Протокол по дело №3167/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 487
Дата: 30 март 2023 г. (в сила от 30 март 2023 г.)
Съдия: Цветанка Вълчева
Дело: 20225220103167
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 487
гр. Пазарджик, 28.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка М.ова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20225220103167 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищцата В. Д. П. се явява лично, редовно уведомена от предходното
съдебно заседание и с адв. К., редовно упълномощена да я представлява
отпреди.
Ответницата К. С. Я. не се явява, редовно уведомена от предходното
съдебно заседание чрез пълномощника си. За нея се явява адв. Б., редовно
упълномощен да я представлява отпреди.
Явява се вещото лице д-р М. Я., редовно призован.
Явяват се допуснатите до разпит свидетели Ж. Н., А. Д. и В. Я..
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва постъпИ. отговор от третото неучастващо по делото
лице - „Коловаг“ АД, с който информират съда, че лицето С. Георгиев Д. е
бил на работа на 18.03.2021 г. от 07:27 часа до 16:18 часа.
АДВ. К.: Да се приеме.
1
АДВ. Б.: Да се приеме.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмо отговор от „Коловаг“ АД – гр. Септември, с вх. №
2920/07.02.2023 г.
АДВ. Б.: Моля първо да изслушаме свидетелите и след това вещото
лице д-р Я.. Вторият ни свидетел е в чужбина. Говорих с него и той каза, че
ще си дойде за Великден. Не възразявам сега да разпитаме тези свидетели и
впоследствие, евентуално него. Конкретизирам името на свидетеля А. Л..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля А. Д..
АДВ. Б.: По отношение на свидетеля, тъй като бащата е законен
представител на детето и не зная дали може да бъде свидетел. Той е и страна.
АДВ. К.: Ние затова сме подали исковата молба от името на майката.
АДВ. Б.: Затова възразявам защото бащата е законен представител и е
страна в процеса. От тази гледна точка възразявам, че това лице не може да
бъде свидетел.
АДВ. К.: Не смятам, че това може да препятства разпита му.
АДВ. Б.: На страната може да се задават евентуално въпроси, но да
участва като свидетел… Позовавам се на чл. 3 от ЗЛС, в който пише, че
„Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни. Вместо
тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни
представители - родители или настойници.“. В този случай свидетелят, който
е заявен по смисъла на чл. 3 от ЗЛС е законен представител, императивно,
законово на въпросния ищец. Това, че не е включен в исковата молба според
мен е порок – с оглед законовата разпоредби, че въпросното лице е законен
представител на ищеца, същият не може да бъде и в друго качество свидетел,
с оглед на което намирам, че същият не може да бъде разпитван в това
качество, а може евентуално да му бъдат задавани въпроси. Между другото
въпроси могат да бъдат задавани и на майката, респективно невключването на
бащата в исковата молба означава заобикаляне на закона.
СЪДЪТ по направеното от пълномощника на ответницата възражение,
че А. Д., който е баща на малолетния Д. Д., не може да бъде разпитван като
свидетел по делото счита следното:
2
В разпоредбите на ГПК, в частта свидетелски показания, няма такава
предвиждаща, че не могат да бъдат свидетели по делото родителите,
съответно законните представители на страна. Такава забрана е предвидена в
разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ГПК само по отношение пълномощниците на
страните по същото дело. Още повече, че в конкретния случай, малолетния Д.
се представлява от своята майка и законен представител, от чието име е
подадена исковата молба. За горните си изводи съдът се позовава и на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, която предвижда, че „показанията на
роднините, на настойника или на попечителя на посочилата ги страна, на
осиновителите, на осиновените …, както и на всички други, които са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от
съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост“. Вярно е, че в тази разпоредба изрично
не са посочени родителите и законни представители на малолетните лица, но
тяхното качество се приравнява на това на настойника на страната по делото,
който изрично е посочен в тази разпоредба. Затова съдът счита, че няма
законова пречка за разпит в качеството му на свидетел на А. Д..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на допуснатия свидетел.
АДВ. Б.: Моля да приемете, че на основание чл. 28, ал. 4 от ГПК правя
възражение за недопустимост на предявения иск и за неизправност на
исковата молба, тъй като разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ГПК е императивна
и в която е посочено, че малолетните се представляват от законните си
представители – родители или настойници. В закона не е посочено в
единствено число, т.е. родителите следва да са представляващи, а оттам нямат
право да са свидетелстващи. С оглед на това моля да оставите без движение
исковата молба и да задължите да се спазва императивната разпоредба на чл.
28, ал. 4 от ГПК малолетният ищец да се представлява, така както е по закон
от законните си представители – родители, което е законово императивно
изискване и намирам, че исковата молба е неизправна и не може да се
представлява малолетния само от единия родител, освен в случаите когато
има един родител. Това е чисто правно. Това възражение се прави с оглед на
това, че каквото и да е Вашето произнасяне, в случая то няма да подлежи на
обжалване, ще подлежи на обжалване крайния съдебен акт. С оглед
твърдението за недопустимост на този краен съдебен акт, в случай че искът е
3
заведен недопустимо в този вид, поради което правя това възражение. Няма
преклузия за същото, тъй като допустимостта на иска и възраженията по него
не са преклудирани, дотолкова доколкото, включително съдът следи
служебно във всеки един момент от делото и в случая не е свързано с
доказателствени искания, а са чисто правни възражения. Моля да разгледате
искането по същество като допустимо и да го уважите като основателно.
АДВ. К.: Моля да не уважавате тези съображения на ответната страна за
недопустимост на исковата молба. Това, че в този член е посочен в
множествено число „родители“ не означава по никакъв начин, че има
императивно задължение да са и двамата, защото ако са и двамата
едновременно трябваше да са посочени конкретно и двамата. Тъй като те не
ги посочват не поименно, а относно мъжки и женски пол. Затова са посочени
по този начин. Ако имаше изисквания за двама родители, то тогава какво
трябваше да се случва с хората, които имат един родител. Считам, че
исковата молба е без процесуални нарушения и е допустима и не страда от
нередности.
АДВ. Б.: Разпоредбата на закона е императивна като процесуално
правило на първо място. Не пише - един от родителите, а пише - родители.
Ясна е разпоредбата. Не мисля, че има нужда от тълкуване. Трябваше да
намеря практика. В случая няма как страната да избира и да я прилага тази
разпоредба. Що се отнася за законността на родителите, според
Конституцията друг вариант няма.
СЪДЪТ, по направеното от адв. Б. искане, счита следното:
Вярно е, че разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ГПК предвижда, че
малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от
законните си представители – родители или настойници. В същото време
обаче, специалният закон, какъвто е Семейният кодекс, в частта уреждаща
отношенията между родители и деца и по-конкретно в разпоредбата на чл.
129 от СК, определяща представителство и попечителско съдействие,
предвижда, че всеки от родителите може сам да представлява малолетното си
дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в
негов интерес. Още повече, че в конкретния случай няма данни по делото,
нито пък наведени твърдения или възражения между родителите на
малолетния Д. Д. да е налице каквото и да е противоречие в конкретния
4
случай, за да бъде приложима някоя от другите разпоредби на Семейния
кодекс, изискваща съдействието и разрешението на съда, нито пък да е
налице противоречие между родителя и детето, за да бъда назначаван особен
представител на детето. Съдът счита, че исковата молба не страда от порока,
посочен от пълномощника на ответницата и че не са налице основания за
оставането й без движение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ответницата
за оставяне на исковата молба без движение и за даване на указания на
ищцовата страна, като законен представител на малолетното дете да бъде
включен и неговия баща А. Д., респ. исковата молба да бъде потвърдена или
подписана от родителя А. Д..
АДВ. Б.: Имам още едно искане. Моля да измените определението си,
тъй като Семейния кодекс е приложимо материално право, а в случая ГПК
урежда специалните правила за водене на процес. Семейният кодекс няма
отношение за представителство по материални сделки в гражданския процес,
каквито няма в него, а има изключително процесуални правила и в този
смисъл ГПК е специален по отношение на процеса по исковата молба, който
се води и в случая разпоредбата на чл. 28, ал. 4 е специално задължаваща,
императивна и не може да бъде дерогирана от СК, което не касае воденото на
процес. Представителите в гражданския процес, какъвто водим в момента, се
определят в чл. 32 от ГПК, във вр. с чл. 28, ал. 4 от ГПК, с оглед на което
разпоредбата на чл. 129 от СК е неприложима, поради което моля, поради
това уточнение, да бъде променено Вашето определение, с което не се слага
край на делото и да бъде уважено въпросното възражение.
АДВ. К.: Няма да взема становище. Придържам се към предишното.
Направеното искане от адв. Б. за изменение на определението по-горе
съдът счита за неоснователно. За решението си, по въпроса кой може да
представлява малолетното дете, съдът взе отношение и изложи мотивите си
по-горе. Посочените обстоятелства не налагат промяна и ревизиране на
определението на съда, с оглед на което, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ответницата
5
за изменение на горното определение, с което съдът прие, че не са налице
основания за оставяне на исковата молба без движение.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТА НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
А. С. Д. – роден на 20.03.1987 г. в гр. Пазарджик, живущ в с. Варвара,
българин, български гражданин, женен, осъждан през 2017 г. за шофиране в
нетрезво състояние, Д. Д. ми е син, В. Д.а ми е съпруга, със средно специално
образование, работи в „Коловаг“ – Септември като оператор на валцова
машина. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Д.: Знам за инцидент случил се със сина ми. Датата не искам да
я помня, но бяхме на работа и нашият комшия Ж. Н. ни се обади, че кара Д. -
моят син, в Спешна помощ в гр. Септември. Оттам ние тръгнахме и
пристигнахме в гр. Септември в Бърза помощ. Детето беше вече привързано,
основно главата, около окото и оттам отидохме в Спешното в МБАЛ-
Пазарджик. Там, Д. претърпя първата операция, зашиване на главата по-точно
беше, с пълна упойка. Стоя в Пазарджик в болницата три дни и ни
прехвърлиха в болница „Св. Георги“ в Пловдив. Беше му назначена операция,
която се отложи с един ден и после на следващия ден му я направиха. След
това, не си спомням какъв период трябваше да мине, трябваше да зарасне
раната и да му се назначи нова операция на веждата. Това беше последната
операция. Детето претърпя много, не можеше да спи, беше неспокоен и се
плаши от кучета, основно от големи кучета. Този уплах към днешна дата
продължава, спи неспокойно. Най-лошото е, че след прибирането от Пловдив
от болницата, това беше около 12-тия или 13-тия ден след случая, кучето на
нашия комшия пак беше пуснато. Беше му направен видеоклип и който аз
лично пратих на г-жа М. от РПУ - Септември. Минаха се около два месеца
някъде, кучето на същия човек стоеше пред нашата входна врата, само че от
другата страна, не където се случи случая. След този случай от този момент
нататък детето е още по-травмирано, стана по-неспокойно, не може да спи,
стана по-агресивен. Детето има видими белези по лицето, около окото,
веждата я няма. Най-лошото е, че не стига уплаха и притесненията на нас и на
детето, ами сега той се притеснява, че бил грозен. С две думи детето се
6
притеснява. Детето ми е споделяло това, най-вече с майка си споделя и два
пъти с мен, че бил грозен, че му се подигравали в училището, че имал белези,
че нямал вежда.
Към онзи момент нашият двор имаше ограда. Винаги е имало.
Комшията е нямал. Кучето е влязло, прокопало е, т.е. долния наш дувар
отдолу е с циментова основа, а отгоре мрежа. Подкопало е отдолу мрежата и
се е мушнало. Кучето, ако не е било пуснато, е нямало да влезне. Моят син не
е възможно да го е пуснал. По цялото протежение на двора е оправена
оградата с бетон. Идваха доктори, медицински лица, икономическа полиция,
които провериха и установиха, имат и снимки установиха, че всичко е
направено, както трябва. Като цяло всичко е оправено. Към момента на
инцидента има снимки как е прокопана оградата. Икономическа полиция и Би
ти ви идваха, снимаха и те го излъчиха това нещо. Има снимки как е оградата.
Други кучета, освен кучето на комшията, не са влизали в нашия двор. В
момента детето учи в ОУ „*********“ в с. Варвара. По време на инцидента
моят баща беше в платен отпуск от 16.03, доколкото си спомням до 21.03.
същата година когато стана инцидента, не искам да си спомням.
АДВ. Б.: Моля да предявите на свидетеля справката от „Коловаг“.
СЪДЪТ запознава, по искане на адв. Б., свидетеля с отговора на
„Коловаг“ АД, с вх. № 2920/07.02.2023 г.
СВИД. Д.: Щом са го казали. Аз не му държа сметка дали е бил на
работа, но по принцип мислех, че е в отпуска. Детето е забрано от баща ми от
училище. Идват си у нас, детето се прибира у нас, взима си колелото БМХ и
започва да се вози в долния двор. Детето свършва училище по принцип в
16.30 ч. до пет без двадесет децата се забират от училището. Баща ми отива с
дъщеря ми Х. да вземе Д.. Прибират се, детето си взима колелото и го кара в
долния двор. Баща ми е в дворното място, в гаража. Когато съседа ми се
обади, ние със съпругата ми бяхме на работа. По принцип работното ни време
е осем часово. Ако трябва да сме редовна смяна сме от 7.30 ч. до 16.15 ч. Ако
сме първа смяна от 6.00 ч. до 14.30 ч. Нас ни задържаха. Втора смяна е от
14.30 ч. до 23.00 ч. Не си спомням коя смяна сме били този ден, но ни
задържаха за малко, защото тъкмо бяхме в съблекалнята на моята съпруга, за
да се преоблича да си тръгваме и Ж. Н. се обади и оттам отидохме в Бърза
помощ. Като час не си спомням, мина доста време. Беше светло. Когато
7
отидохме в Бърза помощ дядото не беше там, защото като става инцидента,
така ми каза свидетеля Ж. Н., баща ми е бил в гаража, сменял е гумите на
колата, Ж. го вижда и пита Д. какво става. С баща ми се видяхме вечерта,
защото след като направиха първата операция в Пазарджик се прибрах
вечерта и отидох да взема дрехи. Инцидентът се е случил в големия двор
отсреща. Дворът е равен. На око, разстоянието от гаража до инцидента е
около 40 метра някъде по права линия. Баща ми не е чул нищо, защото
компресорът е бил пуснат, когато е сменял гумите, това е основната причина.
Комшията е видял. По гаража са стръмни стълбите и съм забранил на Д. да не
преминава, затова преминава през входната врата. Дали е тръгнал за гаража
само детето си знае. В този случай ако Ви нахапе куче на 8-9 годишна възраст
едва ли ще знаете накъде да тръгнете. Дали да се качите по гаража, дали - през
входната врата. Не вярвам. След нахапване по краката, ръцете, гърба, главата
по окото. Ако не беше пуснато кучето нямаше да го ухапе. Друг, освен Ж. Н.,
не е присъствал на случая. В този момент сестрата на Д. е била вкъщи и е
учила. Не е подаван сигнал на телефон 112. Аз подадох сигнал на кварталния.
ПРИСТЪПВА СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Ж. Н. И СНЕМА
САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
Ж. И. Н. – роден на 16.04.1993 г. в гр. Пазарджик, живущ в с. Варвара,
българин, български гражданин, женен, осъждан преди две години за
шофиране след употреба на алкохол, без родство със страните, със средно
образование, безработен.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Н.: Познавам страните по делото, защото сме комшии. Познавам
Д., който е син на А. и В. Д.и. Знам за инцидент станал с Д.. Излизах от вкъщи
и тръгвах към колата за магазина. Понеже паркираме колите от долната
страна, откъм тяхната къща. Ние живеем през улица, а не един до друг.
Тръгвах към колата и чух, че Д. плаче в двора, аз го познавам, той е израснал
пред мен и погледнах. Държеше се за окото и тамън тръгваше да се качва по
стълбите, имат стълби, за да излезе на пътя. Той тръгваше да се качва по
стълбите и аз му викам „Д., какво става?“ и тогава той си пусна ръката и
видях, че целият е в кръв. Направо го хванах, качих го в колата и тръгнах за
Бърза помощ. И като тръгнахме за Бърза помощ звъннах на майка му и баща
8
му да им кажа, че го е ухапало куче и че сме тръгнали към Бърза помощ и да
дойдат. Той беше много уплашен, казах му „Д. какво стана?“, той не можеше
да ми каже, само каза „кучето, кучето“ казах „спокойно, всичко ще мине“. И
това беше. Закарах до Бърза помощ в Септември. Родителите му дойдоха и
казаха, че ще го карат в Пазарджик и аз си тръгнах. След това, като си
тръгнах от Бърза помощ, минах отзад зад къщата, зад нея има път, за да
огледам двора на А. Д. и тогава видях, че кучето на другите комшии – на чичо
В. Я., беше вътре. Аз се чудя, че и те имат кучета и няма как те да го
нападнат, и от любопитство. Видях, че кучето е в двора, минах пред вкъщи и
видях чичо В. и го извиках и му казах, че кучето е нахапало Д., вътре в двора
у А. Д. и той ме помоли да му помогна да го хванем и да го приберем.
Помогнах му и той си го прибра. Не съм гледал дали го е вързал у тях. Друг
път, може би съм виждал това куче два, три пъти да се разхожда у тях да е
пуснато вътре. Д. скоро съм го виждал. Има белег, тук на лицето на веждата,
където беше отхапано. Нямаше голямо парче когато го закарах в болницата.
Не мога да кажа кога е бил инцидента през деня, беше отдавна. Да,
правя си моите коли – джиповете. Нямам спомен да сме обсъждали нещо с
бащата на Д. за коли. Когато стана това с Д. никой не видях у тях. То стана за
една секунда. Кучето беше в долния край на двора когато Д. видях, че е
ухапан и че плаче и нямаше време. В този момент не съм видял куче. Видях
детето и го грабнах. Познавам сестрата на Д.. Нея не съм я видял тогава
когато стана това. Всичко стана за половин минута. Когато Д. идваше към
мен и се държеше за окото, той плачеше и тръгваше да се качва по стълбите
навън към пътя. Двора е по-ниско от пътя и има стълби, за да се излезне на
пътя. Тогава вече му викам „Д. какво става“ и той тръгна към мен. И тогава
тръгнахме към Септември. По пътя не съм го питал къде е майка ти баща ти.
Знам, че баща му е бил на работа. Ние се виждаме всеки ден по десет пъти,
знам коя смяна е. За дядото не знам коя смяна е. С дядо му не си говоря всеки
ден, както с него. Това куче няма как да влезне у нас, защото вратата е
затворена и е заградено. Техния двор е заграден, по принцип има врата
отдолу. Не мога да си обясня как е влязло. Сигурно е пуснато от техния
комшия. Не знам как е влязло кучето в другия двор. Други инциденти с Д.
сериозни не е имало. Като всяко дете падало е с колелото. Не знам дали е
имало и друг случай да е оставало без родители само в двора. Не зная дали
дядото е бил на работа.
9
АДВ. Б.: Моля да предявите на свидетеля протокола от свидетелските
показания, дадени в ДП.
АДВ. К.: Не възразявам.
По искането на адв. Б., Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свидетеля Ж. Н. Протокол за разпит на свидетел от
31.03.2021 г., приложен на лист 42 от ДП № 90/2021 г.
СВИД. Н.: Подписът в графата „свидетел“ е моя. Отразено е, че „на
18.03.2021 г. малко след 16.30 часа седях в колата ми пред вкъщи и говорех
по телефона“, може и така да е било, „видях Д.…“. Помня, че бях до колата
когато чух че плаче. Значи толкова е било като време щом съм го посочил
пред разследващия полицай.
ПРИСТЪПВА СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ В. Я. И СНЕМА
САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
В. А. Я. – роден на 17.12.1963 г. в с. Варвара, живущ в с. Варвара,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, К. Я. ми е съпруга, със
средно образование, има собствена фирма. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Я.: Знам за инцидент с ухапване от куче на съседа Д.. Към онзи
момент – март 2021 г. оградата ни със съседа А. Д. в долната част, с която
няма граница с моя имот, имаше дупки. Долната част на оградата не граничи с
моя имот, вече е към полето тази ограда. Тази ограда, която имаше дупки не
граничи с мен, а е към полето. Коментар със съседа не е имало, че наше куче е
изровило под оградата. Не е имало проблеми и оплаквания от съседи, че наши
животни са изровили или са влизали. Към март 2021 г. не е била поддържана
оградата на А. Д.. Говори се наше куче е ухапало Д., но дали е истина или не
е, но се коментира, че е наше животно, обаче аз не знам някой да е видял и
кучето да е агресивно и да е ухапало човек. По това време А. Д. имаше 3-4
кучета. Оградата между нас и А. е каменен зид и е плътна оградата. Там има
разгонена кучка и постоянно влизаха кучета. Даже след този инцидент
продължиха да влизат кучета. И те не взеха никакви мерки. Дори сега техните
две малки кучета са по пътя, в момента. Към онзи момент аз бях на работа. От
10
познати знам, че всички са били на работа и никой не е имало при децата. Не
имало друг човек, освен детето. Това дете си е играло и у нас с моите внуци и
това куче никога не е ухапало никого, нито е нападало и не имало оплаквания
с години. Аз знам, че детето е агресивно. Проблеми имаше цялата махала с
него. Откакто стана инцидента са взети някакви мерки. Махалата беше
проплакала. Целият инцидент е станал, че кучката е била разгонена, събират
се кучета и детето отива да ги бие и е нападнато. От кой е нападнато не се
знае. Това е цялата история.
Преди инцидента и след инцидента, когато стана това с детето,
продължиха кучетата да влизат у Д.и. Моята жена ги снима и никой не взе
мерки. Това са бездомни кучета и кучката е разгонена.. Детето го оставяха без
надзор. Аз живея на една ограда. Когато почивам децата са оставени без
надзор през цялата предна година. Децата ходят на училище. Бяха взели
детегледачка и жената избяга. Когато цялото семейство са на работа децата са
сами. Те ходят на училище. Аз съм свободна професия и мога да се прибирам
когато искам вкъщи. Точно в момента бях на работа. Не знаех, че кучето е
отвързано. По принцип кучето го връзваме. Нямаме оплаквания от други
хора, че кучето е агресивно. Не знам за наказателно дело водено срещу жена
ми заради кучето ни. Делото не е било, че кучето е ухапало детето, а че кучето
е било там. Знам за това. А. - бащата дойде при мен и ме заплаши и каза
„изкарай кучето, аз ли да го трепя или ти ще го утрепеш?“. Аз му казах, ако
мога да помогна да вземем някакви мерки, той каза „аз ще те утрепя теб“. И
това беше и повече не съм имал разговори с тези хора. Как да се интересувам
за състоянието на детето, като те не искат да разговарят с нас. Не знам каква е
причината. Аз не съм го ухапал това дете. Хубаво е, че детето е живо и
здраво. Това е най-важното. Детето е агресивно, защото аз съм имал
проблеми с това дете и цялата махала. Идва обижда ни, замеря ни. Даже един
път го гоних и предупредих баща му да вземе мерки за това дете. Това момче,
което беше свидетел, баща му почина и той се беше хванал за главата с него.
Тук наскоро, в Белово, детето са го изключили за лошо поведение от
училището. Знам, защото моят внук учи в същото училище и ми каза детето.
От училището във Варвара не знам дали е изключено, обаче имат проблеми
хората. На детегледачката й забравих името. Н. се казва. От Варвара е.
АДВ. Б.: С оглед установяване обстоятелствата държа на разпита на
свидетеля А. Л., както и с оглед опровергаване на свидетелските показания на
11
А. Д., моля да бъде направена справка-запитване, затова от колко до колко
часа свидетелят е бил на работа на датата на инцидента, както и моля да ми
дадете възможност да установя имената на въпросната детегледачка, като
целта е установяване на факти и обстоятелства за съпричиняване за
поведението на въпросния ищец, тъй като нашата основна теза е, ако това е
възникнало по този ред, първо е по липса на гледане на детето и второ, поради
самото поведение на детето. Ако е имало голям човек, това е нямало да се
случи. Родителите първо трябва да търсят причината в себе си и тогава да
държат сметка на съседите, с оглед на което искам да се съберат тези
доказателства. Моля да бъде изискана справка за поведението на ищеца от
училището в Белово, както и ако същото дете е премествано или изключвано,
поради какви причини.
АДВ. К.: По отношение на въпросния свидетел не стана ясно какво ще
установява той. Ние не сме в залата да установяваме поведението на детето.
Знам целенасочеността и напористото желание на ответната страна да докаже
колко лошо е нахапаното от кучето дете и едва ли не, че то е провокирало и
че е безпризорно. По отношение на искането дали е било изключено или не,
считам, че е неотносимо към казуса. Има влязло в сила решение, не присъда,
което е по отношение на виновността на лицето, което гледа кучето. Тук сме
да доказваме неимуществените вреди, дори и връзката от ухапването от
кучето на детето, че е факт. По отношение на детегледачката какво ще
установява тази жена? Поведението на детето? Ние не сме в тази зала да
установяваме характеристичните данни на детето. Относно това дали кучето е
било провокирано или не, детегледачката няма как да го установи. По
отношение искането до кога е бил свидетелят на работа. Свидетелят заяви до
кога. Безпредметно е отново да се иска справка от „Коловаг“. Какво ще
установяваме с това доказателство?
ИЩЦАТА /лично/: Детето учи в с. Варвара. Преместих го заради
отношение на директорката и учителката към моето дете. Няма учители и
възрастни да се подиграват с едно и да се подиграват всички деца. Имало е
смяна на училищата. Аз си го преместих. Първо го преместих от Варвара в
Белово, за да не учи с цигани. Това стана 2022/2023 учебна година. После той
взе да реве и не искаше да ходи там. Не можах да разбера какво става. Както
видеше, че госпожата отваря вратата, той бягаше на заден и не искаше да
12
влезе. Впоследствие като му казах, че ще го преместя пак във Варвара,
защото си искаше старата госпожа, разбрах, че учителката и директорката са
му се подигравали и са го злепоставяли в цялото училище и че всички деца са
му се подигравали.
АДВ. Б.: Тъй като в точка 5 от доказателствените искания в исковата
молба пише, моля да бъдат допуснати трима свидетели, които ще установяват
обстоятелствата, изложени в исковата молба. Вторият ни свидетел го искаме
за опровергаване на обстоятелствата в исковата молба. По-конкретно, ние
твърдим, че освен малолетният ищец, там, по време на случката, не е имало
друг, което е задължително. Затова искаме втория ни свидетел. Що се отнася
до искането, да ни дадете възможност, за да не се преклудира, тъй като едва
сега се заяви тази детегледачка Н., ще разпитам за имената, ще искам нейния
разпит, с оглед опровергаване на това, че децата не са оставяни без грижа.
Това е относимо към иска, тъй като във Ветеринарно медицинската
експертиза се твърди, че ако е имало голям човек, това е нямало да се случи.
Аз искам да установя този елемент на съпричиняване. От установяването на
тези обстоятелства е от значение най-малкото за опровергаването
основателността на иска или поне размера, с оглед на което моля да
допуснете до разпит включително свидетелката Н.. Както и по отношение на
справките, забележете, твърди се от ищцовата страна, че учителите били се
подигравали на детето. Оспорвам това обстоятелство. Друга е причината и
съм на 100 процента сигурен. Моля да изискате справка от ОУ „*********“ –
с. Варвара, за това до колко часа е било на училище детето Д. Д. на 18.03.2021
г., тъй като към онзи момент детето е било във Варвара забележете, за по-
малко от месец е преместено от Белово и е върнато в т.нар. циганска среда.
Нещо дрънка тази версия, затова искам писмени доказателства. Справката, до
училището в гр. Белово „А. Ч.“ да бъде относно какво е било поведението на
детето и поради каква причина е върнато в с. Варвара. Аз твърдя, че е
изключено. По отношение на възражението, че няма отношение и свидетелят
твърдял до колко часа бил на работа искам справка до колко часа е бил на
работа, защото се навързва до колко е бил на работа дядото, кога е взето
детето, какво пише в исковата молба и дали е възможно да се върне, за три
минути да се дойде от Септември, да отиде в училището, да се върне в двора,
да влезе в гаража, да си пусне компресора да се ухапе от кучето и да се
излезе, но това по същество. Последно, по отношение на твърдението, че в
13
решение по дело 1960/2021 г. се твърдяло, че е ухапано от кучето, нищо
подобно. В диспозитива е посочено, че едно куче е било безпризорно и заради
това е санкционирано въпросното лице, нито пише вътре, че е имало
ухапване, нито на кого, нито с какви последици. Това го пише в самото
решение. Никъде не пише, че е ухапано. Ще го прочетете накрая и като
прочетете в писмените ми бележки.
АДВ. К.: Оспорвам исканията като неотносими.
СЪДЪТ, по направените от пълномощника на ответницата
доказателствени искания, счита следното:
Следва да се допусне до разпит посочения от ответната страна свидетел
А. Л.. Към настоящия момент ответната страна има допуснати до разпит
двама свидетели, толкова колкото са допуснати на страната ищец, а до
момента на ответната страна беше разпитан един свидетел – днес разпитания
В. Я., затова искането се явява основателно и ще следва да се уважи.
Ще следва да се даде възможност на ответната страна да посочи
имената на детегледачката Н., за която днес се събраха данни при разпита на
свидетеля В. Я. и същата да бъде допусната като свидетел по делото за
изясняване на обстоятелства от значение за същото.
Ще следва да се уважат и другите доказателствени искания, а именно за
изискване на трите справки, първата от които от „Коловаг“ АД относно това,
на датата 18.03.2021 г. от колко до колко часа е бил на работа А. С. Д..
Съответно ще следва да се изискат данни от училищата на детето,
първото от които в с. Варвара, от където да се изискат данни в кой период от
време малолетния Д. А. Д. е бил ученик в Основно училище „*********“ – с.
Варвара, напускало ли е детето училището, какви са били причините и
съответно връщано ли е, след това в училището и по чие искане е станало
това. От училището в гр. Белово – СУ „А. И. – Ч.“ ще следва да се изискат
данни дали малолетният Д. А. Д. е бил техен ученик, в кой период от време и
съответно същият напуснал ли е училището и причините за напускането му.
От училището в с. Варвара да се изискат данни и затова, на датата 18.03.2021
г. от колко до колко часа е бил на училище малолетния Д. Д. и ако има данни
за това било ли е взето детето от училище от някой близък родственик и при
наличието на такива данни да се посочи същия.
14
По изложените съображения, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел на ответната страна лицето А. Л.,
при режим на довеждане.
ДОПУСКА до разпит като свидетел на ответната страна детегледачката
Н., като дава възможност на ответната страна, в едноседмичен срок от днес, с
писмена молба представена по делото да посочи трите имена на
детегледачката, съответно да уточни дали същата ще бъде доведена в съдебно
заседание или ще бъде призована, като се посочи адрес за призоваването й.
ДА СЕ ИЗИСКА от „Коловаг“ АД справка по отношение на бащата на
детето А. Д., в смисъла посочен по-горе.
ДА СЕ ИЗИСКАТ справки от училищата на малолетното дете Д. Д. в с.
Варвара и в гр. Белово, в смисъла изложен в мотивите на настоящото
определение.
АДВ. Б.: Би следвало вещото лице да бъде изслушано в следващото
съдебно заседание, след изслушване на свидетелите. Ако вещото лице
прецени, че ще извърши допълнителна работа да представи допълнителна
справка декларация за увеличаване на депозита, ще внесем такъв, тъй като
експертизата е по наше искане. Държим разпита да бъде след събиране на
гласните доказателства.
АДВ. К.: Не възразявам.
АДВ. Б.: Едно допълнение и какво е поведението на детето.
АДВ. К.: Така или иначе са уважени исканията, не възразявам.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
От училищата на малолетния Д. Д. да се изискат и данни относно
поведението на детето в училището.
СЪДЪТ счита, че делото ще следва да бъде отложено за друга дата за
събиране на допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 16.05.2023 г. от 13:30 часа, за
15
която дата и час страните уведомени от днес.
Уведомено и вещото лице д-р Я..
Свидетеля А. Л., при довеждане от ответната страна.
Свидетелката Н., след уточняване на режима й от страната ответник.
ДА СЕ ИЗИСКАТ горепосочените справки.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:52 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16