№ 492
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ани З.а
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Таня Ст. Г.ева
в присъствието на прокурора В. Ал. Д.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно административно
наказателно дело № 20221100601063 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С решение от 04.10.2021 г., постановено по НАХД № 2526/2021 г. по описа на СРС,
НО, 134 –ти състав, съдът е признал обвиняемия ХР. М. К. за невиновен в това, че на
03.10.2020 г., около 11:30 часа в гр. София, на бул. „Черни връх“ пред № **** е извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – размахвал газ сигнален пистолет и го насочвал към преминаващите
пешеходци и автомобили, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го е
оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
С решението, съдът е постановил вещественото доказателство по делото – газов
пистолет марка „Бередда“, модел Ц 4, с фабр. № 17-1292, ведно с пълнител към него да бъде
върнат на правоимащото лице – ХР. М. К..
Съдът на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановил направените по делото
разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу решението, в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към
него от прокурор при СРП, в които се излагат доводи за неправилност на постановения
съдебен акт. Приема се, че по делото са събрани достатъчно доказателства за извършване на
престъплението, такова, каквото то е описано в постановлението на прокурора с
предложение за освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а НК. Отправя се искане за отмяна на
решението на първата инстанция и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде
признат за виновен в извършването на престъплението, за което е бил предаден на съд.
В разпоредително заседание на 25.03.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от
1
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането
на допълнителен разпит на обвиняемия или свидетелите, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа протеста и допълнението към него на изложените в тях съображения.
Счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което моли
въззивния съд да отмени решението на СРС като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че
събраните в хода на наказателното производство доказателства изцяло потвърждават
съпричастността на обвиняемото лице към извършване на инкриминираното престъпление.
Пледира за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново,
противоположно по съдържание решение, с което обв. К. да бъде признат за виновен и на
осн. чл. 78а НК освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба“ в размер, определен по преценка на въззивния съд.
Защитникът на обв. К., в лицето на адв. Г. счита постановения съдебен акт за правилен
и законосъобразен. Позовава се на показанията на единственият свидетел очевидец – св. Д.,
от които според защитата се установява обстоятелството, че обвиняемият е бил в нетрезво
състояние, същият е размахвал пистолета хаотично, без да го е насочвал към конкретно лице
и без да е създал конфликтна ситуация. Според защитата действията на обвиняемото лице не
могат да бъдат определени като такива, грубо нарушаващи обществени ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, респ. намира, че същите са несъставомерни по чл. 325, ал.
1 НК. В заключение моли въззивният съд да потвърди решението на първоинстанционния
съд като правилно и законосъобразно.
Обвиняемият Х.К., нередовно призован, не се явява пред въззивната инстанция
и не взема становище по делото. С оглед разпоредбата на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 329, ал. 2 от
НПК и повдигнатото срещу обвиняемото лице обвинение, което не се явява тежко, по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НПК, а именно наказуемо с „Лишаване от свобода“ повече от пет
години, въззивният съд намери, че присъствието на обвиняемия в съдебно заседание не е
задължително.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава XXVIII от НПК при внесено предложение на прокурор при СРП за
освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. За
да постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на особените правила установени
в глава XXVIII от НПК, първостепенния съд надлежно е приобщил събрания на досъдебното
производство доказателствен материал, като в хода на съдебното следствие е събрал и
проверил и гласни доказателствени средства – показанията на св. Т.Д. и обясненията на обв.
К..
Въззивният съд намира, че атакуваното решение е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателствени материали, обсъдени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. На
базата на събраните в досъдебното производство доказателства и проверените такива в
открито съдебно заседание от първоинстанционния съд, както и техния анализ, се
установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият ХР. М. К. е роден на ****г., в гр. Оряхово, българин, български
гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, работи в строителството и като
охранител, с адрес в гр. София, ул. ****, с ЕГН ****.
2
На 04.10.2019 г., обв. К. закупил пистолет марка „BEREDDA“, модел C 4, с фабричен
номер: 17-1292.
На 03.10.2020 г., около 11:30 часа, св. Т.Д. вървял по бул. „Черни връх“, с посока на
движение към МОЛ Парадайз, когато видял обв. К., който бил във видимо нетрезво
състояние и държал в ръката си пистолет, който размахвал хаотично. Тъй като нямал
познания за вида на оръжието и с оглед неадекватното състояние на обв. К., св. Д. позвънил
на телефон 112 и подал сигнал за случая.
На място били изпратени служители на 04 РУ-СДВР – св. Ц. и св. Т., които заварили
обв. К. паднал в храстите. На място бил и св. Д., който потвърдил, че това е лицето, за което
е подал сигнал. Полицейските служители дали разпореждане на обв. К. да остави оръжието,
след което установили самоличността му. Местопроизшествието било посетено от ДОГ при
РУ-СДВР, при идването на които бил извършен обиск на обв. К. и оръжието иззето.
В хода на разследването била назначена и изготвена балистична експертиза, която в
заключението си приела, че по представения за изследване газ-сигнален пистолет не се
наблюдават следи от промени на конструкцията му и същият не представлява годно
огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ.
От изготвената СППЕ е видно, че към момента на извършване на деянието обв. К. е
психично здрав. Същият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, средна степен.
Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания
доказателствен материал.
Правилно, първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите Т.Д.,
И.М., Л. А., К. Ц., Г. Т. като еднопосочни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Основателно, първостепенният съд е дал пълна вяра на показанията на св. Д., снети в
условията на устност и непосредственост в хода на съдебното следствие, който се явява и
единствен и пряк очевидец на случилото се. Обективно и безпристрастно, св. Д.
свидетелства за мястото и времето на процесния инцидент, поведението на обвиняемия,
състоянието му на алкохолно опиянение, както и точните действия, които е осъществявал с
пистолета. Същият е категоричен, че обвиняемия не е демонстрирал предизвикателно или
агресивно поведение, изразено в насочване на оръжието към други лица, нито е оказал
съпротива при последвалото му задържане от отзовалите се на местопроизшествието
полицейски служители, както и че към момента, в който служителите на МВР пристигнали
на място, обвиняемият бил паднал в близките храсти вследствие на нетрезвото си
състояние.
Фактите и обстоятелствата, свързани с уведомяването на органите на реда за случилото
се, установяването и задържането на обвиняемия, съдът установи въз основа на показанията
на св. Ц. и Т., които са в достатъчна степен единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и
непротиворечиви, че да позволят на инстанциите по същество да изградят категорични
изводи по фактите. От показанията на полицейските служители, пристигнали на мястото
след инцидента, се потвърждава обстоятелството, че обвиняемият е бил употребил алкохол,
като същите дават пряка доказателствена информация за предприетите действия по
установяване на самоличността и задържането на обвиняемия, при липса на оказана
съпротива от негова страна.
Обосновано, предвид пълното им съответствие с останалите доказателства,
обясненията на обв. К. също са ценени като доказателствено средство.
Настоящият съдебен състав, подобно на първоинстанционния, кредитира изцяло
заключенията на съдебно- психиатричната и психологична експертиза и
3
на балистичната експертиза, като ги намира за обосновани и мотивирани, въз основа на
научен подход, от вещи в съответната област на науката лица, защитени по убедителен
начин пред съда. По делото не са налице каквито и да е обстоятелства, които да провокират
у съда съмнение в обективността и професионализма на експертите, изготвили
заключенията, тяхната безпристрастност и обективност.
Приетите по делото писмени доказателства, имат спомагателно и контролно естество
по отношение на гласните доказателствени средства, удостоверяват попадащи в предмета на
делото факти, безпротиворечиви са и съдът ги кредитира в цялост.
Констатацията за необремененото съдебното минало на обвиняемия, първостепенният
съд вярно е направил въз основа на приложената и приета по делото като писмено
доказателство, справка за съдимост.
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, правилно
първоинстанционният съд е обосновал своите правни изводи за липса на осъществен състав
на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК от обвиняемия Х.К., които въззивният съд споделя
изцяло.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Постановление № 2 от 29.06.1974 г.
по н.д. № 4/74 г., Пленум на ВС, т. I.1 и I.2, обект на престъплението хулиганство са
установеният в страната ред и общественото спокойствие, т.е обществените отношения,
основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения
ред. За да се приеме, че е осъществен основния състав, предвиден в чл. 325, ал. 1 НК от
обективна страна трябва да са налице два елемента - да са извършени непристойни действия,
които едновременно нарушават грубо обществения ред и заедно с това да изразяват явно
неуважение към обществото. Въззивният съд намира, че извършеното от обвиняемия К. не
отговаря на тези законови изисквания, като неговите действия не са били непристойни в
смисъла, вложен от законодателя и изяснен в цитираното ППВС, тъй като макар и
неприемливи, същите не може да се приеме, че грубо нарушават обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото. В част I., т. 2 от Постановление № 2 от
29.11.1974 г., по н. д. № 4/1974 г. на Пленума на Върховния съд (П № 2/1974 г. на ПВС),
ясно е указано, че за да бъдат определени действия инкриминирани като такива по чл. 325,
ал. 1 от НК, то те трябва да изразяват „брутална демонстрация против установения ред“,
чрез тях извършителят да е нарушил „важни държавни, обществени или лични интереси“
или съществено да е засегнал „нормите на нравствеността“. Нито едно от действията на обв.
К. не покрива така указаните със задължителното за приложение П № 2/1974 г. на ПВС
критерии. Безспорно е установено по делото, с оглед събраните гласни доказателства, че
обвиняемият е бил употребил алкохол и е извършвал хаотични движения с ръката, в която е
държал пистолета, но действията му се ограничават с това. Същевременно не се установява,
при това, обв. К. да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото по посочения от държавното обвинение
начин, а именно да е насочвал оръжието към преминаващи пешеходци и автомобили.
Несъмнено доказано е, че същият не е проявил вербална агресия или физическо нападение
срещу заобикалящите го субекти, нито е предизвикал безпокойство сред преминаващите
граждани или автомобили. Обвиняемият също така не се е съпротивлявал при пристигането
на органите на реда, като трябва да се отчете и факта, че поради употребения алкохол,
същият е бил паднал в храстите. Обобщено погледнато, под въздействието на изпития
алкохол, обв. К. е извършил некоординирани действия с пистолета, но действията му не са
ескалирали до ниво на явно и грубо незачитане на установените порядки и морални норми
за нормално и спокойно съжителстване на индивидите. Мнението на проверяващият съд е,
че поведението на обвиняемия не може да бъде разглеждано като брутална себеизява,
изразяваща се открито във висока степен неуважение към личността и накърняваща
държавни и обществени интереси, а единствено като проява на пиянско поведение от негова
4
страна и то пиянско поведение, което не се е проявило във вид на физическа агресия или
буйстване. Още повече и като се има предвид, че обвиняемият е бил в нетрезво състояние,
което разбира се не оправдава поведението му, но не сочи на желание от негова страна
грубо да наруши обществения ред и да покаже явно неуважение към обществото.
Несъмнено, касае се за непристойна пиянска проява, която обаче не се отличава с такъв
интензитет, позволяващ да бъде подведена под хипотезиса на посочената наказателна
материалноправна норма. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав
отхвърля като необосновано и несъответно на установената обективна фактическа
обстановка, твърдението в допълнението към протеста, че поведението на обв. К. е
засегнало в достатъчна степен обществения ред и е изразявало явно неуважение към
обществото, респ. претенцията за подвеждането му под отговорност за осъществен състав
на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
Предвид изложеното, настоящата инстанция изцяло споделя правните изводи на
решаващия първоинстанционен съд, мотивирали го да се произнесе с решението си в
посочения смисъл, че деянието, осъществено от обв. К. се явява несъставомерно от
обективна и субективна страна, по вменения му престъпен състав.
Предвид крайния изход на делото и в съответствие разпоредбата
на чл. 190, ал. 1 от НПК, законосъобразно направените по делото разноски са оставени в
тежест на държавата.
Законосъобразно районният съд се е разпоредил и с приобщените по делото
веществени доказателства.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.10.2021 г., постановено по НАХД № 2565/2021 г.
по описа на СРС, НО, 134 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5