Решение по дело №776/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260209

13.11.2020 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд        Трети граждански състав

на шести октомври през две хиляди и двадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                       Съдия : Нели Иванова

секретар Геновева Стойчева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 776 по описа за 20209г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са от Ц.З.Д. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 9, адв.Спартак Димитров Попов, против „Сърнела Уърлд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Брезник” №1, представляван от управителя Адриана Петкова Ангелова, със съдебен адрес ***, офис 11, адв.Наталия Янева и адв.Атанас Георгиев, обективно съединени искове с правно основание чл.89 ал.6 вр. ал.5 от ЗТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че с ответника сключили договор за туристически пакет № 1806/29.11.2019г. - самолетно пътуване до Италия за двама човека, с три нощувки за периода 06.03.2020г.-09.03.2020г., по който изплатила изцяло уговорената сума на две вноски - от 29.11.2019г. и от 03.02.2020г. – 1496лв. През втората половина на м.февруари разпространението на корона вируса в Италия започнало да проявява признаците на пандемия, което я принудило със заявление от 26.02.2020г. да прекрати едностранно договора, доколкото съществувала повишена вероятност от заразяването й с вируса на места, по­сещавани от хиляди хора от различни страни, в т.ч. и от Китай и др. страни от региона на Югоизточна Азия; поради задължителната след завръщането в България 14-дне­вна карантина, наложена междувременно от българските власти; и възможността по време на посещението в Ита­лия, местните власти да наложат забрана за посещаване на тези места, както се и случило в действителност. Със същото заявление ищцата поканила ответното дружество да й въз­станови изцяло внесената от нея сума, съобразно разпоредбите на от Закона за туризма /ЗТ/, така и на Общите условия за предоставяне на туристически пакети от туроператора „Сърнела Уърлд" ЕООД /ОУ/ на сключения помежду им договор. Поддържа се, че в чл.89 ал.5 от ЗТ и чл.12 ал.5 от ОУ на договора била визирана именно такава хипотеза за едностранно разваляне на този вид договори, основано на личната пре­ценка на лицето, а не на тази на туроператора. Ответникът обаче й заявил, че заявлението й било неоснователно, като отказал да й възстанови платената сума, тъй като на практика бил извършил някакви разходи, които нямало как да му бъдат въз­становени, а именно били заплатени самолетните билети, хотелските нощувки и някакви „други разходи", които не подлежали на възстано­вяване от страна на операторите на услугата. Според ищцата, към 26.02.2020г. ответното дружество не било извършило никакви разходи по организацията и провеждането на договореното пътуване, поради което то следвало да й възстанови платената сума изцяло. С банков превод от 10.03.2020г. ответното дружество превело по сметката на ищцата сумата от 626лв., представляваща част от платеното от нея. До момента остатъка от дължимата й сума не бил преведен, което обосновавало и интереса й от предявяване на настоящия иск за възстановяване на цялата платена от нея сума. Сочи се, че към 04.05.2020г. то й дължало главница в размер на 870лв. и лихва върху нея за периода от 01.03.2020г. до 04.05.2020г. в размер на 17,24лв. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че на практика с исковата молба ищцата предявила не само свои самостоятелни права, а и чужди такива, които били правата на другото пътуващо лице по договора, което било недопустимо. Поддържа се, че за ищцата, както и за другия пътуващ по договора за туристически пакет, не било възникнало правото да го прекратят на основание чл.89 ал.5 от ЗТ и т.12.5 от ОУ, тъй като към момента на провеждането на пакетното туристическо пътуване не били налице непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които да засягат значително изпълнението на туристическия пакет, или превоза на пътници до дестинацията. Поради това и те нямали право да им бъдат възстановени всички суми, без да заплащат такси за прекратяването и разходи за пътуването съгласно чл.89 ал.6 от ЗТ. Съгласно актуалната информация за разпространението на коронавирус в Италия към началната дата на изпълнение на туристическия пакет - от 06.03.2020г., както и през следващите два дни на престой в Рим до заминаването за България на 09.03.2020г., в град Рим не било обявено извънредно положение и не били налагани ограничителни мерки, засягащи изпълнението на туристическия пакет. В град Рим и в непосредствена близост до него, както и в цялата област Лацио, в която се намирал град Рим, не били налице епидемична обстановка и разпространяване на коронавирус, водещ до опасност и риск от заразяване на пътуващите туристи, нито било обявено извънредно положение. Към 26.02.2020г., както и към началната дата на пакетното пътуване, нито Световната здравна организация, нито Министерството на здравеопазването на България изразявали становище, нито налагали ограничителни мерки за забрана за пътуване в цялата държава Италия. Напротив, към 28.02.2020г. в град Рим нямало случаи на заразени лица с коронавирус, като трите заразени лица вече били излекувани и възстановени. В близост до град Рим също не били установени случаи на заразени лица с коронавирус. Сочи се и че организираното от „Сърнела Уърлд" ЕООД пакетно туристическо пътуване се осъществило и по - голямата част от записаните туристи пътували и участвали в него, като получили и ползвали всички услуги, и така била изпълнена цялата туристическа програма, която била описана в договора за туристически пакет. От всички участвали и завърнали се от пътуването туристи нито един не бил заразен от коронавирус. В действителност, през периода от 06.03.2020г. до 09.03.2020г. италианските официални власти обявили извънредно положение и наложили ограничителни мерки за посещение и пътуване само за отделни области и провинции, а не за цялата страна, сред които не бил град Рим. Ограничителните мерки за цялата територия на Италия поради разпространението на коронавируса били наложени, считано от 10.03.2020г., с Указ на Председателя на Министерския съвет на Италия от 09.03.2020г. Задължителна 14 - дневна карантина за лицата, завръщащи се в България от Италия, пък била предвидена за първи път със Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020г. Счита се, че в случая била приложима разпоредбата на чл.89 ал.1 от ЗТ, но тогава за пътуващия имало последствия от прекратяването без основателни причини и по негова собствена преценка, които били уредени в чл.89 ал.2-4 от ЗТ. В т.12.1. и т.12.2. от процесния договор за туристически пакет били предвидени такива разумни по размер такси въз основа на момента, в който се прекратявал договорът преди започването на изпълнението на туристическия пакет, като те били съобразени с очакваните икономии на разходи и приходи от алтернативно извършване на туристически услуги. В случая договорът бил прекратен на 26.02.2020г., тоест 9 дни преди започването на изпълнението на туристическия пакет, поради което следвало да се приложи т.12.1. буква „б" от ОУ, съгласно която се дължала такса в размер на 70% от общата цена на туристическия пакет и допълнителните туристически услуги, които били заявени от потребителя, или сумата от 1047,20лв. Тъй като в туристическия пакет се включвало и самолетно пътуване в двете посоки - от София до Рим на 06.03.2020г. и от Рим до София на 09.03.2020г., при едностранното прекратяване на договора всеки пътуващ дължал такса за разходи за издадените билети в размер на 400лв., които били закупени от „Сърнела Уърлд" ЕООД" преди това. На следващо място, за пътуващия Ц.З.Д. в самолетните билети била включена и допълнителна услуга - ползване на багаж до 10кг /ръчен или чекиран/ с размери 55 см х 40 см х 20 см, с цена - 70 лв., която услуга също била заплатена вече от туроператора на самолетния превозвач. Следователно, при прилагането на т.12.2. от ОУ, във връзка с чл.89 ал.2 и ал.3 от ЗТ, двамата пътуващи по Договор №1806/29.11.2019г. дължали на ответника такса за прекратяването му в общ размер от 870лв. След подаването на Заявление вх.№2 от 26.02.2020г. и поради обстоятелството, че въпреки отправената покана да преосмислят решението си, пътуващите не участвали в пътуването и се отказали от него, туроператорът им възстановил платената сума от 626лв., след като удържал само сумата 870лв. Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

На 29.11.2019г. между страните е сключен договор за туристически пакет за екскурзия до Рим и Ватикана за периода от 06.03.2020г. до 09.03.2020г. Видно от приложените с исковата молба фискални бонове в полза на ответното дружество са заплатени сумите от 800лв. на 29.11.2019г. и 696лв. на 03.02.2020г. за тур.услуги. На 26.02.2020г. ищцата изпраща до ответника заявление, с което го уведомява, че прекратява едностранно договор №1806/29.11.2019г., поради настъпилата извънредна обстановка, свързана с разпространението на коронавирус COVID-19 и предвид препоръките от 23.02.2020г. на МВнР на България, като е поискала да се преведе по банковата й сметка платената от нея сума в срок до 13.03.2020г. На 28.02.2020г. ответникът в отговор на заявлението на ищцата за прекратяване на договора я уведомява, че не са налице основания за възстановяване на поисканата сума, като счита, че с оглед действителната ситуация тя може да преосмисли решението за отказ от туристическия пакет, за който е сключен договора. С преводно нареждане от 10.03.2020г. ответното дружество превежда по посочената от ищцата банкова сметка ***., като основание на превода е визирано едностранно прекратяване на договор от турист, а в графата за още пояснения е вписано върната сума – 06.03.2020 Рим.

От показанията на разпитания по делото свидетел Златка Д. Карамфилова се установява, че ищцата искала да направи подарък на съпруга си по случай юбилея, който имал и се записали на екскурзия до Италия. Впоследствие като станало така с пандемията в света и те ес изплашили да пътуват. Не знаели дали като отидат или като се върнат няма да бъдат поставени под карантина. Освен това очаквали раждането на бебе, което още повече ги уплашило да не се върнат с някоя инфекция. Според св.Карамфилова, те предложили на туроператора да им предостави ваучер, за да се възползват от екскурзията на по-късен етап, но им отказали, защото не предлагали тази услуга. Свидетелката твърди, че била заедно с ищцата в офиса на фирмата, когато предложила да им дадат ваучер за по-късна екскурзия.   

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по допустимостта и основателността на предявените искове:

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна за недопустимост на предявените искове по отношение на цялата сума от туристическия пакет с аргумент, че се претендират и чужди права. В настоящия случай от представените писмени доказателства по делото по категоричен начин се установява, че договора за туристическия пакет е сключен на 29.11.2019г. между туроператора и ищцата, а посочения в него втори турист не е страна по договора, а трето ползващо се от този договор лице. От данните по делото става ясно, че договорните отношения са между страните в настоящото производство, като ищцата е тази, която е заплатила стойността на екскурзията по договора за туристически пакет и съответно е легитимирана да предяви настоящия иск за възстановяване на останалата част от заплатената от нея цена на услугата.

Ето защо, предявените в настоящото производство искове се явяват допустими и следва да се разгледат по същество относно тяхната основателност.

Не се спори, че между страните по делото са съществували договорни отношения, възникнали във връзка със сключен договор за туристически пакет за екскурзия до Рим и Ватикана за периода от 06.03.2020г. до 09.03.2020г. Не се спори също така, че този договор е прекратен едностранно от ищцата със заявление от 26.02.2020г., поради създалата се ситуация в световен мащаб в резултат на заболеваемостта от „Ковид 19“, както и че с преводно нареждане от 10.03.2020г. ответното дружество е възстановило по банковата сметка на ищцата част от заплатената цена на туристическия пакет, а именно сумата от 626лв. Спорният въпрос между страните по делото касае наличието или липсата на непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него и дали това засяга изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до съответната дестинация. Несъмнено разпространението на заразата  от „Ковид 19“ и поставянето на отделни държави или част от техните територии под карантина представляват извънредни обстоятелства, тъй като представляват обстоятелства, които са извън контрола на лицето, което се позовава на такива, също така последиците от тях не могат да се избегнат, дори да са предприети всички разумни мерки за предотвратяването им. От данните по делото обаче става ясно, че такива извънредни обстоятелства не са били налице в мястото на дестинацията по процесния договор нито към момента на прекратяването му – 26.02.2020г., нито по време на осъществяване на туристическия пакет – 06.03.2020г. – 09.03.2020г. В периода от 26.02.2020г. до 09.03.2020г. нито в Рим, нито в областта Лацио, в която се намира градът, не е имало обявено извънредно положение, карантина или висока заболеваемост от коронавирус. С оглед на тези конкретни данни няма основание да се приеме, че би могло да се засегне значително изпълнението на договора за туристически пакет с дестинация Рим. Действително в представените от ищцата препоръки от 23.02.2020г. на МВнР на България към българските граждани, пребиваващи и пътуващи до Италия и Китай, е посочено, че във връзка с разпространението на коронавуриса в Италия и по – специално в Северна Италия се препоръчва на българските граждани, които пребивават или пътуват в Италия, да пътуват само в краен случай в районите, където е установена заразата. Такива препоръки се дават и със заповед от 27.02.2020г. на министъра на здравеопазването и писмо от 28.02.2020г., но в тези документи не се съдържат данни за епидемия или повишено разпространение на инфекцията в Рим или в областта Лацио през горепосочения период. Същевременно от представените от ответната страна съобщения относно издадените укази на председателя на министерския съвет на Италия става ясно, че в периода на организираното туристическо пътуване нито в Рим, нито в областта, в която се намира, има повишена заболеваемост от коронавирус. Установи се също така от писмените доказателства, събрани в настоящото производство, че в тази област на Италия няма наложени ограничителни мерки, които биха могли да засегнат значително изпълнението на туристическия пакет с дестинация Рим. В този смисъл неоснователни и неподкрепени с доказателства остават твърденията на ищцата относно наличието на причините, поради което едностранно е прекратила договора с ответника. При тези данни по делото съдът намира, че не се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.89 ал.5 от ЗТ. Съгласно разпоредбата на чл.89 ал.5 от ЗТ, пътуващият има право да прекрати сключения с туроператора договор за туристически пакет преди започването на изпълнението му, без да заплаща никаква такса за прекратяване, в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията, и може да иска пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет. Доколкото не се установи наличието на основания за прекратяване на договора от ищцата на това основание, то съответно не й се следва възстановяване и на всички плащания по този договор.

Предвид гореизложените съображения следва да се отхвърли както главният иск с правно основание чл.89 ал.6 вр.ал.5 от ЗТ, така и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава по реда на чл.86 от ЗЗД.

         Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.З.Д. с ЕГН:********** ***, против „Сърнела Уърлд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Брезник” №1, представляван от управителя Адриана Петкова Ангелова, обективно съединени искове с правно основание чл.89 ал.6 вр. ал.5 от ЗТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумите от 870лв., представляваща невъзстановена част от заплатената стойност на туристически пакет по сключения между страните договор на 29.11.2019г., прекратен едностранно от ищцата на 26.02.2020г., както и 17,24лв. – лихва за забава за периода от 01.03.2020г. до 04.05.2020г., като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

                                                           СЪДИЯ: