№ 4931
гр. София, 06.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110144141 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да бъде допуснато изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза по
задачите в исковата молба и отговора.
Останалите доказателствени искания на ищеца, както и искането на ответника за
изслушване на ССчЕ, следва да бъдат отхвърлени, тъй като целят установяване на
безспорни факти. Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде отхвърлено, доколкото
не е налице оспорване от ответникана обстоятелството, за установяване на което е
направено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 10933/22г. по описа на СРС ,69с-в.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна автотехническа експертиза по задачите в
исковата молба и отговора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., адрес: гр. АДРЕС, тел. *****, специалност:
транспортна техника и технологии; оценител на МПС.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 350 лева, вносим от
страните поравно в едноседмичен срок от съобщението.
1
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.04.2023 г. – 13.30 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора.
Вещото лице да се призове, като му се укаже да работи след представяне на
доказателства за внесен депозит.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявен е иск правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 411,, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД за регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” и разходи за определянето му, заедно със законна лихва от предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяване, както и иск по чл.
422,ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за лихва за забава , за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.03.22г. по ч.
гр.д. № 10933/22г. на СРС, 69с-в.
Ищецът ФИРМААД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 4166,80 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и, че
са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след покана
ответникът е заплатил само част от дължимата сума в размер на 3620,31 лева.
Ответникът ФИРМААД оспорва иска, като твърди, че с извършеното плащане е
погасил изцяло регресния дълг, както и че платеното обезщетение надхвърля размера на
действителните вреди.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411,, изр. 2 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен
2
дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
– отправянето на покана и получаването й от длъжника.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане на падежа.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК всички факти,
включени във фактическия състав на вземането за главница и некасаещи неговия размер, са
безспорни и не се нуждаят от доказване, както и обстоятелствата, че ищецът е сторил
ликвидационни разноски в размер на 15 лева и че ответникът е заплатил на ищеца сумата
3620,31 лева в погашение на регресния дълг, както и че е била изпратена покана за
плащане, която е била получена от ответника и е бил изтекъл 30-дневния срок за плащане.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3