Р Е
Ш Е Н
И Е
***, 19. 04. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на втори
април през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 52
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД *** против Г.Л.К. от ***. В молбата се твърди,
че между „Аксес Файнанс“ ООД и ответницата Г.Л.К. е бил
сключен договор за кредит „Бяла карта“ № 420384
от дата 11. 10. 2014 год.
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Твърди се, че подписвайки договора за кредит кредитополучателят е
удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия на
индивидуалния договор и общите условия приложими към него, както и че е получил
от кредитодателя стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита. Твърди
се, че съгласно сключения договор за кредит кредиторът „Аксес Файнанс“ ООД се е задължил да предостави на
ответницата в качеството й на кредитополучател револвиращ кредит в максимален
размер на 550, 00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта Access Finance /iCardCard/ Visa, а
ответницата се е задължила да го ползва и върне съгласно условията на сключения
договор. Твърди се, че съгласно договореното от страните в случай,
че ответницата извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия й
остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на
кредитния лимит. Твърди се, че заедно с подписване на договора за кредит кредитодателят
е предоставил на ответницата платежен инструмент- кредитна карта с № 420384,
издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /картоиздател/, ведно със запечатан плик,
съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като ответницата в качеството на
кредитополучател може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната
сума. Твърди се, че страните са подписали
и Приложение № 2 към договора за кредит- условия
за ползване на международна платежна карта Access Finance/ iCardCard/ Visa,
които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access
Finance/iCardCard/Visa.
Твърди се, че ответницата дължи договорна лихва, в размер
посочен в договора, която се начислява ежедневно. Твърди се, че в настоящия
случай начислената договорна лихва е в размер на 131, 42 лв., за периода от 20. 01. 2015 год. до 06. 06. 2016 год. Твърди се, че в случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на сключения договор, страните са договорили задължение на ответницата да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа
обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се
подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Твърди се, че
задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при
всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа.
Твърди се, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
от страна на кредитополучателя, същият дължи на кредитора неустойка в размер на
10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение
за настоящия месец. Твърди се, че неустойката се начислява за всяко отделно
неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не е погасено
до 5- то число на следващия месец текущото задължение. Твърди се, че на
посоченото основание на кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение
на договорно задължение в размер на 233, 34 лв. за периода от 06. 10. 2015 год. до 06. 06. 2016 год. Твърди се, че разпоредбите на
договора за кредит предвиждат, че в случай, че кредитополучателят не погаси
текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да
предостави на кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да
заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи
за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на
обезпечението. Твърди се, че при забава за плащане на посочената по-горе сума в
размер на 15 % от максималния кредитен лимит ответницата
дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер
на 2, 50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на 120
лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на кредитополучателя. Твърди се, че в настоящия случай ответницата Г.Л.К. дължи разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 97, 50 лв. за периода от 06. 10. 2015
год. до 06. 06. 2016
год. Твърди се, че поради трайната забава и множеството
неизпълнени задължения от страна на ответницата, цялото й задължение по
договора за кредит е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната
изискуемост е обявена на 06. 08. 2016 год., като считано от тази дата ответницата Г.Л.К. дължи
заплащането на законна лихва за забава върху главницата в размер на 69, 94 лв.
за периода от 06. 08. 2016 год.- датата на настъпване и
респективно обявявяне на предсрочната изискуемост до 29. 09. 2017 год., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в общ размер 350 лв., от които
50 лв. по чл. 13 т. 2 от НБПП за подготовка на документи за завеждане на дело и
300 лв. по чл 25 от НБПП. Твърди се, че сумите, които са дължими от ответницата Г.Л.К., като кредитополучател по договор
за кредит „Бяла карта“ № 420384, сключен на 11. 10. 2014 год. са в общ размер
на 968, 96 лв., от които главница: 549, 84 лв., договорна лихва: 39, 22 лв.,
неустойка: 109, 96 лв., такса разходи събиране: 80, 00 лв., такса разходи за
дейност на служител: 120, 00 лв. и законна лихва за забава: 69, 94 лв. Твърди се, че на 10. 03. 2017 год. е било подписано Приложение № 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ООД, по силата на което вземането,
произтичащо от договор за кредит „Бяла карта“ № 420384 от дата 11. 10. 2014 год.,
сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ответницата Г.Л.К., е било прехвърлено в
полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Твърди се, че ответницата е била
уведомена по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
от страна на „Аксес Файнанс“ ООД с уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне. Твърди се, че съгласно законовите разпоредби и пълномощно от цедента, новият кредитор „А.з.с.н.в.“
ЕАД, /съгласно пълномощно от „Аксес Файнанс” ООД, както и разпоредбата на т. 4.5. от договора за цесия, където е
указано, че „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството на цесионер се е задължило от името
на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия/,
съобщава на длъжника за извършената цесия чрез изпращане на уведомително писмо
с изх. № УПЦ- П- АФ/ 420384 от дата 14. 03. 2017 год., изпратено на посочения в
договора постоянен адрес на длъжника, което обаче е върнато в цялост с
отблязване, че пратката не е потърсена от получателя. Твърди се, че в
качеството си на цесионер „А.з.с.н.в.“ ЕАД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК пред Плевенския районен съд като претенцията е
била уважена и е било образувано ч. гр. д. № 7633/ 2017 год., по
което е била издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че срещу така
издадената заповед за изпълнение е било депозирано възражение от страна на
ответницата, поради което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на
настоящия установителен иск. В
заключение ищцовото дружество моли съда да признае за установено вземането му
срещу ответницата за сумата от общо 968, 96 лв., от които 549, 84 лв.
представляващи главница по договор за кредит „Бяла карта“ № 420384/ 11. 10. 2014 год., 39, 22 лв.
представляващи договорна лихва за периода от 08. 04. 2016 год. до 06. 06. 2016
год., 109, 96 лв. представляващи неустойка за периода от 06. 05. 2016 год. до
06. 06. 2016 год., 80, 00 лв. представляващи такса разходи за събиране за
периода от 06. 05. 2016 год. до 06. 06. 2016 год., 120, 00 лв. представляващи
такса разходи за дейност на служител и 69, 94 лв. представляващи лихва за
забава за периода от 06. 08. 2016 год. до 29. 09. 2017 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29. 09. 2017 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
и заплащане на направените в заповедното и в настоящото исково производство
деловодни разноски.
Ответницата
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 7633/ 2017 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният
иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е частично
основателен.
Вземането н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД *** произтича
от договор за договор за кредит
„Бяла карта“ № 420384/
11. 10. 2014 год., договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
01. 07. 2014 год. и приложение № 1 към него от 10. 03. 2017 год. По силата на цитирания по- горе договор за кредит кредитодателят
„Аксес Файнанс“ ООД е предоставил на ответницата Г.Л.К. револвиращ кредит в
максимален размер на 400 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/ iCardCard/ Visa, а
кредитополучателят се е задължил да ползва и върне кредита съгласно условията
на договора, като
е поел ангажимент да заплаща до всяко 2- ро число на месеца текущото си
задължение, дължимо за предходния месец. Съгласно чл. 3 ал. 3 от договора
текущото задължение на кредитополучателя се определя към всяко последно число
на месеца като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 01 и
19- то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец,
начислена и непогасена договорна лихва върху горните две суми на основата на
уговорения по договора лихвен процент, неустойка за неизпълнение, лихва за
забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени. В чл. 12 ал. 1
от Раздел ІІІ ”Погасяване” е постигната договореност, че при непогасяване на
текущото си задължение на падежа кредитополучателят е длъжен да представи в 3- дневен
срок след падежа допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря на
конкретно посочени условия, като в същия срок
да заплати и сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която
да послужи за частично погасяване на задължението му. В чл. 15 ал. 4
е предвидено, че задължението на кредитополучателя за предоставяне на
допълнително обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане
на текущото задължение на падежа. Според предвиденото в чл. 20 от договора в
случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в 3- дневен
срок от датата следваща падежа на текущото задължение, дължи неустойка в размер
на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото
задължение за съответния месец, като неустойката се начислява за всяко отделно
неизпълнение на задължението. Уговорено в чл. 21 ал. 2 от договора е, че в
случай на неплащане на минимум 15 % от одобрения кредитен лимит в рамките на
два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от
сумата от одобрения кредитен лимит, цялото задължение по договора става
автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили кредиторът да
не дължи уведомяване на кредитополучателя за това обстоятелство. При настъпила
предсрочна изискуемост договорна лихва не се начислява- чл. 21 ал. 3, но
кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв.,
включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението /чл. 21 ал. 5/. Във всеки случай на забава
кредитополучателят дължи лихва за забава /чл. 21 ал. 4/. Наред с това в ал. 5
на чл. 21 е предвидено задължение на кредитополучателя да заплаща и такса
разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2, 50 лв. за всеки
ден до заплащане на текущото задължение или на сумата от 15 % от максималния кредит лимит,
като задължението за заплащане на такса разходи отпада, в случая, че
кредитополучателят заплати до 5-то число на текущия месец 15% от максималния
кредит лимит.
Видно е, че страните по цитирания
по- горе договор за кредит ”Бяла карта” са подписали и Приложение № 1 към договора
относно условията за ползване на международна платежна карта White Card /Access Finance/ iCard. Видно е, че с
анекс от 18. 03. 2016 год. страните са изменили чл. 2 ал. 1 от договора за
кредит, като максималният размер на разрешения кредитен лимит е увеличен на 550
лв.
Видно е, че на 07. 11. 2014 год.
между „Аксес Файнанс” ООД,
като продавач, и „А.з.с.н.в.“ ООД, като купувач, е сключен рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, по силата на който страните се
споразумели, че продавачът ще прехвърли на Купувача станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем, като
вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1, явяващо се неразделна част от
договора. Съгласно чл. 4. 1 моментът на подписване на приложението се счита за
надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени и след тази дата купувачът
придобива всички права върху тях. По силата на т. 4. 5. от рамковия договор купувачът
се е задължил от името на продавача и за своя сметка да изпраща писмени
уведомления до длъжниците за сключен договор за
цесия, като продавачът упълномощава купувача с правата за уведомява на длъжниците чрез издадено от него пълномощно.
Видно е, че на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Аксес
Файнанс”ООД е потвърдило
извършената цесия на всички вземания, цедирани от „Аксес Файнанс” ООД н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, съгласно договора
за продажба и прехвърляне на вземания от 07. 11. 2014 год. и
индивидуализирани в Приложение №1/ 10. 03. 2017 год.
Видно е, че по силата
на писмено пълномощно „Аксес Файнанс”
ООД, чрез законния си представител Ц.П.К., е овластило “А.з.с.н.в.“
ЕАД с правата да уведоми от името на „Аксес Файнанс” ООД всички длъжници
по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредит, прехвърлени с договор продажба, сключен на 07. 11. 2014 год. между „Аксес Файнанс” ООД и
„А.з.с.н.в.” ЕАД.
Видно от приложеното препис-
извлечение от приложение № 1/ 10. 03. 2017 год.
към договор за продажба и прехвърляне на вземания
между Аксес Файнанс” ООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД
от 07. 11. 2014 год. е, че е отразено вземане към длъжника Г.Л.К. по кредит ID 420384, с дата на договора 11. 10. 2014 г., с кредитен лимит на картата 550
лв. и усвоена главница 549, 84 лв.,
непогасена такса револвиране/неустойка- 109, 96 лв., непогасена такса инкасатор- 120, 00 лв., непогасена законна
лихва- 39, 22 лв., непогасена такса събиране- 80, 00 лв., лихва за забава към
датата на продажбата-
41, 70 лв. и
общ остатък на дължимата сума към датата на продажбата 940, 72
лв. Горният документ опровергава довода на ответницата, че с
договорът за цесия е прехвърлено единствено вземането по първоначалния договор
за кредит „Бяла карта“ от 11. 10. 2014 год. с кредитен лимит 400 лв., но не и
по последващия анекс.
Неоснователно е и
следващото възражение на ответницата: че същата не била уведомена за
извършената цесия, поради което последната не породила своето действие. Видно
е, че с писмо
изх. № УПЦ- П- АФ/ 420384,
адресирано до ответницата Г.Л.К., ищцовото дружество,
действайки като пълномощник на „ „Аксес Файнанс” ООД, е
направило изявление, че въз основа приложения договор
за прехвърляне на вземания от 07. 11. 2014 год.,
сключен между цедента „Аксес
Файнанс” и цесионера „А.з.с.н.в.“
ЕАД, н. последния е прехвърлено вземането, произтичащо от
договор за кредит № 420384 с „Аксес Файнанс” ООД, по силата на който ответницата е получил заемна сума в размер на 550
лв. С писмото ответницата е уведомена,
че задължението й възлиза на сумата от 940, 72
лв., вкл. начислена лихва за просрочие, като е поканена
да погаси дължимата сума в 5-дневен срок от
получаването на поканата на посочена сметка, след което ще бъде издадено
удостоверение за липса на задължения. Видно е, че писмото е
изпратено чрез куриер, като видно от обратната разписка към товарителницата писмото не е потърсено от адресата. При това положение следва да се
приложи разпоредбата на чл. 27 ал. 1 от сключения между страните договор за
кредит, като се приеме, че ответницата е узнала за изпратеното писмо. Нещо
повече, дори и да се приеме обратното, това не променя извода, че цесията
на процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответницата. В тази
връзка следва да се съобрази константната и непротиворечива съдебна практика, която приема, че няма пречка
уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от
искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор.
Тъй като
този факт е от значение за спорното право, той следва да се
съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл. 235 ал. 3
от ГПК. В този смисъл са решение
№ 123 от 24. 06. 2009 год.
по т. д. № 12/ 2009 год., II т. о. и решение
№ 78/ 09. 07. 2014 год.
по т. д. № 2352/ 2013
год., ІІ т. о.
Съгласно второто от посочените решения, изходящото
от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99
ал. 3 предл. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99
ал. 4 от ЗЗД. Прието е също така,
че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл. 36 от ЗЗД не е налице законова пречка да
бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера-
А.з.с.н.в.” ЕАД. В същата насока са и решение № 137/ 02. 06. 2015 год. по гр. д. № 5759/ 2014 год., III г. о., определение № 602 от 29. 10. 2015 год. по т. д. № 27/ 2015 год., ІІ т. о., определение № 213 от 16. 03. 2016 год. по т. д. № 1745/ 2015 год., ІІ т. о. и
много други.
Неоснователно
е възражението на ответницата за липса на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на кредита. Видно е, че в
чл. 21 ал. 2 от процесния договор за кредит страните са уговорили, че
при неплащане на минимум 15 % от одобрения кредитен лимит в рамките на два
последователни месеца цялото вземане става автоматично предсрочно изискуемо. При съобразяване на цитираната по- горе разпоредба се налага изводът, че изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните, като кредиторът може да пристъпи към принудително събиране на
вземането си, като насочи изпълнението върху цялото имущество на
кредитополучателя по установения от закона ред. Тук е мястото да се отбележи,
че доколкото страна по процесния договор е небанкова институция не намира
приложение т. 18 от тълкувателно решение № 4/ 2013 год. на ОСГТК и не е било необходимо за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита да е налице упражнено от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем /така: опр. № 41- 2016- IV г. о./. Освен това следва да се има предвид, че в изпратеното до ответницата писмо изх. № УПЦ- П- АФ/ 420384 е бил отразен
целият размер на задължението й, т. е. отразено е било настъпването на
предсрочната изискуемост, като изпращането, респ. узнаването на писмото предхожда
подаването на заявлението на кредитора по чл. 410 от ГПК. Следователно във
всички случаи е налице предсрочна изискуемост на вземането, поради което
ответницата дължи заплащането на мораторна лихва след датата на настъпването на
изискуемостта /06. 08. 2016 год./, която съгласно заключението на вещото лице Т.И.
е в размер на 69, 94 лв.
Следващото
възражение, намерило отражение в отговора на исковата молба, е за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор за кредит „Бяла карта“, които са
нищожни и рефлектират при определянето на размера на задължението на
ответницата. Съдът счита, че разпоредбите на чл. 4 ал. 1 т. 2 и т. 2 от
договора за кредит, касаещи размера на годишния лихвен процент и годишния
процент на разходите, не нарушават нито закона, нито добрите нрави. Видно е, че
с горните разпоредби страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 43, 2 % и годишен процент на разходите 45, 9 %. Следва да се
отбележи, че към датата на сключване на договора е действала разпоредбата на
чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския кредит, която предвижда, че годишният
процент на разходите, включващ и лихвите съгласно ал. 1, не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и валута, определена с постановление на Министерския съвет. Уговорените в
договора лихва и годишен процент на разходите не надвишават петкратния размер
на законната лихва, което е отразено и в заключението на вещото лице Т.И.,
поради което в тази му част процесният договор не е нищожен и е породил своето
действие. Ето защо за
ответницата е налице задължение да заплати дължимата и непогасена договорна
лихва, която съгласно заключението на вещото лице, е в размер на 39, 22 лв.
Различно е положението с претендираните от ищеца неустойка и такси. Процесният
договор за кредит „Бяла карта” от 11. 10. 2014
год.
е сключен при действието на Закона за потребителския кредит. Съгласно
разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от този закон при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Според ал. 2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В конкретния случай в клаузата на чл. 12
ал.1 от договора е предвидено, че при
забава в плащането на текущото задължение кредитополучателят
дължи в определен срок заплащане на 15 % от максималния кредитен лимит и предоставяне на
допълнително обезпечение-
поръчител. Уговорено е, че в
случай на неизпълнение на тези задължения кредитополучателят
следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението- по 2, 50
лв.
на ден /чл. 21
ал. 5/
и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка
забавена вноска /чл. 20/. Отделно от
това е предвидено, че при настъпване на предсрочна изискуемост на вземането се
дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв. /чл. 21 ал. 6/. Съдът счита, че визираните
по- горе разноски,
предвидени
с клаузите
на чл. 21
ал. 5
и 6, както и неустойката по чл. 20, по своята правна
същност представляват неустойка, дължима при забава на
изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане за
покриване на разходи по събиране на вземането и за дейност на служител, респ. неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение. Ето защо съдът приема, че с
въвеждането на посочените клаузи в договора се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания,
чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от
длъжника забава. По смисъла на чл. 21 ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. По тези съображения съдът приема, че посочените
клаузи, на които ищецът основава претенциите си за неустойка и такса разходи за
дейност на служител, се явяват нищожни и като такива не пораждат права и
задължения за страните по заемното правоотношение. В този смисъл ответницата не дължи претендираните на
нищожно правно основание суми, а именно: неустойка в размер на 109, 96 лв.,
такса разходи за събиране в размер на 80 лв. и такса разходи за дейност на
служител в размер на 120 лв., поради което извършените плащания, погасяващи
част от горните суми, следва да се приспаднат от общия размер на задължението. От
заключението на съдебно- икономическата
експертиза се установява, че непогасеният остатък на задължението по процесния договор за кредит е общо 968, 96
лв. Отделните елементи на задължението са
описани подробно в констативната част на експертизата: главница- 549, 84 лв.; договорна лихва- 39, 22 лв.; неустойка- 109, 96
лв.; такса разходи за дейност на служител- 120, 00 лв; такса разходи за
събиране- 80, 00 лв. и лихва за забава- 69, 94 лв. От депозираното
заключение е видно, че усвоените суми от ответницата по
процесния договор за кредит през периода от 19. 01. 2015 год. до 11. 04. 2016
год. са в общ размер на 3 423, 96 лв., като заедно с дължимите се лихви и
начислените неустойка и разходи общият размер на задължението възлиза на
4 076, 16 лв. Вещото лице е посочило, че ответницата е изплатила на ищеца
общо 3 107, 20 лв. В тази сума обаче са включени и плащания, които както
се посочи и по- горе, са недължими, тъй като са основани на нищожни договорни
клаузи. Такива са плащанията в размер на сумата от 123, 38 лв. за неустойка и в
размер на сумата от 17, 50 лв. за разходи за събиране по чл. 21 ал. 5 от
договора. При компенсацията на тези две плащания с общото задължение се налага
изводът, че към момента на приключване на съдебните прения ответницата е
погасила напълно вземането на ищцовото дружество за договорна и мораторна
лихва, както и част от вземането за главница, като остава задължение за
главница в размер на 518, 12 лв.
С оглед изложеното съдът приема, че в полза на кредитора „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** е налице вземане срещу ответницата Г.Л.К.
*** в размер на сумата от 518, 12 лв.,
в който размер предявеният положителен установителен иск следва да се уважи,
като за разликата до претендираните 968, 96 лв. същият следва да се отхвърли
като неоснователен.
При този изход на
делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените
в заповедното производство деловодни разноски в размер на 40,
10 лв. съобразно признатата
част от вземането.
Деловодните разноски в исковото производство следва да се
присъдят по компенсация като се съобрази уважената и отхвърлената част от иска.
Дължимите се на ищеца деловодни разноски възлизат на сумата от 253, 99 лв.
/518, 12: 968, 96 Х 475 лв./. Дължимите се на ответницата деловодни разноски
възлизат на сумата от 232, 64 лв. /450, 84 : 968, 96 Х 500 лв./. Съдът счита,
че е неоснователно направеното от ищеца с молбата му от 29. 03. 2018 год.
възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ответницата. Видно е, че с исковата молба са предявени четири
обективно кумулативно съединени иска. От друга страна самият правен спор не се
характеризира с ниска фактическа и правна сложност, а предполага изследването
на множество обстоятелства и доводи, релевирани с отговора на исковата молба. Всичко
това дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 78 ал.
5 от ГПК, поради което адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответницата
не следва да бъде намалено. Следователно деловодните разноски, които следва да
се присъдят на ищеца в настоящото производство след извършената компенсация,
възлизат на сумата от 21, 35 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответницата Г.Л.К. ***, ЕГН **********, че същата
дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Н.Т.С.и
М.Д.Д., сумата от 518, 12 лв., представляваща главница по договор за кредит „Бяла карта“
№ 420384/ 11. 10. 2014
год. и анекс към него от 18. 03. 2016 год., ведно със законната лихва, считано
от 29. 09. 2017 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска в останалата му част за разликата до 968, 96 лв. или общо за сумата от
450, 84 лв., включваща главница в размер на 31, 72 лв., договорна лихва в
размер на 39, 22 лв. за периода от 08. 04. 2016 год. до 06. 06. 2016 год.,
неустойка в размер на 109, 96 лв. за периода от 06. 05. 2016 год. до 06. 06.
2016 год., такса разходи за събиране в размер на 80, 00 лв. за периода от 06. 05. 2016 год. до 06. 06. 2016 год., такса
разходи за дейност на служител в размер на 120, 00 лв. и лихва за забава в
размер на 69, 94 лв. за периода от 06. 08. 2016 год. до 29. 09. 2017 год.
ОСЪЖДА
Г.Л.К. ***, ЕГН **********,
да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., сумата от 40, 10 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство съобразно признатата част от
вземането, и сумата от 21,35 лв.,
представляваща деловодни разноски по компенсация в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: