Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 29.04.2021 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На първи април
две хиляди двадесет
и първа година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Гергана Бабикова
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №939 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от Б.Е.Ч., ЕГН: ********** ***, чрез адв. Д.Б.
против А.А.П., ЕГН: **********, А.А.П., ЕГН: ********** и Ю.А.П., ЕГН: **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка Т. И. П., ЕГН **********,***,
представлявани от адв. С.П. – К..
Ищецът твърди, че по професия бил
б. и от известно време държал помещение на ул. „Х. К.“ №* в гр. К., където
произвеждал и продавал закуски. На същата улица, същата дейност развивали и
семейство П..
Ищецът твърди, че с дейността си
предизвикал неоснователно недоволство у тримата ответници, изразяващо се във
враждебни погледи, устни предупреждения и закани за саморазправа, за да бъде
отстранен от мястото, където упражнявал регламентираната си дейност. При тези
прояви ищецът твърди, че винаги бил сдържан и коректен, считайки, че се касае
за нормална конкуренция. Въпреки отправените закани, той не бил подготвен и не
очаквал, че ответниците ще организират и упражнят насилие върху него.
Това се случило на 06.10.2019 г.
около 12:40 ч., когато по работно облекло излязъл на улицата да се раздвижи.
Бил се отдалечил на 7-8 метра от работното си място, когато забелязал тримата
ответници. Те стояли един до друг пред магазин „И.“ на ул. „Г.. К.“, където бил
спрян и автомобилът им. Тримата използвали момент, в който наблизо нямало
никакви очевидци и с бърз ход се приближили до ищеца. А.П. се обърнал към него
с думите: „Какво гледаш, бе, тука няма да работиш, дойде да ни изядеш хляба… ще
те убием, бе, мангал…“. Ищецът успял само да каже: „Защо да не гледам…?“.
Направил крачка с намерение да се отдалечи, но бил заграден от тримата, които
започнали побой над него. Ищецът възприел блясък на метал в юмрука на А.П.,
докато замахвал към него, както и замах на Ю.П., който го ударил между очите и
горната част на носа. Ударите го съборили на земята, след което тримата
ответници продължили да му нанасят юмруци и ритници по цялото тяло. Нанесли му
повече от 15 удара. Ищецът усетил шурналата кръв. Бил зашеметен. Чул виковете
жена си и други граждани, след което ответниците побягнали, оставяйки го паднал
на пътното платно. Жената на ищеца, случайни граждани, лекарски екип и
полицейски служители оказали помощ на ищеца. Първа помощ му била оказана в
полицейското управление в гр. К., а след това, тъй като кървял на много места и
бил зашеметен, медицинска помощ му била оказана и в болницата в гр. К..
Впоследствие бил транспортиран в УМБАЛ „С. Г.“ – гр. П., където му били
направени и документирани задълбочени изследвания и издадено съдебномедицинско
удостоверение. Били констатирани следните травматични увреждания: разкъсно-контузна
рана на носа; счупване на кости на носа; контузия на главата; кръвонасядане в
дясната половина на корема; охлузване на лявата подбедрица; травми по устните и
устната кухина, с разклащане на
мостовата конструкция от първи до четвърти горни леви зъби. Ищецът твърди, че
било приложено и стационарно лечение, но здравето му и понастоящем не било
напълно възстановено. Продължавал да изпитва главоболие, виене на свят, загуба
на равновесие, невъзможност за дишане през носа – вероятно поради трайно
изкривяване на носните кости, психически проблеми – раздразнителност, страхови
чувства и постоянно безпокойство, болки в снагата и подувания в крайниците.
Всичко изложено обуславяло
правния интерес на ищеца за предявяване на граждански иск срещу тримата
ответници за причинените му неимуществени вреди. В случая изобщо не можело да
става въпрос за принос на пострадалия към понесените вреди. Бил неделен ден,
работен за ищеца и той не предполагал, че ще види ответниците в този час. Те от
своя страна го наблюдавали и предварително се били наговорили.
Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците солидарно да му заплатят обезщетение от
общо 6000 лева за причинени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания
в резултат от нанесена на 06.10.2019 г. в гр. К. телесна повреда, както следва:
1000 лева за ракъсно-контузна рана на носа; 3000 лева за счупване на носни
кости; 1000 лева за контузии в коремната област; 500 лева за охлузване на
подбедрицата; 500 лева за травми по устните и устната кухина, ведно със
законната лихва върху всяка от тези суми, считано от датата на увреждането –
06.10.2019 г., до окончателното плащане. Претендират се и разноските по делото.
Ответниците, представлявани от
адв. С.П. - К. оспорват иска по основание и размер.
Не оспорват следните
обстоятелства, изложени в исковата молба: че ищецът развива търговска дейност –
производство и продажба на закуски, в помещение на ул. „Х. К.“ №* в гр. К.,
както и че А.П. и съпругата му към м. октомври 2019 г. също се занимават с
такава дейност.
Оспорват всички други
обстоятелства, извън горните, изложени в исковата молба: че развиват
търговската дейност на същата улица, на която е и търговския обект на ищеца; че
дейността на ищеца им е създала неоснователно недоволство, изразяващо се във
„…враждебни погледи, устни предупреждения и закани за саморазправа“; че на
06.10.2019 г. около 12.40 часа наблюдавали ищеца и се наговорили, че се
насочили към него, че А.П. му казал „Какво гледаш, бе, тука няма да работиш,
дойде да ни изядеш хляба… ще те убием, бе, мангал…“; че го обградили на
уличното платно и започнали побой; че А.П. е замахнал към ищеца, че е имал нещо
метално в ръката си; че Ю.П. го ударил с юмрук по главата; че го съборили на
земята и продължили ла му нанасят удари с ритници и юмруци по цялото тяло; че
му нанесли повече от 15 удара; че го оставили в безпомощно състояние на
уличното платно; че всичко това е станало в присъствието на съпругата му и
други граждани; че се намесили граждани и съпругата на ищеца, за да окажат
помощ; че е дошъл лекарски екип и полицейски служители; че са причинили на
ищеца посочените в исковата молба увреждания; че и до момента същият не е с
възстановено здраве и изпитва посочените в молбата неразположения и болки; че
предварително организирали и обмислили нападение върху ищеца и че целели да
извършат престъплението, в което ги обвинява; че ищецът няма никакъв принос за
настъпването на вредите.
Ответниците оспорват размера на
обезщетението, което претендира ищеца, за причинени морални вреди – болки и
страдания.
Относно третият ответник Ю.П.,
който бил непълнолетен, исковете по чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86 във връзка с чл.
84, ал. 3 от ЗЗД били неоснователни, тъй като същият не носел отговорност за
вреди от деликт.
Ответниците твърдят, че към
06.10.2019 г. А.П. и съпругата му извършвали търговска дейност, изразяваща се в
производство и продажба на закуски, която датирала от години, като търговският
обект се намирал в гр. К., бул. „О.“ зад спирката за гр. С., находяща се до А.
м.. Никога не били имали пререкания с лица, които извършват в близост конкурентна
на тяхната дейност.
С ищеца се познавали по
физиономия и с него нямали никакви отношения и конфликти. Чували от други хора,
че говорел против тях, като негови конкуренти, но не обръщали внимание на тези
приказки.
На 06.10.2019 г. /неделя/ около
обяд, след като извършили ремонт на лекия си автомобил, тримата отивали на
автомивка, за да го измият. Тъй като автомивката била с монети, спрели до
магазин „И.“, в близост до А. м., тъй като от там минавал пътят им, за да
развалят пари. Видели, че ищецът стои пред входа на баничарницата си, намираща
се на тридесетина метра от магазина. Забелязали, че ги гледа настоятелно, но не
му обърнали внимание. А.П. излязъл от колата, развалил пари в магазина и
излизайки от него забелязал, че ищецът му прави някакви знаци и мимики и казва
нещо. А. пресякъл главния път и тръгнал към него, за да разбере какво му казва.
