РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Девня , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНТОНИ НИКОЛОВ
при участието на секретаря С. Г.
като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Гражданско дело №
20213120100698 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.
Мол. М. К. В. твърди следното: отв. Г. И. С. е нейн син, а отв. И. И. С.
негова приятелка, с която съжителстват в едно жилище, където молителката и
Д. И. С. - нейн син ползват една стая, а ответниците, заедно с деца друга стая.
Ответниците ползват и кухня, като не позволяват на молителката и сина й Д.
И. С. да влизат вътре, както и да имат достъп до мебели, уреди, тяхна
собственост, както и на Р. И. С. - нейна дъщеря. Страните не са в добри
отношения, отв. Г. И. С. е с криминално минало, излежавал е множество
присъди в затвора, има избухлив и сприхав характер, употребява алкохол,
което увеличава агресията му. Ответниците упражняват над молителката и
сина й Д. И. С., който е с диагноза „Параноидна шизофрения“, психически и
физически тормоз, икономическо и финансово насилие. Ответниците се
държат нагло, неуважително, заплашително, подигравателно, надменно и
арогантно, ежедневно оказват психически и финансов тормоз. На 30. 05. 2021
г. отв. Г. И. С. изрекъл към молителката следното: „Ми ти миришеш на пръст
вече! Кога умираш?“. Същият неоднократно е осъществявал физическо
посегателство над мол. М. К. В. и сина й Д. И. С., като е нанасял удари с
1
юмруци. Отв. Г. И. С. завел брат си да му подпише пълномощно с рег. № 2151
/ 11. 06. 2015 г. на нотариус Ирена Димитрова Пенева с pen № 177, с район на
действие PC - Добрич, въз основа на което да получава пенсията му,
обезщетенията, помощите и всички средства, които средства използва за
лични нужди. Мол. М. К. В. и сина й Д. И. С. разполагат с ограничени
финансови средства, в частност пенсията на молителката, което води до
недостиг на лекарства, храна, отопление. Моли се да бъдат предприети
спрямо ответниците мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН, като
бъдат задължени да се въздържат от извършване на домашно насилие, да
бъдат отстранени от съвместно обитаваното жилище, да им бъде забранено да
приближават пострадалите лица, жилището, местоработата и местата за
социални контакти и отдих на пострадалите лица, отв. Г.С. да бъде задължен
да посещава специализирани програми.
В съдебно заседание молителката чрез упълномощен процесуален
представител оттегля искането за отстраняване на на ответниците от
съвместно обитаваното жилище и отв. С. да бъде задължен да посещава
специализирани програми, като поддържа молбата в останалата чаС.
Ответниците редовно призовани, явяват се лично, като оспорват
наведените от страна на молителя твърдения за упражнени от тях действия,
съставляващи форма на домашно насилие.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от активно
легитимирано лице, като е допустима. Разгледана по същество обаче е
неоснователна.
В хода на производството относно твърденията на молителя е
депозирана декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В производството по ЗЗДН
същата има задължителна за съда обвързваща доказателствена сила при
липсата на оборващи я доказателства. Такива от ответниците не бяха
депозирани, но същевременно видно от показанията на свид. В. Т. Й., чийто
показания съдът кредитира като непротиворечиви, логични, безпристрастни,
действително отношенията между страните не са идеални, но ответниците не
упражняват психически и физически тормоз, икономическо и финансово
2
насилие, респективно не само не се доказа наведеното от страна на
молителката, но това се оборва по категоричен начин. Приложените и приети
по делото експертно решение и резултат от образна диагностика дават данни
относно здравословно състояние на Д. И. С. – син на молителката, но същите
нямат пряко касателство относно доказване на твърдяното от страна на
молителката домашно насилие.
За квалифицирането на даден акт като домашно насилие разпоредбата
на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо,
психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и
опит за такова, принудително ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище. Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага
установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си
да обусловят извод за осъществен спрямо молителя акт на домашно насилие:
наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по
отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, същото да е извършено от
посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата. Събраните по делото
доказателства не сочат на осъществено от отв. Г. И. С. и отв. И. И. С. спрямо
мол. М. К. В. домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. Разпитаният по делото
свидетел не е бил очевидец на такива инциденти. Декларирането от страна на
молителя на факти и обстоятелства и даването на свидетелски показания, за
които липсват преки и непосредствени възприятия, не могат да мотивират
настоящия състав да приеме за безспорно установено, че в случая е налице
извършен акт на физическо, психическо, емоционално, икономическо насалие
от страна на ответниците. Действително съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, когато
няма други доказателства, заповед за защита може да се издаде и само въз
основа на декларацията, но по делото се събраха показания на свидетел, които
са в противоречие с изложеното от молителя в декларацията. Останалите
доказателства по делото също по никакъв начин не подкрепят изложеното от
страна на молителя.
В контекста на изложеното съдът намира, че не е налице наличие на акт
на домашно насилие от страна на ответниците над молителя, поради което
3
твърденията, изложени в молбата и декларирани в приложената декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не са доказани. В тази връзка съдът не приема като
доказателство по делото представената декларация от молителя по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, тъй като по делото не само, че не липсват други събрани
доказателства, а се събраха и изброените по - горе такива, които опровергават
съдържанието на декларацията.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН съдът
следва да осъди молителят да заплати по сметка на РС – Девня дължимата за
образуване на производството по делото държавна такса в размер на 25. 00
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на М. К. В., ЕГН: **********,
с адрес ***, против Г. И. С., ЕГН: ***, с адрес ***, и И. И. С., ЕГН: ***, с
адрес ***, за налагане на мерки на защита от домашно насилие.
ОСЪЖДА М. К. В., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати по сметка
на РС – Девня сумата от 25. 00 лв. /двадесет и пет лв./, представляваща
държавна такса по делото.
Решението подлежи на съдебен контрол пред ОС – Варна в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4