Р Е Ш
Е Н И Е
№ 30
гр.Русе,
30.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 157 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.226, ал.1 вр. чл.145 и сл. от АПК.
С решение № 2837/ 02.03.2021 г., постановено
по адм.д. № 8402/2020 г. по описа на ВАС, V о.,
е отменено решение № 12/18.06.2020 г., постановено по адм. д. № 640/2019 г. по
описа на Административен съд - Русе и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда при съблюдаване на указанията, дадени в мотивите на
касационния съдебен акт. Касационната инстанция е приела, че са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които не са
допуснати и събрани всички ангажирани от страните допустими доказателства за
установяване на твърдените от тях относими към спора факти.
В изпълнение на дадените от ВАС указания,
при новото разглеждане на делото, на основание чл.201 от ГПК вр. чл.171, ал.2
от АПК, съдът е назначил повторна оценителна експертиза, възложена на вещо лице
– независим оценител Ж.Й.Т., вписана в регистъра на Камарата на независимите
оценители по чл.15 от ЗНО и притежаваща сертификат за оценителска
правоспособност рег. № *********/17.11.2014 г. за оценка на търговски предприятия
и вземания. На страните е предоставена изрична възможност да формулират задачи
към вещото лице, което те са сторили и съдът е назначил експертизата с така
поставените задачи. Отново в изпълнение на дадените от касационната инстанция
указания, с протоколно определение от съдебно заседание от 15.04.2021 г.,
съдът, на основание чл.170, ал.3 вр.ал.1 от АПК, е разпределил
доказателствената тежест между страните като е указал на ответника по жалбата,
че е негова тежестта да установи компетентността на органа, издател на
оспорения акт, спазването на административнопроизводствените правила,
спазването на материалния закон и конкретно на правилата относно оценката на умъртвените
животни по оспорените от жалбоподателя позиции на акта, както и наличието на
фактическите предпоставки за издаването му.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Частично оспореният (по отношение на оценката,
определена за „стокови животни“ по позиции от № 1 до № 12 включително и по
отношение на животни „свине – майки“ по позиции от № 302 до № 1488 включително и
определеното въз основа на нея общ размер на обезщетението) акт за обезщетение
на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход,
фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар от 13.09.2019 г. е издаден
от материално и териториално компетентен орган – от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Русе, съгласно чл.148, т.1 от ЗВМД
(в приложимата редакция на текста към датата на издаването на акта - ДВ, бр.14
от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) и предвид местонахождението на животновъдния
обект с рег. № 7057А-0001, стопанисван от жалбоподателя, в с.Николово,
общ.Русе, обл.Русе.
Актът
е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по предвидения за целта
образец, представляващ Приложение № 5 към Наредба за условията и реда за
разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните
рискове (наричана по – долу Наредбата, отм. с § 1 от ПЗР на Постановление № 81
на МС от 27.04.2020 г., обн., ДВ, бр.40 от 5.05.2020 г., в сила от 5.05.2020 г.).
В него са изложени фактическите и правни основания за издаването му.
Съдът
не констатира в административното производство да са допуснати съществени процесуални
нарушения.
От
доказателствата по делото се установява, че след получаване на уведомление за
умъртвяване на животни с изх.№ 1055/20.07.2019 г. на ОДБХ – Русе, в периода от
21.07.2019 г. до 30.07.2019 г., принудително са били умъртвени общо 13057 броя
животни и са унищожени 38 100 кг. фуражи за изхранване на прасета,
собственост на търговското дружество – жалбоподател, които обстоятелства са
отразени в общо 11 протокола, удостоверяващи броя, теглото, възрастта и
предназначението на унищожените животни и фуражи.
В
изпълнение на чл.147, ал.1 от ЗВМД (в приложимата редакция на разпоредбата към
ДВ, бр.14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) и чл.9, ал.1 от посочената
по-горе наредба жалбоподателят е депозирал в законоустановения тридневен срок от
умъртвяването на животните заявление с вх.№ 2161/02.08.2019 г. на ОДБХ – Русе,
с което е поискал да му бъде изплатено
обезщетение за собствените му 13057 броя свине, унищожени в изпълнение на
посоченото уведомление за тяхното умъртвяване. Със заявлението, на основание
чл.9, ал.1, т.4 от Наредбата, е представена и декларация, в която
жалбоподателят, под страх от наказателна отговорност, е посочил, че макар
животните да са застраховани в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс“, застраховката не
покрива като застрахователен риск заболяването „Африканска чума по свинете“,
каквото било установено в животновъдния обект. По делото липсват и данни на
жалбоподателя да е било изплащано застрахователно обезщетение. В рамките на
развилото се административно производство не били установени нарушения по
чл.142, ал.1 от ЗВМД с наказателно постановление по ал.2 на същата разпоредба.
Допуснатите
от административния орган нарушения са свързани с нарушаване на процесуалните
му задължения служебно да изяснява фактите по случая преди издаването на
административния акт – чл.35 от АПК и да събере доказателства относно основното
спорно по делото обстоятелство – каква е пазарната цена на унищожените животни за
месеца, предхождащ възникването на болестта, включително чрез служебното назначаване
на експертиза в административното производство – чл.36, ал.1 и чл.49 от АПК.
Доколкото обаче тези нарушения са рефлектирали върху начина, по който е
приложен материалният закон, те следва да се разгледат в светлината на
допуснатото от органа негово нарушение, съставляващо отменително основание по
чл.146, т.4 от АПК.
Както се каза, оспореният акт се явява
незаконосъобразен, тъй като е издаден при неправилно приложение на материалния
закон.
Разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК е
пределно ясна - съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. Както се приема и в мотивите на решение
№ 4 от 14.05.2020 г. на КС по к. д. № 9/2019 г., тази разпоредба е гаранция за
предотвратяване на нееднаквото приложение на материалния закон в
административното право. Задължавайки административния орган при издаването на
административния акт да приложи материалния закон, който действа към този
момент, а съдът да извърши контрол за материална законосъобразност на
административния акт именно съобразно този приложим закон, разпоредбата на
чл.142, ал.1 от АПК обезпечава избягването на произвола по прилагането на
материалния закон и неравното третиране на правните субекти. Същата гарантира
правната сигурност, равенството на гражданите пред закона и защитава
оправданите правни очаквания като проявление на принципа на правовата държава.
Следователно, при определяне на
оценката за унищожените животни по позиции от № 1 до № 12 включително и по
позиции от № 302 до № 1488 включително на административния акт, приложение
следва да намери разпоредбата на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД, в нейната редакция
към ДВ, бр.58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., действала към момента на
издаване на акта. Тя предвижда, че обезщетението за животни се определя по
пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на
болестта.
Вярно е, че за понятието „пазарни цени“
липсва легално определение в ЗВМД, поради което съдът, на основание чл.46, ал.2
от ЗНА, приема, че то следва да се разбира в смисъла, в който то е дефинирано в
§ 1, т.8 от ДР на ДОПК, а именно като сумата без данъка върху добавената
стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или
сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. По тази
причина и на основание § 1, т.10 от ДР на ДОПК при определянето на пазарната
цена на умъртвените животни следва да се използват някои от методите по чл.3 от
Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за
определяне на пазарните цени.
Съдът
констатира, че оценката, определена от административния орган, за животните,
посочени в спорните позиции на акта, е базирано не на тяхната пазарна цена, а
на изисканите от НСИ данни за обявени цени на животни на производител. Следва
да се отбележи, че чл.6, ал.1 от Наредбата, който текст предвижда, че обезщетението
за стокови животни се определя по средна пазарна цена по вид животни за
килограм живо тегло за съответната област, определена от Националния
статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта,
противоречи на чл.144, ал.1, т.1 от ЗМВД, поради което и съгласно чл.5, ал.1 от АПК и чл.15, ал.3 от ЗНА приложение следва да намери законът, като нормативен
акт от по-висока степен, който извод впрочем не се оспорва от ответника по
жалбата. Следва да се отбележи, че обобщените данни от НСИ (писма на л.164 и л.272
от адм.д. № 640/2019 г. на АС – Русе) не съдържат информация за пазарната цена
на животните. Както се сочи в самите писма, предоставената информация е за цени
на производител, а не такива от реално сключени сделки, поради което, както
обосновано е приело вещото лице в констативно-съобразителната част на
заключението си по пети въпрос, няма основание те да се приравнят на пазарните
цени.
Съдът
намира, че пазарната цена на животните по спорните позиции следва да бъде
определена съобразно т.1 от заключението на вещото лице - по отношение на
умъртвените стокови животни по позиция от № 1 до № 12 включително на оспорения
акт, в общ размер на 2 005 168,12 лева, респ. по т.2 от заключението
на вещото лице – по отношение на умъртвените животни свине – майки по позиция
от № 302 до № 1488 включително на същия акт, в общ размер на 1 004 108,04
лева. Този вариант на оценка в най - пълна степен отговаря на изискванията и
критериите по чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД, а именно определяне по пазарни цени,
включително и по данни за цени от Европейския съюз за видовете животни, за
които няма данни в страната, поради липса на пазар за такива животни.
Целта
на законодателя при определяне на дължимото обезщетение по ЗВМД е да бъде
обезщетен собственикът на умъртвените животни за реалните щети, които е понесъл
от погиването им, поради което и в чл.144, ал.1, т.1 от същия закон е
предвидено това обезщетяване да се извърши по пазарни цени. При обезщетението
собственикът следва да получи сумата, която би била платена при същите условия
за идентична или сходна стока или услуга, реализирана на свободния пазар. В
разпоредбата на чл.8, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за установяване на разпоредби за
управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на
животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния
репродуктивен материал (отменен с Регламент (ЕС) 2021/690 на Европейския
парламент и на Съвета от 28.04.2021 г., но действал към датата на издаване на
оспорения акт) е предвидено, че разходи, направени от държавите-членки при
прилагане на мерките, посочени в член 6, § 1, може да бъдат допустими с оглед
на финансирането по същия параграф: разходи за обезщетяване на собствениците за
стойността на техните заклани или умъртвени животни, в границите на пазарната стойност на тези животни, ако не са били
засегнати от болестта. В Приложение I по чл.7 § 1 от
Регламента изрично е посочена и болестта „Африканска чума по свинете“. Съгласно
чл.288, § 2 от ДФЕС регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се
прилага пряко във всички държави-членки. Според изричната норма на чл.15, ал.2
от ЗНА, ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз,
прилага се регламентът. Следователно, щом чл.8, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) №
652/2014 изрично предвижда, че обезщетяването на собствениците следва да е в
рамките на пазарната стойност, то е недопустимо ограничаването на нормите на
регламента с норми на вътрешното право (сега действащата редакция на чл.144,
ал.1, т.1 от ЗМВД, изм. – ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.), а
още по-малко с подзаконов нормативен акт, какъвто е приложената от
административният орган Наредба (в този смисъл вж. решение № 2309 от 19.02.2021
г. на ВАС по адм. д. № 12802/2020 г., V о.).
За
пълнота следва да се добави, че и в действащия понастоящем Регламент (ЕС)
2021/690 съюзният законодател е запазил възприетия принцип за обезщетяване на
собствениците в границите на пазарната стойност на умъртвените животни – вж.
т.1.4.1, б.“а“ от Приложение I от същия. Поради
това съдът възприема и тезата на жалбоподателя, изложено в устното становище на
процесуалния му представител в съдебно заседание от 15.04.2021 г., че целта на
обезщетението по пазарни цени е именно възстановяването на стопанството такова,
каквото то е било преди реализирането на епизоотичния риск. Нормата на чл.144,
ал.1, т.1 от ЗВМД говори именно за обезщетение,
т.е. до заместваща престация, чиято предназначение е да се възстанови
положението, съществувало преди настъпването на вредите (restitutio ad integrum). Поради това
приложим в случая се явява използваният от вещото лице метод на пазарните
сравнения (аналози), който съответства на метода на сравнимите неконтролирани
цени. Съгласно чл.19, т.2 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините
за прилагане на методите за определяне на пазарните цени той намира приложение при
съпоставими сделки с продукти или услуги, осъществявани между независими лица.
Както се приема и в цитираното решение № 2309 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 12802/2020 г., V о., нормативният метод (методът на увеличената стойност)
се явява неприложим при изчисляване на размера на обезщетението поради
невъзможността да се изведе адекватна осреднена норма на печалба, като
съпоставима норма на печалбата, поради липса на сходство в създаването на
продукта, т.е. поради отсъствие на условията по чл.29, т.2 от Наредба № Н-9 от
14.08.2006 г.
При
изготвянето на заключението по метода на пазарните аналози вещото лице е
ползвало голям обем от данни за реални сделки, сключени не само на територията
на страната, но и на територията на ЕС, част от който общ пазар е и българският
пазар. Посочените в заключението пазарни цени са формирани след подробен анализ
на получената информация от различни източници, касаеща реални сделки с животни
като унищожените, което позволява при
определяне на тяхната пазарна цена да бъдат съобразени тяхното предназначение,
възраст и тегло. По тази причина, както беше отбелязано по-горе, пазарната цена
на умъртвените животни по спорните позиции от административния акт, следва да
се определи съобразно т.1 и т.2 от заключението на вещото лице по оценителната
експертиза.
По
изложените съображения оспореният акт следва да бъде изменен в частта по
отношение на определената с него оценка за умъртвените животни по оспорените позиции
– от № 1 до № 12 включително и от № 302 до № 1488 включително, съответно от 1 106
340,74 лева на 2 005 168,12 лева за стокови животни по позиции от № 1 до №
12 включително и от 290 921,83 лева на 1 004 108,04 лева за
свине-майки по позиции от № 302 до № 1488 включително, в резултат на което
определеното с акта общо обезщетение, включващо и обезщетението за умъртвените
животни и унищожения фураж по неоспорените позиции от акта, следва да бъде
увеличено от 1 866 787,48 лева на 3 478 801,07 лева.
Както е указано и
в отменителното решение на касационната инстанция и както следва от чл.226,
ал.3 от АПК, съдът следва да се произнесе освен по деловодните разноски в
настоящото производство, но и по разноските, направени при предходното
разглеждане на делото, включително тези пред ВАС, за които жалбоподателят е
представил и списък съгласно чл.80 от ГПК вр.чл.144 от АПК (на л.61 от делото).
В представените
по настоящото производство и при предходното разглеждане на делото пред АС –
Русе и ВАС договори за правна помощ, сключени между жалбоподателя и адвокатско
дружество „Манджукова, Ш., Петров“, е уговорено адвокатското възнаграждение да
бъде платено по банкова сметка ***. Според чл.75, ал.3 от ЗЗД, респ. чл.305 от ТЗ, с оглед търговското качество на жалбоподателя, когато плащането става чрез
задължаване и заверяване на банкова сметка, ***еряване сметката на кредитора. В
случая получаването на наредените суми за адвокатско възнаграждение по
банковата сметка на адвокатското дружество е установено с надлежни писмени
доказателства – извлечения от банковата му сметка (вж. и т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
Ответникът по
жалбата своевременно, на основание чл.78, ал.5 от АПК вр.чл.144 от АПК, е
противопоставил възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение както в настоящото производство, така и в
производствата пред първата и касационната инстанция при предходното
разглеждане на делото. Възражението е основателно по отношение на размера на
възнаграждението, заплатено в настоящото производство, както и по отношение на
възнаграждението, заплатено в първоинстанционното производство при предходното
разглеждане на делото. То обаче се явява неоснователно по отношение размера на
възнаграждението, заплатено в касационното производство при предходното
разглеждане на делото.
Видно от
представените пред всяка една от съдебните инстанции договори за правна помощ и
извлеченията от банковата сметка на адвокатското дружество, възнаграждението е
било уговорено и заплатено в размер на 24 960 лева. Делото е с материален
интерес и той се изразява в постигнатото в резултат на оспорването увеличение в
общия размер на определеното с административния акт обезщетение, а именно в
разликата между определения с него такъв размер от 1 866 787,48 лева и
увеличения със съдебното решение негов размер от 3 478 801,07 лева, т.е.
материалният интерес на делото е равен на 1 612 013,59 лева. Според чл.8, ал.1,
т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията, действаща към датата на сключване на договора за
правна помощ от 09.03.2021 г. и извършените плащания (авансово и окончателно), за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с материален интерес от 1 000 000 лв. до 10
000 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е равно на 12 530 лв. плюс
0,3 % за горницата над 1 000 000 лв., т.е. минималният размер на адвокатското
възнаграждение в настоящото производство в случая е 14 366,04 лева. В
същият размер той е бил и към датата на сключване на договора и плащането на
възнаграждението при предходното разглеждане на делото в първата инстанция – по
адм.д. № 640/2019 г. по описа на АС, съгласно редакцията на чл.8, ал.1, т.6 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. към ДВ, бр. 84 от 2016 г. Към датата на сключване
на договора за правна помощ от 13.07.2020 г., представен в касационното
производство, обаче новата разпоредба на чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. все още не била факт, тъй като тя е обнародвана в ДВ, бр.68 от 31.07.2020 г.
По тази причина минималното адвокатско
възнаграждение в касационното производство, в резултат на отмяната на тази
разпоредба с решение № 13062 от 03.10.2019 г. по адм. дело № 3586/2016 г. на
тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, потвърдено частично
с решение № 5419/08.05.2020 г. по адм.д. № 14384/ 2019 г. на ВАС, Петчленен
състав - II колегия, следва да бъде определено съобразно действалата дотогава
редакция на чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., която е предвиждала, че
за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно
разпоредбите на чл.7, ал.1, т.4 и ал.2. Така, според чл.8, ал.1 вр.чл.7, ал.2,
т.6 от наредбата, при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. минималното
възнаграждение е в размер на 21 530 лв. плюс 1 % за горницата над 1 000 000
лв., т.е. за касационната инстанция то възлиза на 27 650,14 лева, поради което
заплатеното в касационното производство при предходното разглеждане на делото
адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от 24 960 лева не се явява
прекомерно. Същевременно, макар и с висок материален интерес, делото не
разкрива особена правна и фактическа сложност, тъй като основният спорен по
него въпрос е решен чрез изслушването на съдебна оценителна експертиза. Заплатеното
от жалбоподателя възнаграждение в настоящото производство и в
първоинстанционното производство при предходното разглеждане на делото следва
да бъде намалено до размер от 15 000 лева на инстанция.
Така, след извършеното
намаление, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да
бъде присъдена сумата от общо 56967,60 лева – деловодни разноски. Те, на
основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на ОДБХ –
Русе, която дирекция има статут на юридическо лице съгласно чл.12, ал.5 от Устройствения
правилник на Българската агенция по безопасност на храните.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
по
жалба на „Свинекомплекс Николово“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с.Николово, общ.Русе, обл.Русе, представлявано от изпълнителния
директор М. Е. К., акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени
суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни
добавки и инвентар, издаден на 13.09.2019 г. от директора на Областна дирекция
по безопасност на храните – Русе, в частта по отношение на определената оценка за
„стокови животни“ по позиции от № 1 до № 12 включително, от 1 106 340,74 лева
на 2 005 168,12 лева, както и по отношение на определената оценка за животни
„свине – майки“ по позиции от № 302 до № 1488 включително, от 290 921,83 лева
на 1 004 108,04 лева, поради което УВЕЛИЧАВА
общия размер на определеното с акта обезщетение от 1 866 787,48 лева на 3 478 801,07 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция
по безопасност на храните – Русе, с адрес гр.Русе, ул.„Марица“ № 3, представлявана
от директора д-р Г. П. Д., да заплати на „Свинекомплекс Николово“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с.Николово, общ.Русе, обл.Русе,
представлявано от изпълнителния директор М. Е. К., сумата от 56 967,60 лева – деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: