. е упълномощила адв. С.П., САК, която е преупълномощила адв. Б.М.,
АК гр. С. да представлява жалбоподателката. Защитникът не се явява в с.з.,
като с изрична молба поддържа жалбата и претендира разноски.
Административнонаказващият орган не се явява и не се представлява по
делото.
Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 20.08.2021г. свидетелят Д. Г. Д. - служител на РУ МВР Несебър,
изпълнявал служебните си задължения в гр. Несебър, в к.к. „Слънчев бряг”.
Около 04.10часа на посочената дата за проверка бил спрян лек автомобил
„М.“ с рег. № ******, с водач жалбоподателката М. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „Л.” № *. Полицай Д. извършил проверка на Т. с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0189, при което светлинната скала
отчела 1,05 промила алкохол в издишания въздух. На Т. бил издаден талон за
медицинско изследване № 0067175, който проверяваната отказала да получи
и подпише. Полицай Д.Д. съставил АУАН бл. № 155452/ 20.08.2021г., в който
вписал, че М. Т. е извършила нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът
бил предявен на Т., която не вписала възражения и обяснения и го подписала.
В законния срок било издадено процесното Наказателно постановление № 21-
0304- 001553 от 17.09.2021г.
Наказаната М. Т. е правоспособен водач, не е осъждана за деяния от общ
характер.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: АУАН бл. № 155452/ 20.08.2021г.,
Наказателно постановление № 21- 0304- 001553 от 17.09.2021г., талон за
медицинско изследване № 0067175, свидетелските показания на Д. Г. Д.,
както и другите приобщени към доказателствата писмени материали по
преписка изх. № 304000- 18105/18.11.2021г. на РУ МВР Несебър.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен
интерес, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен
срок чрез наказващия орган. И АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентните органи , видно от приложената по делото Заповед
Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени
са срковете по чл. 34 от ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото е безспорно установено, че на 20.08.2021г., в гр. Несебър, к.к.
2
„Слънчев бряг”, жалбоподателката М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„Л.” № * е управлявала МПС - лек автомобил „М.“ с рег. № ******, под
въздействието на алкохол. При извършената й проверка с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510” № 0189 светлинната скала на уреда е отчела
1,05промила в издишания въздух. Т. е отказала да й бъде извършена проба с
доказателствен анализатор, както и да даде кръвна проба за изследване, като е
отказала да подпише и получи съставения талон за медицинско изследване №
0067175. В жалбата си Т. не оспорва, че на посочената дата и място е
управлявала МПС след употреба на алкохол и под въздействието му. Видно
от показанията на св. Д. Т. е била сама в автомобила.
Съгласно чл. 3, ал. 1 на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, при извършване на проверка на
място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или
техни аналози - с тест. Следващата алинея указва и последващите действия не
проверяващите органи, като изрично сочи, че „при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по
образец съгласно приложение № 1.“ В следващата норма на чл. 3а на
Наредбата изрично се сочи и че „установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух
и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2.
лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3.
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.“ От събраните гласни и писмени доказателства
става ясно, че М. Т. е отказала да приеме съставения талон за изследване,
съответно да се яви в указаното медицинско заведение, за да даде кръвна
проба за изследване. Отказът на Т. да получи талона съставен от свидетеля
Д.Д. е удостоверен от един свидетел съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредбата, а
според следващата разпоредба това води до извода, че водачът е приел
показанията на техническото средство. Не може да се сподели възражението
на Т., че не е разяснена възможността да даде кръвна проба за изследване – в
АУАН ясно е отразено, че е издаден талон за медицинско изследване.
Установява се обаче, че водачът е отказал да го получи, а също така, че
отказва да бъде изпробвана с доказателствен анализатор. Т. е подписала
АУАН и е получила препис от него. Съставеният АУАН изпълнява
изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата. В тази връзка писмените
доказателства по делото опровергават изложеното в жалбата, че на Т. не е
връчен АУАН . Видно от приложеното по делото копие, АУАН е подписан от
жалбоподателката, а в него е вписан и номера на издадения талон за
медицинско изследване.
В настоящия случай не се установиха процесуални нарушения, които да
са довели до засягане правото на защита на жалбоподателя. Издадените
3
АУАН и НП са от компетентни органи, видно от приложената по делото
Заповед Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Настоящият състав не споделя възраженията на жалбоподателката, че са
налице нарушения на процесуалните правила, които са довели до
опорочаване на издадените АУАН и НП, както и засягане на правото й на
защита. Както се посочи АУАН е връчен на наказаната. В него, а и в
съставеното наказателно постановление М. Т. е индивидуализирана както с
имената си, така и с ЕГН и адрес. Не може да се приеме, че нарушение
водещо до неяснота на наказания е изписването на думата „не” като презиме
на жалбоподателката. Ясно в наказателното постановление са посочени двете
имена на наказаната , ЕГН, адрес. Както се установява от другите писмени
доказателства по делото, Т. не се идентифицира с презиме. На следващо
място е ясно и точно определено мястото на нарушението – това е гр.
Несебър, к.к. „Слънчев бряг” , алея пред хотел „Барсело”. Актосъставителят и
наказващият орган няма задължение да посочват точен номер на улицата, на
която е установено нарушението. Разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН поставят изискване за посочване място на нарушението, но то е
свързано с преценка за териториалната компетентност на органите, които
констатират нарушението и налагат наказанието, като в закона няма
изискване за точно посочване на адреса, т.е. за номер на улицата, адрес или
друга административна единица, на която се извършва проверката. В случая
достатъчно пълно е посочено мястото на нарушението. Не е нарушение и
непосочването на страната издала СУМПС и къде същата се води на отчет.
Установено е , че Т. е правоспособен водач, но за налагане на наказание по
чл. 174, ал. 1 , т. 2 от ЗДвП не е нужно водачът да е правоспособен. Напълно
ясни са обстоятелствата по извършеното нарушение, намерили място в
наказателното постановление. Наказаната е била запозната с основанията за
образуване на административнонаказателното производство, както и фактите,
които са послужили за налагане на санкцията.
По отношение на наложеното наказание. Наказващият орган правилно е
приложил санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в която
наказанието е с абсолютен размер - „глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца, като
АНО може да наложи само посоченото.
От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че следва оспореното
наказателно постановление да се потвърди.
По разноските. Жалбоподателят е направил искане за присъждане на
разноски, но при този изход на производството такива не му се дължат.
Наказващият орган не е направил искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21- 0304-
001553 от 17.09.2021г., издадено от Иво Терзиев – Началник Сектор към ОД
МВР Бургас, РУ Несебър, с което на М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ул. „Л.” № *, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1 , т. 2 от ЗДвП, за
извършено на 20.08.2021г. в гр. Несебър нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и
4
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5