Р Е Ш Е Н И Е
№ 1530
Гр. П., 31.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 06800/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу Р.В.З.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗДза признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 1 034,16 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. ***,
с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 117,05 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до
20.06.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 04793/2018 г. по описа на Районен
съд-П., ГО, V-ти
състав е издадена Заповед № 3573/10.07.2018 г. за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в
качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на
ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия,
отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа
– в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл.
41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер
на 117,05 лв. за периода от 10.07.2016 г.
до 20.06.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. Е.Г. оспорва
предявените искове по основание и размер при твърдението, че З. не е била
собственик или ползвател на имота през процесния период. Между ищцовото
дружество и ответницата не е сключен договор за доставка, а последната не е
подала искане за откриване на партида с абонатен номер. Оспорва в имота да е
ползвана топлинна енергия, доколкото в същия няма радиатори. Няма данни за
извършен реален отчет. Ответницата не е потвърдила писмено процесните Общи
условия. Оспорва съществуването на изправно средство за търговско измерване в
абонатната станция на СЕС, редовността в счетоводството на ищеца и
съществуването на ФДР, която да е извършвала отчет на топлинната енергия.
Посочва се, че размерът на законната лихва за забава е неправилно определен. С
тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от
съда указания по реда на чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна
енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Ето
защо, съдът счита за неоснователен довода на ответната страна за отсъствието на
облигационно правоотношение между страните, обоснован с липсата на сключен
договор между тях.
В
настоящия случай, от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
с договор от 14.11.1988 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 ЗТСУ
Стопанска дирекция „Изграждане на селищни системи“ – гр. П., като продавач,
продава на третото за процеса лице В.М.З., като купувач, новопостроено ***с
адрес: гр. П., кв. „**“, находящо се в жилищна сграда – **.
Приетите
като доказателства по делото заверени копия от Удостоверение за наследници с
изх. № 19/ГРС-5126/02.08.2019 г., Удостоверение за наследници с изх. №
627/28.01.2014 г. и Препис – извлечение от ***г. от акт за смърт № ***г.,
всички издадени от Община П., сочат, че лицето В.М.З. е починало на ***г.,
оставяйки за свои законни наследници съпругата си Я.Б.З. и дъщеря си Р.В.З. – ответницата
по делото. Изяснява се, че Я.З. е починала на ***г. като неин единствен законен
наследник е дъщеря ѝ Р.З..
С
Декларация с вх. № 43730.01.2014 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижим имот ответницата Р.З. *** правото на собственост върху процесния
недвижим имот с административен адрес: гр. П., кв. „**“ ***с посочено придобивно
основание – „по наследство“ въз основа на договор № ***г. от СД ИСС – гр. П.. В
декларацията е отразено, че имотът е изключителна собственост на декларатора,
както и, че е придобит от лицето Я.Б.З..
При
съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и следващите от тях
фактически изводи съдът намира за установено, че през процесния период – за времето от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. собственик на процесния имот е била ответницата Р.З., придобила
изцяло собствеността на ***г. по силата на наследяването от родителите си В.М.З.,
а след смъртта му от майка си Я.Б.З., като неин единствен законен наследник –
арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 48 ЗН.
В
подкрепа на този извод е и изявлението на ответницата, обективирано в
представената и приета по делото декларация, която има характера на подписан
/което не се оспорва/ от нея частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се
с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че
автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало
документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има
значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно,
че деклараторът – ответницата Р.З. е собственик на жилището, придобито от нея
по наследство, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в
процеса, в случая съответстващо с останалите писмени доказателства – арг. чл.
175 ГПК.
Доколкото
по делото няма данни и твърдения за последващо прехвърляне от ответницата на
притежаваните от нея права върху имота, то съдът приема, че през исковия период
същата е придобила и качеството потребител на топлинна енергия, чието основно
задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото
дружество е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия,
съответстващо на правата ѝ в съсобствеността /арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи
условия/.
Последното
в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр.
чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за
дялово разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и
отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда в режим на етажна собственост включва три основни елемента – топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се
определя и индивидуално дължимата от потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е
доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в
заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо
на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В заключението е отразено, че
същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на
място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение като трето,
неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Последната е
избрана от етажната собственост на процесната СЕС с договор № ***г. Между ФДР и ищеца
има налично споразумение в тази насока, обективирано в Договор № ***г. /приет
като доказателство по делото/. От заключението се установява, че последователно
монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери, са
преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които
са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за
търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. Отразено
е, че през процесния период технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер.
Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за
разпределение само нетната топлоенергия.
От
заключението се установява, че през релевантния период в имота на абоната са
налице работещи четири отоплителни тела – в помещенията кухня, дневна и спалня
и в помещението баня – щранг-лира, последното без ИРУ, за които е начислен сужебен
разход поради неосигурен от абоната достъп за отчет. За това обстоятелство е
съставен Констативен протокол от 04.05.2017 г. При изслушването си пред съда
експертът изяснява, че разходът е определен по реда, установен в приложимата Методика.
През месец април 2017 г. – след отоплителния сезон отоплителните тела в стаите
са демонтирани. Изяснено е, че в имота има монтиран уред за измерване на
количеството потребена топла вода – 1 бр. водомер, но през разглеждания период
няма начислен разход за БГВ. Начислен е разход за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация – по изчислителен път пропорционално на обема на
отопляемия имот по проект – 158 м3 и само през зимния отоплителен
период – времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Ежемесечно
са начислявани суми, представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово
разпределение“ в общ размер от 22,11 лв. Не е разпределяна топлоенергия и не са
начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата
няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната
са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба. При така установените факти, въз основа на извършения анализ
експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г. е на стойност от 1 034,16 лв.
От
заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че размерът на
законната лихва за забава на месечните плащания, начислена върху главницата от 1 034,16 лв. за периода от
10.07.2016 г. до 20.06.2018 г. е 117,05 лв., която сума е съобразена с клаузите
на Общите условия на дружеството в частта, регламентираща падежа на всяко едно
от периодичните плащания. В счетоводството на ищеца са отразени две изравнителни
сметки за периода със суми за доплащане. Няма данни за извършени плащания от
ответницата, каквито и не се твърдят от нея.
От
изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответницата през процесния период,
е доставил топлинна
енергия, чиято обща цена възлиза на сумата от 1 034,16 лв. С оглед достигнатия
извод, че ответницата е единствен собственик на имота през този период, то
същата дължи нейното заплащане. В тази връзка съдът намира за небходимо да
отбележи, че по отношение на разхода за топлинна енергия от отоплителните тела
в имота намира приложение разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (в редакциите ѝ, приложими към
процесния период), предвиждаща, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет,
за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от
Приложението по чл. 61, ал. 1 – като за отоплителни тела, работили
непрекъснато, без уреди. От анализа на тези норми следва изводът, че при
неосигурен достъп до помещенията и отоплителните средства за отчитане в имота,
е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на реално
потребление.
Предвид
всичко изложено, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ се явява изцяло доказан по основание и размер и като такъв следва
да бъде уважен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Съгласно заключението на вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза размерът на законната лихва за забава
за процесния период възлиза на сумата от 117,05 лв.
Ответницата
не твърди и не доказва плащане на сумата, поради което и предявеният иск с чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените
искове, право на разноски има само ищецът, вкл. за тези, направени в хода на ч.
гр. дело № 2333/2018 г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС. В полза на ищцовотго дружество на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК следва
да бъде присъдена сумата от 75 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и сумата от 536 лв. – платена
държавна такса, депозит за вещите лица и за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу Р.В.З., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: гр. П., кв. „**“ ***обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р.В.З. *** АД сумата
от 1 034,16 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. ***,
с абонатен № ***, законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 09.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 117,05 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., за
които суми по ч. гр. дело № 04793/2018 г. по описа на Районен съд-П., ГО, V-ти състав е издадена Заповед № 3573/10.07.2018
г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Р.В.З., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 75
лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело №
04793/2018 г. по описа на Районен съд-П., ГО, V-ти състав и сумата от 536 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 04793/2018 г.
по описа на съда, да се върне на съответния съдебен състав, с приложен към
същото заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: