Р Е Ш Е Н И Е
Номер 916 от
22.07.2020 г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, втори състав, на тридесети
юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 530 по описа за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК и във връзка с чл. 4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елхово, обл. Ямбол, бул. „Александър Стамболийски“ № 170, представлявано от Евгения Банева – изпълнителен директор, против Решение № 013/23.12.209г по жалба срещу АУЗД. Независимо от така формулирания предмет на оспорване, съдът приема, че се обжалва Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № РА000476/12.11.2018 г., издаден от старши инспектор в отдел „Приходи от местни данъци, такси и услуги” (ПМДТУ) при Община Созопол, потвърден от началник отдел ПМДТУ при Община Созопол с Решение № 013/23.12.2019 г., с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за такса битови отпадъци (ТБО) за 2019 г. общо в размер на 9 317,50 лева за поземлен имот с идентификатор 67800.54.246, находящ се в местност „Каваците“, гр. Созопол, деклариран с Декларация вх. № ДК14001149/25.07.2017 г. по реда на чл. 14 от ЗМДТ. Иска се от съда да отмени оспорения акт като порочен по изложени в жалбата възражения. В съдебно заседание дружеството жалбоподател не се представлява.
Ответната страна – Началник на отдел
ПМДТУ при Община Созопол представя административната преписка. В проведеното по
делото съдебно заседание се представлява от адв. Я.Н. ***, който оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и
реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна
предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От Акт за държавна собственост № 226/11.09.1996 г. (л. 12 – л. 13) се установява, че къмпинг „Каваците“ представляващ имот – терен 217,40 декара, заедно със сгради, подробно описани в приложението към акта, е включен в капитала на търговско дружество „Хелио-тур-с“ ЕАД, гр. Созопол съгласно решение за регистрация от 28.02.1995 г. В т. 17 от акта „Забележка“ е посочено, че „Терена не е заплатен“. По делото е представено и „Приложение към раздел 3-ти на акт 226/1996 год.“ относно постройките, разположени върху посочения терен.
С Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДК14001149/25.07.2017 г. дружеството е декларирало ПИ 67800.54.246, първа категория на населеното място, представляващо национален курорт. Земята е декларирана като земеделска, попадаща в „друга“ устройствена зона по ЗРП. В декларацията е отбелязано, че имотът е електрофициран, водоснабден и с изградена канализация, като граничи с пътна мрежа с трайна настилка. Посочено е, че имотът е собственост на дружеството и е придобит чрез приватизация, като документ, потвърждаващ този факт е записан „АДС № 226/1996 г“. Площта на имота е записана като 30 092 кв.м. и се използва със стопанска цел. В т. 7.5. „Основания за освобождаване от данък. Имотът е:“ липсва направено отбелязване. Отчетната стойност за този имот, посочен като частна земеделска земя е в размер на 243 032,02 лева. В отдел ПМДТУ при Община Созопол за имота е открита партида № 013.
На основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК за така декларирания имот е издаден АУЗД № РА000476/12.11.2018 г., с който в тежест на дружеството-жалбоподател е установено задължение за ДНИ в общ размер на 2 415,65 лева (главница 2 367,64 лева и лихви 48,01 лева) и за ТБО в общ размер на 6 901,85 (главница 6 764,68 и лихва 137,17 лева). Посочено е, че задълженията са определени на база данъчната оценка на имота в размер 676 468,20 лева. АУЗД е съставен от Елена Иванова Михова на длъжност старши инспектор в отдел ПМДТУ при Община Созопол, съгласно Заповед № 8-Z-1586/12.11.2015 г. (л. 18), издадена от Кмета на Община Созопол. Съставеният АУЗД е изпратен на дружеството с придружително писмо рег. № 26-00-1552/15.11.2019 г. (л. 19). Видно от известие за доставяне ИД PS 8130 003 003CNG B (л. 20) АУЗД е получен от длъжника на 21.11.2019 г.
В законоустановения срок дружеството е оспорило пред началника на отдел ПМДТУ при Община Созопол постановения АУЗД, като го е сезирал с жалба рег. № 26-00-1772/06.12.2019 г. (л. 21). В жалбата се сочи, че ДНИ върху земеделски земи не се дължи, а също така и данъчната оценка е завишена. Дружеството възприема същата като пазарна оценка. Тъй като имотът е земя, с начин на трайно ползване земеделска земя (независимо, че върху нея е построен къмпинг „Каваците“), то за нея не се дължи и ТБО. Признава се, че ДНИ и ТБО се дължат от собственика на имота, но в конкретния случай владението на този имот е отнето от дружеството от 19.06.2017 г. и следователно дружеството не дължи за него местни данъци и такси. Иска се отмяната на процесния АУЗД. С Решение № 013/23.12.2019 г. (л. 23) на началник отдел ПМДТУ при Община Созопол процесния АУЗД е потвърден, като са изложени мотиви във връзка с възраженията на жалбоподателя. Постановеното решение е изпратено на дружеството с придружително писмо рег. № 26-00-6/03.01.2020 г. (л. 26). Видно от известие за доставяне ИД PS 8130 003 003BVR T (л. 27) решението е получено от длъжника на 20.01.2020 г.
Недоволно от така постановеният АУЗД, дружеството оспорва същия по съдебен ред в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност на административния акт, произтичащи от различни правни основания. В жалбата до съда се твърди, че процесният имот като земеделска земя е освободен от местен данък и такси. Като причина за този извод се сочи следното: "не може да се събарят от Административен съд Бургас сградите в къмпинга , защото земята видите ли била земеделска , а в същото време Окръжният съд /по указанията за обжалване на общ.Созопол/ да налага данъци и такси върху земеделска земя в противоречие със ЗСПЗЗ. освен това ЗСПЗЗ е специален спрямо ЗМДТ и наредбата с дългото име на община Созопол и при противоречие между двата закона ,следва да се приложи специалния.С още по-голяма сила следва да се приложи по отношение на наредбата... земята е земеделска , част от ССФ и никога не е излизала от него." Прави се изявление, че дружеството би платило недължими данъци и такси ако не се зачетат изискавнията на ЗСПЗЗ, а данъчно задължените лица по ЗМДТ не са длъжни да плащат такси за услуги, които не са извършвани на територията на къмпинга. Според жалбоподателя сметоизвозването винаги е извършвано от самото дружество. Посочва се, че през юни 2017 г. владението на процесния имот е отнето от собственика (т.е. дружеството) и жалбоподателят няма достъп до имота по независещи от него причини. Във връзка с отнетото владение пред Районен съд - Бургас се води дело № 9467/2017 г. Прави се извод, че начисляването на ТБО за услуга, която не е ползвана от дружеството е нелепо и нередно. След като услугата не е използвана, тя не подлежи на плащане. Въвежда се твърдение, че "Наредбата на общ. Созопол противоречи на ЗМДТ . Завишава ставките в пъти , което е недопустимо. Така се заобикаля закона". Направено е изявление, че имотите не се ползват целогодишно и че независимо, че "декларация за сезонност не е подавана , този факт е доказуем със свидетелски показания."
Ответникът е ангажирал писмени доказателства във връзка с представянето на услугите, включени в ТБО, а именно:
- Разрешение за ползване № СТ-12-795/10.09.2007 г. (л. 31) на строеж Регионално депо за твърди битови отпадъци за общини Приморско, Созопол и Царево - ЛОТ 1;
- Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол (НОАМТЦУТОС), приета на основание чл. 9 от ЗМДТ (л. 70 - л. 99);
- Заповед № 8-Z-1241/22.10.2018 г. на кмета на Община Созопол за определяне на границите на районите, в които е организирано събиране и транспортиране на битови отпадъци, вида на предлаганите услуги и честотата на събиране и транспортиране за 2019 г.;
- Схема (л. 100) за разполагане на контейнери за битови отпадъци тип "Бобър - 1100 л" на територията на местност "Каваците"- град Созопол към Заповед № 8-Z-1607/31.10.2016 г.
- Договор за обществена поръчка за услуга № 8-583/19.12.2018 г. (л. 32), сключен между Община Созопол (възложител) и "РТК" ООД (изпълнител), с предмет "Събиране и транспортиране на битови отпадъци, биоотпадъци, ЕГО и строителни отпадъци от населените места в Община Созопол; механизирано миене; механизирано и ръчно метене на улиците и териториите за обществено ползване във всички населени места, селищни образувания и урегулирани територии извън населените места на Община Созопол";
- Препис-извлечение от Протокол № 46/21.12.2018 г. (л. 69), в който е обективирано Решение № 1277 за одобряване на план сметката на приходите и разходите по осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци, събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депа или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им, проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване на територията на община Созопол за 2019 година (Приложение № 1);
- Акт за извършена работа и месечно сведение за транспорт на отпадъци за всеки от месеците през календарната 2019 г. (л. 45-68).
С Определение № 670/21.04.2020 г. (л. 108) на основание чл. 157, ал. 1 и чл. 170, ал. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдията-докладчик по делото е указал на ответника, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Дадени са указания на оспорващия, че в негова тежест е да установи фактите, на които основава своите искания и от които би черпил благоприятни за себе си правни последици. В определението е посочено, че 14-дневен срок от получаването на преписа всяка от страните може да представи писмен отговор и да посочи доказателства, като писмените доказателства, с които страната разполага, се прилагат към отговора.
При извършената
служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, съдът
прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Съобразно чл. 160, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед
на кмета на общината. Предвид тази правна регламентация, оспореният акт е
издаден от компетентен орган – старши инспектор в отдел ПМДТУ при Община Созопол,
съобразно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ, надлежно упълномощен със Заповед № № 8-Z-1586/12.11.2015 г. на кмета на Община Созопол.
Обжалваният АУЗД отговаря на изискванията за писмена форма и съдържание. Следва да се отбележи, че изискванията за съдържанието на АУЗД са въведени в чл. 120, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Спазена е разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложима на основание чл. 144 от ДОПК, относно обжалването на АУЗД по административен ред, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.
В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай се касае за определяне на задължение за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, поради което ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на НАП, което от своя страна води до извод, че при обжалването на АУЗД по административен ред компетентен орган да разгледа жалбата е ръководителят на звеното за местни приходи при съответната община.
От съдържанието на сезиращата съда жалба може да се направи извод, че се оспорва правилното приложение на материалния закон във връзка с издаването на процесния АУЗД.
Основното оплакване на жалбоподателя е свързано с неговото
твърдение, че процесния имот представлява земеделска земя, за която не се
дължат местни данъци и такси. Съдът не е съгласен с това твърдение. Видно от
съдържанието на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ № ДК14001149/25.07.2017 г.
имотът е деклариран като земеделска земя с предназначение за къмпинг и попада в
първа категория вилна зона. Отразено е още в декларацията, че имотът се
използва със стопанска цел като в Таблица № 3 е посочена отчетната стойност в
размер на 243 032,02 лева.
Според чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ (приложима редакция ДВ, бр. 98/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Според ал. 3 на същата разпоредба не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.
Съгласно чл. 8, т. 1 от ЗУТ
конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния
устройствен план и може да бъде: в урбанизирани територии или в отделни
поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени,
складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи
и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни
водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт,
включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за
техническа инфраструктура, за специални обекти и други; а според т. 2 в земеделски територии - за обработваеми земи (ниви,
овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи
(пасища, скатове, дерета, оврази и други). По аргумента на противното на т. 2
може да се направи извод, че земеделската земя, тъй като е декларирана от
дружеството не е нито обработваема, нито необработваема. В жалбата се сочи, че
"Земята е земеделска , част от ССФ и
никога не е излизала от него". Вероятно под абревиатурата ССФ следва
да се разбира селскостопански фонд. В АДС № 226/11.09.1996 г., който според
жалбоподателя е придобивното основание за имота, е посочено, че имота
представлява терен заедно със сгради, и не е записано, че същият е земеделска
земя.
Жалбоподателят
не ангажира никакви доказателства относно статута на процесния имот, поради
което съдът приема за достоверни декларираните от дружеството в цитираната
многократно декларация по чл. 14 от ЗМДТ данни за този имот, т.е. че същия попада
в обхвата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и "Хелио-тур-с" АД като собственик
по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ е носител на задълженията за местни данъци
и такси.
С обжалвания АУЗД на „Хелио-тур-с“ АД са определени задължения за ДНИ и за ТБО, за които съдът ще изложи мотиви поотделно, както следва:
1.Относно данък
недвижими имоти:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно неправилно определения размер на ДНИ за 2019 г., дължим от дружеството.
Нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ предвижда, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ определя като данъчно задължени лица собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти и според чл. 13 от с.з. данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината. Начина на определяне на данъчната оценка на предприятията (който е различен от този за граждани) е регламентиран в чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ - тя е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Начинът на плащане е предвиден в чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ - данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
От чл. 18А (изм. - Решение №1436/31.05.2019 г.) на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Созопол (НОМДТОС) се установява, че ДНИ е 3,5‰ върху данъчната оценка на недвижимия имот, поради което правилно е определен размера на дължимия ДНИ (676468х0,0035=2367,64 лева). Предвид факта, че ДНИ е следвало окончателно да бъде заплатен до 31 октомври на годината, за която е дължим, на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва. Правилно органът по приходите е начислил лихва, като е посочил, че размерът на същата е определен към 12.22.2019 г. и е 48,01 лева.
При така изложените
съображения съдът достига до извод, че ДНИ е дължим от дружеството жалбоподател
и административният орган правилно е определил неговия размер.
2.Относно такса
битови отпадъци:
В сезиращата съда жалба преобладаващо са изложени възражения във връзка с дължимостта и размера на определената в тежест на жалбоподателя ТБО. Оплакванията са неоснователни.
Според чл. 62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината, а според ал. 2 видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. По делото е представена Заповед № 8-Z-1241/22.10.2018 г. на кмета на Община Созопол за определяне на границите на районите, в които е организирано събиране и транспортиране на битови отпадъци, вида на предлаганите услуги и честотата на събиране и транспортиране за 2019 г., където попада и недвижимият имот на жалбоподателя.
Аналогична е уредбата и в НОМТЦУТОС, като в чл. 17, ал. 1 е определено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване, от ползвателя, при сключване на договор за наем от наемателя. За имот – държавна или общинска собственост, задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Според нормата на чл. 17, ал. 3 от НОМТЦУТОС таксата се заплаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината за която е дължим. В чл. 18А, ал. 1 от НОМТЦУТОС е посочено, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а ал. 2 предвижда, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.
Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗМДТ всички относими за календарната година разходи на общината за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл. 62 се включват в план-сметка за годината за всяка от услугите по чл. 62 и по източници на финансиране. С Решение № 1277, обективирано в Протокол № 46/21.12.2018 г., Общински съвет Созопол е одобрил план-сметка във връзка с приходите и разходите за дейности, свързани с елементите, включени в ТБО за 2019 г.
Представена е и Схема (л. 100) за разполагане на контейнери за битови отпадъци тип "Бобър - 1100 л" на територията на местност "Каваците"- град Созопол към Заповед № 8-Z-1607/31.10.2016 г., върху която е отбелязано, че няма изменение във връзка със Заповед № 8-Z-1241/22.10.2018 г.
Съдът намира за необходимо да изложи мотиви по всеки от трите компонента, които участват във формирането на ТБО относно начина на определяне, предоставяне на услугата и нейния размер поотделно:
2.1. Относно такса
сметосъбиране и сметоизвозване
Не е спорно между страните, че недвижимият имот, за който възниква задължение за ТБО е нежилищен. По тази причина органът по приходите е определил размера на този компонент от ТБО на 7,00 ‰ от отчетната стойност на имота за процесната година. Според чл. 18, ал. 6, т. 1 от НОМТЦУТОС не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през цялата година, но по т. 2 е предвидено това да става чрез подаване на декларация в Община Созопол от собственика или ползвателя на имота, до края на предходната година. Видно от представените по делото доказателства (Акт за извършена работа и месечно сведение за транспорт на отпадъци за всеки от месеците през календарната 2019 г.) се установява, че услугата се предоставя от общината и таксата е дължима. По делото не се ангажираха доказателства, че лицето е подало декларация, че няма да използва имота, напротив изрично се посочва, че "декларация за сезонност не е подавана". Недоказано остава твърдението на жалбоподателя, че "Сметоизвозването винаги сме извършвали сами", тъй като доказателства в тази насока не са ангажирани. По изложените мотиви, определената такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2019 г. е дължима.
2.2.Относно
такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване
За събирането на тази компонента от ТБО общината следва да осигурява поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. В НОМТЦУТОС не е предвидено освобождаване от тази такса.
За да е дължима ТБО за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи и фактът, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е реално извършвана от общината. В тежест на административния орган е да докаже, че реално е предоставял услугата поддържане чистотата на обществените места. Съдът вече посочи, че по делото ответникът е представил като писмени доказателства - заповед на кмета на Община Созопол за определяне на районите на територията на Община Созопол, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване; а също и посочените актове за извършена работа от изпълнителя по договора за обществена поръчка "РТК" ООД. В заповедта границите са посочени чрез детайлно изброяване на улици или други идентифициращи признаци на териториите, като територията на която е разположен имота, също е включена в заповедите.
С представените доказателства, ответникът доказва факта, че Община Созопол има необходимата кадрова и техническа обезпеченост да извършва процесните услуги. Тъй като услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана с конкретен имот, а целта на нейното предоставяне е да обслужва интересите на населението на цялата община, от всички събрани доказателства безспорно се установява, че тя е предоставяна на жалбоподателя. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга е фактът, дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване, след като е безспорно, че в самото населено място е налице такава. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Тази такса се отнася до територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Следователно, през разглеждания период Община Созопол е предоставяла услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, по отношение територията около имота на жалбоподателя, поради което на основание чл. 71 от ЗМДТ следва да събира такса за нея. За процесната година тази такса е в размер на 2,5 ‰ от данъчната оценка на имота.
2.3.Относно
такса обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци
и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци
В НОМТЦУТОС не е предвидено освобождаване от тази такса. По делото е представено разрешение за ползване № СТ-12-795/10.09.2007 г. (л. 31) на строеж Регионално депо за твърди битови отпадъци за общини Приморско, Созопол и Царево - ЛОТ 1. При доказано наличие на депо за обезвреждане на битови отпадъци правилно органът по приходите е установил като задължение в тежест на дружеството – жалбоподател тази компонента от ТБО. За посочените периоди този компонент е в размер на 0,5 ‰ от данъчната оценка на имота. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва.
В жалбата, по повод която се реализира настоящото съдебно производство се сочи, че данъчно задължените лица не са длъжни да заплащат такси за услуги, които не се извършват на територията на къмпинга. От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че всички услуги, включени в ТБО, се предоставят и за процесния имот, собственост на жалбоподателя.
Сочи се, че владението на имота е отнето от дружеството през юни 2017 г. и на практика то няма достъп до него, за което се води дело № 9467/2017 г. пред Районен съд - Бургас. Според жалбоподателя този факт е добре известен на Община Созопол в лицето на кмета и на началник отдел ПМДТУ, поради което е нелепо и нередно за този имот да се начисляват такси за услуги, които не са използвани. Съдът не е съгласен с подобно твърдение. Няма доказателства, че владението на дружеството е прекъснато, както и че по тази причина е налице висящо дело пред Районен съд - Бургас. Жалбоподателят е имал възможност да декларира промяна в обстоятелствата, вписани в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ в двумесечен срок от тяхното настъпване във връзка с твърдяното от него прекъсване на владението, но действия по смисъла на чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ в тази насока въобще не са предприети. Относно твърдението за неизползване на имота дружеството е имало възможност при условията на чл. 18, ал. 6 от НОМТЦУТОС да бъде освободено от такса сметосъбиране и сметоизвозване, но също липсват данни за прилагане на тази възможност.
Сочи се още в жалбата, че "Наредбата на общ. Созопол противоречи на ЗМДТ..." На първо място следва да се отбележи, че не е ясно коя наредба има предвид жалбоподателя - дали НОМДТОС или НОМТЦУТОС. На следващо място в настоящото производство не може да се проведе контрол за законосъобразност на подзаконов нормативен акт, какъвто представляват всяка от двете посочени наредби. След като жалбоподателят не е посочил в какво точно се състои противоречието, съдът не е в състояние да установи дали е необходимо да приложи нормата на чл. 16, ал. 3 от Закона за нормативните актове, съгласно коятоа постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.
Накрая, но не на последно място по важност, съдът намира за необходимо да отбележи и следното: В сезиращата жалба дружеството е направило пет различни искания по доказателствата. В проведеното по делото съдебно заседание на 30.06.2020 г. представител на жалбоподателят не се е явил и съдът се е произнесъл с протоколно определение, както следва: Отхвърлено е искане за допускане на съдебно-техническа експертиза за установяване характера на земята и от кой фонд е тъй като не са необходими специални знания, доколкото по приложените по преписката писмени доказателства се установява отговора на така поставения въпрос, поради което е отхвърлил искането. Разположението на контейнери на община Созопол на територията на къмпинга се доказва от приложените по административната препика документи, като следва да се допълни, че в административната преписка е представена Схема (л. 100) за разполагане на контейнери за битови отпадъци тип "Бобър - 1100 л" на територията на местност "Каваците"- град Созопол към Заповед № 8-Z-1607/31.10.2016 г. В съответствие с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, субсидиарно приложим на основание § 2 от ДОПК, свидетелските показания не се допускат, когато се цели опровергаване съдържанието на официален документ. По административната преписка са налице официални документи, които удостоверяват факта, относно извършваните дейности по сметоизвозване, поради което свидетелски показания в тази насока са недопустими. Петото доказателствено искане формулирано в сезиращата съда жалба, касае искане за съдебно-икономическа експертиза, която да установи размера на дължимия данък и такса битови отпадъци при сезонно ползване на земеделска земя. В случая съда намира, че липсват основания за така поисканата експертиза, доколкото както в жалбата, така и в доказателствата по делото липсват твърдения от страна на жалбоподателя, че същия ползва имота сезонно, за което е уведомил по надлежния ред общинската администрация.
Съдът достига до извод, че жалбата е недоказана и неоснователна и следва да се отхвърли, а обжалвания АУЗД да се остави в сила.
По делото искане за присъждане на разноски е направено от ответника. Предвид изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изречение трето от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 650 лева (л. 113 – л. 115), представляваща възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас, втори състав, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елхово, обл. Ямбол, бул. „Александър Стамболийски“ № 170, представлявано от Евгения Банева – изпълнителен директор, против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № РА000476/12.11.2018 г., издаден от старши инспектор в отдел „Приходи от местни данъци, такси и услуги” при Община Созопол, потвърден от началник отдел ПМДТУ при Община Созопол с Решение № 013/23.12.2019 г.
ОСЪЖДА „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елхово, обл. Ямбол, бул. „Александър Стамболийски“ № 170, представлявано от Евгения Банева – изпълнителен директор да заплати на Община Созопол сума в размер на 650,00 (шестстотин и петдесет) лева възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: