№ 15
гр. Враца, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211400500490 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
В. АНГ. Ц. от с.***,обл.Враца,чрез особен представител адв.М.Н. от ВрАК,е
обжалвала решение на РС гр.Мездра от 12.08.2021г.,постановено по гр.д.№411/2020г.,с
което е уважен предявения против въззивника иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК
вр.чл.79 ал.1 и чл.99 ЗЗД.
Поддържа се във въззивната жалба,че обжалваното решение е неправилно и
необосновано – постановено при неправилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото,поради което се иска неговата отмяна,и постановяване на
ново от въззивната инстанция,с което предявения иск се отхвърли.
Претендират се разноски за двете инстанции.
Противната страна е подала отговор на въззивната жалба,с който оспорва
същата.Претендира разноски.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и
процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна
в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
1
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд въззиваемият „ЮБЦ”ЕООД, гр.София е
предявил иск против въззивника с пр.основание чл.422 ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземане против въззивника за сумата общо от 218,47 лв.-дължими
суми за неплатени мобилни услуги на мобилния оператор „Теленор България”ЕАД за
периода от 05.01.2018 г. до 04.05.2018 г. Претендират се и сторените разноски в
заповедното и настоящето производства. Поддържа се в исковата молба,че между
„Теленор България”ЕАД и въззивника Ц. бил сключен договор за ползване на мобилен
номер 0896 34 46 55 при избран тарифен план „ТОТАЛ” с месечна такса 24,99 лв. с
ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на сключения договор били издадени фактури от
05.02, 05.03 и 05.05.2018 г. на стойност общо за сумата 218 ,47 лв., от която 156,01 лв.-
незаплатени далекосъообщителни услуги по сключения договор и 62,46 лв.-неустойка
за предсрочно прекратяване на договора. Излага се, че неизпълнението на абоната да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги било ангажирало
договорната му отговорност по т.11 от Договора , като във връзка с чл.75, вр. чл.196 б,
в от ОУ, „Теленор България”ЕАД прекратил едностранно индивидуалния договор на
въззивника и претендира заплащане на исковата сума, от която както се изложи-156,01
лв.-незаплатени мобилни услуги по договора за посочения исков период и 62,46 лв.-
неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Излага се също в исковата
молба,че с договор за цесия от 12.07.2019 г., „Теленор България”ЕАД бил прехвърлил
вземанията си на „Иновативни финанси”ЕООД , гр.София, а пък последното било
цедирало същото вземане на настоящия ищец с договор за прехвърляне на вземанията
от 29.11.2019 г.
В срока по чл.131 от ГПК от назначения на ответника особен представител
адв.М.Н. е постъпил отговор, с който се оспорват предявените искове. Прави се
възражение, че цесиите , на които се позовава ищеца не били произвели действие по
отношение на длъжника, тъй като нито една от тях не му била съобщавана съгласно
чл.99 ал.4 от ЗЗД.
По делото са събирани писмени и гласни доказателства. Приложено е ч.гр.д.
№1478/19 г. по описа на МРС.
Установява се от приложените по ч.гр.д.№1478/2019 г. на МРС
доказателства,че на 13.12.2017 г. между въззивника и „Теленор България”ЕАД е
сключен договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер 0896 34 46 55, с
избран тарифен план „Тотал” с месечна абонаментна такса 24.99 лв. за срок от 24
месеца. Установява се също,че въззивникът не заплатил изцяло дължимите такси за
м.01.,02. и м.04/за периода 05.01.2018 г. до 04.05.2018 г./ на стойност общо 156,01 лв.,
поради което „Теленор България”ЕАД прекратил договора за мобилни услуги и
2
претендира и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 62,46
лв.Установява се също,че на 12.07.2019 г. „Теленор България”ЕАД прехвърлил горното
вземане на „Иновативни финанси”ЕООД, а на 29.11.2019 г. последното прехвърлило
вземанията на настоящия ищец-„ЮБЦ”ЕООД. От приложените по ч.гр.д.№1478/2019 г.
доказателства не се установява извършените цесии да са сведени до знание на
длъжника. Въз основа на извършените прехвърляния „ЮБЦ”ЕООД гр.София подало
заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по цитираното гражданско
дело/1478/2019г.на МРС/ и такава била издадена за процесните суми с разпореждане на
съда от 17.12.2019 г.Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК,заявителят получил указания за предявяване на
установителен иск ,и той предявил такъв-настоящия.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства,
първоинстанционния съд приел предявения иск за основателен и доказан и го уважил.
Настоящата инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
първата, и намира,че решението й е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото, като на основание чл.272 от ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.По категоричен
начин се установява от приложените писмени доказателства, които не се оспорват от
въззивника,че претендираните суми са дължими.
Единственото възражение на последния,чрез особения му представител е
липсата на уведомяване за извършените цесии, при което те не са произвели действия
по отношение на длъжника. Това са единствените доводи за неоснователност на
предявения иск и пред първата инстанция и пред въззивната. Настоящият състав, обаче
,както и първоинстанционният съд,намира тези доводи за неоснователни. Категорична
и постоянна е практиката на ВКС,че уведомяването за извършената/извършените/
цесия е допустимо да стане и с получаване на препис от исковата молба,ведно със
съдържащо се към нея уведомление за извършената цесия, както е станало в
конкретния случай - въззивникът е уведомен за цедиране на вземанията с получаване
от особения представител на препис от исковата молба, заедно със съответните
уведомления за извършените цесии. Доводите дали извършените цесии са произвели
или не действие спрямо длъжника биха били релевантни за спора, ако последният
навеждаше доводи,че вече е платил, но такива доводи, видно от данните по делото не
се навеждат.За неоснователни настоящият състав намира и доводите на особения
представител,че е недопустимо на същия да бъде връчено уведомление за връчена
цесия с оглед характера на института на особения представител и трайната съдебна
практика на ВКС.
При така изяснената фактическа обстановка, въззивната жалба се явява
неоснователна. Като такава следва да се остави без уважение, а първоинстанционното
3
решение-да се потвърди.
При този изход на делото, въззивникът следва да заплати на въззиваемия
сторените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 660 лв.-360
адв.възнаграждение и 300 лв. платено възнаграждение за особен представител, а в
полза на ОС следва да заплати държавна такса за въззивно обжалване в размер на
17,05 лв.
Водим от горното,ВрОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Мездра от 12.08.2021 г. по гр.д.№411/2020
г.
ОСЪЖДА В. АНГ. Ц.от с.***,обл.Враца да заплати на „ЮБЦ”ЕООД ,гр.София
разноски пред въззивната инстанция в размер на 660 лв., от които 360 лв.-адвокатско
възнаграждение и 300 лв. изплатено възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА В. АНГ. Ц. , с.***,обл.Враца да заплати в полза на ОС Враца сумата
17,05 лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4