№ 284
/ 10.12.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Цв.Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова к.а.н.дело №916 по описа на съда
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава
Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Н.К.Б.
*** – чрез процесуалния представител адв.С.М.,
срещу Решение №52/19.07.2021г., постановено по АНД №494 по описа на Районен съд
Свиленград за 2021г. Твърди се, че
решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, а потвърденото от
съда наказание – прекомерно. Съдът бил пренебрегнал явното нарушаване на
процедурата по съставяне на АУАН. Навеждат се доводи за неизвършен коректен
превод на акта, поради което в съзнанието на неговия адресат било невъзможно да
се създаде представа за вида и характера
на нарушението. Кредитираните от съда като безпристрастни и взаимно допълващи
се свидетелски показания били резултат от възприятия, получени доста след
започване на фактическата проверка от актосъставителя. Наложеното наказание
било неправилно определено, тъй като от Становище рег.№32-76775/08.03.2021г. на
митническите служители било видно, че стойността на стоките била 807,57 лева, а
наложената санкция надвишавала максимално предвидения в закона размер от 200 %
върху стойността на стоките, което водело до налагане на явно несправедливо
наказание. Потвърждавайки наказателното постановление без да била налице
законова възможност за това, съдът
влошил положението на наказаното лице. Неправилно и необосновано били присъдени
и разноски на ответната страна. Иска се съдебното решение на Районен съд
Свиленград да бъде отменено, като се
присъдят в полза на жалбоподателя направените разноски в двете инстанции.
Ответникът -
Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници счита, че въззивното
решение следва да бъде оставено в сила.
Окръжна
Прокуратура счита, че касационната жалба е частично основателна. Не бил
съобразен размерът на наложената санкция, поради което се иска решението на
районния съд да бъде изменено.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград е
потвърдил Наказателно постановление №182/2021 от 01.06.2021г., издадено от
И.Д.Заместник-Директор на ТД Южна морска. С наказателното постановление на Н.К.Б. за нарушение на чл.233,
ал.1 от ЗМ и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.231 във вр. с чл.233, ал.6 и
ал.1 и 4 от ЗМ е наложено административно наказание глоба в размер на 1741,14
лева, която глоба е определена за представляваща 200% от митническата стойност
на стоката, както и са отнети в полза на държавата - Тоалетна вода „DOLCE&GABBANA“ 45ml
– 23 бр.; Тоалетна вода „CHANEL“ 45ml – 25 бр.; Тоалетна вода „NINA RICCI“
45ml – 25 бр.; Парфюм „GUCCI“
45 ml – 50 бр.; Парфюм „BURBERRY“
45 ml – 25 бр.; Парфюм „CHLOEI“
45 ml – 50 бр.; Парфюм „LE PRESTIGE“ 45 ml – 25 бр., с митническа стойност 870,57 лева. От фактическа страна въззивният съд е установил, че на
01.03.2021г., около 00,20ч. на трасе Входящи автомобили на МП Капитан Андреево,
на път от Турция за България пристигнал лек автомобил, управляван от
жалбоподателя.
Преди започване на
физическа митническа проверка, водачът бил поканен устно на български език от
митническия служител да декларира носените от него лични вещи, стоки и валутни
ценности. Б. не декларирал нищо. При последвалата митническа проверка на
автомобила и багажа на водача, на задната кора - до задното стъкло, завити в
дрехи, митнически служител открил недекларирани процесните стоки, собственост
на жалбоподателя. В личното си обяснение същият посочил, че процесните стоки
закупил от гр.И.за подаръци, сложил ги в колата си, като не ги бил скрил.
Съставен бил АУАН, в който подробно били описани стоките, фактическо описание
на нарушението и изпълнителната му форма, както и обстоятелствата при
извършване. Запознаването със съдържанието на АУАН било извършено на български
и турски език. За да потвърди наказателното постановление, Районен съд
Свиленград е достигнал до извода, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазена била изцяло процедурата
по съставяне на посочените актове. Същите съдържали реквизитите по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, издадени били в срок, от компетентни органи, при спазване на
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Не били допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура. Въззивният съд приел, че дори и да
нямало нужда от превод на турски език, тъй като нарушителят владеел говоримо
български език, преводач бил осигурен. Така с оглед на по-пълна и сигурна
защита на правата на лицето превод на АУАН бил извършен. За въззивния съд не били
налице съмнения, че адресатът на акта не разбирал случващото се. Решаващият
състав на РС Свиленград приел за безспорно установено по делото, че Н.Б. е извършил описаното в наказателното постановление административно
нарушение, като е мотивирал подробно изводите си в тази насока. Счетено е, че не
били налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. Изложени
са и съображения за правилно и законосъобразно определяне на наложеното
административно наказание, което било съобразено с факта на повторно извършване
на нарушение от този вид. Наказателното постановление било законосъобразно и в
частта на постановеното отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на
нарушението.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка,
която не се оспорва по делото. Съдът е възприел относимите факти въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Въз основа на доказателствата е направен правилен
извод за спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП.
Същите съдържат всички необходими реквизити са издадени от компетентни органи,
при спазване на процесуалните срокове.
Съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗМ, който пренесе или
превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се
наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата
стойност на стоките. В разпоредбата се предвиждат две различни форми на
изпълнителното деяние на това административно нарушение, като в настоящия случай
е безспорно установено, че процесните стоки са били превозвани от ответника по
касация, тъй като Н.Б. е управлявал превозното средство, в което са открити
стоките. Така отговорността му правилно е била ангажирана за това, че
"пренася" стоки през държавната граница, без знанието и
разрешението на митническите органи. Правилно и законосъобразно
отговорността на Б. е ангажирана за повторно по смисъла на пар.1, т.35 от ДР на
ЗМ нарушение, тъй като е доказано издаденото на същия нарушител Наказателно
постановление №4080/2020г. от 16.02.2021г., влязло в сила на 24.02.2021г., за
извършено нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ. Неоснователни са наведените пред
настоящата инстанция възражения, че районният съд не се съобразил с
обстоятелството, че административното производство протекло при нарушение на
правилата при съставяне на АУАН, когато нарушителят не владее български език.
Правилно районният
съд е установил, че касаторът е български гражданин, който е дал писмено
обяснение не на български език, но е владеел говоримо български език, както и е
правилна преценката относно
субсидиарното приложение на разпоредбите на НПК съгласно препращата разпоредба
на чл.84 от ЗАНН. Правилна е и преценката, че извършеният превод на обясненията
е с оглед по-пълна и сигурна защита на правата на лицето, като в тази посока
следва да се имат предвид събраните свидетелски показания на митническите
служители. Освен това липсата на назначен преводач в административното
производство не може да обуслови съществено процесуално нарушение, още повече
при установеното, че е извършен превод и че говоримо е владян от касатора езика,
което е в посока да покаже, че е разбирал свойството на извършеното. Районният
съд не е пренебрегнал и е обсъдил подробно възражението, свързано с участието
на преводач, като тези изводи изцяло се споделят от настоящата инстанция. Поради
това съдът приема, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което
да е довело до ограничаване правото на защита на касационния жалбоподател. В тази връзка, като е
обосновал краен извод за потвърждаване на издаденото наказателно постановление
в частта, относно извършеното нарушение на чл.233, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗМ, районният съд е
постановил правилно решение и същото следва да бъде оставено в сила.
Самото деяние е резултатно, като
административнонаказателна отговорност се носи и за установен опит да бъде
извършено нарушение. Размерът на санкцията изцяло зависи от размера на
митническата стойност на стоките според нормата на чл.233, ал.4 - при повторно
нарушение по ал.1 и 2 се налага глоба в максималния размер, предвиден за
съответното нарушение, а именно - 200% от митническата стойност. Митническата стойността на
стоките е правилно определена в представеното Становище рег.№32-76775/08.03.2021г. на обща стойност
870,57 лева, а не както се сочи в касационната жалба – 807,57 лева, поради
което не може да бъде възприета защитната теза на
касатора за надвишаване на предвидения от законодателя максимален размер.
Поради изложеното, на основание чл.221 и чл.222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №52/19.07.2021г., постановено по АНД №494 по описа
на Районен съд Свиленград за 2021г., с което е било потвърдено Наказателно
постановление №182/2021 от
01.06.2021г., издадено от И.Д.Заместник-Директор на ТД Южна морска.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
Председател:
Членове: 1.
2.