№ 143
гр. Варна, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500511 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 511/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. В. П. и В. В. П.,
подадена чрез адв. Д.Т., против решение № 1318 от 22.07.2021 г. по гр.д. №
3770/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на осн. чл. 135 ЗЗД
е обявен за недействителен по отношение на „ХЪС“ ООД, сключения с
нотариален акт № 95, том І, рег. № 1344, дело № 85/12.02.2020 г. на нотариус
Ваня Георгиева, рег. № 549 на НК, с район на действие ВРС между К. В. П. и
В. В. П. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане за 1/2 ид.ч. от: апартамент № 9 с идентификатор №
10135.2560.255.1.12 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Никола
Михайловски“ № 22, ет. 5, ап. 9, със ЗП от 64.17 кв.м., ведно с прилежащото
му избено помещение № 9 с площ от 5.20 кв.м., както и 7.9204 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ № 10135.2560.255
по КК на гр. Варна и въззивниците са осъдени за разноските на насрещната
страна.
Въззивниците са навели оплаквания за неправилност на обжалваното
1
решение поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила,
на материалния закон и поради необоснованост, като са молили за отмяната
му и за отхвърляне на иска с присъждане на сторените по делото разноски.
Изложили са, че окръжният съд: неправилно разпределил доказателствената
тежест с оглед уточняването на иска; дал ход на делото при направени
възражения за непредставяне на оригинал от вписаната искова молба; не
обсъдил в цялост показанията на св. И. и Г. относно данните за липса на
знание на В.П. за увреждането; не се произнесъл по направените
вэъъзражения за погасителна давност и нищожност на неустоечната клауза,
както и по възраженията за оспорване качеството на кредитор на ищеца с
оглед прехвърляне на вземанията му на застрахователя и при представените
от самия ищец доказателства и заключение на вещото лице по ССчЕ; не
обсъдил доводите и възраженията на страните и всички събрани по делото
доказателства, като вследствие на това и в разрез с материалния закон
(предпоставките по чл. 135 ЗЗД) постановил необоснован съдебен акт.
Изложили са съображения по съществото на спора и доводи, поддържани и в
първоинстанционното производство.
Въззивемият „ХЪС“ ООД, чрез адв. П., е подал писмен отговор, с който
е оспорил въззивната жалба и по съображения, изложени по всяко от
оплакванията и в насока правилността на обжалваното решение, е молил за
неговото потвърждаване.
Преди съдебното заседание въззиваемият, чрез адв. П., е депозирал
писмена молба, с която е изразил становище за неоснователност на
въззивната жалба, поддържал е отговора и е молил за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв. по приложен списък с
депозиран договор за правна защита. В съдебно заседание пред настоящата
инстанция, въззивниците чрез адв. Т., са поддържали въззивната жалба и са
заявили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му
с оглед наведените оплаквания намира следното:
Предмет на производството пред Варненския окръжен съд е бил,
предявения от „Хъс“ ООД против К. В. П. и В. В. П. иск по чл. 135 от ЗЗД за
2
обявяване за недействителен спрямо ищеца на сключения между ответниците
с нотариален акт № 95, том І, рег. № 1344, дело № 85/12.02.2020 г. на
нотариус Ваня Георгиева, рег. № 549 на НК, с район на действие ВРС,
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане за 1/2 ид.ч. от: апартамент № 9 с идентификатор №
10135.2560.255.1.12 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Никола
Михайловски“ № 22, ет. 5, ап. 9, със ЗП от 64.17 кв.м., състоящ се от входно
антре, дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, три балкона, ведно с прилежащото
му избено помещение № 9 с площ от 5.20 кв.м., както и 7.9204 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ № 10135.2560.255
по КК на гр. Варна, като увреждащ го в качеството му на кредитор на първия
ответник с парични вземания по рамков договор от 28.06.2019 г. за продажба
на метали и метални изделия, по който е предадена стоката и издадени
фактури с № **********/09.01.2020 г. с остатък от 24 433,92 лева и падеж
08.02.2020 г. и начислена неустойка за забава по чл. 6 от договора върху
същата сума за периода от 08.02.2020 г. до 22.12.2020 г. в размер на 19 864,78
лева и по фактура № **********/07.02.2020 г. за сумата от 25 999,20 лева и
падеж 08.03.2020 г. и начислена неустойка за забава по чл. 6 от договора
върху тази главница за периода от 08.03.2020 г. до 22.12.2020 г. в размер на
18875.42 лева.
Ответниците К. В. П. и В. В. П. са депозирали отговор на исковата
молба, с който са оспорили иска и са молили за отхвърлянето му, като
относимите към настоящото производство са възраженията, заявени и с
въззивната жалба.
От събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че по
силата на сключен между ищеца „Хъс“ ООД, в качеството на продавач,
„ПИРС“ ЕООД, представлявано от К. В. П., в качеството му на купувач и
първия ответник К. В. П., в качеството му на съдлъжник, рамков договор №
854/28.06.2019 г. за продажба на метали и метални изделия, ищецът е продал,
а дружеството „ПИРС“ ЕООД е закупило метали и метални изделия,
конкретизирани по вид, количество и цена в издадените фактура №
**********/09.01.2020 г. на обща стойност от 25 272.84 лева и фактура №
**********/07.02.2020 г. на обща стойност от 25 999.20 лева. Установено е
също така, че стоката е предадена на купувача с товарителници №
000796/07.01.2020 г. и № 000880/07.02.2020 г., към които са приложени два
3
броя кантарни бележки и два броя експедиционни бележки. Според
признанието на ищеца, част от вземането по първата фактура е платено, като
остатъкът е в размер на 24 433,92 лева. Според уговорките в т. 6 от договора
от 28.06.2019 г. купувачът следва да заплати на продавача цената на
фактурираните стоки в срок от 30 календарни дни от издаването на данъчната
фактура, като срокът започва да тече от датата на издаване на съответната
фактура, без да е необходима покана. В случай, че след изтичане на този срок
стоките не са заплатени, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на
0.1 % от дължимата се сума на ден при забава до 30 дни, а след изтичане на
този срок – 0.3 % от дължимата се сума на ден. В съответствие с тези
уговорки, падежите на задължението за заплащане на цената на стоките по
двете фактури са съответно 08.02.2020 г. и 08.03.2020 г., а неустойката за
забава, изчислена върху неплатената цена по всяка фактура съответно - по
фактура № **********/09.01.2020 г. е 19 864.78 лева, изчислена за времето
08.02.2020 г. до 22.12.2020 г. и по фактура № **********/07.02.2020 г. е
18875.42 лева за периода от 08.03.2020 г. до 22.12.2020 г. Солидарно с
купувача, за задълженията по договора, включително за заплащането на
цената и неустойките, се е задължил да отговаря ответникът К. В. П., като по
отношение на поетата от него солидарна отговорност, между страните по
делото не е имало спор.
На 12.02.2020 г., след възникване на задълженията за плащане на цената
по двете фактури, с нот. акт № 95, том І, рег. № 1344, дело № 85/на нотариус
Ваня Георгиева, рег. № 549 на НК, К. В. П. и съпругата му са прехвърлили на
своя внук В. В. П. (втория ответник) собствения си имот - апартамент № 9 с
идентификатор № 10135.2560.255.1.12 в гр.Варна (процесният е ½ ид.част от
него) срещу поетото от последния задължение за издръжката и гледането им.
Установено е също така с приложените писмени доказателства и приетата по
делото съдебно –икономическа експертиза, че преди завеждане на делото,
ищецът е получил от застрахователно дружество„Юлер Ермес“ СА, Брюксел
застрахователно обезщетение за несъбраните вземания от купувача частично
по двете фактури и общо в размер на 23 207.44 евро , вследствие на което в
счетоводството си е отразил остатък от непогасени задължения по главниците
съответно от 2 443,47 лв. и 2 599,85 лв. и общо неплатено задължение за
неустойка в размер на 38 740,20 лв. Последващото цедиране на вземането
срещу длъжника от застрахователното дружество „Юлер Ермес“ СА, Брюксел
4
с договор за цесия от 21.12.2020 г. – на „Хъс“ ООД, в качеството му на
цесионер е ирелевантно, доколкото качеството си на кредитор, ищецът е
извел само от рамковия договор от 28.06.2019 г. и издадените две фактури и
не се касае за правоприемство настъпило в хода на процеса. Последното
налага извода, че ищецът се легитимира като кредитор по твърдяното в
исковата молба правоотношение по договора за продажба на метали с
посочените вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр.1 ЗЗД, кредиторът може да
иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за
увреждането.
Правото на кредитора да се обяви за недействителен спрямо него
увреждащия го акт на длъжника възниква при наличието на фактическия
състав с установените от закона елементи. На първо място е необходимо
наличието на вземане. Само лице, което е кредитор на длъжника, разполага с
преобразуващото право по чл.135 от ЗЗД.
По делото е установено, че ищецът е придобил качеството на кредитор
на ответника К. В. П. за сумите от 2 443,47 лв. и 2 599,85 лв. по твърдяното
правоотношение - договора за продажба на метали от 28.06.2019 г. и
издадените две фактури, съответно от 09.01.2020 г. и 07.02.2020 г., като
вземанията за цената по двете фактури са възникнали преди извършването на
действието – прехвърлянето на имота от 12.02.2020 г. В този смисъл
неоснователно е възражението на ответниците, че вземането на кредитора е
възникнало след прехвърлянето на имота. Релевантен е момента на
възникване на вземането за цената, като за качеството на кредитор по тези
вземания датите на падежа нямат значение. Освен това, в случая падежът на
задължението по първата фактура 08.02.2020 г. също е настъпил към датата на
извършването на сделката, което е обусловило забава в плащането –
основание за начисляване на неустойката по същата върху целия неплатен
размер към този момент от 24 433,92 лева и вземане за такава в размер от
97,73 лв. към датата на сделката (за 4 дни от 09.02.2020 г. до 12.02.2020 г.).
