№ 1722
гр. Бургас, 16.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500859 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от главен юрисконсулт
Лилия Трифонова Папазова със съдебен адрес за призоваване в гр. Бургас, ж.к. „Братя
Миладинови“, бл.38 – партер за допълване на решение № 251/24.07.2021г., постановено по
гр. д. № 859/2021г. в частта за разноските. В молбата дружеството твърди, че съдът не се
произнесъл по искането му за присъждане на разноски в размер на 350 лева, представляващи
заплатен депозит за особен представител на ответната страна.
Ответната страна не представя писмен отговор и не изразява становище по молбата.
След като прецени твърденията на страните и относимия към молбата доказателствен
материал, съдът намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението
е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Според
т.8 от мотивите на ТР № 6/2012г. допълването на съдебното решение е способ за неговото
поправяне, който се предприема, когато същото не съдържа произнасяне по целия въведен
спорен предмет. Макар и да е обусловена от разрешаването на повдигнатия спор,
претенцията за разноски има самостоятелен характер и по нея съдът се произнася само след
като бъде сезиран. С нормата на чл.248, ал.1 от ГПК са очертани две хипотези за промяна на
постановения съдебен акт в частта за разноските, които представляват изключение от
общото правило за неоттегляемост на решението, разписано в чл.246 от ГПК. Първата
хипотеза обхваща случаите, в които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието
искане за разноски. В тези случаи допълването на решението е процесуален способ да се
отстрани допуснатата от съда непълнота при формиране на волята му. Затова законът не
изисква от страната да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, за да упражни
правото си по чл.248, ал.1 от ГПК. Втората хипотеза обхваща случаите, в които съдът е
определил дължимите разноски, но страната прави искане те да бъдат приведени в
съответствие с нейното твърдение за извършването им. В тези случаи представянето на
списък по чл.80 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за да се развитие
производството по изменение на решението в частта за разноските.
В процесния казус искането на въззивната страна е за допълване на съдебното
1
решение по чл.248, ал.1, предл.ІI от ГПК и на изследване подлежат своевременното му
заявяване и наличието на предпоставките по чл.78, вр. с чл.81 от ГПК. Молбата за
допълване на решението изхожда от надлежна страна, която е инкорпорирала искането си за
присъждане на разноски във въззивната жалба. Поради това, молбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Според чл.81 от ГПК във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В
конкретния случай производството е образувано по жалба на „Банка ДСК“ АД против
решение № 260368/25.02.2021г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. №
1128/2020г. Банката е внесла депозит в размер на 350 лева по сметка на Окръжен съд –
Бургас за особен представител на въззиваемата страна, който с оглед изхода на спора трябва
да й се присъди. Поради това, искането за присъждане на съдебни разноски, се явява
основателно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА К. Г. М., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, бл.44, ет.2, ап-3 да
заплати на „Банка ДСК“ АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от главен юрисконсулт Лилия Трифонова
съдебни разноски в размер на 350 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2