РЕШЕНИЕ
№ 287
гр.
Русе, 17.08.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе,
в публично заседание на двадесет и седми юли две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 239 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение
Север“ АД със седалище гр. Варна, против Решение № 13/08.02.2022 г., постановено по
АНД № 326/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-001955/22.10.2021 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Русе, с което на касатора, на основание чл. 413, ал. 2
от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 2 500 лв., за нарушение на чл. 202, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7
от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба №
7/1999 г.) във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 1 от Правилника за безопасност и
здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни
централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ).
В жалбата се твърди, че обжалваното решение
е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че
районният съд неправилно е счел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
са допуснати нарушения на процесуалния закон. Според касатора едва с издаване
на наказателното постановление му е било вменено извършването на нарушение,
което не фигурира в съставения АУАН и срещу каквото той не е имал възможност да
се защити. По този начин не било налице посочване по безпротиворечив и
категоричен начин на нарушената законово разпоредба, така че да се гарантира
правото му на защита. Изложени са и съображения за неправилно определяне на
субекта на нарушението.
Иска се отмяната на въззивното решение и решаване
на делото по същество, чрез отмяна на наказателното постановление. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба, чрез
процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаградение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата като
сочи, че решението на РС – Бяла е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр.второ от АПК вр. чл. 63в
от ЗАНН.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно установено, че касационният
жалбоподател е осъществил състава на административно нарушение, за което му е
наложена санкция с оспорваното наказателно постановление.
Съдът е обсъдил всички възражения на
наказаното лице и ги е отхвърлил като неоснователни, излагайки подробни мотиви
въз основа, на които достига до съответните правни изводи.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло
изводите на Беленския районен съд, изложени в решението, предмет на
касационната проверка, като намира развитите касационни възражения за
неоснователни.
Изложените пред настоящата инстанция
възражения на касатора по същество преповтарят съображенията му, развити пред
въззивния съд, на които възражения районният съд е дал отговор в решението си.
Касационният съд не намира за нужно да преповтаря тези мотиви.
Касационната инстанция споделя извода на РС
– Бяла, че в хода на развилото се производство по ЗАНН, приключило с издаване
на процесното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения. По
безспорен и категоричен начин са установени обстоятелствата по извършеното
административно нарушение.
Съдът е анализирал всички събрани писмени и
гласни доказателства.
Мотивите са в достатъчна степен ясни и
последователни, като са засегнати всички въпроси във връзка със
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Районният съд обосновано е отговорил на
възражението за различие между повдигнатото с АУАН обвинение срещу наказаното
дружество и нарушението, за което е санкционирано с издаденото НП. В допълнение
може да се посочи само, че разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от КТ, цитирана от
АНО в наказателното постановление, визира общо задължение на работодателя да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота
и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или
намалени. Това задължение обхваща изпълнението на множество изисквания на
нормативни актове, касаещи различни сфери на дейност, но уреждащи изисквания за
безопасни и здравословни условия на труд на работниците и служителите. Именно
едно такова изискване е това по чл. 202, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7/1999 г. и
чл. 143, ал. 1, т. 1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ. Изпълнението му е част от общото и
принципно задължение на работодателя за осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд на работниците. С оглед на това касаторът правилно е
санкциониран за неизпълнение на конкретното изискване, а не на общото правило.
Точно за това нарушение му е съставен АУАН и за същото нарушение е и наказан
оспореното НП.
На следващо място правилно както АНО, така и
въззивния съд, са приели, че издаването на инструкция за извършване на работи с
напрежение е действие в изпълнение на задължението на работодателя за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, но не е достатъчно.
Законът, в лицето на КТ и ЗЗБУТ, изисква работодателят на осигури здравословни
и безопасни условия на труд, т.е изисква постигането на определен резултат,
който в случая не е постигнат с издаването на инструкцията, а е било необходимо
да бъде осъществяван и съответстващ контрол, който именно да осигури
изпълнението й и по този начин да бъде изпълнено изискването работодателят да
осигури безопасни и здравословни условия на труд.
На последно място настоящото инстанция
намира за напълно обосновани и изводите на районния съд по отношение
определянето на субекта на административното нарушение. Видно от текста на
приложената от АНО санкционна норма на чл. 413, ал. 2 от КТ, разпоредбата
предвижда наказание както за работодател, така и за конкретното виновно
длъжностно лице, като отговорността на двата субекта е независима една от друга
и се реализира самостоятелно. Така, дори да се приема, че конкретно лице е
нарушило изискванията на приетата от работодателя инструкция, това не
освобождава от отговорност работодателя, който е длъжен да предприеме такива
действия, че да осигури безопасни условия на труд и в частност в конкретния
случай да осигури изпълнението на изискването на чл. 202, ал. 2, т.2 от Наредба
№ 7/1999 г. и чл. 143, ал. 1, т. 1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ.
С оглед гореизложеното решението на РС –
Бяла е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора ответникът има право
на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5
от ЗАНН, което съдът определя в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 13/08.02.2022
г., постановено по АНД № 326/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 18-001955/22.10.2021 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Русе.
ОСЪЖДА
„Електроразпределение Север“ АД със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс - Е, ЕИК *********, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Русе сумата от 80,00 (осемдесет) лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: