№ 104
гр. Търговище, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500195 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 125 от 07.05.2022 година,постановено по гр. дело № 660/2021
година, Поповският районен съд е разрешил на компетентните органи на МВР
да издадат паспорт за задгранично пътуване на детето Д. Ш. Ш., ЕГН
**********, с майка: Е. С. С., ЕГН **********, от гр. Опака, обл. Търговище,
ул. „Г..... № 12 и с баща: Ш. Ш. М., ЕГН **********, от гр. Опака, обл.
Търговище, ул. Н....“ № 43, БЕЗ ЗА ЦЕЛТА ДА Е НЕОБХОДИМО съгласието
на бащата Ш. Ш. М.; разрешил е на детето Д. Ш. Ш., ЕГН **********, без за
това да е необходимо съгласието на бащата Ш. Ш. М., ЕГН **********, да
пътува извън пределите на Република България - до Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, до държави-членки на Европейския
съюз и до Република Турция, придружавано от своята майка Е. С. С., ЕГН
********** или от упълномощено от нея лице, с неограничен брой на
пътуванията, за срок - до навършване пълнолетие от детето; изменил е
размера на месечната издръжка, която бащата Ш. Ш. М., ЕГН **********, се
е задължил по силата на съдебна спогодба, постигната по гр.д. № 269/2016 г.
по описа на Поповския районен съд да заплаща на детето Д. Ш. Ш., ЕГН
1
**********, действащо лично и със съгласието на своята майка Е. С. С., ЕГН
**********, като е увеличил издръжката от 140.00 лв. месечно на 260.00 лв.
(двеста и шестдесет лева 00 ст.) месечно, считано от 12.08.2021 г. до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до нейното
окончателно изплащане, а в останалата част над присъдения размер от 260.00
лв. месечно до пълния предявен размер от 300.00 лв. месечно е отхвърлил
предявения иск.
Постъпила е въззивна жалба от Ш. Ш. М., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. Варна, Община Варна, жк. „Т....“ бл. 79, ет. 6, ап. 28, ответник по
делото, чрез адв. Д. В., Съдебен адрес: гр.София - 1113, ул. “Александър
Жендов“ № 6, адв. Д. В., в която се излагат се следните основни
съображения:
Обективно съединените искове за увеличение размера на издръжката, както
и издаване на т.нар. заместващо съгласие е по чл. 59 СК вр. чл. 127а СК,
съставляват произнасяне относно родителска отговорност. Районен съд гр.
Попово е следвало да приеме, че императивно установената компетентност по
чл.8 § 1, раздел 2-ри от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003
г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните
решение по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност е
изцяло приложим с оглед на установеното и признато, дори и от ищцата,
местопребиваване на детето в чужбина, водеща до чужда компетентност,
съответно ЛИПСА НА КОМПЕТЕНТНОСТ на Районен съд - Попово.
Въззивникът моли за цялостна отмяна на атакуваното съдебното решение
поради обстоятелствата по чл. 119, ал. 3 ГПК и нарушеното разглеждане на
иск по чл. 150 СК, касаещ пряко родителската отговорност по РЕГЛАМЕНТ
2201/2003 г.
Постъпил отговор на така подадената въззивна жалба от ищцата по делото,
с който отговор същата изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Навеждат се доводи, че с оглед характера и спецификата на иска за
заместващо съгласие на единия родител за напускане на детето на пределите
на Република България и снабдяването му с български личен документ, то
считат, че няма как друг освен българския съд да се произнася по тези
въпроси.
2
Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в двуседмичния срок по
чл. 259, ал.1 от ГПК, налице е надлежна активна и пасивна процесуална
легитимация на страните, както и редовна размяна на книжата, поради което
въззивната жалба е процесуално допустима и следва да бъде поставена на
разглеждане, обуславящо насрочване на въззивното дело в открито съдебно
заседание. Страните нямат доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът не се явява. В съдебно заседание
въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Пред Поповския районен съд са предявени два обективно съединени иска –
по чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. чл. 76, т. 9, във вр. чл. 45 от ЗБЛД и по чл. 150
от СК.
В исковата молба се твърди, че от 03.07.2019 г. детето Д. Ш. Ш. и майка му
Е. С. С. са се установили да живеят в Кралство Великобритания, гр. Лондон.
Имали наето жилище, с конкретно посочен адрес, където живеели
понастоящем и където щели да живеят за в бъдеще. Детето Д. било записано
и да учи в училище в гр. Лондон. Адаптирало се много добре към учебната
среда и показало отлични резултати. Майката работела в администрацията на
строителна фирма, като и двамата били получили статут на уседналост в
Кралство Великобритания (обстоятелства, установени и посредством
представените към исковата молба писмени доказателства). Доколкото в
случая е налице международен елемент, съдът е длъжен да провери дали има
компетентност да разгледа съответния спор. За своята международна
компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази
компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със
страна - нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от РБ, или от
КМЧП, който намира приложение само, ако не са приложими други
международни актове.
1. По така предявения иск по чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. чл. 76, т. 9, във
вр. чл. 45 от ЗБЛД съдът съобрази следното:
Предметът на спора, очертан с исковата молба, попада под действието на
Регламент №2201/2003 г. Съдът на Европейския съюз се е произнесъл с
3
преюдициално запитване , направено с Определение № 496 от 10.11.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1988/2015 г., I г. о., ГК на ВКС. Следва да се вземе предвид
и даденото тълкуване на разпоредбите в решението на Съда от 21 октомври
2015 година по дело C-215/15 (В. И. Г. срещу И. Д. И.) за това, че Регламент
№ 2201/2003 се прилага по граждански дела, отнасящи се по-специално до
определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от
родителска отговорност. Исканията за издаване на паспорт, както и за
правото на родителя - ищец да внесе заявление за издаването му, както и
за пътуване в чужбина с детето без съгласието на другия родител имат за
предмет упражняването на „родителската отговорност" за детето по
смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003 във връзка
с член 2, точка 7 от същия. В същото решение е прието , че искът на единия
родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за
пътуването на детето им извън държавата членка по неговото пребиваване и
за издаването на паспорт на името на това дете попада в материалното
приложно поле на Регламент № 2201/2003, въпреки че съдебното решение,
постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от органите на
държавата членка, на която въпросното дете е гражданин, в рамките на
административното производство за издаване на такъв паспорт.
В конкретния случай Регламент № 2201/2003 е неприложим, тъй като
Великобритания вече не е член на ЕС и от 01.01.2021 година е преустановено
действието на актовете на ЕС. Приложим акт в случая е Конвенцията за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на деца, сключена на 19 октомври 1996 г . република България е
страна по Хагската конвенция от 1996 година, считано от 2007 година.
Великобритания е подписала тази Конвенция на 27.07.2012 година и същата е
приложима за тази държава от 01.11.2012 година. Независимо, че регламент
№ 2201/2003 е неприложим в случая, даденият отговор по преюдициалното
запитване на ВКС е важим и в настоящата хипотеза – а именно, че в обхвата
на родителската отговорност се включва и предмета на иска по чл. 127а, ал. 2
от СК.
В тази връзка е и Решение от 14.07.2022 година на съда на ЕС по дело
C‑572/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член
267 ДФЕС от Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) с акт от 14 септември
4
2021 г., постъпил в Съда на 16 септември 2021 г.
Разпоредбата на Член 5 от Хагската конвенция от 1996 година гласи
следното: „1. Съдебните или административните органи на договарящата
държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност
да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. 2. По
силата на член 7, в случай на промяна на обичайното местопребиваване на
детето в друга договаряща държава, компетентност имат органите на
държавата, в която е новото обичайно местопребиваване на детето.“
По приложението на чл. 5 от Конвенцията за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца е налична
практика на ВКС, обективирана в определение № 156 от 03. 08. 2017г. по ч.
гр. д. № 450/2017г. на Първо г.о., която се споделя от настоящият състав.
Според последната, международната компетентност за разглеждане и
разрешаване на спор по чл. 127а, ал. 2 СК се определя от горепосочената
Хагска конвенция за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата, когато международният елемент е свързан с
държава, която не е член на ЕС и поради това спрямо нея не е приложим
Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г., но е ратифицирала Конвенцията, както е в
случая. Според чл. 5, ал. 1 Конвенцията компетентни да вземат мерки за
закрила на детето са съдебните или административните органи на
договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, а
според чл. 5, ал. 2 - в случай на промяна на обичайното местопребиваване на
детето в друга договаряща държава, компетентност имат органите на
държавата, в която е новото му обичайно местопребиваване. Според чл. 7, ал.
1 Конвенцията, когато детето е изведено незаконно от държавата, където е
имало обичайно местопребиваване, органите на тази държава запазват своята
компетентност само до момента на придобиване на обичайно
местопребиваване в друга договаряща държава, което се случва ако детето е
пребивавало в другата държава най - малко една година, след като лицето,
имащо право да упражнява родителски права, е узнало или е трябвало да
узнае за местонахождението му и в този период не е подало молба за неговото
връщане, и детето се е интегрирало в новата си среда. Следователно само
ако обичайното местопребиване на детето към момента на сезиране на
5
българския съд с молбата по чл. 127а СК е на територията на РБ,
българският съд е международно компетентен да я разгледа.
В настоящия случай детето Д. има трайно пребиваване във
Великобритания, където посещава училище, живее с майката и е изградило
трайни връзки в обществото. Не е налице еднократно и епизодично
пребиваване на детето извън пределите на страната, а са създадени
лингвистични познания, семейна и социална интеграция в тази държава. С
оглед характера на производството от значение за определяне на
компетентния съд е обичайно местопребиваване на детето, а то определено не
е в България. Българският съд не е компетентен да разгледа иска по чл. 127а,
ал. 2 от СК, поради което постановеното от поповския районен съд съдебно
решение следва да се обезсили като се прекрати изцяло производството по
този иск.
2. По втория предявен иск с правно основание чл. 150 от СК – за изменение
на присъдена издръжка, която ответникът следва да заплаща на
непълнолетния си син, настоящият въззивен съд приема, че в случая, за
определяне на компетентността на българския съд, е приложим Кодексът за
международно частно право. Общата компетентност на българските
съдилища е регламентирана в чл. 4 от кодекса: „Чл. 4. (1) Международната
компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато: 1.
ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения
си акт или местонахождение на действителното си управление в Република
България; 2. ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо
лице, регистрирано в Република България.“ Специалната компетентност по
дела за издръжка е регламентирана в разпоредбата на чл. 11. Съгласно чл. 11.
„Българските съдилища са компетентни по искове за издръжка освен в
случаите по чл. 4, ал. 1 и когато търсещият издръжка има обичайно
местопребиваване в Република България.“ Въззивният съд приема, че с
разпоредбата на чл. 11 освен двете хипотези, регламентирани в чл. 4 от
КМЧП, е създадена и трета възможност за лицето, което търси издръжка – в
случаите на чужд гражданин с обичайно местопребиваване в България, който
търси издръжка от лице, което не е български гражданин и не пребивава на
територията на България.
В настоящия случай е приложима общата компетентност на българските
6
съдилища, тъй като ответникът, баща на Д., поне по данни до този момент, е с
постоянно местопребиваване в България, а и ищецът е български гражданин.
Предвид изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че
българският съд е компетентен да разгледа така предявения иск за издръжка
по чл. 150 от СК.
По съществото на спора по този иск съдът съобрази следното: Няма спор
по делото, а и от приложеното заверено копие на удостоверение за раждане
№ 71056/19.09.2007 г., издадено от Община Варна въз основа на акт за
раждане № I-1922/19.09.2007 г., съставен в гр. Варна, е видно, че детето Д. Ш.
Ш., ЕГН **********, е родено на 15.09.2007 г. от майка: Е. С. М.а и е с баща:
Ш. Ш. М.. Няма спор, че гражданският брак между родителите на детето е
прекратен с решение на Поповския районен съд по гр.д. 69/2008 г., като
упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено
на неговата майка, а за бащата е определен режим на лични отношения и
същият е осъден да му заплаща издръжка. С протоколно определение №
4/15.06.2016 г. по гр.д. № 269/2016 г. по описа на ПпРС (заверено копие
приложено по делото) е одобрена постигнатата между родителите съдебна
спогодба, по силата на която e изменен размерът издръжката, която бащата е
осъден да заплаща на детето Д. с решение № 156/2008 г. по гр.д. 69/2008 г.,
като същата е увеличена от 50.00 лв. на 140.00 лв. месечно, считано от
11.04.2016 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването й.
Детето Д. вече е на 14 години, живее във Великобритания и е ученик в
девети клас. С увеличаване на възрастта неизменно са нараснали и нуждите
на детето от храна, облекло, учебни пособия и други. Детето посещава и
извънкласни форми на обучение и занимания по математика, плуване, фитнес
и карате, които се заплащат от майката и които по свидетелски показания
възлизат на около 360 паунда месечно. Най-вече предвид израстването и
развитието на детето съдът приема, че и нуждите му са увеличени, като
промяната в тези нужди е трайна.
Горепосочените обстоятелства, свързани най-вече с трайната промяна в
нуждите на детето, обуславят необходимост от увеличение на издръжката му.
Следва да се отчете и факта, че издръжката, която бащата заплаща на сина си
съгласно съдебната спогодба, към настоящия момент е под нормативно
7
установения минимум, определен в чл. 142, ал. 2 от СК - % от размера на
МРЗ. При определяне размера на издръжката, съдът следва да се съобрази
както с увеличените нужди на детето, така и с възможностите на родителите.
И двамата родители са трудово ангажирани. Майката работи в Англия и
получава заплата от около 2 400 паунда, но заплаща наем от около 1 300
паунда. Макар и във връзка с молба за отблагане на делото, пред въззивната
инстанция се установява, че бащата вече живее в Белгия, в гр. Маасейк, който
граничи с Нидерландия. Сключил е договор за посреднически услуги за
ползването му като временен работник в Нидерландия по заявки на
работодатели. Този нов факт води до извода, че трудовите доходи на бащата
са увеличени в сравнение с получаваната от него заплата в България.
Вземайки предвид гореизложеното, като се съобрази с възрастта и нуждите на
детето, както и с възможностите на родителите съдът приема, че ответникът
би могъл да заплаща за увеличените нужди на сина си издръжка в размер от
по 260 лв. месечно, какъвто размер е присъдил и районният съд. Решението
на Поповския районен съд следва да се потвърди по така предявения иск по
чл. 150 от СК.
По разноските в настоящото производство: Въззиваемата страна
претендира разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Доколкото става дума за представителство по два иска и въззивната жалба се
явява неоснователна по единия от тях, то на въззиваемата страна следва да се
присъдят разноски в размер на 200 лева за заплатеното адвокатско
възнаграждение. Въззивникът обжалва изцяло решението, включително и по
отношение на присъдените пред районния съд разноски. Следва да се приеме,
че ищецът има право на разноски за адвокатско възнаграждение по втория
иск, който частично е уважен /86.67%/, в размер на сумата от 281.68 лева /на
базата на 325 лева – половината от заплатеното адвокатско възнаграждение/.
Данни за разноски, направени от ответника, съдът не установява. При това
положение решението на Поповския районен съд следва да се отмени
частично по отношение на присъдените в тежест на ответника разноски в
полза на ищцовата страна за сумата над 281.68 лева. В настоящото въззивно
производство ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 200 лева за адвокатско възнаграждение съобразно резултата от делото.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
8
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 125 от 07.05.2022 година, постановено по гр.
дело № 660/2021 година, в частта му, в която Поповският районен съд е
разрешил на компетентните органи на МВР да издадат паспорт за
задгранично пътуване на детето Д. Ш. Ш., ЕГН **********, с майка: Е. С. С.,
ЕГН **********, от гр. Опака, обл. Търговище, ул. „Г..... № 12 и с баща: Ш.
Ш. М., ЕГН **********, от гр. Опака, обл. Търговище, ул. Н....“ № 43, БЕЗ
ЗА ЦЕЛТА ДА Е НЕОБХОДИМО съгласието на бащата Ш. Ш. М.; разрешил
е на детето Д. Ш. Ш., ЕГН **********, без за това да е необходимо
съгласието на бащата Ш. Ш. М., ЕГН **********, да пътува извън пределите
на Република България - до Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, до държави-членки на Европейския съюз и до Република Турция,
придружавано от своята майка Е. С. С., ЕГН ********** или от
упълномощено от нея лице, с неограничен брой на пътуванията, за срок - до
навършване пълнолетие от детето, като недопустимо, поради липса на
компетентност на българския съд.
ОБЯВЯВА, че българският съд не е компетентен да разгледа предявения
от Д. Ш. Ш., действащ със съгласието на майка си Е. С. С. чрез пълномощник:
адв. Н. С. от АК - Търговище, против Ш. Ш. М. от гр. Опака, обл. Търговище,
иск по чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. чл. 76, т. 9, във вр. чл. 45 от ЗБЛД, на
основание чл. 5 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на деца КАТО ПРЕКРАТЯВА
производството по този иск.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 125 от 07.05.2022 година,постановено по
гр. дело № 660/2021 година, в частта му, в която Поповският районен съд е
изменил размера на месечната издръжка, която бащата Ш. Ш. М., ЕГН
**********, се е задължил по силата на съдебна спогодба, постигната по гр.д.
№ 269/2016 г. по описа на Поповския районен съд да заплаща на детето Д. Ш.
Ш., ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на своята майка Е. С.
С., ЕГН **********, като е увеличил издръжката от 140.00 лв. месечно на
260.00 лв. (двеста и шестдесет лева 00 ст.) месечно, считано от 12.08.2021 г.
до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването
9
й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до нейното
окончателно изплащане, като правилно и законосъобразно.
ОТМЕНЯ Решение № 125 от 07.05.2022 година,постановено по гр. дело №
660/2021 година, в частта му, в която Поповският районен съд Е ОСЪДИЛ
Ш. Ш. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Е. С. С., ЕГН **********,
СУМАТА 585.00 лв. (петстотин осемдесет и пет лева 00 ст.) разноски по
делото съразмерно с уважената част от исковете, САМО ЗА РАЗЛИКАТА
НАД 281.68 лева.
ОСЪЖДА Ш. Ш. М., ЕГН **********, да заплати на Е. С. С., ЕГН
**********, от гр. Опака, обл. Търговище, ул. „Г..... № 12, направените във
въззивното производство разноски в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване само в частта му, в която
съдебното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено,
пред Върховния касационен съд - София в месечен срок от съобщаването му
на страните и съобразно чл. 280 и сл. от ГПК. В останалата му част по
отношение на иска за издръжка, решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10