Решение по дело №167/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.     

С Решение № 397 от 30.11.2023 г., постановено по АНД № 20232230201117/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменено Наказателно постановление /НП/ № 4 от 12.06.2023 г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на А.И.А. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 133, ал. 3, т. 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и е осъдена РИОСВ-Стара Загора да заплати на А.И.А. сумата от 500 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, който го обжалва в срок, чрез пълномощник. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт. Заявява, че изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства и от относимите правни норми. Нарушението било детайлно описано в акта и в НП, като били посочени: броят на автомобилите; тяхната марка, цвят; били описани и липсващите части. Против правната логика бил изводът на районния съд, че ИУМПС били закупени за собствена нужда и поради това не можело да се търси отговорност за съхранение на отпадъци от ИУМПС. Посочва, че дейността по събиране, съхранение, транспортиране и третиране на отпадъци се извършвала при специални условия, поради което следвало лицата осъществяващи такава дейност да притежават разрешително, в което е указано къде и как може да бъде извършвана тази дейност. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен и да потвърди наказателното постановление.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. ответникът по касационното обжалване А.И.А., редовно и своевременно призован, не се явява. Представено е писмено становище от процесуален представител – адв. Т.Р. ***, която оспорва жалбата и излага съображения относно неоснователността на същата. Моли решението на РС – Сливен да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че са налице основания да бъде оставено в сила решението на въззивния съд. 

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно, че:

На 13.12.2022 г. експерти на РИОСВ - Стара Загора извършили проверка, във връзка с подаден сигнал за нерегламентирани дейности с отпадъци на територията на с. Ч.. Бил посетен имот с местонахождение с. Ч., общ. С., ул. „Д. С.“ и координати: 1) 42.645664; 26.235061; 2) 42.645496; 26.234832; 3) 42.645449; 26.235078. При извършената проверка било установено, че в посочения имот А.И.А. съхранява 6 броя ИУМПС, както следва: 1 бр. „Шкода Октавия“, тъмносиня на цвят; 1 бр. „Рено Меган“, сиво на цвят,; 2 бр. „Рено Меган“, червени на цвят; 1 бр. БМВ, тъмносиньо на цвят; 1 бр. БМВ, тъмносиво на цвят. Автомобилите били със свалени регистрационни номера, силно увредени, с липсващи основни компоненти (двигатели, седалки, ходова част, гуми и др.). В имота било установено и наличието на седалки, врати, броня и други части от МПС. За резултата от проверката бил съставен Констативен протокол /КП/ № 010 470 от 13.12.2022 г., с който на А. били издадени предписания: да се предадат описаните ИУМПС на лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО и да се представят в РИОСВ – Стара Загора документи удостоверяващи изпълнение на предписанието, със срок на изпълнение – до 29.12.2022 г.

На А.И.А. бил съставен АУАН № 4 от 06.01.2023 г., с който деянието било квалифицирано като нарушение по чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците. Актът бил връчен на А., който подал възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На основание на съставения АУАН, на 12.06.2023 г. е издадено и обжалваното НП.

За да отмени наказателното постановление, Районният съд е приел, че АНО е следвало да докаже, че към момента на проверката и ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя именно той е извършвал дейности с отпадъци; АНО е следвало да индивидуализира наказанието като опише в какво точно се изразява то и кой е нормативният акт и текстът, който е нарушен. Приел е, че по делото не са установени дейности по събиране, транспортиране и по третиране на ИУМПС, като простото държане на части от ИУМПС не следва и не може да се квалифицира като дейност по събиране, транспортиране и по третиране на ИУМПС. При тези мотиви Районният съд е приел, че НП е материално и процесуално незаконосъобразно и го е отменил.

Сред приобщените по делото пред Районния съд доказателства са: Писмо изх. №ПО-04-3891(1) от 28.07.2023 г. на директора на РИОСВ-Стара Загора; Писмо изх. №ПО-04-3891 от 19.06.2023 г. на директора на РИОСВ-Стара Загора; Възражение вх. №КОС-06-7971(1) от 20.01.2023 г.; Писмо изх. №ПО-03-169 от 10.01.2023 г. на директора на РИОСВ-Стара Загора; Писмо от 26.01.2023 г. на началника на РУ-Сливен; Писмо изх. № КОС-06-7971 от 22.12.2022 г. ведно с известие за доставяне; Констативен протокол №010 470 от 13.12.2022 г., ведно със сведение от А.И.А. от 13.12.2022 г.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт като краен резултат. Касационната инстанция не споделя мотивите на районния съд, поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I. По смисъла на §1, т. 44 от ДР на ЗУО, третиране на отпадъците са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. В §1, т. 13 от ДР на ЗУО оползотворяването е дефинирано като всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване. Съгласно нормата на чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО, физическо лице, което извършва дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА и/или ИУМПС без регистрация по Търговския закон или без разрешение, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1400 до 4000 лева. По смисъла на определението по т. 1 на § 17 от ДР на ЗУО, отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.

В АУАН и в НП изрично е посочено, че наказаното лице извършва дейности по съхранение с код R13 – съхраняване на отпадъци (установените при проверката в имота 6 броя автомобили със свалени регистрационни номера, силно увредени, с липсващи основни компоненти като двигатели, седалки, ходова част, гуми и др.) до извършването на някоя от дейностите с кодове R1 - R12, с изключение на временното съхранение на отпадъците на площадката на образуване до събирането им. Следователно, дейността по оползотворяване на отпадъците, обозначена с код R13, представлява вид дейност по третиране на отпадъците по смисъла на Приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО.

На основание чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, АУАН, съответно НП, трябва да съдържа описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са били нарушени. Словесното описание на нарушението в АУАН и в НП е подробно и ясно; посочени са съответните норми от закона, чието неизпълнение е констатирано; описани са обстоятелствата, при които е извършено нарушението. По тази причина настоящата инстанция намира, че не е допуснато съществено нарушение в хода на административнонаказателното прозиводство.

В случая, от събраните писмени и гласни доказателства, е установено, че А.И.А. е извършил нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците, като в имот с местонахождение в с. Ч., общ. Сливен, ул. „Д. С.“, в който са взети следните координатни точки: 1) 42.645664; 26.235061; 2) 42.645496; 26.234832; 3) 42.645449; 26.235078, извършва дейности по съхранение на 6 броя ИУМПС както следва: 1 бр. „Шкода Октавия“, тъмносиня на цвят; 1 бр. „Рено Меган“, сиво на цвят,; 2 бр. „Рено Меган“, червени на цвят; 1 бр. БМВ, тъмносиньо на цвят; 1 бр. БМВ, тъмносиво на цвят. Автомобилите били със свалени регистрационни номера, силно увредени, с липсващи основни компоненти, като двигатели, седалки, ходова част, гуми и др. В имота било установено и наличието на седалки, врати , броня и други части от МПС.

Макар деянието формално да осъществява посочения състав, то следва да се квалифицира като маловажен случай поради незначителност на вредните му последици и кумулация на смекчаващи обстоятелства. Видно от изложеното във Възражение с вх. №КОС-06-7971(1) от 20.01.2023 г., подадено срещу съставения АУАН, ответникът по касацията е придобил описаните 6 броя ИУМПС на 10.12.2022 г., като проверката от органите на  РИОСВ-Стара Загора е извършена на 13.12.2022 г. Предвид краткия период, през който установените ИУМПС са били съхранявани от наказаното лице, съдът намира, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, които характеризират случая като маловажен по смисъла на §1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно цитираната норма маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Видно от показанията на разпитания пред районния съд актосъставител се установява, че описаните ИУМПС са били предадени на лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО, в срока посочен в КП – до 29.12.2022 г. Следователно дадените предписания са били изпълнени преди съставянето на АУАН. Липсата на данни за предходно извършени административни нарушения на закона от страна на А., представлява друго смекчаващо обстоятелство. Наложеното с НП административно наказание се явява несправедливо, тъй като не съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите обстоятелства и на целите по чл. 12 от ЗАНН. Целите по чл. 12 от ЗАНН биха били постигнати, без да се ангажира административнонаказателната отговорност, като с приложение на института на маловажността се окаже необходимото предупредително въздействие.

Обобщавайки гореизложеното, тази инстанция намира, че конкретното нарушение по чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО предвид всички тези обстоятелствата, свързани с извършването му и личността на дееца разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обичайната за нарушения от този вид.

Предвид изложеното, оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, а подадената срещу него касационна жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото основателно и своевременно се явява искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в размер на 500,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, които да се възложат в тежест на касатора.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 397 от 30.11.2023 г., постановено по АНД № 20232230201117/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА РИОСВ – Стара Загора да заплати в полза на А.И.А. с ЕГН ********** ***, разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.