Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 07.02.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 13020 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.04.2018
г. по гр.д. № 12362/15 г., СРС, ГО, 37 с-в е приел за установено в отношенията между страните, че Д. Н.Ч.-Х.,
ЕГН ********** и З.А.Х., ЕГН ********** *** дължат разделно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния
директор Г.Х.Б.сумата от 1550,64 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.06.2012г. до м.04.2014г., ведно със законна лихва за периода от 29.10.2014 г.
до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 186,60 лв. за периода от
31.07.2012 г. до 16.10.2014г., както следва Д. Н.Ч.-Х., ЕГН ********** сумата от 775,32 лв., ведно със законна лихва за периода от 29.10.2014 г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 93,30 лв. за периода от 31.07.2012
г. до 16.10.2014г. и З.А.Х., ЕГН ********** сумата от 775,32 лв., ведно
със законна лихва за периода от 29.10.2014 г. до изплащане на вземането, лихва
в размер на 93,30 лв. за периода от 31.07.2012 г. до 16.10.2014 г. Отхвърлил е предявените от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, с адрес: *** срещу Д. Н.Ч.-Х., ЕГН ********** и З.А.Х., ЕГН ********** искове за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат на ищеца сума в размер над 1550,64 лева до пълния предявен
размер от 1613,12 лева, както и по чл.86 ЗЗД над сумата от 186,60 лева до
пълния предявен размер от 192,39 лева, като неоснователни. Осъдил е Д. Н.Ч.-Х.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, с адрес: ***, сумата в общ
размер от 42,37 лева, представляваща сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 58714/2014г. по описа на СРС разноски, както и сумата в общ размер от
433,80 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски. Осъдил е З.А.Х., ЕГН ********** с
адрес: *** да заплати
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***, сумата в общ размер от 42,37 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 58714/2014г. по
описа на СРС разноски, както и сумата в общ размер от 433,80 лева,
представляваща сторени в исковото производство разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците
Д. Н.Ч.-Х.,
ЕГН ********** и З.А.Х., ЕГН ********** *** чрез пълномощника по делото адвокат
И.Г.Д. от АК-гр.Кюстендил, със съдебен адрес:*** в осъдителната част с мотиви, изложени в жалбата и развити в три основни пункта. Развиват се доводи, че претендираните суми не се
дължат, защото липсва валидна облигационна връзка между страните, тъй като по
делото липсват доказателства, че ответниците са били собственици на процесния
имот в периода 2012 г.-2015 г., че приложима
е нормата на чл.62, ал.2 от ЗЗП, като по делото липсват доказателства, че
ответниците са поръчали топлинна енергия/ТЕ/ по смисъла на този текст, с
пространни доводи в тази насока, че по делото не е доказана реална доставка ТЕ.
Твърди се още, че не е спазено изискването на чл.197 ГПК, тъй като не са посочени материалите,
които се предоставят на вещото лице. Моли процесното решение да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло
предявените искове. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивната
жалба.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.422 ГПК, във вр. с чл.150 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил
горепосочените искове за установяване съществуването на вземане за сумата 1613,12 лв. главница за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот- апартамент № 19, находящ се в гр.София, ж.к. „*******,
за периода м.06.2012г. – м.04.2014г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПКдо
окончателното изплащане; ведно с лихва за забава върху
тази сума за периода 31.07.2012 г.-16.10.2014 г. в размер на 192,39 лв. Ищецът
твърди, че ответниците,
като собственици на имота, са потребители
на топлинна енергия за процесния имот, като не са изпълнили задължението си да
заплатят стойността й. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно производство и издадена в полза на
„Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 58714/2014г. по описа на СРС, 37
състав, срещу която ответниците са възразили.
Ответниците Д. Н.Ч.-Х., ЕГН **********
и З.А.Х., ЕГН **********, в
срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор,
в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Третото лице помагач не
взема становище по исковете.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
Преди всичко следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че доводите, че липсва валидна облигационна връзка между
страните, тъй
като по деото липсват доказателства, че ответниците са били собственици на
процесния имот в периода 2012 г.-2015 г.,
че приложима е нормата на чл.62, ал.2 от ЗЗП, както и съдът е допуснал
процесуално нарушение, тъй като не е било спазено изискването на чл.197 ГПК и не
са посочени материалите, които се предоставят на вещото лице/ кое от двете/,
като въведени за пръв път едва във въззивната жалба, се явяват преклудирани по
смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника срещу предявения
иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по
чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за
първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и
придобивна давност.“
Независимо от това, съдът ще изложи мотиви в тази
насока.
От събраните по делото писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответниците се явяват
потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153
от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012 г.), всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между
страните по спора.
Видно от доказателствата
представени по делото, а именно н.а. № 19, н.дело № 19 от 2001 г. Д. Н.Ч.-Х. и З.А.Х.
се явяват собственици на апартамент
№ 19, находящ се в гр.София, ж.к. „******* т.е. на процесния недвижим имот
и това обстоятелство е било безспорно по делото. Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е
необходимо негово изрично волеизяление в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ
107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./
продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Няма данни по делото ответниците да се възползвали от предвиденото рекламационно производство и да са оспорили изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в установените срокове, поради което, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експерта начин в съответствие с нормативната уредба. Освен това, няма данни ответниците да са заявили надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал.3 от Общите условия, които имат силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването.
Относно пространно развитите доводи за приложение на
чл.62 от ЗЗП, настоящата инстанция излага следните мотиви:
Разпоредбата на чл.62, ал.2
ЗЗП, забраняваща доставката на
централно отопление без искане на потребителя, е приета с цел транспониране в
националното законодателство на разпоредбите на Директива
2011/83/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В тази
връзка е постановено ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. №
2/2016 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което
разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл.62 вр. пар.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР,
съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла
на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие. Съгласно
мотивите на ВКС, различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е
обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между
титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни
обекти в такива сгради. Ето защо доводите на въззивниците, че е налице хипотезата на т.н. „непоискана доставка“, са неоснователни.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се
установява от индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети,
извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки,
приетите по делото СТЕ и ССЕ. Според СТЕ за процесния период ответниците не са ползвали и не са плащали ТЕ
за отопление на имота. Абонатът следва да заплаща ТЕ отдадена от сградна
инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните
отопляеми обеми и ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 2 броя водомери. За
периода 2013/2014г. абонатът не е осигурил достъп. Абонатът е квалифициран от
ФДР с трайно демонтирани радиатори и не му е начислена служебна енергия. ТЕ за
БГВ се отчита по показанията на 2 броя водомери за топла вода в имота. За периода с
липса на достъп на абоната е изчислена служебна консумация „на база“
потребление от минал период или 7 мЗ/месец. СТИ е минало метрологична проверка
и „съответства“. Вещото лице дава заключение, че ищецът и ТЛП са процедирали в
съответствие с нормативната уредба, действала през процесния период. Дължимата
сума според вещото лице е 419,74 лв. сградна инсталация и 1130,90 лв. за БГВ
или общо сумата възлиза на 1550,64 лв., възприета законосъобразно от районния
съд. Според ССЕ, няма данни за извършени
плащания от страна на ответниците за процесния период.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 16.04.2018 г. по
гр.дело № 12362/15г. на СРС, ГО, 37 състав.
Решението постановено при участието на трето лице
помагач на ищеца „Б.Б.“ ООД, ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.