В този момент ищецът с бърз ход го приближил и го чули да казва: „Ей сега ви
пребих. Ще ви изпия кръвта“. А.П. се стъписал и спрял, а другите двама
ответници излезнали уплашени от колата. Изтичали към тях и А.П. дръпнал А.
назад, за да го предпази от ищеца, който се канел да го удари с юмрук. В този
момент Ю.П., в объркването си от всичко, което се случило за много кратко време
и от агресията на ищеца, го блъснал с ръка, за да защити брат си. Ищецът
политнал и седнал на земята, като продължил да се заканва на висок глас: „Ще ви
изселя от града, ще ви пребия“. Ответниците се прибрали в колата и тръгнали,
чувайки ищеца, който се бил изправил, да ги псува. Тогава видели, че неговата
съпруга излязла от баничарницата. Нямало други хора наоколо. Разстроени от
случилото, те се прибрали вкъщи. Оттогава А.П. бил с повишено кръвно налягане,
а непълнолетният Ю.П., който никога до този момент не бил се сблъсквал с такава
агресия, изпаднал в силен стрес, което наложило консултации с психолог.
За разлика от тях, ищецът още на
другия ден бил на работа в баничарницата си и не личало да е претърпял сочените
в исковата молба травми от побой.
Тъй като не искали да имат повече
такива проблеми, три месеца по-късно затворили търговския си обект, за да не
дават повод на ищеца да ги притеснява и провокира, още повече, че той бил
известен с това да предизвиква скандали.
Ответниците оспорват да са
причинили на ищеца травмите, посочени в приложеното към исковата молба
съдебно-медицинско удостоверение № 1198/2019 г. на д-р М.Б..
С оглед горното, молят съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и осъди ищеца да им заплати
направените по делото разноски.
При условията на евентуалност, в
случай, че съда приеме, че са причинени на ищеца посочените в исковата молба
вреди и определи обезщетение, молят на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като
приеме, че същият е допринесъл със своето поведение за настъпване на врелите,
да намали обезщетението с 50%.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото пр. пр.
№1683/2019 г. по описа на РП К. се установява, че същата е била образувана по
жалба на Б.Ч. срещу тримата ответници за евентуално извършени престъпления по
чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 НК и по чл.144, ал.3 НК. С постановление
от 03.01.2020 г. на наблюдаващия прокурор, потвърдено с постановление на
прокурор при ОП П. от 12.02.2020 г., преписката е била прекратена с отказ да се
образува досъдебно производство, поради липса на извършено престъпление от общ
характер.
От представената справка от РУ
МВР – гр. К. е видно, че сигнал за инцидент на 06.10.2019 г. е подаден от ищеца
Б.Ч., който на тази дата около 13:15 ч. се е явил лично в районното управление
и е заявил, че му е нанесен побой от А.П. и синовете му. Подал е писмена молба,
която е била заведена. Във връзка със сигнала е изпратен автопатрул до адреса
по местоживеене на посочените от жалбоподателя лица. Съставени са им били
протоколи за предупреждение по ЗМВР.
От представеното копие на
удостоверение за раждане е видно, че ответникът Ю.А.П. е роден на *** г., т. е.
към процесната дата – 06.10.2019 г., същият е бил непълнолетен.
От изисканите справки за съдимост
се установява, че ответниците не са осъждани, а ищецът е бил осъждан с влязла в
сила през 1995 г. присъда, т. е. понастоящем е реабилитиран.
Представени са характеристични
справки за ответника А.П. – от работодателя му
„А. **“ ЕООД и за непълнолетния ответник Ю.П. ПГЖТ „Х. С.“ – гр. К., от
които е видно, че лицата са с добри характеристични данни.
От представеното
Съдебномедицинско удостоверение №1198/2019 г., издадено от д-р М.Б. – Н. по
съдебна медицина при УМБАЛ „С.. Г.“ ЕАД – П., е видно, че на 07.10.2019 г. е
извършен медицински преглед на ищеца Б.Ч.. Последният е съобщил, че на
06.10.2019 г. около 12:30 ч. пред магазина му в гр. К. познати лица са му
нанесли побой. Съгласно заключението на съдебномедицинското удостоверение, при
прегледа на ищеца и представената от него медицинска документация, са
установени следните травматични увреждания: счупване на кости на носа;
разкъсно-контузна рана по гърба на носа; контузия на главата; кръвонасядане в
дясната половина на корема; охлузване по лявата подбедрица; разклащане на мостовата конструкция, обхващаща първи,
втори, трети и четвърти горни леви зъби. Посочено е, че описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да
са възникнали така, както съобщава пострадалото лице. На ищеца е било причинено
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 НК.
По делото е изготвена и приета
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, която потвърждава констатациите
отразени в съдебномедицинското удостоверение – на ищеца са били причинени
следните травматични увреждания: счупване на кости на носа; разкъсно-контузна
рана по гърба на носа; контузия на главата; кръвонасядане в дясната половина на
корема; охлузване по лявата подбедрица; разклащане на мостовата конструкция, обхващаща първи,
втори, трети и четвърти горни леви зъби. Описаните травматични увреждания са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие и е възможно по начин и време да са възникнали така,
както съобщава пострадалото лице.
Вещото лице посочва, че
разкъсно-контузната рана по гърба на носа и разклащането на мостовата конструкция, обхващаща първи,
втори, трети и четвърти горни леви зъби поотделно и в съвкупност са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 НК.
Контузията на главата,
кръвонасядането в дясната половина на корема и охлузването по лявата подбедрица
поотделно и в съвкупност са причинили на пострадалия болка и страдание, без
разстройство на здравето.
Обичайният оздравителен процес
при контузията на главата, охлузвания по лявата подбедрица, кръвонасядания по
дясната половина на корема, продължава 12-15 дни, при благоприятен ход на
оздравителният процес без настъпването на усложнения в него, за каквито липсват
писмени и гласни доказателства в кориците на делото.
Счупването на носните кости, без
разместване, както и разкъсно - контузната рана преминават за период от около
20-25 дни, при правилно провеждане на лечение и спазване на препоръките на
лекарите, без настъпването на усложнения в него, за каквито липсват писмени и
гласни доказателства в кориците на делото.
Що се отнася до разклащането на
мостовата конструкция обхващаща първи, втори, трети и четвърти горни леви зъби,
този вид травматични увреждания се коригират от специалист стоматолог чрез
подмяна на мостовата конструкция или при нужда шиниране на носещите мостовата
конструкция зъби.
Непосредствено след инцидента
ищецът е изпитвал от умерени на моменти до значителни по сила и интензитет
болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителният процес постепенно
са затихвали, до пълното из изчезване след неговото приключване.
При изслушването му в съдебно
заседание, вещото лице заявява, че разклащането на мостовата конструкция може
да се дължи както на удар в тази област, така и на предходно друго увреждане
или износване на конструкцията
От показанията на свидетелката С.
Г. С. се установява, че познава ищеца Б.Ч., като с него и съпругата му
поддържали приятелски отношения. Известно ѝ е, че семейството на
ответника има баничарница в близост до А. м. в гр. К.. Не познава ответниците. Спомня
си за инцидент на 06.10.2019 г., на който станала неволен свидетел. По обяд на
тази дата свидетелката отивала до дома на родителите си. Пътят ѝ минавал
в близост до баничарницата на ищеца и тя го видяла пред обекта, облечен с
работни дрехи. Преминавайки по улицата покрай магазин „И.“, тя забелязала трима
души, които се насочили към Б.Ч.. Приближавайки го, единият от тях нанесъл на
ищеца силен удар с юмрук в областта на носа, в резултат на което той паднал на
земята. Тримата започнали да го ритат и да го удрят с юмруци по главата и
тялото, а свидетелката наблюдавала от около 100 – 150 метра. Ищецът лежал
окървавен на земята и се опитвал безуспешно да се предпази с ръце. Тъй като не
можела да гледа кръв, свидетелката извърнала глава и продължила по пътя си.
Докато се отдалечавала, чувала гласовете на мъжете, но не и този на ищеца.
Разпознала в глъчката и гласа на съпругата на Б.Ч., която викала за помощ.
Около двадесет дни след инцидента свидетелката видяла и разговаряла с ищеца.
Имал синини по лицето, носът му бил деформиран, като и до днес изглеждал все
едно, че е изместен. Понастоящем продължавал да се оплаква от главоболие и в
тази връзка му била му правена операция, като се налагало да му се прави още
една. От разговорите си с Б.Ч. и съпругата му, свидетелката разбрала, че
причината за побоя вероятно бил фактът, че извършителите също имали баничарница
и се дразнели от конкуренцията.
От показанията на свидетелката Т.
П. П. се установява, че познава ответниците и семейството им – живеели на една
улица в гр. К. и били приятелски семейства. А.П. и съпругата му били добри,
спокойни и трудолюбиви хора. Децата им също били възпитани и кротки, нямали
конфликти с никого. Държали баничарница в района на А. м. в гр. К., но преди
около една година я затворили. Свидетелката познава и ищеца Б.Ч., който също държал
баничарница в същия район. Не ѝ е известно да е имало инцидент между
страните по делото.
От показанията на свидетелката М.
Б. Ч. се установява, че е съпруга на
ищеца. На 06.10.2019 г. на съпруга ѝ бил нанесен побой от тримата
ответници. Това се случило пред баничарницата им, намираща се в близост до А. м.
в гр. К.. Б.Ч. бил излязъл навън, а свидетелката се намирала вътре в
баничарницата. Чула викове и излязла. Видяла как А.П. удря съпруга ѝ,
след което брат му и баща му също са се включили в побоя. Ищецът паднал на
земята, а тримата му нанасяли удари с ръце и крака. Развикала се и побоят бил
преустановен. Ответниците се качили в колата и преди да си тръгнат, А.П. казал:
„Ей, мангал, ще те убия! Няма повече да работиш тука!“ След това потеглили, а
свидетелката помогнала на съпруга си да се изправи. Лицето и дрехите му били
обляни в кръв. След това заедно отишли пеша в полицията, за да подадат жалба.
Там го почистили и му оказали първа помощ. Насочили ги към болницата в К.,
където било констатирано, че носът на Б.Ч. е счупен. Оттам ги препратили в
болнично заведение в гр. П., където потвърдили, че носът му е счупен на три
места и няма да може да диша през него. Престоят там бил около 5-6 часа, след
което се прибрали в К., а на другия ден ищецът пак бил на работа в
баничарницата. В резултат на нанесения му побой Б.Ч. имал множество синини,
които се виждали през следващите 5-6 месеца. Едното му око било затворено в
следващия един месец. Понастоящем имал белег на носа и не можел да диша със
затворена уста. Зъбите му се клатели. Променил си начина на живот – станал
тромав, изнервен и психически нестабилен. Свидетелката и съпругът ѝ се познавали
с ответниците още преди инцидента, но никога не било ставало дума за това кой
къде работи, нито влизали в някакви пререкания. Баничарницата, която ответниците
държали, затворила 2-3 месеца след случката.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
По отношение на отговорността на
ответника Ю.А.П.:
Искът е недопустим.
Съгласно чл.48 от ЗЗД „Родителите
и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях“.
В разглеждания случай няма спор,
че към датата на инцидента (а и понастоящем), в който ответникът е участвал,
същият е бил непълнолетен. Непълнолетните не отговарят за своите действия, а за
тях отговарят родителите или лицата на които е възложена да осъществяват
възпитанието и контрола върху тях. Ето защо искът срещу ответника Ю.А.П. следва
да бъде прекратен като недопустим.
По отношение на отговорността на
ответниците А.А.П. и А.А.П.:
Предявените искове са допустими,
тъй като са подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на
настоящото производство.
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. Отговорност за за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само
физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или
бездействия. Тази отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в
конкретния случай безпорно беше установено. Съобразно разпоредбата на чл. 51
ал.1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и
неимуществени.
Настоящият съдебен състав намира
за напълно доказано деянието на процесната дата, вследствие на което са
причинени вредите, причинната връзка между деянието и вредите, а също и че
вредоносният резултат е пряка и непосредствена последица от поведението на ответниците.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С. и Ч. (независимо, че
последната е заинтересована като съпруга на пострадалото лице), тъй като същите
са обективни, последователни и кореспондират с писмените доказателства по
делото – медицинската документация, съдебно-медицинската експертиза, преписката
на РП К. и справката от РУ К. за
подадения сигнал. Показанията на св. П. от своя страна не опровергават тези на
другите двама свидетели, а единствено сочат положителни характеристични данни
на извършителите. Няма съмнение по делото, че ответниците са извършили
процесното деяние, като обстоятелството кой кого пръв е провокирал и кой е
станал причина за конфликта, не е установено по делото. Все пак следва да се
отбележи, че житейски нелогично е твърдението на ответниците, че ищецът – сам и без никаква причина, е тръгнал да
търси саморазправа с тях тримата. В този смисъл съдът не споделя възраженията
на ответната страна, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Ищецът
несъмнено е претърпял физически и душевни болки и страдания, които са от
категорията на неимуществените. За същите законодателят е приел, че като
неизмерими в пари, размерът за следващото им се обезщетение ще се определя на
принципа на справедливостта – чл.52 от ЗЗД. Съобразно установената съдебна
практика в тази насока, справедливостта се определя с преценката на редица
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, настъпилия
вредоносен резултат допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални и физически страдания, възрастта на пострадалия,
осакатявания и др.
От вида и характера на
причинените от двамата ответници увреждания се налага изводът, че ищецът Б.Ч. е
претърпял болки и страдания, чийто равностоен еквивалент се явява сумата от общо
3 000 лв., т. е. исковата претенция се явява частично основателна.
Настоящият съдебен състав приема,
че за разкъсно-контузната рана по гърба на носа и разклащането на мостовата
конструкция, обхващаща първи, втори, трети и четвърти горни леви зъби,
ответниците А.А.П. и
А.А.П. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на пострадалия сумата от
2000 лева. Съгласно заключението на вещото лице, тези травматични увреждания
поотделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и 129 НК. Физическите болки на ищеца са били интензивни и понастоящем
все още не са преминали напълно. Психическото страдание е продължило осезателно,
като свидетелските показания са категорични, че вследствие на инцидента
обичайния му ритъм на живот е бил нарушен.
Относно разклащането на мостовата
конструкция, вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза,
действително посочва, че е възможно това разклащане да е предхождало процесния
инцидент. Доказателства за това обаче не са ангажирани от страната, която
твърди този факт – ответната, а същевременно вещото лице е категорично, че в областта
на главата на пострадалото лице са нанесени поне два удара, които са от
естество да причинят това увреждане. Ето защо съдът приема, че е налице
причинна връзка между действията на ответниците и разклащането на мостовата
конструкция на първи, втори, трети и четвърти горни леви зъби на ищеца.
За контузията на главата,
кръвонасядането в дясната половина на корема и охлузването по лявата подбедрица,
които поотделно и в съвкупност са причинили на пострадалия болка и страдание,
без разстройство на здравето, съдът счита за справедливо обезщетение сумата от
1000 лева. Размерът и интензитетът на тези вреди са били по-малки в сравнение с
гореописаните и преодоляването им е отнело по-кратък период от време.
Съдът счита, че над присъдения
размер, до пълния размер от общо 6 000 лева исковата претенция следва да бъде
отхвърлена, като прекомерна. В този смисъл е и трайната съдебна практика на
съдилищата за увреждания от подобен тип, а претендираните от ищеца 6000 лева се
присъждат за средни телесни повреди, каквато в настоящия случай не е налице
Основателна е и претенцията за
законна лихва. При задължения от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава
от датата на деликта – 06.10.2019 г. и от тази дата същият дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва до окончателното плащане.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане
на направените по делото разноски, като е доказал заплащането на 800 лева за
адвокатски хонорар, 300 лева за депозит за вещо лице и 240 лева за внесена
държавна такса – общо 1340 лева. С оглед изхода на спора, а именно – частичното
уважаване на иска срещу А.А.П. и А.А.П., ищецът има право на разноски
съразмерно с уважения иск срещу тези ответници или общо 670 лева.
Те от своя страна имат право на
разноските спрямо отхвърлената част от иска – 305 лева от заплатения адвокатски
хонорар от общо 610 лева, т. е. А.А.П. и А.А.П. следва да заплатят солидарно на
ищеца разноски по компенсация в размер на 365 лева.
Ответникът Ю.А.П., действащ лично и със
съгласието на своята майка Т. И. П., има право на разноските изцяло, доколкото производстворо
по делото се прекратява. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение на 300 лева, което следва да бъде осъден ищецът да му заплати.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО
производството срещу Ю.А.П., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието
на своята майка Т. И. П., ЕГН **********,***, по предявения от Б.Е.Ч., ЕГН: ********** ***, иск
за осъждане на ответника да му заплати солидарно с А.А.П., ЕГН: **********
и А.А.П., ЕГН: **********,***,
обезщетение от общо 6000 лева за причинени неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания в резултат от нанесена на 06.10.2019 г. в гр. К. телесна
повреда, както следва: 1000 лева за ракъсно-контузна рана на носа; 3000 лева за
счупване на носни кости; 1000 лева за контузии в коремната област; 500 лева за
охлузване на подбедрицата; 500 лева за травми по устните и устната кухина,
ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от датата на
увреждането – 06.10.2019 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.А.П., ЕГН: ********** и А.А.П., ЕГН: **********,*** да заплатят
солидарно на Б.Е.Ч.,
ЕГН: ********** *** сумата от общо 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в
резултат от нанесена на 06.10.2019 г. в гр. К. телесна повреда, ведно със
законна лихва, считано от датата на увреждането – 06.10.2019 г., до
окончателното плащане, както следва:
- сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за нанесена разкъсно-контузната рана по гърба на
носа и разклащане на мостовата конструкция, обхващаща първи, втори, трети и
четвърти горни леви зъби на пострадалия, което е довело до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и 129 НК;
- сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за нанесени контузия на главата, кръвонасядане в дясната половина
на корема и охлузване по лявата подбедрица, които поотделно и в съвкупност са
причинили на пострадалия болка и страдание, без разстройство на здравето.
като над присъдените 3 000 лева,
до пълния претендиран размер от 6 000 лева, отхвърля
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.А.П., ЕГН: ********** и А.А.П., ЕГН: **********,***
да заплатят солидарно на Б.Е.Ч., ЕГН: ********** *** сумата от общо 365.00
лв. (триста шестдесет и пет лева) – разноски по делото по компенсация.
ОСЪЖДА Б.Е.Ч., ЕГН: ********** ***
да заплати на Ю.А.П., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка Т. И. П., ЕГН **********,*** сумата от 300.00 лв. (триста лева) –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред П. о. с. в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните, а в прекратителната му част – с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.