№ 16747
гр. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110149721 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „**** срещу Р. Д. Д., с която са
предявени обективно съединени искове за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумите: 136,78 лв. – незаплатена стойност за доставена топлинна енергия за
периода 01.07.2021 г. – 30.04.2023 г., до имот с адрес: *******, с която ответницата се е
обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 30,50 лв. – мораторна лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода 01.12.2021 г. – 22.07.2024 г.; 5,79 лв. – стойност на
услугата за дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. – 31.10.2022 г., ведно със
законната лихва от 22.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 1,54 лв. –
законна лихва върху задължението за стойност за услугата за дялово разпределение,
начислена за периода 31.07.2021 г. – 22.07.2024 г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответницата е небитов клиент на
топлинна енергия за стопански нужди по отношение на топлоснабден имот, находящ
се в *****, тъй като е собственик на 1/2 ид. ч. от имота. Поддържа се, че съгласно чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява
на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански
нужди, като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на
КЕВР. Твърди се, че съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-о число на
1
месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача
фактура. Излагат се твърдения, че въпреки нормативното си задължение и отправената
покана, ответницата не е сключила такъв договор с ищеца. Поддържа се, че стойността
на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата-етажна собственост по местонахождение на
имота – **** Сочи се, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане
цената на потребената топлинна енергия през исковия период, въпреки отправената
покана, с което се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, като поради забавата
за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците за стойност на доставена
топлинна енергия и на услугата дялово разпределение след изтичане на установения в
общите условия падеж. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от Р. Д. Д., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител адв. П. К., с който оспорва предявените искове. Поддържа, че
ответницата няма качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за
енергетиката, както и че тя няма никакви договорни отношения с ищеца и не е
обвързана от общите му условия. Сочи, че още през 2005 г. ответницата се е отказала
от ползване на топлинна енергия, като демонтирането на радиаторите в обекта е било
потвърдено от служител на ищеца. Излагат се съображения, че ответницата не е
ползвала топлинна енергия и услуга за дялово разпределение през процесния период,
респективно не се е обогатила по никакъв начин за сметка на ищеца. Поддържа, че
липсват доказателства относно дължимостта на суми за дялово разпределение.
Оспорва се действителната доставка на топлинна енергия до имота за процесния
период, както и размерът на претенцията. Твърди се, че ответницата не е получавала
фактури или други документи във връзка с твърдяната от ищеца доставка на топлинна
енергия. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се
разноски.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен между него
и ответната страна писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди и реалната доставка на ТЕ до собствения на последната магазин. Поддържа, че
ответницата е ползвала ТЕ, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща,
въпреки отправената от ищеца покана, поради което е налице неоснователно
обогатяване на ответницата и съответно обедняване на ищеца, като имущественото
разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.
2
Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от
кумулативното установяване на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и
това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в
резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.
Доказването на твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената на ответника през исковия период
топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и
спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на
ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двете страни.
От доказателствата по делото, в т.ч. нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 176/07.12.2009 г., том II, рег. № 15688, дело № 346/2009 г. на
нотариус М. Ш. рег. № 042 на НК, издаден на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, се
установява, че Р. Д. Д. е собственик на 1/2 идеална част от процесния магазин № 1,
находящ се в ****, по наследство и завещание. Цитираният нотариален акт е
представен от ищеца с исковата молба и не е бил своевременно оспорен от
ответницата. Освен това липсват доказателства, които да опровергават констатацията
на нотариуса.
Липсва спор относно обстоятелството, че посоченият имот е предназначен за
задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди.
Обществените отношения, свързани с производство и продажба на топлинна
енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката.
Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за
небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди. От цитираните разпоредби следва извод, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлинна енергия за небитови нужди е
необходимо да се сключи писмен договор.
Страните не спорят относно обстоятелството, че между тях не е сключван
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения
недвижим имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед на този безспорен по делото факт,
3
съдът приема, че страните не са били обвързани от облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия. Поради това без значение е дали
ответницата е получавала фактури, тъй като процесните искове се основават не на
договорни отношения, а на неоснователно обогатяване. Ето защо и ответникът няма
качеството потребител на топлинна енергия и правилата на раздел VI от глава X от
Закона за енергетиката не намират приложение.
Установява се, че процесният имот е бил топлофициран и сградата-етажна
собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната
мрежа. В тази връзка по делото са представени протокол от общо събрание на
етажната собственост, договор между третото лице-помагач и етажната собственост за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия и договор при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
по чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице-помагач.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ,
изготвено въз основа на доказателствата по делото и предоставени на вещото лице
данни от ищеца и от трето лице-помагач, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че топлинната енергия в процесната
топлоснабдена сграда-етажна собственост се измерва с общ топломер, преминал на
периодични метрологични проверки за техническа годност, данните от който се
отчитат към 24 часа на последния ден от месеца; че при метрологична проверка на
топломер се начислява количество „служебна енергия“ към енергията за разпределение
между потребителите съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването; че се приспадат технологичните разходи за сметка на
топлопреносното предприятие „****, съгласно чл. 58 от Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. Дялово разпределение на топлинна енергия в сградата през процесния
период е извършвано от **** Вещото лице констатира, че разпределението за абоната
е за топлинна енергия за сградна инсталация, извършено съгласно зависимост, описана
в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването на база пълния отопляем обем. Посочено е, че изравнителната
сума за периода е 5,51 лв. за доплащане, тоест стойността на начислената топлинната
енергия за процесния период за целия имот, с включена изравнителна сметка, възлиза
на 231,99 лв., която сума е определена съгласно ЗЕ, Наредба № Е-РД- 04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването, методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост и актуални цени на топлинната енергия.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава заключението си, че в имота не
се ползва отопление и горещо водоснабдяване, като начислените суми касаят само
сградна инсталация.
За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, не е
4
достатъчно да се установи, че ответницата стопанисва процесния имот, а е необходимо
ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна е ползвала
топлинна енергия, както и нейното количество, т.е. трябва да се установи реално
потребеното количество топлинна енергия.
В случая, въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
намира, че ищецът не е провел доказване, че ответницата се е обогатила за негова
сметка, доколкото липсват данни в имота реално да е ползвана топлинна енергия.
От заключението на СТЕ безспорно се установи, че в процесния имот не е
ползвана топлинна енергия за отопление и за горещо водоснабдяване, а начислените
суми са единствено за енергия, отдадена от сградната инсталация.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ предвижда задължението на клиентите в сграда
- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, да заплащат стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Посоченото
задължение възниква при наличие на договор за доставка на топлинна енергия. В
случая обаче претенцията на ищеца произтича от твърдение за неоснователно
обогатяване, т.е. източникът на вземане не е договор и в този смисъл правилото на чл.
153, ал. 6 ЗЕ е неприложимо.
Както вече беше посочено, ответницата, в качеството й на собственик на 1/2 ид.
ч. от процесния магазин, няма качеството „потребител на топлинна енергия“ за
стопанския обект. Следователно спрямо нея не могат да намерят приложение и
специалните правила на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването
относно разпределение на топлинна енергия за сградна инсталация, тъй като те са
приложими само при наличие на валидно облигационно правоотношение, но не и
когато се претендира присъждане на стойност на топлинна енергия на извъндоговорно
основание. В този смисъл – решение № 4126 от 22.06.2018 г. по в. гр. д. № 607/2018 г.
на СГС, II-А въззивен състав, решение № 1422/11.03.2025 г. по в. гр. д. № 8910/2024 г.
на СГС, II-Д въззивен състав, решение № 6635/21.12.2023 г.по в. гр. д. № 9672/2023 г.
на СГС, II-Д въззивен състав.
По тези съображения предявеният иск за заплащане стойността на консумирана
топлинна енергия се явява неоснователен.
Предвид обусловения й характер, неоснователна се явява и акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на начислените
суми за дялово разпределение. При липсата на сключен между страните писмен
договор Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената на извършените услуги на дружествата за дялово
5
разпределение, не обвързват ответника. Освен това не са представени доказателства
ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не
може да се приеме, че ищецът е обеднял с направата или задлъжняването му за този
разход. Поради това претенцията за стойността на услугата за извършване на услугата
дялово разпределение, ведно с акцесорния иск за законна лихва за забава върху тази
сума се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „****, ЕИК ****, срещу Р. Д. Д., ЕГН **********, с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми:
136,78 лв. – незаплатена стойност за доставена топлинна енергия за периода
01.07.2021 г. – 30.04.2023 г., до имот с адрес: *******, с която ответницата се е
обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 30,50 лв. – мораторна лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода 01.12.2021 г. – 22.07.2024 г.; 5,79 лв. – стойност на
услугата за дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. – 31.10.2022 г., ведно със
законната лихва от 22.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 1,54 лв. –
законна лихва върху задължението за стойност за услугата за дялово разпределение,
начислена за периода 31.07.2021 г. – 22.07.2024 г.
Решението е постановено при участието на ****- трето лице-помагач на
страната на ищеца „****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6