№ 102
гр. Перник, 11.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на двадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
участието на секретар А.М., като разгледа административно дело №
169/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е
по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Радомир,
ж.к. ***, представлявано от управителя Е.Г.Р., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С951-588667/18.02.2021 г.,
издадена от Л.Х. – началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „***“ ЕООД – гр. Радомир е
наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект:
бензиностанция, находящ се в гр. Земен, ДАП – Земен, и забрана за достъп до
него за срок от 14 /четиринадесет дни/ на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ и
чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е
постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което е незаконосъобразен. Настоява за неговата отмяна. Излага доводи, свързани с липсата
на конкретни мотиви досежно наличието на материалните предпоставки за налагане
на ПАМ. Твърди, че не е извършил нарушението по чл.39,
ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. А. А., поддържа жалбата и доразвива
доводите в нея. Пледира за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.
Представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът
– началникът на отдел „Оперативни дейности“ -
София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. София,
представляван от юрисконсулт П.П., оспорва
жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед и моли
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящият състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл.146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от
административния акт, срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съображенията
са следните:
Жалбоподателят
„***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Радомир, ж.к. ***, представлявано от управителя Е.Г.Р., стопанисва
и експлоатира търговски
обект – бензиностанция, находящ
се в гр. Земен, ДАП – Земен. В
него има монтирана, въведена в експлоатация, свързана дистанционно и
работеща електронна система с фискална
памет /ЕСФП/, модел „ОЙЛ СИС 2.0-D-KL“,
одобрена със Свидетелство № 169FS/01.04.2019 г. на БИМ, с ИН на ФУ № OS005445,
регистрирано в НАП с Потвърждение 4316901/01.08.2019 г. /което обстоятелство е отразено в
ЗНПАМ, а и не се оспорва от страните по делото/.
На 20.11.2020 г., между 12:00 и 14:30 часа, в стопанисваната от жалбоподателя бензиностанция
„ДАП – Земен“, е
извършена оперативна проверка
от представители на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. София и Български институт по метрология. При преглед на
книгата за дневни финансови отчети за 2020 г. на ЕСФП същите установили, че в
Служебен бон № 0029392/19.11.2020 г., към Дневен финансов отчет с нулиране –
Фискален бон за 19.11.2020 г., номер блок фискална памет 0478, не били записани
данни от броячите на Бензиноколонка 1 – Бензин 95Н в данъчния терминал /ДТ/.
За резултатите от проверката е
съставен Протокол за извършена проверка в обект серия АА, № 0086153/20.11.2020 г. Същият е издаден в писмена форма от органи по
приходите, в изпълнение на правомощията им. Съдържанието и реквизитите
отговарят на изискванията на чл.50, ал.2 от ДОПК. Подписан е от съставителите и
от представител на проверяваното търговско дружество съгласно чл.50, ал.4 от ДОПК. Поради това, на основание чл.50, ал.1 от ДОПК,
същият се ползва с презумптивна доказателствена
сила за отразените действия, изявления и обстоятелства.
Въз
основа на констатациите в протокола за извършена проверка и приложените към
него доказателства началникът на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП издал процесната Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С951-588667/18.02.2021 г. Тя е връчена на адресата й „***“ ЕООД – гр. Радомир, чрез
упълномощен представител на дружеството Е.П.Р.,
срещу разписка, подписана на 12.03.2020 г.
Оспорена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК - жалбата е депозирана пред
Административен съд Перник с вх. № 1040/24.03.2020 г., а впоследствие е
препратена на ТД на НАП
– София.
Към
преписката е приложен Дневен финансов отчет „Х“ за 19.11.2020 г., Служебен бон
№ 0029392/19.11.2020 г. /тотални броячи/, Служебен бон № 0029393/19.11.2020 г.
/наличности – горива /нивомер//, АУАН № F588667/09.02.2021
г., както и Възражение вх. № 53-06-1060/09.02.2020 г. от Е.Р. – пълномощник на
„***“ ЕООД /видно от нотариално заверено пълномощно от 10.11.2014 г. при
нотариус В.Я./. В последното Робев излага, че техническата повреда в средството
за измерване е отстранена своевременно, още по време на проверката и данните се
вписват коректно във фискалните отчети. Подчертава, че механичните броячи на
бензиноколонките са били изправни през цялото време и техните показатели са
отразявали коректно отчетените данни. Последното се потвърждава от приложения
по делото Сервизен протокол № 31485/20.11.2020 г., според който техническият
проблем е отстранен в 14:10 ч. на 20.11.2020 г., започнато е подаване на данни
от бензиноколонката като е преминато ръчно вкарване на броячи.
При така
установената фактическа обстановка, Административен съд – Перник, намира от
правна страна, следното:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС
принудителната административна мярка се прилага от орган по приходите или
упълномощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1 от ЗНАП очертава кръга на органите по
приходите, а в т.3 от същата разпоредба като такива са посочени началниците на
отдели. Оспореният административен акт е издаден от началник отдел „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в съответствие с
предоставената му компетентност по чл.186,
ал.3 от ЗДДС, във
вр. чл.7, ал.1 от ЗНАП.
Същият
е издаден в изискуемата писмена форма и е с предвиденото в чл.59, ал.2 от АПК съдържание. Посочен е
органа, който я издава, и нейния адресат. Има разпоредителна част, определяща правата и задълженията
на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за обжалване и
подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Отговаря на
изискването за мотивираност по чл.186, ал.3 от ЗДДС. В обстоятелствената част ясно и точно
са изложени фактите, послужили като основание за прилагането на принудителната
административна мярка, както и тези, относими към преценката за нейната
продължителност.
При провеждане
на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да засягат процесуалните права на адресата на оспорения
административен акт.
Относно съответствието на оспорената заповед с
материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС
„Принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл.118 в Националната агенция за приходите.
Съгласно чл.118, ал.6 от ЗДДС, всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива от
търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни
горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните
складове, е длъжно
да предава по дистанционна връзка на НАП
и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива
в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Съгласно чл.3, ал.3, изр.2 от
Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, за целта като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измерителна система за обем на течни
горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство
на ЕСФП /електронна система с фискална
памет/, като същата подлежи на
метрологичен контрол.
По
делото безспорно е установено, че проверяваната бензиностанция, стопанисвана от жалбоподателя, представлява търговски обект
по смисъла на § 1, т.41 от ДР на
ЗДДС. В него има
монтирана и се ползва електронна система с фискална памет /ЕСФП/.
Предназначението й е да регистрира и отчита оборотите от продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за
измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите
изисквания към продуктите, установяване на дистанционна
връзка и подаване на данни към Националната агенция по приходите. Тя е
одобрена със Свидетелство № 169FS/01.04.2019 г. на БИМ. Фискалното устройство е
регистрирано в НАП с Потвърждение 4316901/01.08.2019 г.
При преглед на книгата за дневни финансови отчети за 2020
г. на ЕСФП е установена една единствена нередовност. Тя е от деня, предхождащ
проверката, а именно от 19.11.2020 г. Изразява се в незаписване на данни от
брояча на Бензиноколонка 1 – Бензин 95Н. За останалите броячи данните са
налични. Това показва, че се касае за инцидентен и изолиран случай, дължащ се
на техническа неизправност на самата система. Очевидно е, че жалбоподателят не
е имал за цел да осуети данъчно облагане, да накърни обществения интерес или
държавния фиск. Същият незабавно е отстранил проблема още преди завършване на
проверката. Според Сервизен протокол № 31485/20.11.2020 г., ремонтът е
приключил на 20.11.2020 г., в 14:10 ч., а видно от Протокол за извършена проверка в обект серия АА, № 0086153/20.11.2020 г., проверката е
приключила в 14:30 ч.
Предвид обстоятелството, че нивомерните системи в обекта
са били изправни, в НАП е постъпвала точна информация за наличността на
горивата. Нещо повече, по време на проверката не са събрани каквито и да е
данни констатираната неизправност в ЕСФП да е довела до неотчитане на продажби
чрез неиздаване на фискални бонове за извършените продажби на горива или друго
нарушаване на изискванията за отчетност в стопанисвания от жалбоподателя
търговски обект.
Освен всичко изложено, изпълнителното деяние по чл.186,
ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС, формулирано като „неподаване на данни от ЕСФП по
чл.118 в НАП“ предполага продължителност и системност на бездействието, а не
изолираност на случая, както е в конкретния казус.
С оглед на горепосоченото, съдът приема, че
материалноправните предпоставки за налагане на процесната ЗНПАМ не са били
налице.
Заповедта е издадена и в
противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност.
Съобразно изричния текст на чл.22
от ЗАНН, принудителните административни мерки могат да имат за цел да
предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да
отстранят вредните последици от него. Принудителните административни мерки
нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат
възлагани функциите предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и възпитание
и предупреждение върху останалите правни субекти.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона
следва да се извършва в съответствие със спецификите на мерките във всяка
конкретна хипотеза на нарушение по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Налагането на
принудителната административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито
една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона. Запечатването не би довело
до предотвратяване или преустановяване на нарушението, за което е издадена
обжалваната заповед, тъй като то се дължи на техническа неизправност към която
жалбоподателят няма отношение, доколкото за настъпването й не са събрани данни,
а още по-малко убедителни доказателства, да се дължи на негово виновно поведение.
Техническият проблем е отстранен още преди завършване на проверката, с което на
практика жалбоподателят сам е преустановил „нарушението“ доколкото може да се
говори за такова.
По отношение на определената от административния
орган продължителност на наложената мярка, съдът намира, че органът действа при
оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност. Определеният 14-дневен срок на ПАМ е в рамките на
законоустановения максимален срок от 30 дни. Мотивите относно преценените
обстоятелства обаче са общи, абстрактни, откъснати от конкретиката на казуса и
не кореспондират с направените от него правни изводи. Посочено е, че при определянето
на срока е съобразен принципа на съразмерност, според който административният
орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливост, както и че същият /т.е. срокът на наложена ПАМ/ е съразмерен на
извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите
практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от лицата, които извършват зареждане на
превозни средства, за наличните количества горива в търговския обект, но от данните
по делото не се установява търговецът да е извършвал каквото и да е нарушение
на данъчното законодателство, за да се говори за „лоша практика в обекта“, нито
пък в обекта да липсва „нормална“ или дори „нарушена“ организация за отчитане
на дейността, тъй като нивомерните системи в бензиностанцията са били в
изправност и са предавали информация до НАП.
Горното сочи на това, че при издаване на
обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на принципа
на съразмерност, а по-специално на правилото, закрепено в чл.6, ал.5 от АПК.
Според последното, административните органи трябва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Изводът на административния орган за наличие на „лоши практики в обекта“ и
„липса на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца“ не почива
на обективни данни и конкретни доказателства.
Изложените в заповедта съображения, че „ако не бъде
приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение /индиректно
до ново отклонение от данъчно облагане/, от което за фиска на държавата биха
произлезли значителни и трудно поправими вреди, а оттам и за благосъстоянието
на държавата и обществото“ съдът намира за необосновани. Тъкмо обратното,
прилагането на ПАМ в случая би предотвратило единствено извършването на търговска
дейност, а оттам и реализирането на приходи, което освен че би ограничило прекомерно правата на
търговеца, неминуемо би довело до пропуснати приходи за държавния фиск. То не само не би постигнало нито една от целите на
административната принуда, но и би засегнало косвено финансовите интереси на
държавата и най-вече би ограничило правата на жалбоподателя в степен,
надхвърляща необходимото за постигане на целта на закона.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че така
наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна, поради което
следва да бъде отменена.
От страна на жалбоподателя е предявено искане за
разноски, което с оглед изхода на делото се явява основателно. Той е представил
надлежни доказателства, че е направил такива в размер на 550,00 лв. /петстотин
и петдесет лева/, от които: 50,00 лв. /петдесет лева/ - внесена държавна такса,
и 500,00 лв. /петстотин лева/ - платен адвокатски хонорар. Представил е и
списък на същите.
Така мотивиран и на основание чл.172 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ №
ФК-С951-588667/18.02.2021 г., издадена от Л.Х. – началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която
на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ж.к. ***,
представлявано от управителя Е.Г.Р., е наложена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект: бензиностанция, находящ се в гр. Земен,
ДАП – Земен, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет дни/ на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност.
ОСЪЖДА Национална агенция
за приходите – гр. София, бул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ж.к. ***, представлявано от
управителя Е.Г.Р., направените по делото разноски в размер на 550,00 лв. /петстотин и петдесет лева/, от които:
50,00 лв. /петдесет лева/ - внесена държавна такса, и 500,00 лв. /петстотин
лева/ - платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/