Ответниците не са оспорвали качеството на солидарен длъжник на
ответника К. В. П. за плащанията по договора за продажба на метали и
качеството на ищеца на негов кредитор е доказано по делото. Имайки
5
предвид, че в това производство длъжникът не може да се брани с
възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца
като кредитор, като защитата си като длъжник той може да осъществи само
по иска за вземането, както и че по иска по чл. 135 от ЗЗД ищецът установява
качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда
пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес (в
тази насока е и последователната и трайна съдебна практика - решения на
ВКС по гр.д. №№ 4996/2013 г. III г.о., 672/2010 г. III г.о., 354/2013 г. III г.о.,
7109/2014 г. III г.о., 754/2009 г. IV г.о., 171/2009 г. IV г.о. и др.) и предвид
липсата на предявен по делото иск за вземането, не могат да бъдат
разглеждани възраженията на ответниците за качеството на първия от тях на
поръчител и за погасяване на отговорността му, поради непредявяване на
вземанията срещу него в срока по чл. 147, ал.1 ЗЗД, както и това за
недействителността на неустоечната клауза в договора. В този смисъл и
оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
С разпореждането с недвижимия имот, длъжникът е лишил кредитора
от възможността му да насочи изпълнението за събиране на паричното
задължение срещу това имущество, което е увреждащо по смисъла на чл. 135,
ал.1 от ЗЗД. Установено е по делото от приложените справки от Агенция по
вписванията, че К.П. не разполага с друго имущество, освен прехвърлената
ид.ч. от процесния апартамент, поради което и възражението за липсата на
увреждане е неоснователно. Такова е и възражението за несеквестируемост на
имота – то е без значение за производството по иска по чл. 135, ал.1 ЗЗД,
защото възражението за несеквестируемостта би имало значение едва в
бъдещо принудително изпълнение, а освен това в случая длъжникът сам се е
разпоредил с единственото си жилище, което е израз на воля, че то не му е
нужно и несеквестируемостта следва да се счита отпаднала. Следователно,
налице е и увреждане - елемент от фактическия състав на чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
Длъжникът К.П. е знаел, че уврежда кредитора като прехвърля имота
си, защото сам е подписал договора, с който е поел задължението за
солидарно заплащане на задълженията по договора за продажба на метали и
към момента на прехвърлянето на имота е знаел, че е длъжник и са налице
неплатени суми, като с прехвърлянето на имота лишава кредитора от
възможността евентуално да я събере при насочване на изпълнение върху
имота.
6
Предвид, че сделката е възмездна, знание у лицето, с което длъжникът е
договарял се изисква. Такова, обаче в съответствие с разпоредбата на чл.135,
ал.2 ЗЗД се презюмира, защото приобретателят е внук на длъжника.
Презумпцията се отнася до низходящите на длъжника, какъвто е и внукът, а
възраженията на ответниците за липсата на качество на низходящ у втория
ответник – внук е неоснователно. В случая, от показанията на свидетелите
К.Г. И. и Х.С. Г. се установява: че отношенията между дядото и внука,
страни по атакуваната възмездна сделка, са много близки; че те осъществяват
чести срещи помежду си; имат силна емоционална връзка; В. посещава дядо
си по няколко пъти седмично; К.П. и съпругата му са възнамерявали да
прехвърлят апартамента на В. след като той навърши 18 години и не са
бързали да сторят това (така св. И.); че В. работи като барман при св. Г. и
учи; споделил на свидетеля за прехвърлянето на апартамента; за сделката
било говорено от баба му и дядо му отдавна, едва ли не откакто В. се родил
(св. Г.). И двамата свидетели знаят за „бизнеса“ на К. – борса за строителни
материали и арматурен двор с производство на заготовки, като св. Г. знае и за
търговската дейност на К.П. с ищцовото дружество. Свидетелите са изразили
предположение, че В. не знае за задълженията на дядо си към датата на
сделката. С тези показания презумпцията за знание от приобретателя – внук
не е оборена, като само предположението за липса на знание не е достатъчно
за това. Напротив, изнесеното от свидетелите за близките отношения и
контакти между двамата ответници сочи в обратна насока – за наличие на
знание. Т.е. презумпцията не е оборена и знанието се предполага.
В случая са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 135,
ал.1 от ЗЗД, поради което и искът подлежи на уважаване, както е приел и
първоинстанционния съд. Решението на окръжния съд е правилно, не страда
от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, разноските за първата инстанция не се
променят. За въззивното производство ответниците дължат на ищеца
сторените от последния разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение
в размер на 1 900 лв., договарянето и заплащането на което е доказано с
приложения договор за правна защита и съдействие и отразеното в него
признание. Възражението по чл. 78, ал.5 от ЗЗД е неоснователно, тъй като
възнаграждението е определено към минималния, предвиден в Наредба
7
1/2004 г. размер (то е 1832,26 лв.) и не е прекомерно.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1318 от 22.07.2021 г. по гр.д. №
3770/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Никола
Михайловски” № 22, ет. 5, ап. 9 и В. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, бул. „Княз Борис” № 151, ет. 4, ап. 1 да заплатят на „ХЪС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Северен“, ул. „Пловдив – Север“ № 64А, с управител А.Х.А. сумата от 1 900
лева, представляваща сторени във въззивната инстанция разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8