Определение по дело №665/2019 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

 

Номер ……………      година  2019                          град Варна

 

Варненският окръжен съд                               Наказателно отделение

 

На единадесети юни                  Година две хиляди и деветнадесета

 

В закрито съдебно заседание  в следния състав:

                      

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ

КРАСИМИР ГАЙДАРОВ                                                              

 

като разгледа докладваното от съдия Атанасов

ВЧНД № 665 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид:

 

Въззивното производство е образувано по частен  протест на прокурор при ВРП, срещу протоколно определение постановено по НОХД № 5568/2018г. по описа на ВРС по реда на чл.249 ал.2 от НПК с което е прекратено съдебното производство поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В протеста се излагат доводи за неправилност на съдебния  акт, като се моли за неговата отмяна.

След запознаване с материалите по делото и обжалваният съдебен акт ВОС намери следното:

   Протестът е неоснователен.

За да прекрати съдебното производство първоинстанционният съд е счел, че са нарушени правата на М.Т. като обвиняем доколкото същият е бил поставен пред хипотезата на чл.94 ал.1 т.5 от НПК – интересите му с другия обвиняем – Д.Я. са били противоречиви, а последният е имал защитник. Макар, че защитата му е била условно задължителна задължение на разследващия орган е било да му разясни задължителната защита в случая и възможността му изрично да се откаже от нея. Обстоятелството, че в бланките на постановления за привличане на обвиняеми лица е изписана общо разпоредбата на чл.94 от НПК – изтъкнато в протеста, не отменя задължението на органа ръководещ съответното действие по разследването да разясни на участника в процеса неговите права и задължения и да му осигури възможност да ги реализира. Макар, че досъдебното производство е подготвително спрямо същинската фаза на процеса – съдебното такова, правото на защита на М.Т. е било нарушено на досъдебната фаза на процеса и съответните действия по разследването следва да бъдат законосъобразно преповторени.

Основателни според ВОС са и констатациите на ВРС за липсата на яснота в обвинителният акт по отношение на индивидуализацията и количеството на вещите предмет на престъплението по т.2 от обвинителният акт. Вещите – куфари, бижута и др. са посочени най-общо без посочване на техният брой и белези способстващи за тяхната индивидуализация. Това от една страна създава неяснота относно предмета на доказване, а от друга нарушава правото на обвиняемия да узнае точно за какви вещи е обвинен и да е в състояние адекватно да реализира защитата си. Обвиняемият организира защитата си върху фактите – вещите за които прокуратурата твърди, че са противозаконно отнети от него, а не срещу тяхната парична равностойност, която е посочена в обвинителният акт. В тази насока изложеното в протеста на ВРП не се споделя от съда.

По отношението на изложеното в т.3 от обвинителният акт касаещ извършена кражба на вещи и л.а. от владението на св.И.С, въззивният съд намира, че изложеното в обвинителният акт е достатъчно ясно доколкото хронологично са описани действията на обв.Я. по проникването му в апартамент собственост на св.С, последващото отнемане на л.а. „Фолксваген“, както и отнемане на вещи от автомобила. Действително за част от вещите е посочено, че са отнети от апартамента, а след това и от автомобила, но последователността на изложеното от прокурора дава достатъчно яснота за хронологията на действията за които се твърди, че са извършени от подсъдимия.

В заключение на изложеното в протеста, че защитниците на подсъдимите не са констатирали допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, следва да се отбележи, че задължение на първоинстанционният съд провеждащ разпоредителното заседание да извърши служебна проверка на въпросите посочени в  чл.248 ал.1 т.3 от НПК с  оглед на преклузията предвидена в ал.3 на посочения законов текст. Задължение на първоинстанционният съд е да констатира допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила независимо от становищата на страните в разпоредителното заседание, което той мотивирано е сторил.

Протеста на ВРП като неоснователен следва да бъде оставен без уважение, а делото върнато  на ВРП за отстраняване на допуснатите нарушения.

С оглед на изложеното и на осн. чл.345 вр. чл.249 ал.3 от НПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на ВРС шести състав от 13.05.2019г.  за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 5568/2018г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