№ 5734
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110171469 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432 КЗ.
Ищецът твърди, че на 9.7.2021г. претърпял ПТП с управляван от него л.а. .,
настъпило по вина на водач на т.а. . и теглено ремарке № ., чиято гражданска отговорност
към датата на ПТП е застрахована при ответника. Твърди, че тъй като живее
преимуществено в ., на л.а. . е извършен оглед в оторизиран сервиз на марката, както и
ищецът изискал извършването на ремонт от оторизиран сервиз в ., при цена на ремонта по
оценка 8613,70 шв.фр. Сочи, че ответникът определил обезщетение в размер 1680,90 шв.фр.,
ищецът възразил, тъй като в експертното заключение се включва коефициент на овехтяване.
Оценката не била променена от ответника.- Поради изложеното, ищецът предявява
осъдителен иск за заплащане на сумата от 6932,80 шв.фр. с левова равностойност 12571,18
лева по курс на БНБ 1,81329 към датата на ПТП, която сума сочи, че е разликата между
оценката и определеното от ответника обезщетение, като сочи, че разликата е заплатена от
ответника.
Ответникът ., в срока за отговор сочи, че оспорва претенцията по размер, а
действителната вреда се съразмерява със сумата 1528,09 евро, която е платена. Счита, че при
определяне на обезщетението следва да се включи коефициент на овехтяване от 0,7, тъй
като цените на труд и бояджийски материали са завишени, както и защото в оценката са
калкулирани неопределени допълнителни разходи на стойност 384 шв.фр., който разход не
попада в отговорността му, както и твърди, че ищецът е платил необосновано висок размер
за ремонт.
От фактическа страна, съдът намери следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, съдът е приел за безспорно и
1
ненуждаещо се от доказване по делото, че на 9.7.2021г. ищецът е претърпял ПТП с
управляван от него л.а. ., настъпило по вина на водач на т.а. . и теглено ремарке № ., чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника, както и че на л.а.
е извършен оглед от оторизиран севриз на . в ., който дал заключение, че стойността на
ремонта възлиза на 8613,70 шв.фр , след което на 19.8.2021г.е предявил пред ответника
претенция за заплащане на сумата пред ответника, който определил обезщетение от 1680,90
шв.фр, платено на ищеца преди предявяване на иска.
По делото е изслушана и приета, неоспорена от страните съдебно – автотехническа
експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от правна страна следното.
Разпоредбата на чл.498,ал.3 КЗ /2015г./ предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока
по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. По делото е безспорно получаването на
извънсъдебната покана от ищеца до ответника за заплащане на обезщетение, както и отказът
на ответното дружество да заплати претенцията.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. По силата на законовата разпоредба на чл.43 КЗ, е предоставена
възможност на пострадалия да иска обезщетението за причинените му вреди направо от
застрахователя, покриващ „гражданска отговорност” на виновния водач. Вземането срещу
застрахователното дружество е за това, което дължи виновният водач на пострадалия, т.е.
обезщетението се дължи в случай, че виновният водач го дължи.
Първата предпоставка за уважаване на иска е вината на водача, гражданската
отговорност на когото е застрахована при ответника. Обстоятелството, че гражданската
отговорност на водача на т.а. . и теглено ремарке № ., чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП е застрахована при ответника се покрива от ответника, е безспорно по
делото.
По делото е отделено за безспорно, че виновен за ПТП е застрахованият при
ответника водач.
Спорният въпрос по делото е за размера на подлежащото на възстановяване от
ответното дружество обезщетение. Ищцовата претенция се основава на оценка за стойността
на ремонта, който би бил извършен в . – държавата, в която ищецът живее преимуществено,
поради което и оценката е извършена от оторизиран сервиз на марката в тази държава.
Разпоредбите на чл.105 и следващите от КМЧП посочват кое е приложимото
материално право при непозволено увреждане. Разпоредбата на чл.105 предвижда, че
задълженията от непозволено увреждане се уреждат от правото на държавата, на чиято
територия са настъпили вредите, съгласно ал.2, е предвидено уреждането на отношенията
2
между делинквента и пострадалото лице, когато имат обичайно местопребиваване на
територията на една държава, а съгласно ал.3 от същата разпоредба, независимо от двете
посочени хипотези, когато от обстоятелствата, като цяло, следва, че непозволеното
увреждане е в значително по- тясна връзка друга държава, прилага се правото на тази друга
държава. Посочен е пример – предходно отношение между страните, като например договор,
който е в тясна връзка с непозволеното увреждане. Цитираните разпоредби въвеждат,
последователно – ал.1 – приложимо е правото на местонастъпването на вредата; ал.2 –
приложимо е правото на държавата по обичайно местопребиваване на делинквента и
пострадалия, когато те съвпадат, и ал.3 – приложимо е правото на държавата, с която
непозволеното увреждане е в по – тясна връзка. Видно от фактите по делото, ищецът и
делинквентът не са с обичайно местопребиваване в една и съща държава, ето защо,
разпоредбата на ал.2 е неприложима. Неприложима е и разпоредбата на ал.3 от
разпоредбата, защото ищецът няма договор с ответното дружество, нито по делото са
ангажирани твърдения или други доказателства, които да сочат на връзка между
пострадалия и делинквента отпреди ПТП. Ето защо, приложима е разпоредбата на ал.1 и
приложимо е правото на държавата, на чиято територия са настъпили вредите. Относимо
към делото, имуществените вреди от ПТП са настъпили към момента на ПТП – претендира
са обезщетение за имуществени вреди – увреден лек автомобил вследствие на ПТП, които са
настъпили на територията на Република България. В изпълнение на горното, съгласно
разпоредбата на чл.480,ал.1,т.1 КЗ, обезщетението ще се определи въз основа правото на
Република България, тъй като ПТП е настъпило на нейна територия, въз основа нейния
закон, като нито една от останалите хипотези в цитираната разпоредба не е налице.
Разпоредбата на чл.499,ал.2 КЗ предвижда заплащане на обезщетение в действителния
размер на вредата, като обезщетението за вреди на МПС се определя въз основа Методиката
за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с Наредбата
по чл.504 КЗ.
Изложеното означава, че действителният размер на вредата е в размер на средната
пазарна цена на ремонта, по цени в България, поради настъпването на ПТП на нейна
територия. Същевременно, доколкото претенцията е в швейцарски франк, то и на основание
чл.499,ал.3 КЗ, застрахователят има задължението да удовлетвори единствено валутата, но
не и средната пазарна цена в .. Размерът на обезщетението по средни пазарни цени в .,
възлиза на 15619,14 лева съгласно САТЕ, размерът по средни пазарни цени в България е
5355,50 лева, а при приложен коефициент на нови части – 4569,34 лева.
Разпоредбата на чл.20,ал.2 от Наредба № 49/16.10.2014г. за задължитеното
застраховане по застраховки „Гражданска отговорност „ на автомобилистите и „злополука”
на пътниците в средствата за обществен транспорт, приета въз основа законовата делегация
на чл.504 КЗ, препраща при определяне на обезщетение, към Наредба № 24/8.3.2006г. за
задължителното застраховане по чл.249,т.1 и 2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции
за обезщетение за вреди, причинени на МПС. В частност, разпоредбата на чл.15 от същата
препраща към Приложение, което предвижда прилагане на коефиицент на овехтяване при
3
автомобили над 5 години.
Цитираните разпоредби пряко противоречат на КЗ, отделно от това, Наредба №
24/2006г. е приета преди КЗ, поради което и без изрична разпоредба в Кодекса, която да
предвижда запазване на действието й, препратката към нея заобикаля липсата на законова
делегация за издаването й. Съгласно разпоредбата на чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат на
възстановяване действително причинените вреди. Съгласно цитираната разпоредба,
„възстановителна застрахователна стойност“ е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Поради изложеното,
не следва да се прилага т.нар. „корекционен коефициент”, който по същество съставлява
„обезценка”, изрично забранена от КЗ.
Следователно, средната пазарна стойност в Република България е действителната
стойност на вредата върху л.а. Същата възлиза на 5355,50 лева / които възлизат на 2953,47
шв.фр. по курс 1,81329 на БНБ към деня на ПТП/, към която следва да се прибави сумата от
356,55 швейцарски франка – стойността, която ищецът ще заплати в Република . при
извършването на ремонта на автомобила, и която стойност се включва в рамките на т.нар.
„ликвидационни разходи”, които вещото лице посочи, че се начисляват в тази държава.
С оглед изложеното, обезщетението възлиза на 3310,02 шв.фр., от което следва да се
приспадне платеното извънсъдебно от ответника от 1680,90 шв.фр., поради което искът е
основателен за сумата от 1629,12 шв.фр., ведно със законната лихва от предявяване на иска,
до плащането, а за горницата, да се отхвърли.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът доказва
разноски от 502,85 лева внесена държавна такса, както и 200 лева депозит за САТЕ /
внесени са 400 лева, но съдът е указал на страната да внесе 200 лева, за горницата може да се
иска възстановяване/. Не са представени доказателства до приключване на устните
състезания за платено адвокатско възнаграждение, нито претенция е формулирана. От
разноските от 702,85 лева, съразмерно с основателната част на исковете, на ищеца се следва
сумата 165,16 лева.
Ответникът е сторил разноски от 200 лева за АТЕ и следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева, от които му се следва сумата от 229,50 лева.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА . ЕИК . със седалище и адрес на управление град . да заплати на Р. В.
ХР. ЕГН **********, живущ в ., ., чрез адвокат . Д., САК, сумата от 1629,12 швейцарски
франка, по иск с правно основание чл.498, ал.3 от КЗ във връзка с чл.432, ал.1 КЗ, която
сума съставлява остатък от обезщетение за имуществени вреди, причинени на л.а. . с рег.№ .
от ПТП, настъпило на 9.7.2021 г., в град София, по вина на застрахован по риска
4
„гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника водач на т.а. с рег.№ . с
теглено ремарке с рег.№ .; ведно със законната лихва от датата 13.12.2021г.. до датата на
окончателното плащане, както и сторените по делото разноски от 165,16 лева..
ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО е платимо по банкова сметка с IBAN ., BIC ., с титуляр: ..
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до пълния предявен размер на
претенцията от 6932,80 швейцарски франка.
ОСЪЖДА Р. В. ХР. ЕГН **********,живущ в ., ., чрез адвокат . Д., САК да заплати на . ЕИК
. със седалище и адрес на управление град . сторените по делото разноски от 229,50 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред СГС.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5