Р Е Ш Е Н
И Е
гр. С., 03.08.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седемнадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Красимира
Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 13644
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата
С.С.К., ЕГН: **********, чрез законния си представител С.Р.К. е предявила против З. "Л.И." АД, ЕИК:
******* за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди – мъки и страдания от смъртта на нейния дядо Р.С. К. починал
на 02.09.2017 год. в следствие увреждания при ПТП на 29.08.2017 г. в размер на
60 000 лв. , ведно с законната лихва върху тази сума, считано от
18.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди,
че нейния дядо С.Р.К. е пострадал като пешеходец при ПТП, вина за което носи
водачът на лек автомобил „Фолксваген", модел „Туран" с per. № *******Д.И.Д..
Въпреки ,че непосредствено след удара от процесния лек автомобил, пострадалият С.Р.К.
е бил откаран по спешност в МБАЛ „Св. Пантелеймон" - гр. Ямбол същият е
починал на 02.09.2017 г. в МБАЛ „Д-р Иван Селимински" - гр. Сливен,където
е бил прехвърлен.
За автомобила
е имало застраховка за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по Договор № BG/22/117000026244, валидна от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г.
Твърди, че внезапната
смърт на дадо й е оказал вредоносно и негативно влияние върху съзнанието и
емоционалния мир на ищцата,която е била много привързана към покойния й дядо.
Прекарвала е значителни периоди от време в компанията му, а той се е грижел с
любов към нея и й давал ценен житейски пример и съвети още от най-ранна
възраст, като тези обстоятелства от своя страна са допринесли за силното
привързване към дядо й да я възпитава в духа на неговите ценности и да я
научава на всичко, което знае. Пътнотранспортното произшествие и трагичния му
завършек са прекъснали отношенията между дядо и внучка, като са лишили С. от
безрезервната обич, подкрепата и всеотдайните грижи на нейния дядо.
Ищцата
поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на
разноски.
ответникът З.
"Л.И." АД, ЕИК: ******* оспорва
предявения иск за главница по основание и размер.
Възразява,че ищцата
не е сред най-близкия кръг на починалия, като не са налице и конкретни житейски
обстоятелства, поради които привързаността им да е станала толкова силна, че
смъртта на починалия да е довела у нея до значителни морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената
връзка и характерните за съдържанието й отношения между внук и дядо и в този
смисъл оспорва активната материалноправна легитимация за предявяване на
настоящата искова претенция.
Оспорва
наведеното с исковата молба твърдение за изключителна вина на водача Д.И.Д. за
настъпване на пътнотранспортното произшествие от 29.08.2017 г., съответно за
настъпване на летален изход при пешеходеца Р.С. К..
Навежда довод
за съпричиняване на пътнотранспортното произшествие и на вредоносния резултат
от пострадалия Р.С. К., изразяващо се в неспазване на установените в чл. 113,
ал.1, т.1, т.2 и т.З от Закона за движение по пътищата задължения на пешеходеца
при пресичане на платното за движение да преминава по пешеходните пътеки, като
преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, да
не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, да не спира без необходимост
на платното за движение; неспазване на установените в чл. 114, т.1 и т.2 от
Закона за движение по пътищата забрани да навлиза внезапно на платното за движение
и да пресича платното за движение при ограничена видимост.
Оспорва иска по размер, както и твърди, че е завишен.
Оспорва и претенцията за лихви.
моли съда да постанови справедливо решение и
претендира разноски по делото.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 298/25.09.2017 г. с приложена план-схема на
местопроизшествието и протокол за оглед с албум и схема и Присъда № 126/09.10.2018 г. по описа на
Окръжен съд Ямбол се установява, че на 29.08.2017г. около 18:00ч. в гр. Ямбол
на кръстовището образувано от ул. „Граф
Игнатиев” ул. „Надежда” е настъпило ПТП между извършващия ляв завой лек
автомобил Фолксваген Туран, per. № *******и пресичащия от ляво на дясно ул.
„Граф Игнатиев“ пешеходец Р.К..
По делото са
представени съобщение за смърт и акт за смърт,от които се установява,че Р.С. К.
е починал на 02.09.2017 год.
От присъда по
НОХД № 247/2018 г. по описа на Окръжен съд Ямбол се установява,че подсъдимата Д.И.Д.
е призната за виновна, в това че на 29.08.2017 г. около 18:00 часа в град
Ямбол, на ул. „Граф Игнатиев" в района на кръстовището с ул. „Надежда",
при управление на лек автомобил „Фолксваген", модел „Туран", с per.
N2 *******, е нарушила правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Р.С. К.. Във връзка с
извършеното деяние и на основание чл. 343, ал. 1, б. „В" във връзка с чл.
342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 58а, ал. 4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК на Д.Д. е наложено наказание - една година „Лишаване от свобода",
чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от
три години и на основание чл. 343г от НК, й е наложено наказание - „Лишаване от
право да управлява МПС" за срок от една година. Така постановената присъда
е влязла в законна сила на 25.10.2018 год.
Ответникът не
оспорва твърдението на ищцата,че за процесния автомобил е имало застраховка за
Гражданска отговорност по Договор № BG/22/117000026244,
валидна от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
По делото няма
спор,че ищцата е внучка на Р.С. К.,като този факт се установява от приложените
акт за раждане на ищцата и удостоверение за наследници на починалия.
В хода на
настоящото дело е изслушана и приета съдебно - медицинска експертиза.
Заключението се възприема от съда като дадено професионално и безпристрастно,то
не е оспорено от страните. Според заключението на Р.С. К. е причинена масивна, закрита травма на главата, със счупване на
носните кости, контузия на челно-теменно-слепоочната област на главния мозък в
ляво и ствола на централната му нервна система,която е е довела до масивен
мозъчен оток, който не е бил преодолян, въпреки неврохирургичната намеса и
проведеното оперативно и реанимационно лечение.
От
заключението на назначената съдебно авто-техническа експертиза, което съдът
възприема като професионално и безпристрастно,се потвърждава механизма на
катастрофата , пътната обстановка и конкретно, че автомобилът блъснал пострадалия , който
пресичал булеварда.
Автомобилът е навлязъл в „Т образното кръстовище, извършвайки маневра завиване
наляво, в посока с Кукорево, като преди да навлезе в дясното платно на ул.
„Граф Игнатиев“ е спрял до
разделителната ивица. След като се е освободило дясното платно н бул. „Граф
Игнатиев“, автомобилът е довършил започнатата маневра ускорявайки се до около
24 км/ч.
По същото
време, пострадалият пешеходец се е намирал на разделителната ивица на ул. „Граф
Игнатиев“, откъдето е предприел пресичане на дясното платно от ляво на дясно ,
когато автомобилът се е намирал на около 13,88 метра преди мястото на удара.Към
този момент там не е имало пешеходна пътека.Според експерта че пешеходецът е
пресичал устремен напред по дясното платно на булеварда с начин на движение
„бръз ход -4,2 км/ч. В този момент лекият автомобил се е намирал срещу
разделителната ивица.
Според
експерта удара е бил предотвратим,тъй като пострадалата е била в полезрението
на водача на лекия автомобил и при предприемане на адекватни и своевременни
действия той е имал възможност да спре и да я пропусне.
От
показанията на св.К./майка на ищцата/ се установява, че дядото на ищцата е
живеел в гр.Ямбол,а самата ищца в гр.С..Въпреки това от 2017 год. всяко лято тя
гостувала на дядо си и баба си в гр.Ямбол /заедно с другите им внуци/, а често
се случвало и дядото и бабата да идват в
С. и да се грижат за внучката си. Ищцата много тежко понесла смъртта на дядо
си,постоянно питала къде е.
Свидетелят
Д.Д./делинквент/ установява,че преди на предприеме левия завой не е видяла
човека,тъй като имало знак и стълб , които пречили на видимостта й,а и не
очаквала там да пресича някой пътното платно.Пострадалия носел пълни пазарски
чанти.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Коректната
правна квалификация на иска е чл.432,ал.1 от КЗ.
Съгласно
цитирания текст увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във
връзка с чл. 45 от ЗЗД , според който всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а ал. 2 на същия текст гласи, че при всички случаи
на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
За
да се приеме, че е налице такова, необходимо ищцата да докаже наличието на всички
изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина
и причинна връзка между тях,а също материалната си легитимация да получи
обезщетение за неимуществените вреди.
Предвид
разпоредбата на чл.300 ГПК и факта на присъда по НОХД № 247/2018 г. по описа на
Окръжен съд Ямбол съдът намира за установен факта на противоправното деяние и
вината на Д.И.Д. , която на 29.08.2017 г. около 18:00 часа в град Ямбол, на ул.
„Граф Игнатиев" в района на кръстовището с ул. „Надежда", при
управление на лек автомобил „Фолксваген", модел „Туран", с per. N2 *******,
е нарушила правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Р.С. К..
Установено е и няма спор, че за посочения
автомобил е имало валидна застраховка за Гражданска отговорност към датата на
ПТП-то.
Спорен по
делото е въпросът дали ищцата, която е внучка на починалия, може да претендира
и съответно да получи обезщетяване на търпените от нея мъки и страдания в
следствие смъртта на нейния дядо Р.С. К..
Според
задължителната практика на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по ТД №
1/2016 г. на ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.
1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение и всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
По настоящето
дело се установи наличието на привързаност и обич между ищцата и нейния дядо,
каквито отношения според съда са нормални за толкова близки родственици. Доказа
се, че ищцата и дядото са поддържали близки отношения и макар да са живеели в
различни населени места , внучката е гостувала на дядо си всяко лято,а и той е
идвал в С. при нея. Тези отношения според съда обаче не носят белега на
изключителност, който е заложен като смисъл и основание в посоченото тълкувателно
решение да бъдат обезщетени и лица извън кръга на тези по цитираните по-горе
две постановления на Пленума на ВС от
шестдесетте години на миналия век.
Фактът,че
ищцата и дядо й от живеят в различни населени места и се виждат по няколко пъти
в годината макар и за повече време през лятото не установява наличието на
изключително близка връзка, каквато би била евентуално между хора, които от
дълги години живеят заедно в едно домакинство или в непосредствена близост в
едно населено място и споделят всичките , включително и ежедневни грижи,
радости и преживявания в живота им и разчитат изключително един на друг.
Ето защо съдът
намира,че поради липса на доказателства за наличието на изключително близка, трайна
и дълбока връзка между ищцата и починалия й дядо Р.С. К., предявения иск с
основание чл.432,ал.1 КЗ е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Съобразно
този изход на делото ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 1168 лв.- 160 лв. депозит за свидетел,700 лв. за
експертиза и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД от С.С.К., ЕГН: ********** чрез С.Р.К., ЕГН: **********, в
качеството му на законен представител против З. "Л.И." АД, ЕИК: *******
за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди – мъки и страдания от смъртта на нейния дядо Р.С. К. починал
на 02.09.2017 год. в следствие на ПТП на 29.08.2017 г. в размер на 60 000
лв., ведно с законната лихва върху тази сума считано от 18.09.2020 г. до
окончателното й изплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН: ********** чрез С.Р.К., ЕГН: **********
да заплати на З. "Л.И." АД, ЕИК: ******* разноски по делото в размер
на 1168 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: