О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
29.06.2020 год., гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен
граждански състав
на
29 юни 2020
година
в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА КИРОВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия
Мартина Кирова
възз.гр.дело № 354 по описа на ЯОС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и
сл. ГПК.
Образувано по въззивна
жалба на "ТЕХНОСТРОЙ -
ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД гр.Ямбол, с ЕИК *********, представлявано от
Изпълнителния директор С.П.И., депозирана чрез пълномощника - адв.И.Д. ***, против
Решение № 34/20.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 3549/2019 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение
първоинстанционният съд е уважил предявените от
Д.Д.Д.,*** с исковата му молба против "Технострой - инженеринг
99" АД Ямбол, с ЕИК *********,
представлявано от Изпълнителния директор С.П.И., обективно съединени искове по
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, по чл.128 т.2 от КТ и по чл.224 ал.1 от КТ,
като е признал
на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на Д.Д.Д., с ЕГН **********, извършено на основание
чл.330, ал.2, т.6 във вр. чл.190, ал.1, т.7 КТ със Заповед № 366/06.08.2019
год. на Изпълнителния директор на „Технострой - инженеринг 99" АД, поради
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" със Заповед №
365/06.08.2019 год. на изпълнителния директор на „Технострой - инженеринг
99" АД Ямбол инж. С.П., за
незаконно и го отменил; възстановил е на
основание чл.344, ал.1 т.2 КТ, Д.Д.Д. на заеманата от него до уволнението
длъжност - „заместник изпълнителен директор" в предприятието на ответника
- „Технострой - инженеринг 99" АД; осъдил
е на основание чл.344, ал.1 т.З КТ
във връзка с чл.225, ал.1 КТ, „Технострой - инженеринг 99" АД да заплати на Д.Д.Д. сумата
от 9 576,00 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа вследствие на уволнението
за период от пет месеца, считано от 07.08.2019 год. 08.01.2020 год.; осъдил е на
основание чл.128, т.2 КТ, „Технострой - инженеринг 99" АД да заплати
на Д.Д.Д. сумата от 2 032,29 лева, представляваща
нетно трудово възнаграждение за периода 01.05. - 31.05.2019 год. и 01.06. -
09.06.2019 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане; осъдил е на
основание чл.224, т.1 КТ, „Технострой - инженеринг 99" АД да заплати на Д.Д.Д. сумата от 1 893,44 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 29 дни, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба -
04.10.2019 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение ЯРС е осъдил
ответното Дружество да заплати на ищеца Д.Д.Д.
направените пред първата инстанция разноски в размер на 2 000 лева, както и на основание чл.78, ал.6 ГПК, е осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 850,07 лева, представляваща сбор от дължимите
държавни такси и разноски по водене на делото, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С акта
си първоинстанционния ЯРС е постановил на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в
частта му относно присъденото обезщетение за оставане без работа по чл.344, ал.1,
т.З КТ и присъденото трудово възнаграждение по чл.128, т.2 КТ.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 от ГПК,
ОС-Ямбол констатира, че жалбата е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и се явява редовна и
допустима, при което съдът следва да се произнесе по допускане на
посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото в открито с.з.за
разглеждане по общия ред, съгласно възведеното в чл.310 ал.3 от ГПК и с оглед
предмета на спора – атакуване изцяло на Решението на ЯРС, с което същият се е
произнесъл и по иск, който не се разглежда по реда на глава 25 част Трета от
ГПК „Бързо производство“ /чл.224 ал.1 от КТ/, съединен с искове от сочените в
чл.310 ал.1 т.1 от ГПК /
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, по чл.128 т.2 от КТ/, като преди това съгласно чл.268 от ГПК извърши следния доклад на жалбата
и отговора:
С въззивната си жалба
въззивникът възвежда оплаквания, че при постановяване на решението си, ЯРС не е
извършил пълна, всестранна и съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства,
не е обсъдил доводите, изложени от тази страна в производството, в следствие на
което е достигнал до постановяване на неправилен, необоснован и
незаконосъобразен акт. В жалбата са изложени съображения по същество на
направените оплаквания по всеки един от предявените с ИМ в обективно
кумулативно съединяване искове - предмет на спора. По първият иск по чл.344
ал.1 т.1 от КТ въззивникът изтъква, че ЯРС неправилно е възприел в
какво се изразява нарушението, което не е за “закупуване от ищеца – въззиваем за
периода 2015-2016г. на СМЦ, нетипични за дейността на ответното дружество”, а
за това, че не е установено къде се намират закупените през този период
нетипични за дружеството СМЦ и къде са вложени. В тази насока се твърди, че въз
основа на извършен одит, за което е съставена докладна записка с вх.№ 106/
17.06.2019г., са установени липси на
материали, като с оглед на възведеното в длъжностната характеристика на
“Зам.директора”, каквито тр.функции е изпълнявал към този момент ищеца Д.,
същият не е предприел необходимото като неизисквайки на информация къде се
съхраняват липсващите материали не е осъществил контрол както за
целесъобразното използване на материалнотехническата база, така и на трудовата
и технологична дисциплина, с което самият той е допуснал нарушения на трудовата
дисциплина. Приемайки, че тези нарушения
имат системен характер, тъй като са извършвани в продължение на един не
кратък период от време /през 2015г.-2016г., установени през 2019г./, както и с
оглед на обстоятелството, че същите не са били отстранени, Изп.директор е
преценил, че наложеното на въззиваемия Д. наказание “Дисциплинарно уволнение”
съответства както на тежестта на допуснатите от него нарушения на
тр.дисциплина, така и на характера на изпълняваната работа и възложените му
тр.функции, като съотношението между двете е прието за пропорционално. В
жалбата са изложени и доводи, с които се оборва като неправилен изводът на ЯРС,
че наложеното на ищеца Д. на 07.08.2019г. дисциплинарно уволнение е за
нарушение, което е извършено в периода 2015-2016г., т.е. повече от една година
от извършването му, което е в противоречие с визираните в разпоредбата на
чл.194 ал.1 от КТ преклузивни срокове за налагане на дисциплинарно наказание. В
тази насока се акцентира на факта, че нарушението за неосъществен контрол от
страна на дисциплинарно уволнения Д. в качеството му на Зам.директор за липса
на СМЦ, е констатирано на 17.06.2019г., а наказанието е наложено на
07.08.2019г., поради което не е изтекъл според въззивника визираният в чл.194
ал.1 от КТ срок за налагането му. По отношение на второто описано в Заповедта
нарушение се изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е приел в акта си,
че липсва обосновка на това вменено на Д. нарушение, поради това, че ЯРС не е
анализирал всички приложени по делото доказателства. В тази насока се излага,
че от представената от въззивника копие от тр.книжка /стр.6-7 от същата/ се
установява фактът, че въззиваемият е работил в “Пътно поддържане Елхово”ЕООД за
времето от 05.11.2010 г. до 11.01.2016 г. като “ръководител звено” като се
твърди, че офисът му по това време е бил в сградата на Дружеството-въззивник и
е бил наясно какви автомобили притежава едното и какви МПС-та другото
дружество, същият не е имал пълномощия да получава автомобил на “Технострой -
Инженеринг 99”АД както като физическо лице, така и в качеството си било на
“Зам.изп.директор” на АД или като “ръководител звено” на посоченото ЕООД, а още
повече като пълномощник на друго лице – собственик към момента на получаване на
МПС-то. По отношение на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ се оспорва като
неправилен изводът на ЯРС, изложен в мотивите на атакуваното Решение, че ищецът
Д. е останал без работа, поради това, че няма регистрирани действащи трудови
договори, което според въззивника противоречи на възприетото в приложимата
разпоредба на чл.225 от КТ, която е категорична, че обезщетение се дължи, ако незаконно
уволненото лице остане без работа. В тази насока се изтъква, че от представената
от въззивника в хода на развилото се производство пред ЯРС, справка –
извлечение от ИС на ТР е видно, че Д. е Управител и едноличен собственик на
капитала на две дружества, а на други две е Управител, което оборва приетото в
мотивите на атакуваното Решение, че същият е останал без работа, още повече, че
ищецът, който носи доказателствената тежест за установяване факта на
безработица по този иск, не е представил справка от Д”БТ”, от която да е видно,
че търси работа. С жалбата се оспорва и размера на присъденото обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ като са изложени доводи, че неправилно е приета съгласно ССЕ
като база за определяне на обезщетение БРЗ за м.февруари 2019г. от 1936 лв., а
не БРЗ за м.май 2019г. от 1 596 лв. По този иск въззивникът възвежда и
допуснато от ЯРС процесуално нарушение по чл.313 от ГПК – приобщена по делото и
кредитирана при уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ справка от НАП,
представена от ищеца Д. след изтичане на преклузивния срок за приемането й. По
отношение на иска с правно основание чл.128 от КТ се оспорва изводът на
първостепенния съд за допусната от страна на работодателя – въззивник, забава в
изплащането на трудовото възнаграждение на Д. за м.май 2019г., позовавайки се
на отправената до него с писмо с изх.№161/25.06.2019г. покана за получаване на
тр.възнаграждение за посочения месец, като фактът на неявяването му прави тази
претенция неоснователна. Като неоснователна и недоказана се оспорва и претенцията
по чл.224 ал.1 от КТ, която е уважена от ЯРС според заключението на в.лице по
ССЕ в размер на 1 893,44 лева, представляваща обезщетение за неизполван
платен годишен отпуск в размер на 29 дни. В тази насока се изтъква, че неправилно съдът е
възприел посочените в Заповедта за уволнение 29 дни неизползван отпуск, които
са възприети и от в.л. по ССЕ, без да е съобразено обстоятелството, че от
трудовото досие на Д. е видно, че същият е ползвал платен годишен отпуск от
30.04.2019г. до 03.05.2019г. в размер на 3 дни.
По тези подробно изложени съображения, въззивникът
моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и за постановяване на ново решение
от окръжния съд, с което предявените в обективно съединяване искове по чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3, по чл.128 и по чл.224 ал.1 от КТ бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. С
жалбата си, въззивникът е направил следните доказателствени искания – за
изискване на справка от ИС на ТД на НАП Ямбол за получавано от Д.Д.Д. нетно
брутно възнаграждение, както и осигурителен доход за периода 07.08.2019г.-08.01.2020г.,
алтернативно – в случай на неуважаване на първото искане, то да бъде издадено в
полза на въззивника съдебно удостоверение, което да му послужи пред НАП Ямбол
за получаване на горепосочената справка, както и за приемане като писмено доказателство
на приложена към жалбата справка от НАП Ямбол, от която е видно, че Д. е
работил в „Пътно поддържане Елхово“ЕООД.
В срока по чл.263 ГПК е
депозиран писмен отговор от Д.Д.Д., с ЕГН **********, чрез
пълномощника му - адв.П. С. ***, в който е заявено становище за неоснователност
на въззивната жалба, съответно за правилност, обоснованост и законосъобразност
на решението на ЯРС. По изложени подробни и аргументирани съображения и доводи,
се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените
разноски пред въззивната инстанция. Взето е становище по направените с жалбата
на въззивника доказателствени искания, като се желае същите да не се уважават
поради това, че са преклудирани по см.на чл.266 ал.1 от ГПК и не са налице
предпоставките по чл.266 ал.2 и ал.3 от ГПК за уважаването им. Доказателствени искания с отговора на
въззивната жалба не са направени.
По отношение на направените с въззивната жалба доказателствени искания на
въззивника за попълване на делото с писмени доказателства чрез приобщаване на
приложено към жалбата Удостоверение от 27.01.2020г. на НАП-ТД-Бургас, ведно със
справка към него и за изискване от съда на справка от НАП-ТД-Ямбол,
алтернативно – за снабдяване на въззивното Дружество със съдебно удостоверение
за установяване на обстоятелството какво БТВ, респ.осигурителен доход е
декларирал Д.Д. за периода 07.08.2019г.-08.01.2020г., се явяват преклудирани,
според чл.266, ал.1 от ГПК, тъй като е можело да бъдат направени,
респ.представени пред първоинстанционния съд, като в същото време във връзка с
приобщаването на посочените писмени доказателствени източници не се твърдят по
смисъла на възведеното в чл.266 ал.2 т.1 и т.2 от ГПК както нови, така и
нововъзникнали обстоятелства, които да обосновават попълване на делото с
исканите доказателства. Същите не са били и поискани пред първоинстанционния
ЯРС, което прави неприложимо и правилото по чл.266 ал.3 от ГПК за събирането им
едва за първи път пред въззивната инстанция.
Водим от изложеното, ОС-Ямбол
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на
08.09.2020 г. от 10,00 ч., за
която дата и час да се призоват страните.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената
част на настоящото определение.
НЕ УВАЖАВА доказателствените искания на
въззивника – "ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД
гр.Ямбол, с ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор С.П.И., направени с жалбата му, депозирана чрез пълномощника
му – адв.И.Д. ***, за попълване
на делото с писмени доказателства чрез приобщаване на приложено към жалбата
Удостоверение от 27.01.2020г. на НАП-ТД-Бургас и справка към него, както и за
изискване от ЯОС на справка от НАП-ТД-Ямбол, алтернативно – за снабдяване на
въззивното Дружество със съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди
със справка от НАП-ТД-Ямбол за установяване на обстоятелството какво БТВ,
респ.осигурителен доход е декларирал Д.Д.Д., с ЕГН ********** за периода
07.08.2019г.-08.01.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на въззивника да
се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.