Решение по дело №564/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 174
Дата: 6 октомври 2022 г. (в сила от 6 октомври 2022 г.)
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20221200600564
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Б., 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова

Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора С. Й. А.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221200600564 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на адв.С. П., в
качеството му на служебен защитник на подсъдимата Н. К. К., живуща в
гр.С., и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 1 от 10.01.2022 год.,
постановена по нохд №372/2021 год. по описа на РС С..
С цитираната присъда подсъдимата Н. К. К. е призната от РС за виновна, в
това, че:
- в периода от месец август 2019 година до месец май 2021г. включително в
гр. С., обл. Б., след като е осъдена с решение № 1573/19.06.2019 година по
гр.д.№ 1131/2018 година по описа на РС - С., влязло в сила на 26.07.2019
година, да издържа свой низходящ - детето Й. А. Д.а родена на *** година,
като заплаща месечна издръжка в размер на 160/сто и шестдесет/ лева,
платима чрез нейния баща и законен представител - А. З. Д., съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на две месечни и повече вноски, а
именно — 21 /двадесет и една/ месечни вноски, на обща стойност 3360 /три
хиляди триста и шестдесет/ лева, поради което и на основание чл.183 ал.1 НК,
1
във вр. с чл.54 от НК я е осъдила да изтърпи наказание „ПРОБАЦИЯ” със
следните пробационни мерки:
На основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр с ал.1 от НК във вр. с чл.42б, ал.1 НК -
„Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1/една/ година“,
изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимата Н. К. пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти
седмично;
На основание чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК - „ Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година“.
С цитираната присъда подсъдимата Н. К. е призната за виновна и в това, че:
-в периода от месец август 2019 година до месец май 2021г. включително в
гр.С., общ.С., обл.Б., след като е осъдена с решение № 1573/19.06.2019 година
по гр.д.№ 1131/2018 година по описа на РС- С., влязло в сила на 26.07.2019
година, е да издържа свой низходящ - детето Р. А. Д. ***одина, като заплаща
месечна издръжка в размер на 140/сто и четиридесет/ лева, платима чрез
неговия баща и законен представител А. З. Д., съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на две месечни и повече вноски, а именно - 21
/двадесет и една/ месечни вноски, на обща стойност 2940 /две хиляди
деветстотин и четиридесет/ лева, поради което и на основание чл.183 ал.1 НК,
във вр. с чл.54 от НК я е осъдил да изтърпи наказание ПРОБАЦИЯ” със
следните пробационни мерки: На основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр с ал.1 от
НК във вр. с чл.42б, ал.1 НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 1/една/ година“, изразяваща се в явяване и подписване на
подсъдимата Н. К. пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице 2/два/ пъти седмично; На основание чл.42а, ал.2, т.2, във вр.
с ал.1 от НК - „ Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 1/една/ година“.
Районният съд, с атакуваната присъда и на основание чл.23, ал.1 НК е
определил общо най-тежко наказание на подсъдимата Н. К. К. за двете
отделни деяния, а именно: наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните
пробационни мерки: - На основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр. с ал.1 от НК във
вр. с чл.42б, ал.1 НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 1/една/ година“, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимата К.
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2/два/
2
пъти седмично; - На основание чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК - „
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1/една/
година“.
Недоволен от така постановената присъда останал служебния защитник на
подсъдимата, който във въззивната си жалба твърди, че атакуваната присъда е
неправилна, незаконосъобразна и необоснована, като в допълнението към
жалбата се излагат подробни съображения, в които се твърди, че е налице
обективна причина, поради която подсъдимата не изплаща издръжка на
децата си- не работи, няма имущество и има друго малолетно дете. Защитата
намира, че от обективна страна не е установено подсъдимата съзнателно да не
е изпълнила задълженията си за издръжка на двете си деца, поради което и
счита, че обвинението не е доказано от обективна страна и подсъдимата
следва да бъде оправдана. Няма доказателствени искания.
В съдебно заседание подсъдимата, редовно призована не се явява,
представлява се от защитника, който поддържа жалбата по наведените в нея
основания, както и направеното искане за оправдаването на подсъдимата К..
Частните обвинители- Й. Д.а и Р. Д. се представляват от техния баща и
законен представител- А. З. Д., който се явява пред въззивния съд и оспорва
жалбата, като изразява съгласие с постановената присъда.
Представителя на Окръжна прокуратура оспорва жалбата. Намира доводите,
изложени във въззивната жалба за неоснователни, като счита, че от събраните
по делото доказателства се налага категоричния извод, че подсъдимата
съзнателно не е изпълнила задължението си за издръжка на децата си. Счита,
че по делото не е установено наличие на обективна невъзможност да стори
това, поради което и факта, че не притежава имущество, банкови сметки и
МПС не е достатъчен, за да се приеме, че е в невъзможност да изпълнява
съдебното решение за издръжка на посочените две деца. Моли присъдата,
предмет на въззивна проверка да се потвърди.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложеното в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и
след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън
основанията посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК, намира следното:
Решаващият съд е изяснил правилно фактическата обстановка, тъй като е
3
сторил това въз основа на верен анализ на доказателства и доказателствени
средства, събрани по предвидения процесуален ред и е следната:
Подсъдимата Н. и свидетеля А. З. Д. фактически съжителствали за периода
от 2009 г. до 2018 г. в жилище, находящо се в с. М., общ. С., като от това
съжителство имат родени две деца: Й. А. Д.а, родена на *** г. и Р. А. Д., ***..
Разделили се през 2018г. , като двете деца останали при бащата, който
продължил да се грижи за тях. С Решение № 1573/19.06.2019 година по
гражданско дело № 1131/2018 година по описа на РС- С., влязло в сила на
26.07.2019 година, упражняването на родителските права по отношение на
двете деца – Й. и Р., били предоставени на бащата, а тяхната майка-
подсъдимата Н. К. била осъдена да им заплаща месечна издръжка, както
следва: на детето Й. Д.а в размер на сто и шестдесет лева до настъпването на
законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, а на детето Р. Д. -
месечна издръжка в размер на сто и четиридесет лева, до настъпването на
законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, платими чрез техния
баща и законен представител - А. З. Д..
След влизане в сила на посоченото съдебно решение, подсъдимата от месец
август 2019 год. до месец май 2021 год. не е заплатила издръжка нито една
месечна вноска, както за детето Й., така и за детето Р.. Така съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на двадесет и една месечни вноски, на
обща стойност 3360 за детето Й. и в общ размер на 2940 лв. за детето Р.. От
момента в който напуснала мъжа с който съжителствала- А. Д. и децата си,
подсъдимата заживяла в С. с друг мъж, като нито веднъж не е виждала децата
си, не им се обаждала и не им е изпращала подаръци.
На 07.07.2019 год. подсъдимата родила в гр.С. още едно дете- Л.. На
09.10.2021 год. напуснала границите на страната през ГКПП Калотина.
Подсъдимата няма недвижимо имущество, МПС, както и банкови сметки.
Няма данни да страда от заболяване или да е налице друга обективна
причина, поради която не може да полага труд. Няма данни същата да страда
от заболявания, представляващи основание за ограничение в трудовата й
ангажираност.
От така установеното във фактическо отношение, настоящият състав намира,
4
че решаващия съд е постановил верни правни изводи, за наличие на
безспорни доказателства, че подсъдимата Н. К. е осъществила състава на
двете престъпления по чл.183,ал.1 от НК, в които е обвинена, както от
обективна, така и от субективна страна.
На първо място от писмените доказателства- копие от съдебно решение №№
1573/19.06.2019 година по гражданско дело № 1131/2018 година по описа на
РС- С., влязло в сила на 26.07.2019 година, безспорно се установява, че
родителските права върху двете деца, които подсъдимата е родила от
съвместното си съжителство с А. Д.- Й. и Р. са предоставени на бащата- А. Д.,
а подсъдимата е осъдена да им плаща месечна издръжка. Размерът на тази
издръжка също е безспорно установен- месечно по 160 лв. за детето Й. и по
140 лв. за детето Р., които суми подсъдимата е следвало да заплаща чрез
техния баща- А. Д.. Подсъдимата Н. К. не е изплатила нито една месечна
издръжка нито за детето Й., нито за сина й- Р.. Този факт безспорно се
установява от показанията на бащата- А. Д. и от неговите родители-
свидетелите Й. Д.а и З. Д.. Също така следва да се отбележи, че защитата не
оспорва този факт- неплащането на издръжката, като оспорва само, това да е
станало съзнателно, поради което и деянието е несъставомерно от обективна
страна, поради липса на този елемент. Това възражение е направено от
служебния защитник на подсъдимата и пред решаващия съд, който го приел
за неоснователно, такова е и според настоящият съдебен състав. Това е така,
тъй като на първо място следва да се посочи, че задължението за издръжка е
едно от основните на родителя към децата, когато те са малолетни и
непълнолетни, тъй като в този период от време в предвид възрастта им децата
нямат възможност да работят и да се издържат сами, поради което и точно
това задължение следва да е приоритетно за родителя, тъй като е насочено
към осигуряването на средства за покриване на минимални нужди за
съществуването на децата. Настоящата инстанция намира, че подсъдимата
съзнателно не е изпълнила задълженията си за издръжка по отношение на
двете деца и поради обстоятелството, че по делото чрез гласни
доказателствени средства- показанията на свидетелите А. Д., З Д. и Й. Д.а по
категоричен начин е установено, че от момента в който подсъдимата е
напуснала жилището в с.М., където е живяла с Д. и децата Р. и Й., тя е
заявила, че те не я интересуват и до даване показанията на посочените
свидетели- 01.2022 год. тя нито е търсила контакт с тях- да ги види, да ги чуе,
5
нито им е честитила празници, нито е изплащала дължимата им издръжка.
Цялостното й поведение очевидно е насочено към съзнателно поведение на
неглижиране на тези две деца, респ. неизплащане на дължимата им издръжка.
Показанията на тези свидетели, макар и в родствени отношения с
пострадалите от деянията лица се кредитират напълно от съда, поради факта,
че кореспондират с безспорно установения факт на неплащане на издръжката
от страна на подсъдимата.
Обстоятелството, че за същата чрез писмени доказателства е установено, че
няма имущество, няма МПС, няма банкови влогове, не е достатъчен да се
приеме, че са налице обективни пречки за неизпълнение на задълженията на
К.. Това е така, тъй като същата е в млада възраст, трудово способна, по
делото има и гласни доказателствени средства, кореспондиращи със справка
за задграничните й пътувания, установяващи обстоятелството, че К. е
напуснала страната и се намира в чужбина. Същевременно няма
доказателства, от които да се налага извода, че поради заболяване или друга
основателна причина същата не работи, за да осигурява средства за
издръжката на децата си, т.е. не може да се направи извод, че тя е обективна
невъзможност за неизпълнение на задължението или пък са налице пречки от
непреодолим характер, поради което и изпълнението на задължението е
невъзможно. В този смисъл е и съдебната практика- Решение № 449 от
29.10.2010 год. по н.д № 390 от 2010 год. на ВКС; Решение № 47 от
02.02.2012 год. по н.д. № 3081 от 2011 год. на ВКС.
С оглед на така изложеното и въззивната инстанция, също както е приел и РС,
намира, че подсъдимата е осъществила двете деяния в които е обвинена- не е
изплащала издръжка на двете си деца- Й. и Р., като е сторила това за повече
от две месечни вноски- за по десет вноски / и изобщо след осъждането си
никога не е заплатила нито една месечна вноска за издръжка- нито частично,
нито изцяло/. Това същата е сторила съзнателно, тъй като е трудовоспособна
и от субективна страна при условията на пряк умисъл- въпреки, че е
съзнавала, че следва да издържа децата си, но е целяла да не плаща издръжка,
т.е. целяля е настъпването на обществено опасните последици от двете
деяния.
Поради тока изложеното, въззивният съд намира, че подсъдимата Н. К.
правилно е призната от РС за виновна в извършване на две престъпления по
6
чл.183, ал.1 НК.
По наказанието:
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК , законодателя е предвидил две
алтернативни наказания „Лишаване от свобода” или „Пробация”.
Решаващият съд е приел, че са налице основания за определяне на
наказанията за всяко едно от деянията по втората и по-лека алтернатива, а
именно „пробация“. Въззивния съд се съгласява с тези доводи, тъй като те са
изведени въз основа на преценка на баланса между смекчаващи и отегчаващи
отговорността на К. обстоятелства. Отчетени като смекчаващи са чистото
съдебно минало на подсъдимата, факта, че няма данни за други нейни
противообществени прояви, поради което и същата е лице с ниска степен на
обществена опасност, тежкото и семейно и материално положение - същата е
безработна, без постоянни доходи, и към момента на извършеното деяние, а
като отегчаващи такива - дългият период от време, през който същата не е
плащала дължимата издръжка. Настоящият състав намира, че неправилно е
отчетено като смекмчаващо наказателната отговорност обстоятелството, че
подсъдимата е с добри характеристични данни. Такива по делото липсват-
напротив от показанията на свидетелите се установява, че тя не проявява
никаква загриженост към децата си, дори не ги търси само за да ги чуе и се
увери, че те са добре, с което да покаже поне някаква загриженост.
Въззивния съд намира, че целите на наказанието- да се превъзпита
подсъдимата и да се поправи да спазва законовите си задължения и по този
начин да се постигне реализиране на специалната превенция, а също така и с
цел реализиране на генералната такава, могат и ще бъдат постигнати с
наказанията, които РС е наложил на подсъдимата за всяко едно от деянията-
“пробация” със следните пробационни мерки: - на основание чл.42а, ал.2, т.1,
във вр с ал.1 от НК във вр. с чл.42б, ал.1 НК - „Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 1/една/ година“, изразяваща се в явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице 2/два/ пъти седмично; - на основание чл.42а, ал.2, т.2,
във вр. с ал.1 от НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 1/една/ година“.
Правилно, поради това, че двете деяния са в условията на съвкупност, с
атакуваната присъда на подсъдимата на основание чл.23 НК, решаващия съд е
7
наложил да изтърпи едно общо най-тежко наказание за двете отделни
престъпления, а именно: “пробация” със следните пробационни мерки: На
основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр с ал.1 от НК във вр. с чл.42б, ал.1 НК -
“Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1/една/ година,
изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимата пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти седмично”; На
основание чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК - “Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 1/една/година”.
С оглед на изложеното и поради липса на основание за отмяна или изменение
на служебната присъда и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК,
съдът


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1 от 10.01.2022 год., постановена по нохд
№372/2021 год. по описа на РС С..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8