Р Е Ш Е Н И Е №
от 27.10.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на първи
октомври, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2506/2019 година, по описа
на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на М.И.Д. *** която развива съображения, че до 07.02.2018 година е
бил в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено, а с Решение от
02.10.2018 година заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е
отменена, като е постановено да му бъде заплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3 977.70 лева. Посочва, че върху присъдената сума му се дължи
обезщетение, представляващо законна лихва върху присъдената му сума. Твърди, че
след влизане в сила на решението, с което ответникът е осъден да му заплати
обезщетението по чл. 225 КТ сумата в размер 3 977.70 лева му е заплатена на
29.07.2020 година, поради което следва да се счита, че претендираната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е в размер общо на 799.99 лева за периода 07.08.2018 година
до 29.07.2020 година. Направено е искане ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата в размер на 799.99 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на дължимото му обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Претендира да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното
дружество оспорва предявения иск като неоснователен, като е направено искане
същият да бъде отхвърлен. Претендира да бъдат присъдени направените от
дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Няма
спор по делото, а и от извършената служебна проверка в деловодната система на
Районен съд - Велико Търново /л. 56 - 60/ се установява, че с влязло в сила на
02.07.2020 година Решение № 939 от 02.10.2018 година по гр.д. № 527/2018 година
на ВТРС ответникът по делото е осъден да заплати на М.И.Д. сумата в размер на 3
977.70 лева - обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. Производството по гр.д. № 527/2018 година на ВТРС е било образувано по
подадена от М.И.Д. *** искова молба, вх. № 3492 от 16.02.2018 година /л. 19/, с
предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.
1 КТ.
Страните
не спорят, а и от представеното по делото извлечение от сметка на М.И.Д. в
"Райфайзенбанк /България/" ЕАД /л. 74/ се установява, че присъденото
с Решение № 939 от 02.10.2018 година по гр.д. № 527/2018 година обезщетение е
изплатено на ищеца по делото на 29.07.2020 година.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният по
делото иск е необходимо, ищецът в условията на пълно и главно доказване да установи
следните правопораждащи факти: наличието
на главен дълг, както и изпадане на ответника в забава по отношение на
изпълнение на задължението на същия. В тежест на ответника по делото е да
докаже възраженията си срещу предявения иск, включително, че е изпълнил
задължението си за заплащане на претендираната сума.
Искът по чл. 86 ЗЗД е
самостоятелен иск и след наличие на присъдена главница и отсъствие на влязъл в
сила съдебен акт по отношение на законната лихва върху същата, няма пречка тази
претенция да се предяви в отделно производство, независимо от акцесорния й
характер. В този смисъл е и Решение № 50 от 12.03.2010 година по т.д. №
485/2009г. на ІІ т.о на ВКС.
Няма спор
по делото, че с влязло в сила на 02.07.2020 година Решение №
939 от 02.10.2018 година по гр.д. № 527/2018 година на ВТРС ответникът по
делото е осъден да заплати на М.И.Д. сумата в размер на 3 977.70 лева -
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, както и че
тази сума е била заплатена на ищеца на 29.07.2020 година. Видно от решението липсва
произнасяне за законна лихва, което дава основание за предявяване на настоящия
иск и го прави доказан по основание, поради установената дължимост на
главницата.
Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при
неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната
/мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на
облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това
задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради
кредитора за извършената от него работа, а само при поискване – или като
акцесорно вземане с предявяване на иска за главницата, или чрез самостоятелен
иск като последица от уважаване на иска за главница. Обезщетение в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е
упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата. В случая по делото,
с предявяването на иска за заплащане на главницата – 16.02.2018 година, ищецът
изрично е поканил ответника да изпълни претендираното парично задължение. С
влизане в сила на решението по този иск, претендираното вземане в признатия от
съда размер, се е превърнало в ликвидно и изискуемо, като неговата изискуемост
е възникнала от предявяването на иска. Следователно от началния момент на
поканата – 16.02.2018 година, когато ответникът е бил поканен да заплати сумата,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, същият е изпаднал в забава. От
този момент до окончателното плащане на сумата – 29.07.2020 година същият дължи
обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение. С оглед
диспозитивното начало и предвид заявеното от ищеца в исковата молба съдът дължи
произнасяне за дължимостта на претендираната сума за периода от 07.08.2018
година до 29.07.2020 година. Липсват както твърдения, така и доказателства,
през този период ответникът да е извършвал плащане по главницата, поради което
същият е бил в забава за същия период и дължи на ответника обезщетение за
забавено плащане, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва за този
период, която изчислена с он-лайн
калкулатор възлиза в размер на 798.85 лева.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав
приема, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 798.85 лева - представляваща обезщетение за забавено плащане
за периода от 07.08.2018 година до 29.07.2020 година, на обезщетение по чл.
255, ал. 1 КТ в размер на 3 977.70 лева, присъдено с влязло в сила на 02.07.2020
година Решение № 939 от 02.10.2018 година по гр.д. № 527/2018 година на ВТРС, се явява основателен и доказан, поради което и като такъв
същият следва да бъде уважен в тази част. В останалата част за разликата до
пълният претендиран размер от 799.99 лева, която разлика е в размер на 1.14
лева, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователен,
поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част. Посоченото
разминаване се получава поради дублиране на един ден при изчисленията на ищеца
- 13.08.2019 година, доколкото първоначално е изчислено обезщетението за
периода от 07.08.2018 година до 13.08.2019 година, след което е прибавена
изтеклата лихва за периода от 13.08.2019 година до 29.07.2020 година.
При този изход на делото
претенцията на ищеца за присъждане на разноски се явява основателна, поради
което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата общо
в размер на 300.00 лева, представляващи направените от него разноски по делото
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Районен съд – Велико
Търново
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "САВИМЕКС" ООД, със седалище и адрес на
управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 281, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Д. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 798.85 лева /седемстотин деветдесет и
осем лева и осемдесет и пет стотинки/ - представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода от 07.08.2018 година до 29.07.2020 година, на обезщетение по
чл. 255, ал. 1 КТ в размер на 3 977.70 лева, присъдено с влязло в сила на 02.07.2020
година Решение № 939 от 02.10.2018 година по гр.д. № 527/2018 година на ВТРС, като отхвърля
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния претендиран размер от
799.99 лева, която разлика е в размер на
1.14 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА "САВИМЕКС" ООД, със седалище и адрес на управление град Варна, бул.
"Владислав Варненчик" № 281, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Д. ***,
с ЕГН ********** сумата в размер на 300.00
лева /триста лева/,
представляваща направените от ищеца в производство съдебни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи
на страните.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: